Р Е Ш Е Н И Е
№…………./………………...2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Димитричка
Георгиева,
като разгледа докладваното
от мл.съдия Кунева
възз. гр. дело № 1812 по описа на ВОС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 във вр. чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение
№ 105/26.07.2018 г. постановено по т.дело № 324/2018 г. по описа на ВКС, е
отменено на основание чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК определение № 2274/25.06.2015
г., постановено по в.гр.дело № 1872/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което
след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение № 1885/22.04.2015
г. по гр.д. № 9920/2014 г. на ВРС, е прекратено производството по предявения от
„КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато делото на
Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната
жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г”,
представлявано заедно от всеки двама от ***, П.С.С., ***и ***, предявена чрез
адв. ***от ВАК, е против решение № 1885/22.04.2015 г., постановено по гр. д. №
9920/2014 г. по описа на ВРС, ХХVІ състав, с което „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е
осъдено да заплати на „КНМ ГРУП” ЕООД сумата 1113,55 лв., като платена от
праводателя му ***, ЕГН ********** по договор за цесия от 17.05.2014 г., при
първоначална липса на основание стойност на начислена за периода 27.08.2010 г.
- 22.02.2011 г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на
потребление, находящ се в ***, с абонатен номер № ********** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 31.07.2014 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и да заплати на „КНМ ГРУП” ЕООД сумата 510
лв., представляваща направените по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата
се излага, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на
процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Конкретно се
посочва, че първоинстанционният съд немотивирано е приел, че между страните не
е налице договорно основание за заплащане на доставената и потребена ел.
енергия в процесния размер. Позовавайки се на чл. 16 от ОУ, се излагат
съображения за наличие на задължения на потребителя да не променя схемата на
свързване на СТИ и да не използва ел.енергия, неотчетена от последното.
Изразява се становище, че посочения текст на ОУ не попада в предметния обхват
на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Позовавайки се на представения по делото
констативен протокол, подписан от присъствалия на проверката абонат и
изслушаната по делото СТЕ, обосновава наличие на виновно поведение на
потребителя, представляващо нарушение на договорните отношения между страните,
довело до неотчитане на потребената ел. енергия. Счита се, че от приложения по
делото споразумителен протокол, с които страните се съгласяват за заплащане
стойността на консумирана ел. енергия за периода м. 09.2010 г. до м. 02.2011 г.
в размер на 937,20 лева, обвързва страните и установява наличието на реално
доставена и консумирана ел. енергия.
Навеждат се доводи за недействителност на договора за цесия, представен по
делото, поради липса на предмет, евентуално – липса на съгласие, а от друга
страна, ненадлежно уведомяване на длъжника за цедиране на вземането. Въззивникът настоява първоинстанционното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът не
изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се моли се за
прекратяване на производството като недопустимо, в евентуалност претендира
отмяна на постановеното първоинстанционно решение. Поддържа изложените в
жалбата доводи и моли същата да бъде уважена. В евентуалност, моли да не се присъждат
разноски на насрещната страна при липса на доказателства за заплащането им и
релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
на насрещната страна. Представя писмена защита, в която подробно излага
съображения по същество на спора.
Въззиваемата страна “КНМ Груп” ЕООД – Варна не е депозирала писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата
страна не изпраща представител. Депозирана е писмена молба чрез процесуален
представител, в която се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Заявява, че не поддържа отказа от иск. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски в т.ч. сторените такива
пред ВКС. Релевира възражение за прекомерност.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „КНМ ГРУП” ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 1113,55 лева, като платена от праводателя му ***, ЕГН ********** по
договор за цесия от 17.05.2014г., при първоначална липса на основание стойност
на начислена за периода от 27.08.2010г. до 22.02.2011г. електроенергия, след
извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в ***, с
абонатен номер № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
31.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се излага, че *** е потребител на доставената от ответника в
обекта му електрическа енергия. Исковата сума е начислена с фактура №
**********/25.02.2011г. като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена
от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде
преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при
първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена
неправомерно за електроенергия, която не е потребител. В рамките на
корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични
месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от
ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че *** не е
разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е
неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е
непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена
корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на
корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от
17.05.2014г., *** е прехвърлил в полза на дружеството ищец вземането за
недължимо платено от ответника в размер на исковата сума. За цесията длъжникът
е уведомен от стария кредитор с писмо, получено на 28.07.2014г. Ответникът
дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради което моли за
постановяване на положително решение по предявения иск.
В срока
по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва активната
материалноправна легитимация на ищеца, основан на твърдения, че същият не се
легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за
цесия е нищожен поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е
съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на цесионния
договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е
произвел правен ефект. Евентуално навежда доводи за недействителност на
договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна
власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията, доколкото
уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна
власт. Оспорва елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание
валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при
ОУ. На 22.02.2011г. служители на „Енерго-Про Мрежи” АД извършили техническа
проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ***, резултатите от която
са обективирани в съставен констативен протокол № 018538. Констатирано е
нерегламентира намеса в схемата на свързване на електромера. Изготвена е
справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 3 от
ОУДППЕ, а на 11.03.2011г. между потребителя и ответника е сключен
споразумителен протокол. В рамките на исковия период от време, доставчикът е
бил изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото количество
електрическа енергия в обекта на потребление, а праводателят на ищеца е
потреблявал ел. енергия за определен период от време, която не е отчитана с
техническо средство за измерване в съответствие на чл.8 от Правила за измерване
на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/. Моли, поради изложените съображения, за постановяване
на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
ВОС като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила на 28.09.2017 г. решение №
764/25.10.2016 г., постановено по т. д. № 762/2015 г. по описа на ВОС, е
признато за несъществуващо обстоятелството по вписването на Катерина Диденко
като управител на „КНМ Груп“ ЕООД. Направеното от въззивника искане за прекратяване на
производство поради това, че направеният от ищеца отказ от иск е породил правни
последици, тъй като заличаването на управителя на ищцовото дружество няма
обратно действие по арг. от чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК и не може да бъде
противопоставено нито на въззивника, нито на съда като трети добросъвестни
лица, е неоснователно.
Настоящият
съдебен състав на ВОС намира, че посочените разпоредби са неприложими към
конкретния случай, доколкото отказът от иск е едностранно волеизявление на
ищеца към съда, а правните последици по чл. 233 ГПК не зависят от волята на
ответника. Разпоредбите на чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК уреждат действието на
вписването по отношение на възникналите материалноправни отношения между гражданскоправните
субекти, но са неприложими към тези от публичноправен характер, каквото е
процесуалното правоотношение между ищеца и съда. Неприложими в случая са и
разпоредбите на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ. Чл. 8 ЗТРЮЛНЦ
регламентира оповестителното действие на заличаването на вписването, а чл. 10,
ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ уреждат фикции в полза на третите добросъвестни лица за
съществуването на вписано, но несъществуващо обстоятелство, респективно
несъществуването на невписаното обстоятелство. За да се позове на
оповестителното действие на заличаването по чл. 8 ЗТРЮЛНЦ или на фикциите по
чл. 10, ал. 1 или ал. 2 ЗТРЮЛНЦ третото лице трябва да се е доверило на
вписването, т.е. същото да го е мотивирало да сключи сделка или извърши
процесуалното действие. Както вече беше посочено, прилагането на последиците на
чл. 233 ГПК не са обусловени от волята на насрещната страна, а правоотношението
между съда и страната е от публичноправен характер. Следователно обявяването на
вписването на Катерина Диденко като управител на „КНМ Груп“ ЕООД за
несъществуващо обстоятелство обвързва съда при преценка за наличието на
представителна власт на лицето, което е направило отказ от иск в
производството. Предвид това, че отказът от иск е направен от лице без
представителна власт, който отказ не се поддържа към настоящия момент, съдът
намира, че производството не може да бъде прекратено.
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на Варненския окръжен съд
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до
следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното
дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от
време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода
от 27.08.2010 г. до 22.02.2011 г.; породила ли е прехвърлителното си действие,
извършената на 17.05.2014
г.
цесия и надлежно ли е уведомен длъжника за нея.
По делото не се спори, че праводателят на ищцовото
дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция
на нормата към процесния период. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран
процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят
има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не се спори, че
праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество процесната сума.
От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 018538 от 22.02.2011 г. на обект с клиентски № **********, подписан от абоната ***, се установява, че има прикачен мостов кабел 2,5 кв.мм.
преди СТИ, от който се ползва ел. енергия без измерване от електромера.
Въз
основа на констативния протокол е съставена справка №
14757 от 24.02.2011 г.
за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, на основание
чл. 38, ал.3, т.3
от ОУ на ДПЕЕЕМ, видно от която на абоната е начислена ел. енергия по корекция за периода от 27.08.2010 г. до 22.02.2011 г.
От представеното по делото дебитното известие № **********/25.02.2011г., се установява, че
абонатът дължи сумата от 1113,55
лева за консумирана енергия
за периода от 27.08.2010 г. до 22.02.2011
г.
По делото е представено пълномощно, с което *** учредява
представителна власт в полза на адв. ***, който да го представлява пред
„Енерго-Про Продажби“ ЕООД; да се разпорежда с всички вземания на
упълномощителя, включително да уведомява длъжника.
На 17.05.2014 г. между *** – чрез
пълномощник адв. ***, и „КНМ Груп“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на
вземането от 1113,55 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода от периода
от 27.08.2010 г. до 22.02.2011 г.
С уведомление вх. № 3184885/28.07.2014 г. „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомено от цедента ***, чрез пълномощника си адв. ***, за
сключения договор за прехвърляне на процесното вземане.
От заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
процесният електромер може да отчете начисленото количество ел. енергия съобразно
пропусквателната способност на присъединителната линия и присъеднителните
съоръжения. За предходен аналогичен период вещото лице заключава, че
потреблението на абоната е 1530 кВч, а за следващия – 2745 кВч, като корекцията
за процесния период 27.08.2010 г. – 22.02.2011 г. е в размер на 6019 кВч, т.е.
почти два пъти и половина повече. При изслушване на заключението в открито
съдебно заседание вещото лице уточнява, че посочената в справката за корекция
пропусквателна способност не съответства на кабел с това сечение 2,5 кв.м. и
математическите изчисления в справката са правилни.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което заключение
настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено,
съобразно специалните знания на вещото лице, се установява, че за периода от
27.08.2010 г. до 22.02.2011 г. задълженията на процесния абонат са в общ размер
на 1284,89 лева, от които са погасени 1308, 54 лева. Сумата от 23,65 лева
платена в повече, съставлявала лихва в т.1.2 от Споразумителен протокол №ДР
05885 от 11.03.2011 г.
В хода на първоинстанционното производство е допусната и
съдебно-графологична експертиза, което заключение настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно дадено, и съобразно което подписът на
„упълномощител“ в изследваното пълномощно, представено с молба от 20.10.2014 г.
е изпълнен от ***.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля ***, от които се установява, че в резултат на проверката в дома му
служители на енергийното дружество констатирали наличие на кабел свързан към
електропреносната мрежа. Свидетелят сочи, че от 1993 г. живее в процесното
жилище, преди това е живял другаде и не бил наясно с тези обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа, съдът
прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът, сега въззиваем, да докаже наличието на имуществено разместване между цедента по
договора за цесия и ответника, сега въззивник, тоест фактическото предаване на
материалното благо и получаването му от другата страна; твърденията си
за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от
ответника в размер на исковата сума, в това число надлежното упълномощаване на
сключилото договора за цесия лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване
на въззивника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и
надлежното упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента. От своя страна въззивникът следва да
установи основанието и размера на
вземането си и по – конкретно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил процесната сума.
Корекцията
на сметката на абоната за минал период е извършена на основание чл. 38, ал. 3,
т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на "Енерго-Про Мрежи" АД (ОУ на
ДПЕЕПЕМ). Клаузите от общите условия, позволяващи едностранна корекция
от страна на предприятието - доставчик на електрическа енергия, са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като едностранното изчисляване на сметката, без да е
изяснено реалното количество потребена и доставена електрическа енергия за
съответния период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за
недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в
неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за
енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите (в този смисъл
трайната съдебна практика - решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. №
582/2010 г., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., решение
№ 104/2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., решение № 29/15.07.11 г. на ВКС по
т. д. № 225/2010 г.).
В действащото
през периода на корекцията законодателство
- Закон за енергетиката (в редакцията му към момента на извършване на
корекцията), Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката,
Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.,
действали до 15.11.2013 г. и приложими в случая) не е предвидено право на
доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за доставена и
потребена електрическа енергия.
Следователно
ответното дружество е извършило корекция на сметката на абоната за минал период
без да има право на това, поради което начислената в резултат на тази корекция
сума е недължима.
Освен
това от страна на въззивника не са представени доказателства, че именно
абонатът е извършил констатираното вмешателство в схемата на свързване на електромера,
в резултат на което СТИ не е отчитало потребената в обекта електроенергия.
Фактът, че потребителят е поел договорно задължение за бездействие съгласно чл.
16 от ОУ на ДПЕЕПЕМ, не означава, че той следва да носи отговорност за всяко
активно поведение върху измервателния уред, в това число и за такова с
неустановен автор. По делото не е доказано виновно неправомерно поведение на
потребителя, което да е в пряка причинна връзка с констатираната външна намеса
в електромера, поради което не може да се направи обоснован извод за неговата
договорна отговорност като основание за дължимост на процесната сума. Нормите от ОУ противоречат и на чл.82 ЗЗД, определяща
пределите на договорната отговорност, която винаги е отговорност за виновно
поведение, което следва да бъде доказано, а не предполагано. За ангажиране на
тази отговорност следва да се установи и периода на неточното отчитане, както и
реално потребената, но незаплатена ел.енергия /в този смисъл решение №
97/28.07.2015 г. по т.д. № 877/2014 г. на ВКС и решение № 111/17.07.2015 г. по
т.д. № 1650/2014 г. на ВКС/.
Неоснователни са и доводите, че основанието за плащането на
процесната сума от абоната е споразумителния протокол, имащ според него
характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. В случая не се
касае за постигнати взаимни отстъпки между страните по едно правоотношение
/преуреждане на отношения/, а уговаряне на начин на погасяване в цялост, при това
с лихва на претендирано от доставчика на ел.енергия вземане, като в противен
случай същият ще преустанови ел.захранването на абоната. При това разсроченото
плащане е изрично предвидена в Общите условия възможност. Още повече споразумението от 11.03.2011 г. за разсрочено плащане
на сумата по корекцията не е основанието на задължението. Платеното при
изначална липса на основание не може да се санира от последващи между страните
спогодби за дължимостта на тази сума.
Доводите
на въззивника за нищожност на договора
за цесия от 17.05.2014 г., поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, са неоснователни. Съобразно принципа на свободата на договаряне,
регламентиран в чл. 9 от ЗЗД предмет на цесионния договор може да бъде всяко
имуществено, прехвърлимо право или вземане, независимо от източника, от който
произтича - договорен или извъндоговорен. Предмет на цесия могат да бъдат и
бъдещи и неизискуеми вземания, както и спорни такива.
В
настоящия случай предмет на сделката е вземане, възникнало от заплатена при
начална липса на основание от цедента сума, съставляваща стойност на служебно
начислено количество електроенергия за минал период. Вземането е прехвърлимо и
представлява годен предмет на договора за цесия.
Макар да
е налице правоотношение между цедента и ответното дружество по договор за
продажба на електрическа енергия (безспорно по делото обстоятелство), същото не
изключва приложимостта на чл. 55 от ЗЗД, защото липсва задължение за заплащане
на служебно начислената стойност на електроенергията, което да е предмет на
това именно договорно правоотношение.
На следващо място, възражението за недействителност на договора за цесия
поради липса на представителна власт на пълномощника на цедента също е
неоснователно. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по
т.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС, действията, извършени без представителна власт,
са в състояние на висяща недействителност, като при липса на потвърждение по
реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД на недействителността може да се позове само лицето,
от името на което са извършени действията, или неговите универсални
правоприемници. Ответното дружество е трето за упълномощителната сделка лице,
поради което няма правен интерес да се позовава на недействителността на
договора. По тези съображения доводите на въззивника в тази част не следва да
бъдат обсъждани.
От събраните по делото
доказателства се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно
чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, тъй като същото е извършено от името на стария
кредитор по изрично пряко упълномощаване от цедента, поради което оплакванията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че сумата от 1113,55 лв. е
заплатена от цедента в полза на ответното дружество при първоначална липса на
основание и подлежи на връщане на цесионера "КНМ Груп" ЕООД на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Поради
съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, на основание чл. 271 от ГПК обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски,
включително тези в производството по отмяна пред ВКС съобразно задължителното
за съдилищата тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
Процесуалният
представител на въззивника е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал.
5 ГПК на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение пред
възивната и касационната инстанция, като същото се явява неоснователно,
доколкото претендираните такива са в близък до предвидения в Наредба № 1/2004
г. минимален размер.
По
изложените съображения на въззиваемото дружество "КНМ Груп" ЕООД
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 735 лв., от които сумата от 310
лева за платен адвокатски хонорар във въззивното производство и сумата 425 лв.
– разноски в производството пред ВКС, от които 25 лв. платена държавна такса и 400
лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1885
от 22.04.2015 г., постановено по гр. д. № 9920/2014 г. по описа на ВРС, XХVI състав.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5,
ап. 10, сумата от 735 лв. (седемстотин тридесет и пет лева) – разноски в
настоящото въззивно производство и в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: