Р Е Ш
Е Н И Е
№ 144 /04.02.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар К.Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
2166/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Г.М.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.К. ***,
против решение № 813/09.07.2020 година по н.а.х.д. № 1277/2020 година на
Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0769-000194/14.02.2020
година, издадено от началник на група в сектор ПП при ОД – Бургас
на МВР (НП).
С НП, на Г.Г., за нарушение на
чл. 21 ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182
ал. 1 т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
700 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от три месеца.
Касаторът оспорва решението с
твърдения, че същото е неправилно. Твърди че, правната квалификация на
нарушението е неточна, защото нарушението е извършено на пътен участък в
извънградски условия, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл.
182 ал. 2 от ЗДвП, а РС не е отчел това обстоятелство. Отделно се заявява, че в
производството пред РС не е доказана техническата годност на средството, с
което е установена скоростта на движение на автомобила, защото представените
протоколи за проверка на техническата изправност на системата за контрол са със
стара дата, т.е. извършването на административното нарушение не е доказано.
Иска отмяна на решението и на
НП.
Прокурорът пледира неоснователност
на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С НП Г., е наказан за това, че
на 18.10.2019 година, в 10:51 часа, в град Бургас на път първи клас № I-9, на км
236+800 до сервиз „Ситроен“ в посока към пътен възел „Север“, при разрешена
скорост в участъка от 60 км/ч (въведена със знак В-26), е управлявал със скорост
111 км/ч лек автомобил „Сеат Толедо“ с регистрационен № А 0993 КВ в нарушение
на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е засечено с АТСС TFR1-M с № 644/14, като
снимката е показана на водача, а водачът е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП на 12.01.2020 година.
За да постанови решението си,
съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на НП.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
В случая, нарушението, за
което е ангажирана отговорността на Г. и за което е издадено процесното НП, е
свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак
В-26 - в конкретния пътен участък 60 км/ч, в какъвто смисъл е текста на
разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Изготвената снимка и прилежащото детайлно
увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде
идентифицирано по несъмнен начин (лист 6 от н.а.х.д. № 1277/2020 година).
Съответно, в саморъчно попълнена декларация от 12.01.2020 година Г. е посочил,
че на датата на заснемане на автомобила (18.10.2020 година) той лично го е
управлявал (лист 10 от н.а.х.д. № 1277/2020 година).
Мястото на извършване на
нарушението е в границите на град Бургас, което обстоятелство е служебно
известно на съда, предвид обстоятелството, че пътният знак, обозначаващ края на
населеното място, е разположен в квартал „Сарафово“ (напред по посока на
движение на МПС), до който, видно от координатите, посочени в приетия без
оспорване снимков материал - 42.55016 N и 27.47601 E –
автомобилът не е достигнал, към момента на заснемането му с автоматизираната
система за контрол, използвана от служителите на МВР.
От приложените към преписката
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010
година, протокол № 1-5-19/15.10.2019 година на лаборатория при МВР и протокол
за използване на АТСС от 18.10.2019 година се констатира, че конкретната
система за контрол на скоростта е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване в БИМ на 24.02.2010 година, като срокът
на валидност на удостоверението е до 24.02.2020 година. АТСС е преминала текуща
проверка в специализираната лаборатория на МВР, за което е издаден надлежен
протокол с отразена констатация, че тя съответства на одобрения тип и е с
нормална функционалност до 15.10.2020 година, а на датата на извършване на
нарушението е била разположена стационарно на посочената част от пътя като е
заснемала отдалечаващи се МПС, в това число и автомобила на жалбоподателя –
клип № 16541, част от поредицата клипове с последователни номера от 16 523 до
16 572 (лист 6, 13 – 15 от н.а.х.д. № 1277/2020 година).
С оглед изложеното и на
основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
813/09.07.2020 година по н.а.х.д. № 1277/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: