Р Е Ш Е Н И Е № 370
06.11.2023г.,
гр. Стара Загора,
Административен
съд – Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
като разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева исково адм. дело №175 по описа на съда за 2023г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на §4б,
ал.4 от ДР на ЗИНЗС, вр. с чл.256 от АПК.
Образувано е по повод на жалба от И.С.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора против
неоснователно бездействие на Началника на затвора.
И.С. твърди, че Началникът на
затвора бил длъжен да извърши фактическото действие по силата на чл.15, ал.14,
т.4 от ЗИНЗС, вр. с чл.90, ал.1 от ППЗИНЗС, чл.75,
ал.1 и чл.76 от ППЗИНЗС, както и чл.31, ал.5, във вр.
с чл.45 от Конституцията на страната и чл.34 от ЕКПЧОС.
Г-н С. по силата на горните норми
имал право да подава молби, жалби и сигнали до държавни органи и институции.
Съгласно чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода можели да се ползват от правата си,
с изключение на онези от които били лишени с присъдата, които им били отнети
или ограничени изрично със закон, или чието упражняване било несъвместимо с
действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Ето защо подал молба на
14.03.2023г. до Началника на затвора, с която поискал същият да му предостави
фотокопие на личната му карта, фактическо действие, което не било извършено от
ответника. Като лишен от свобода жалбоподателят нямал право да държи при себе
си личната си карта и тя се съхранявала в затворническото му досие. Фотокопието
на документа му за самоличност било нужно с оглед дадени указания от ДСП Стара
Загора да предостави такова, за да му бъдела извършена оценка на индивидуалните
чу потребности като лице с трайни увреждания, която оценка му била нужна, за да
му се отпуснат парични средства за операция на очите, предвид това, че бил сляп
и това било ноторно известно. Такова фотокопие се
изисквало и от други институции, напр. за издаване на ПИК от НОИ, както и от
европейски институции, като Съда по правата на човека в Страсбург.
Тъй като правомощие на Началника на
затвора било да съхранява намиращата се в затворническото му досие лична карта,
именно и същият следвало да предостави и фотокопие от нея, като неизвършвайки това фактическо действие де факто
жалбоподателят бил лишен от правото му да подава молби и жалби до различни
административни органи и институции, както и до ЕСПЧ, като що се касаело до
последната институция, това било и въпрос на допустимост на жалбата, подадена
до нея. По силата на горните норми, Началникът на затвора бил длъжен да извърши
фактическото действие и да предостави фотокопие от личната карта на
жалбоподателя. Не извършването на това фактическо действие формирало
неоснователно бездействие по см. на чл.256, ал.2 от АПК.
Ищецът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа.
Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител, който на
първо място претендира недопустимост на жалбата /искането/, а в алтернативност и като неоснователно. Излага доводи в насока
неоснователността на искането.
Съдът, като съобрази приетия по
делото доказателствен материал намира за установено от фактическа страна
следното:
До Началника на затвора в Стара
Загора от л. св. И.С. била подадена молба, която била заведена под № М-266 от
14.03.2023г., с която било поискано от лишения от свобода да му бъде
предоставено фотокопие /двустранно/ на намиращата се в затворническото му досие
лична карта №*********, издадена на 21.02.2023г. от МВР Хасково. По делото е
представено писмо на Началник затвора от 20.02.2023г. с адресат инспектор СДВР,
с което на последния било наредено да уведоми И.С., че в ЗИНЗС и ППЗИНС не била
предвидена правна възможност администрацията на затвора да предоставяла копирни
услуги на лишените от свобода. За този отговор И.С. бил уведомен на
21.03.2023г. Първоначално жалбата /искането/ било заведено в Административен
съд на 27.03.2023г.
По делото допълнително са
представени: писмо изх. №
2605-94И-00-1759/19.06.2019г., л-38; писмо изх. № 1023-23-177-1/02.08.2021г.,
л.39; писмо с вх. рег. № 8059/05.10.2022г.,
л. 53; писмо изх. №
5399/23.09.2022г., л.54; молба рег. № М.42/16.01.2023г., л. 57;
Съдът намира подадената жалба,
имаща характер на искане по чл.256, ал.2 от АПК, вр.
с §4б, ал.4 от ДР на ЗИНЗС /ДВ, бр.105/2020г./ за процесуално допустима. Пред
съда изрично ищецът посочи, че неговото искане е да бъде задължен ответникът да
извърши едно фактическо действие, а именно да му предостави не заверено фото
копие на двете страни от издадения му личен документ за самоличност / личната
карта/, което действие органът не извършва след отправяне на искането /молба
№М-266/14.03.2023г., л.10/.
Доколкото посоченият предмет е искане
да се осъди Началникът на Затвора в град Стара Загора да извърши конкретно
фактическо действие, чието извършване е поискано, то искането следва да се
предяви пред съда в 14 дневен срок от подаване на искането, т.е. до
28.03.2023г., който в конкретният случай е спазен, тъй като „жалбата“ е
подадена на 27.03.2023г. С оглед на горното, искането е процесуално допустима,
вкл. и като изходящо от активно легитимираното лице.
Разгледано по същество, съдът
приема извод за неоснователност на искането.
В хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК, т.е. когато административният орган е сезиран с искане да извърши едно
фактическо действие, но той бездейства, основателността се предопределя от това
дали извършването на исканото фактическо действие се дължи по закон.
По делото няма спор, че ищецът
притежава документ за самоличност – лична карта, която съгласно чл.74, ал.1,
т.2 от ЗБЛД е отнета, предвид това, че И.С. е настанен в място за изтърпяване
на наложено му наказание „лишаване от свобода“ и на осн. чл.74, ал.2 от с.з., органът, който е отнел документа е длъжен да го съхранява
до отпадане на мярка. В ЗИНЗС и в
ППЗИНЗС не се съдържат специални норми, които да установяват друго правно
положение относно държането на този документ. Доколкото по силата на закон
лишените от свобода лица нямат правно да държат фактически в себе си документа
„лична карта“, то по аргумент на същото се следва изводът и, че няма основание
същите да искат да държат в себе си и фото копие от такъв документ, а
същественото е, че не е налице законово задължение за органа, в случая
началникът на затвора, който съхранява документа, да предоставя фотокопие от
този документ при искане, отправено от лишения от свобода.
Съдът приема за неотносими
за този случай наведените оплаквания за ограничаване на законовите права на С.
да иска извършване на административни услуги или че така му се ограничава
правото на жалба пред ЕСПЧ. От приложените документи, както от ищеца, така и от
органа, а и от безспорният факт на правният статус на ищеца на изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ се следва, че същият изначално не би могъл
лично да подава искания до различни административни орган за извършване на
административни услуги или други такива, в който случай същият би следвало да
се легитимира чрез представяне на личния си документ, а това той може да иска, съотв. да получи, чрез надлежно упълномощено от него лице,
в който случай необходимия документ ще е изрично пълномощно в полза на
упълномощеното лице. Видно е, че е налице правен способ, чрез който няма да се
стига до ограничаване на възможността за упражняване на права, от които С. не е
лишен по силата на наложената му мярка за принуда.
С оглед на горното, Съдът намира,
че искането на И.С. да се осъди Началникът на Затвора в град Стара Загора да му
предостави не заверено фото копие /двустранно/ от притежавания личен документ,
се явява неоснователно и следва да се отхвърли като такова.
Водим от горното и на осн. чл.256,
ал.3, вр. с ал.2 АПК, вр. с
§4б, ал.4 от ДР на ЗИНЗС, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искането
на И.С.С., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора за осъждане на Началника на
затвора в град Стара Загора да му предостави не заверено фото копие /двустранно/
от притежавания личен документ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :