№ 20373
гр. София, 10.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110126508
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата Ш. Е. М. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....,
като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача,
което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва:
1 822,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г.; 223,87 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.; 48,92 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., 7,14 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 48,92 лв., отнасяща се за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022
г., начислена за периода от 16.10.2020 г. до 19.01.2023 г., както и 0,72 лв., представляваща
лихва за забава върху платена главница за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 15,46 лв., отнасяща се за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2021 г., начислена за периода
от 05.03.2020 г. до 29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
1
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.02.2023 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 5889/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.02.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ш. Е. М. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове при твърдението, че в процесния имот не е
ползвана топлинна енергия през исковия период. Твърди наличието на неравноправни
клаузи в Общите условия на ищцовото дружество. Навежда довод за изтекла погасителна
давност на вземанията за периода м.05.2019 г. – м.02.2020 г. По изложените съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. С определение от 29.08.2023 г. съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в рамките на
исковия период ответницата Ш. Е. М. е била собственик на процесния имот, находящ се на
адрес: ...... Нещо повече, за установяването му свидетелства и представения нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 100, том I, рег. № 6774, нот. дело № 83/2018 г. /л.
14-16 от делото/, по силата на който считано от 09.11.2018 г., т. е. преди исковия период,
ответницата М. се легитимира като собственик на процесния апартамент № 11, без да има
данни по делото относно осъществяването впоследствие на други юридически факти,
довели до промяна в правата върху него. Ето защо, с оглед действащата нормативна уредба
в областта на енергетиката следва да се приеме, че именно тя е била потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което следва да отговаря за
задълженията във връзка с ползването му, като ирелевантно се явява обстоятелството на чие
име се води партидата при ищеца, тъй като от значение е единствено наличието на право на
собственост или ограничено вещно право, а в случая първото измежду двете е установено по
делото.
2
Нещо повече, видно от служебно изготвената справка от „НБДН“ /л. 12 от заповедното
дело/, регистрираните постоянен и настоящ адрес на М. съвпадат с адреса на процесния
имот, като същата надлежно е получавала книжата по делото именно на него, което поражда
индиция, че тя пребивава преимуществено именно на него.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата Ш. Е. М. се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на
процесния апартамент № 11 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия, като от
нейна страна не се посочва кои точно клаузи на последните счита за недействителни.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.09.2002 г. и списък към него,
договор от 18.09.2002 г. /л. 17-21 от делото/, представените индивидуални справки и
протоколи за отчет /л. 70-75 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, находяща се
на адрес: гр. София, бл. 238, вх. А, е извършвана от третото лице - помагач - „.... /с
праводател „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз - Нелбо Инженеринг“ ООД/.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: ... е измервана чрез определено от ЗЕ средство
за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния
период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така,
3
сумите за отопление на имота са начислени за разпределена топлинна енергия за 1 брой
щранг – лира на мощност за 2020 г. и 2021 г. и 1 брой отоплително тяло с уред за дялово
разпределение в кухнята, сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на
данните от 1 брой водомер, като същите са били редовно отчетени, за което са съствени
съответните протоколи от 07.06.2020 г., от 12.03.2021 г. и от 10.03.2022 г. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 139 куб.
м. и този на етажната собственост – 5 004 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са
ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. По отношение на начислена от ищеца топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за необходимо да изясни, че
потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ. Това задължение следва от
факта, че сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната
норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не може да
се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй
като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в
сградата топлинна енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите,
свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
/в този смисъл – Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд
на РБ/. В допълнение, с Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17
Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за
централно управление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградна инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията на нелоялните търговски практики.
Напротив, следва сметките за използваната топлинна енергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Ето защо, при така
установените количества топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, правилното
начисляване на топлинната енергия за имота на ответницата и заключението по съдебно-
техническата експертиза, че в рамките на исковия период услугата дяловото разпределение
е правилно извършена, съдът приема, че ищецът е доказал количеството на доставената в
4
имота на ответницата топлинна енергия, както и нейната стойност, като от нейна страна не
се твърди, а и не се доказва плащане на процесните суми.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на дълга
на Ш. Е. М., като в тази връзка бъде разгледано своевременно релевираното с отговора на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 01.02.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 01.02.2020 г., а след и
на 24.11.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването
на общата фактура на интернет - страницата на ищеца, както се поддържа в
обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., тъй като
най-късното месечно задължение – това за м. септември 2019 г. е станало изискуемо на
14.11.2019 г., т. е. преди 24.11.2019 г., поради което то, както и предхождащите го месечни
задължения за м.05.2019 г., м.06.2019 г., м.07.2019 г. и м.08.2019 г., включени в рамките на
исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. Ето защо, след извършено
преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки стойността на сумите, които са
погасени по давност за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., отразени в таблици № 5 и
№ 6 от заключението по съдебно-техническата експертиза, отразяващи прогнозно
5
фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и средномесечното и
годишно изравнение след края на отчетния такъв, съдът приема, че общият размер на
задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 1 558,00 лв., до
който размер предявеният главен иск за цена на топлинна енергия се явява основателен и
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 822,63
лв., или за размера от 264,63 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 48,92 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
.... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, а това
означава, че най-ранното месечно задължение – това за м.08.2020 г. се счита за възникнало
на 31.08.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.09.2020 г., т. е. след 24.11.2019 г.,
поради което нито то, нито последващите месечни задължения, включени в рамките на
исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да
се приеме за доказана в горепосочения размер от 48,92 лв., отнасящ се за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., поради което предявеният главен иск за посочената сума се
явява основателен и следва да бъде уважен в изцяло заявения размер.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.02.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., за които съдът
прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху задълженията за цена на топлинна енергия за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., попадащи в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на сумата от 192,77 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2020 г. до
19.01.2023 г.
Следователно, ответницата Ш. Е. М. се явява задължена за посочената по-горе сума от
192,77 лв., до който размер предявеният срещу нея акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 223,87 лв., или за размера от
6
31,10 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.02.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 48,92 лв.,
отнасяща се за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. начислена за периода от 16.10.2020
г. до 19.01.2023 г., се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Съдът намира, че това е така и по отношение на акцесорния иск за лихва за забава в
размер на 0,72 лв., начислена за периода от 05.03.2020 г. до 29.11.2020 г., която се
претендира върху платена главница за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
15,46 лв., отнасяща се за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2021 г., тъй като по делото не се
установява наличието на такова главно задължение в твърдяния размер, а още по-малко
същото да е било погасено от ответницата на 05.03.2020 г. /евентуалната дата на плащането
с оглед началната дата на претенцията/, а това означава, че предвид акцесорния характер на
този иск той също се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец .... следва да се присъдят направените разноски в производството
по ч. гр. дело № 5889/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от предявените искове, които съответно възлизат на 78,78 лв. -
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 378,88 лв. - платена държавна
такса, депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание, без събирането на допълнителни доказателства, освен първоначално
допуснатите такива. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата Ш. Е. М. не
следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт, съразмерно с отхвърлената част
от предявените искове, с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, както и на
доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: ..... срещу Ш. Е. М., ЕГН **********, с адрес: ...., кумулативно обективно
7
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ш. Е. М. дължи на ...., ЕИК
..... сумата от 1 558,00 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в ....., за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г.; сумата от
48,92 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.02.2023 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 192,77 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело №
5889/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1 558,00 лв. до пълния предявен размер от 1 822,63 лв., или за размера от 264,63
лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 192,77 лв.
до пълния предявен размер от 223,87 лв., или за размера от 31,10 лв.; иска за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 48,92 лв.,
отнасяща се за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., начислена за периода от 16.10.2020
г. до 19.01.2023 г., както и иска за лихва за забава върху платена главница за цена на услуга
за дялово разпределение в размер на 15,46 лв., отнасяща се за периода от 01.01.2020 г. до
31.07.2021 г., начислена за периода от 05.03.2020 г. до 29.11.2020 г.
ОСЪЖДА Ш. Е. М., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 78,78 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 5889/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 378,88 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8