Р Е Ш Е Н И Е № 906
27.06.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми
граждански състав, в закрито заседание
на 27.06.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ:
Надежда Дзивкова
Катя
Боева
като изслуша докладваното
от съдия Ст.Михова гр.дело № 1373 по описа за
2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.463, ал.1 и сл.ГПК.
Образувано по жалба, подадена от „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. П. срещу разпределение на суми от публична продан на недвижим имот, обективирано в протокол от 27.04.2018 г. по изп. дело № 641/2017г. по описа на ЧСИ Петя Николова, в частта, с която в полза на жалбоподателя не е призната привилегия по чл.136,ал.1,т.4 от ЗЗД и е задължен да внесе сумата от 231 500 лева за заплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели.В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ. Жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на реда на привилегиите, като ЧСИ не е взел предвид, че вземанията му срещу длъжника се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, тъй като в негова полза е налице съдебно признато право на задържане с одобрената от арбитражния съд спогодба за извършени в процесния недвижим имот подобрения , които са увеличили неговата стойност. Поддържа , че за да изготви процесното разпределение съдебният изпълнител неоснователно се е позовал на Решение №63 от 28.03.2018г., постановено по в.гр.д.№113/2018г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив , с което е отменено предходното разпределение на суми от публичната продан на недвижимия имот.Твърди, че се касае за признато право на задържане в хипотезата на чл.90 от ЗЗД, която Апелативният съд в съдебния си акт въобще не е коментирал и не е включил в мотивите си. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпределение на съдебния изпълнител ,в частта, с която в полза на жалбоподателя не е призната привилегия по чл.136,ал.1,т.4 от ЗЗД и е задължен да внесе сумата от 231 500 лева.
В срока по
чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от присъединения взискател Търговска
банка „Виктория“ ЕАД – гр.София, в който взема становище за неоснователност на
жалбата.
Постъпили са писмени обяснения
от ЧСИ Петя Николова по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено
становище относно неоснователността на жалбата.
Пловдивският окръжен съд , след преценка доводите на жалбоподателите и материалите по изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съгласно разпоредбите на чл.462, ал.2 и чл.463 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по чл.462, ал.2 от ГПК.
Изпълнителното производство е образувано по издаден в полза на взискателя „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД - гр.Пловдив изпълнителен лист от 01.08.2017г. по ч.т.д.№ 438/ 2017г. по описа на ПдОС, постановено във връзка с постигната спогодба от 06.07.2017г. по арб.дело №2/2017г. по описа на Арбитражен съд към Сдружение на добрите адвокатски практики – гр.София , за принудително събиране на парични вземания срещу длъжника К.Л. К.,***.
Принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот , представляващ СОС с идентификатор 56784.519.120.1.40 по КККР, одобрен със Заповед на ИД на АГКК, с адрес на имота гр.Пловдив, ул.“****“, №3, ет.1, собственост на длъжника, който е бил изнесен на публична продан и с Протокол от 08.11.2017г. първоначалният взискател „***“ ЕООД - гр.Пловдив е обявен за купувач на имота за предложената от същия цена от 236 000 лева.
Върху описания недвижим имот е налице вписана договорна ипотека в АВ – СВ – гр.Пловдив на 11.02.2010 г., акт том 1, акт № 164 от 2010г., двойно входящ регистър 2466, за обезпечаване вземането на Търговска банка „Виктория“ ЕАД в размер на обезпеченото вземане от 120 000 евро.
С Разпореждане от 02.11.2017г. и на основание чл.456 ГПК вземането на ипотекарния кредитор е присъединено по процесното изпълнително дело.
На 17.11.2017г. ЧСИ е извършил разпределение на посочената сума от 236 000 лева, като е признал привилегия на първоначалния взискател „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, тъй като упражнява право на задържане по отношение на процесния недвижим имот, поради направени подобрения в него и е разпределил сумата 217 079,16 лева.
Това разпределение в частта, с която в полза на първоначалния взискател е призната привилегия по чл.136,ал.1,т.4 от ЗЗД е отменено по жалба на ипотекарният кредитор с решение № 63/28.03.2018 г. по гр.д. № 113/2018 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив. В мотивите са изложени съображения,че първоначалният взискател, на който ЧСИ е признал привилегията по чл. 136 ал.1 т.4 ЗЗД, е ищец по предявен пред Арбитражния съд към Сдружение на добрите адвокатски практики иск за вземания, произтичащи от извършени СМР в имота,по споразумение към договор за наем между него като наемател и наемодател-длъжницата по изп.дело. Следователно след като целта на арбитражния процес не е отнемането на владението от „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД, то възражението за право на задържане е недопустимо. След като предмет на протокола от арбитражното заседание по дело № 2/2017г. при Арбитражния съд към Сдружение на добрите адвокатски практики са вземания за цената на СМР по договор за наем и споразумение към него сключен между К.К. и дружеството-първоначален взискател, не сме изправени пред съдебно признато право на задържане относно вземания за разноски за запазване и подобрение на задържания имот. С оглед на така констатираната от Апелативен съд-гр. Пловдив незаконосъобразност на разпределението, делото е върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение съгласно изложените в съдебното решение мотиви.
При тези данни по делото неоснователни остават твърденията на жалбоподателя, че следва да му бъде признато качеството на кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, тъй като упражнява право на задържане по отношение на процесния недвижим имот, поради направени подобрения в него. Вземането на взискателя произтича от извършени довършителни СМР във връзка с договор за наем върху ипотекирания и продаден имот, което обстоятелство се установява от протокола от арбитражното заседание по дело № 2/2017г. при Арбитражния съд към Сдружение на добрите адвокатски практики и споразумение от 04.09.2015г.,сключено между наемодателя на недвижимия имот К.К. и наемателят „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД.
За да може да се ползва от претендираната привилегия на чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, нужно е този взискател да упражнява право на задържане по повод на съдебно признато му вземане за подобрения. Правото на задържане по чл. 72 ЗС е обезпечително право на владелеца кредитор срещу собственика длъжник, като то се явява самостоятелно право, обусловено от наличието на вземане за подобрения или разноски. Видно от арбитражното споразумение не се установява съдебно признато право на „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД на задържане на процесния имот нито за подобрения, нито за необходими разноски за запазване на имота.
Гореизложеното обосновава извода, че изготвеното и предявено на 27.04.2018г. разпределение на сума от публичната продан на недвижим имот на длъжника К.К. не страда от сочените от жалбоподателя пороци, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на правния спор и на основание чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Търговска банка „Виктория“ ЕАД – гр.София , направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1300 лева.
Така мотивиран , Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на „Бедрайв
Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:град
Пловдив, ул.“Шести септември“№154А, представлявано от управителя В. К., против изготвено и предявено на
27.04.2018г. разпределение
по изп.дело №641/2017г. по описа на
ЧСИ Петя Николова , с рег.№.911,с район на действие ПОС, в частта, с която в полза на жалбоподателя не
е призната привилегия по чл.136,ал.1,т.4 от ЗЗД и е определено да внесе сумата
от 231 500 лева за заплащане на
съразмерните части от вземанията на другите взискатели и дължимите такси по изп.дело.
ОСЪЖДА „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД,ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:град Пловдив,ул.“Шести септември“ №154А,
представлявано от управителя В. К., да
заплати на ТБ“Виктория“ЕАД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление :
град София, район “Красно село“,
ул.“Лайош Кошут“№4, сумата от 1300 лева-разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.