Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 295
гр. Стара Загора, 09.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря
Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Стилиян Манолов КАН дело №244 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от Районна
потребителна кооперация /РПК/ Гурково със седалище и адрес на управление гр.Гурково,
бул. „Княз Александър Батенберг” № 3 чрез пълномощника адвокат И. С. И., против
Решение № 260114 от 23.03.2021г., постановено по АНД № 67/2021г. по описа на
Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-002825
от 21.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение при неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални
нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
поддържа, че съдът не е обсъдил възраженията му против издаденото наказателно
постановление и постановеният акт е немотивиран. Счита, че в нарушение на
закона за идентични по вид административни нарушения в качеството му на
работодател са дадени предписания, за неизпълнението на които са издадени
множество актове за установяване на административни нарушения с една и съща
правна квалификация. Твърди, че дадените предписания съставляват един
административен акт и съответно неизпълнението на предписанията на контролния
орган представлява едно съставомерно деяние, за което се следва налагането на
една административна санкция. Намира за приложима в случая разпоредбата на чл.28
от ЗАНН с оглед спецификата на деянието и условията, при които е извършено. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
“Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мутафова в представено писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че решението на Старозагорския районен съд е обосновано, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък
е наказателно постановление № 24-002825
от 21.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара
Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 24-002825 от 03.12.2020г. на РПК Гурково – гр.Гурково, в
качеството му на работодател, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв., за неизпълнение на задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
по спазването на трудовото законодателство на 03.12.2020г. по представени
документи е установено, че РПК Гурково, в качеството му на работодател не е
изпълнила в определения срок до 02.11.2020г. задължително предписание, дадено
от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора с Протокол за
извършена проверка №
ПР2028208/30.09.2020г., връчен на 06.10.2020г, да изплати уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа от Й.К.Д.за м.април 2020г. в размер на 554,82
лева – чиста сума за получаване за изработените от нея 20 дни през месец април
2020г., със срок за изпълнение 02.11.2020г.
Казанлъшкият
районен съд е посочил, че след извършената служебна проверка на обжалвания
санкционен акт, не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения
на процесуалните правила, като същият съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Приел е, че и констативният, и санкционният актове съдържат пълно
описание на нарушението, като доказателствата по делото подкрепят описаното
деяние. Изложени са съображения, че санкционираното лице не оспорва приетата от
АНО фактическа обстановка, поради което и въз основава на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът я е възприел за установена по несъмнен начин.
Обосновано е, че в случая е издадено предписание спрямо наказаното лице и е
определен срок за изпълнението му, като след изтичане на този срок, деянието се
явява извършено и довършено. По тези съображения и след като е изложил доводи
по възраженията от въззивната жалба, Районен съд – Казанлък е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление.
Решението е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона.
Неоснователно е формулираното в касационната
жалба оплакване, че за идентични по вид административни нарушения на
работодателя РПК Гурково са дадени предписания, за неизпълнението на които са
издадени множество актове за установяване на административни нарушения с една и
съща правна квалификация. Твърди се, че дадените предписания съставляват един
административен акт и съответно неизпълнението на предписанията на контролния
орган представлява едно съставомерно деяние, за което се следва налагането на
една административна санкция. По делото липсват каквито и да е било данни, още
по-малко доказателства, че за неизпълнението на идентични по съдържание
предписания на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора, са съставени десет акта за установяване на административни нарушения, респективно
че за едно и също нарушение са наложени десет административни санкции. Противно
на твърдяното от касатора, всяко дадено задължително предписание на
работодателя по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, независимо от начина на неговото
обективиране – в отделен документ или в един документ заедно с други
предписания, представлява отделна принудителна административна мярка – в случая
по отношение на различни субекти, за различен период и различни дължими.
Адресатът на предписанията е разполагал с възможност да ги оспори, но след като
не се е възползвал от нея, те са влезли в сила. Съответно неизпълнението на
всяко от дадените предписания представлява отделно съставомерно бездействие,
квалифицирано като административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и основание
за налагане на административна санкция. В този смисъл обстоятелството, че
работодателят не е изпълнил и други дадени от контролните органи на Дирекция
“Инспекция по труда” задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ за
отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, не е
основание за налагане на обща административна санкция за всички неизпълнени
предписания.
В случая фактически, правно и доказателствено
обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява,
че към датата на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Стара Загора проверка, РПК Гурково, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание,
дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора на
основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ – да изплати на Й.К.Д.уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за м.април 2020г. в размер на 554,82 –
чиста сума за получаване, със срок за изпълнение 02.11.2020г. (т.14 от Протокол
за извършена проверка № ПР2028208/30.09.2020г).
Това
релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и с
наложено наказание в минималния предвиден в закона размер.
Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е
издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като
недоказани и неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в
изпълнение на изискването на чл.339, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН,
съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в
подкрепа на подадената жалба. При
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение. Липсват и предпоставки за квалифициране на случая като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид. Сочените от
касатора смекчаващи обстоятелства – липса на данни за налагане на други
наказания за други нарушения, затварянето на търговския обект, поради
пандемична обстановка и нереализиране на печалби, са взети предвид от АНО при
определяне на наказанието, тъй като същото е определено в законоустановения
минимален размер.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260114 от 23.03.2021г., постановено по АНД № 67/2021г. по описа на Районен
съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.