№ 1051
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501449 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №5913/17.11.2023 г. по гр. д. № 6823/2022 г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлен предявения А. Ч. Д., ЕГН: **********,
против А. Д. Д., ЕГН: **********, иск с основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД
за сумата от 30 000 лв. - обезщетение за търпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие на клеветнически твърдения и обидни изявления,
съдържащи се в изказвания на ответника по време на две отделни интервюта,
първото на 09.03.2022 г. в телевизионното предаване „Лице в лице“ в ефира на
телевизионния канал bTV и второто на 10.03.2022 г. в радио предаването
„Преди всички“, излъчено в ефира на програма „Хоризонт“ на Българското
национално радио, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 10.03.2022 г. до окончателното й заплащане, като
неоснователен.
Посоченото решение е обжалвано от А. Ч. Д., действащ чрез
процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че по
делото са безспорно установени клеветнически твърдения и обидни
изявления, съдържащи се в изказвания на ответника по време на две отделни
интервюта, първото на 09.03.2022 г. и второто на 10.03.2022 г. Поддържа се, че
необосновано първоинстанционния съд е заключил, че изявления на Д. не са
1
клеветнически и обидни за ищеца. Изтъква се, че публичното
разпространяване на клеветнически изявления, с които някому се приписват
нарушения на закона, които той не е извършил, винаги излиза извън границите
на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на свободата на словото. Посочва се също, че
към А. Д., поради характера на изказванията и изнесените твърдения от
ответника, е било създадено силно негативно отношение не само от приятели,
познати и колеги, но и от неограничената аудитория. Моли се решението да
бъде отменено, а предявеният иск да бъде изцяло уважен, като се присъдят
направените пред двете инстанции съдебни разноски в полза на А. Ч. Д..
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - А. Д. Д., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да
бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 - чл.
263 ГПК, поради което образуваното дело следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде указана
възможността за доброволно уреждане на спора.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от А. Ч. Д. против А. Д. Д.
за присъждане на обезщетение за неимуществени, вреди претърпени в
резултат на виновното, противоправно поведение на ответника, който по
време на две отделни интервюта, първото на 09.03.2022 г. в телевизионното
предаване „Лице в лице“ в ефира на телевизионния канал bTV и второто на
10.03.2022 г. в радио предаването „Преди всички“, излъчено в ефира на
програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, заявил неверни,
обидни и клеветнически твърдения по отношение ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на увредата - 10.03.2022 г., до
окончателното й изплащане.
2
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните,че ответникът е участвал в телевизионното
предаване „Лице в лице“ на телевизионния канал bTV на 09.03.2022 г. и на
10.03.2022 г. в радио предаването „Преди всички“, излъчено в ефира на
програма „Хоризонт“ на Българското национално радио.
Няма спор, а и е установено от заключението на техническата
експертиза, приета от първоинстанционния съд, която въззивният съд
кредитира, че А. Д. Д. е употребил следните изрази:
В телевизионното предаване „Лице в лице“ на 09.03.2022 г. - „Вечният
заместник-министър. Какво означава това? Това е, както пише в медиите,
образът на задкулисието. Докато този човек е в това министерство няма
никаква надежда за българските гори. Малко след това в предаването:
„Напротив. Докато бях в Агенцията по горите изпитах на гърба си какво значи
това задкулисие, как се упражнява то, как се прави така, че една горска
система да е само от послушковци, само от служители, които пазят интересите
на фирмите, а не на гората и гражданите, защото същия този човек и хората
около него, всеки ден ми спускаха списъци. Този смени, този махни. “. И към
края на предаването:„Той беше човека, който пускаше списъците с хора, които
трябва да се сменят по горските стопанства, по регионалните дирекции по
горите, които бяха към Агенцията по горите. Човекът, който се обаждаше на
разни колеги да кажат, да споделят - този господин Д. дали може да спре с
проверките в ловните концесии? Човекът, който ме ограничаваше да нямам
права, да ползвам командировка за цяла седмица, а ме дебнеха ден по ден
къде ще ходя, коя схема ще разбия, за да могат да предупредят схемаджиите,
незаконните фирми, които работят в Ихтиман, Копривщица, Своге и Самоков,
които разкрихме. “.
В предаването „Преди всички“, излъчено в ефира на програма
„Хоризонт“ на Българското национално радио на 10.03.2022 г.: „Да, това е
господин Д., който ми беше непряк шеф докато бях в дирекцията по горите и
лично изпитах на гърба си какво значи задкулисието и откъде идват всички
проблеми на горите. Това всеки ден да ти казва — тука т’ва е списъка с
директори, които трябва да се сменят, тези са хората, които трябва да не се
пипат, това са хората, които трябва да се сложат на тяхно място. “.
Телевизионно интервю на А. Д. е разпространено в следните електронни
медии: 1. Статия, публикувана на 09.03.2022 г., със заглавие „А. Д.: Зам.-
министърът на земеделието А. Д. е образът на задкулисието“, публикувана на
сайта www.btv.bg:https://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/aleksandar-
dunchev-zam-ministarat-na-zemedelicto-atanas-dobrev-e-obrazat-na-
zadkulisieto.html; 2. Статия, публикувана на 10. март 2022 г., със заглавие
„Депутат от „Продължаваме промяната“: *** на земеделието е част от
задкулисието“, публикувана на сайта www.bg-voice.com: https://bg-
voice.com/qenvTaT-OT- продължаваме-промяната-з/; 3. Статия, публикувана
3
на 10. март 2022 г., със заглавие „Искри в управляващата коалиция: Депутат от
ПП с обвинения в корупция към земеделския министър“, публикувана на
сайта www.19min.bg: httPsV/19min.bg/news/8/zam-ministarat-dobrev-e-obrazat-
na-zadkulisieto-deputatat-dunchev-163791.html. Интервюто на А. Д. за радио
предаването „Преди всички“, е разпространено в следната електронна медия:
Статия, публикувана на 10.03.2022 г., със заглавие „А. Д.: Има тотална чистка
в системата на горите и то не на калпазани и схемаджии“, публикувана на
сайта www.bnr.bg:https://bnr.bg/horizoDt/post/*********.
От представените от ответника три броя разпечатки от статии със
заглавия: „*** на земеделието А. Д. отговорен за чумата“, публикувана на сайт
https://19min.bg на 03.10.2019 г.; „Калинка или обикновен хитрец в
земеделското ведомство е А. Д.?“, публикувана на сайт https://toppresa.com на
04.10.2019 г. и „При всички скандали в Министерството на земеделието...
министър А. Д. остава чист като момина сълза“, публикувана на сайт
https://toppresa.com на 25.10.2019 г., не се установява по отношение на А. Д. да
е употребяван терминът „задкулисие“, както и в тях липсват твърдения, че
указва натиск за партии назначения или че покровителства незаконни схеми за
възлагане на дейности по добив и продажба на дървесина.
Представените от ответника разпечатка от статия със заглавие: „*** на
земеделието ловува със строителния бос К. К.“, от сайт https://bivol.bg, е
публикувана на 11.03.2022 г., т. е. след процесните интервюта на Д., като част
от изнесената в тази стая информация възпроизвежда твърденията на
ответника, по повод на които е образувано настоящото съдебно производство.
От приетите като доказателства сигнал от дървопреработвателни фирми
от община Ракитово от 04.10.2021 г., доклад № ИАГ-24380-05.10.2021 г. на
изп. дир. на ИАГ и доклад № ИАГ 22744 - 16.09.2021 г. на изп. дир. на ИАГ,
последните два доклада, подадени от А. Д. и съгласувани от А. Д. в качеството
му на зам. министър на МЗХГ, се установяват проблеми при дейностите по
добив на дървесина в държавните горски територии и при продажбата на
дървесина и са предложени мерки с цел повишаване на ефективността от
прилагането на нормативната уредба, касаеща тези дейности. В тези
документи няма оплаквания или критики към ищеца А. Д., а нещо повече
същият е съгласувал предложените мерки от А. Д. в качеството на изп. дир. на
ИАГ.
От съдържанието на отговор на парламентарен въпрос на Министерство
на земеделието вх. № 47-254-05-58 от. 07.03.2022г. на НС и на отговор на
парламентарен въпрос на Министерство на земеделието вх. № 47-294-06- 1108
от. 01.04.2022г. на НС се установява, че за промените в персоналния състав на
служителите, включително за ръководни длъжности не може да носи
отговорност зам. министър, в това число и А. Д., доколкото същите не се
назначават и освобождават от него. Също така става ясно, че освободените в
периода от 15.12.2021 г. до 21.03.2022 г. директори на „Държавни горски
предприятия“ е поради неизпълнение на заложени показатели в идобрения
4
финансов план за 2021 г. на съответното предприятие.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел К. П. установява, че в служебното си качество на ***
неведнъж е получавал устни сигнали срещу ищеца Д. от ответника Д. в
качеството му на депутат, за злоупотреби в министерството на земеделието и
храните и специално в ресора за горите и Агенцията по горите, изразяващи се
в неправомерно назначаване на некомпетентни, но близки до БСП хора на
служба, а също нередности при търговете за дървесина. След множество
устни сигнали, част от които и от други народни представители от неговата
политическа партия, и след разговор с Министъра на земеделието и храните,
П. е преценил да освободи от поста на зам. министър А. Д..
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел Г. Д. установява, че ответникът Д. му е споделял, че
името му е било в списък, изготвен от ищеца Д. в качеството му на зам.
министър, в който списък били посочени хора за освобождаване от
длъжностите им на ниво директори на Регионални дирекции по горите. По
това време свидетелят е заемал длъжността директор на Регионална дирекция
по горите - гр.Сливен, а ответникът заемал длъжността директор на
Агенцията по горите. Последният го информирал, че няма да изпълни
исканото от зам. министъра, тъй като освобождаването не било аргументирано
с липса на професионализъм, а заради партийни пристрастия и
принадлежности. Впоследствие Д. станал депутат, а свидетеля все пак бил
освободен от поста директор на Регионална дирекция по горите - гр. Сливен.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел Я. К., който е приятел и съсед на ищеца, се установява,
че няколко дни след като гледал участието на Д. в бТВ и чул за обвиненията,
че Д. е „задкулисие“ се видял с последния, който очевидно не бил в
обичайното си ведро настроение. Д. бил попитан за интервюто от свидетеля,
като отвърнал, че не знае причините, поради които е обвиняван публично от
Д.. Свидетелят е чул разговори между съседи пред блока след това, че Д. е
поредния мафиот. След това интервюто ищецът е престанал да се събира с
познати от квартала, тъй като му е било неудобно да отговаря на въпроси,
свързани с заявеното по негов адрес от Д.. Според свидетеля, който често
общува с ищеца, ищецът се е променил след този случай – станал е мълчалив,
затворен в себе си, избягващ контакти с околните.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел Т. Х., който е приятел на ищеца, се установява, че Д. е
бил унизен, обиден и притеснен от оправените към него обвинения от страна
на А. Д. в процесното интервю, излъчено в телевизионното предаване „Лице в
лице“ на телевизионния канал bTV и отразено в други медии и електронни
сайтове. Преди това свидетелят, който познава ищеца от повече от десет
години, не е чувал критики и обвинения относно работата на Д.. Част от
познатите на последния са се дистанцирали от контакти с него след
5
изнесените обвинения от А. Д. по медиите. От друга страна самият Д. се е
самоизолирал. Споделил е със свидетеля, че няма енергия и сила на всеки да
обяснява дали е виновен или не, като опровергава твърдения по негов адрес.
Според този свидетел негативните промени в емоционалното и психическо
състояние на ищеца, настъпили след изнесеното в медиите, продължават да
съществуват и към момента на неговия разпит.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите в
посочените части, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Свободата на словото съгласно чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от
Конституцията на Република България трябва да бъде упражнявана при
съблюдаване на необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на
личността, закрепено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Съдебната практика е
създала критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени
в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване
на свободата на словото. Преценява се дали изявленията могат да бъдат
квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат неверни твърдения и
внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията.
Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление,
нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява
съответно практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата
по чл. 146 и чл.147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската
отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Според практиката по наказателни дела
правото на мнение е защитено само в пределите, в които държавата не е имала
право да го ограничи чрез наказателно преследване - решение № 293 от
24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о.
Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. №
163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и
се цели да бъде изменена обществената оценка за лицето. За да се засегне
лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното
отнасяне към него с обидни думи или действия. Обида има и тогава, когато
лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по
радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет -
решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се
свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство
на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него – решение №
347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при
клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от
6
9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката на ВКС по чл.
45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно,
следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление – решение №
253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г. о. В същото решение
се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат
да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на
ответника. Следователно – дори дадени фактически твърдения и изявления да
засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква
отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Както е прието в решение № 468 от
26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета
може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към
определена личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е
основание същите да се считат за клеветнически, след като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява
право на искания, като например да сигнализира компетентните органи при
закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени
права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности и др. -
в този смисъл решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I
н. о. Оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те
могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат
достойнството на личността, т.е. ако съставляват обида - решение № 204 от
12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., решение № 62 от
6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.
В случая по категоричен начин е доказан фактическия състав на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника в
първоинстанционното производство. Същият е отправил публично на
09.03.2022 г. и 10.03.2022 г. изявления, че ищецът е виновник за проблемите в
министерството, в което заема длъжността зам. министър. Конкретно ищецът
Д. е обвинен в указван натиск върху ищеца да уволни служители в ИАГ
съгласно представен му от него списък, в препятстване на проверки за
изпълнението на ловните концесии и за покровителстване на незаконни схеми
за възлагане на дърводобив и продажба на дървесина на фирми в конкретно
посочени населените места. Тези твърдения са клеветнически според
настоящият съдебен състав, като тяхната истинност не е доказана от А. Д.,
въпреки правилно разпределената му от първоинстанционния съд
доказателствена тежест. Няма нито твърдения, нито доказателства, че
ответникът в качеството му на директор на ИАГ, а по-късно и в качеството си
на депутат, е подал сигнали в прокуратурата, полицията или други
компетентни органи, които да разследват закононарушенията, които се
твърди, че Д. е осъществил като длъжностно лице. От свидетелските
показания на Г. Д. не се установява, че ищецът е предал списък за уволнения
на директори, сред които е бил й самият свидетел. Последният единствено
7
преразказва споделена му от ответника информация. Не е виждал списък и не
е присъствал на разговори между страните в настоящото производство. От
свидетелските показания на К. П. също не се установяват обстоятелствата, за
които е обвинен публично Д.. Според тези показания е имало устни сигнали
от страна на Д. и друг депутат от неговата политическа партия, че Д. като зам.
министър покровителства злоупотреби при освобождаването и назначаването
на служители в ИАГ, както и свързани с липсата на контрол върху търговете
на дървесина. Твърденията обаче в тези сигнали не са доказани. Субективната
увереност на ответника в истинността на изнесената клеветническа
информация по отношение на ищеца, не доказва нейната вярност, нито може
да го освободи от деликтна отговорност.
В интервютата от 09.03.2022 г. и от 10.03.2022 г. са отправени от
ответника и обидни изрази към ищеца – „…..Това е, както пише в медиите,
образът на задкулисието. Докато този човек е в това министерство няма
никаква надежда за българските гори….“, както и „Да, това е господин Д.,
който ми беше непряк шеф докато бях в дирекцията по горите и лично
изпитах на гърба си какво значи задкулисието и откъде идват всички
проблеми на горите….“. На първо място следва да се посочи, че в представете
от ответника статии относно ищеца, публикувани преди процесните
интервюта, няма употребен по отношение на Д. израз „задкулисие“. Поради
това не е доказано, че в медиите преди 09.03.2022 г. Д. е бил представян като
„образът на задкулисието“, както го определя ответникът. Дори обаче да
допуснем, че са съществували подобни квалификации към ищеца, това не
освобождава Д. от деликтната му отговорност, който публично повтаря
обидни изрази. Употребеният от ответника на няколко пъти израз
„задкулисие“ по отношение на ищеца, цели директно да представи последния
като престъпна, неморална и безконтролна личност. В случая не се касае
просто за негативна оценка на личността и поведението на ищеца и
изявленията на Д. не са израз на свободата на словото. Чрез тях действащият
по това време народен представител, изградил си обществен образ на
защитник на българските гори, създава впечатление, че ищецът е личност с
описаните негативни, неморални и престъпни качества, която е в основата на
проблемите на българските гори. Затова така цитираните изявления явно и
неправомерно засягат достойнството, честта и доброто име на Д., поради
което обосновано и законосъобразно е да бъде ангажирана деликтната
отговорността на ответника.
Не могат да бъде споделени доводите на първоинстанционния съд, че Д.
в двете си медийни изяви емоционално е изразил несъгласието и
възмущението си от действия на зам. министъра с ресор гори - А. Д., свързани
с неясни /задкулисни/ кадрови решения по отстраняване на професионалисти
от системата и назначаване на партийно верни лица, а също и при
провеждането на търгове и избора на фирми за добив на дървен материал,
което поведение не е противоправно. В случая несъгласието и възмущението
от действия на зам. министъра А. Д. е изразено, че употребата на
8
клеветнически твърдения и обидни изрази, каквито е недопустимо да използва
народен представител и бивш директор на ИАГ. Не е обосновано становището
на първата инстанция, че твърденията за налагане насила на „задкулисни“
кадрови решения и прикриването на нарушения при провеждането на търгове
и избора на фирми за добив на дървен материал, не са клеветнически. За да
бъде определено едно твърдение като клеветническо не е необходимо същото
да възпроизвежда заключението на обвинителен акт, като описва целият
състав на съответното престъпление по НК.
Също така противоречи на всякаква житейска и правна логика изводът
на първоинстанционния съд, че дума „задкулисие“, която е натоварена в
последните години с изключително негативен обществен отзвук, без
конкретика за какво „задкулисие“ става дума, не може да бъде сама по себе си
позорно обстоятелство. Самата думата „задкулисие“ caмocтoятeлнo нocи
oбиднo cъдъpжaниe, тя означава двуличие, коварство, лукавство, подлост,
създава внушение за неморално или престъпно прикрито поведение, а в
последните няколко години се ползва в общественото пространство като
синоним на думата „мафия“. Тази дума освен това е употреба в съответния
контекст, което е прави още по-обида. В ĸoнтeĸcтa нa двете процесни
интервюта oтпpaвeната публично пo oтнoшeниe нa ответника думата
„задкулисие“ нaдxвъpля дoпycтимaтa нopмa зa изpaзявaнe нa oцeнĸa и мнeниe.
Oтдeлнo oт тoвa, изpaзeнaтa от Д. негативна оценка и извод, че докато Д. „…е
в това министерство няма никаква надежда за българските гори….“, нe ce
пoдĸpeпя oт нито едно от събраните по делото доказателства. Следва да се
изтъкне, че упoтpeбaтa нa няколко пъти на дyмaтa „задкулисие“, oтнeceнa ĸъм
дeйcтвиятa нa ищеца, ĸaĸтo и внyшeниeтo, чe cъщият е най-големият проблем
на българските гори и oтнeceни ĸъм ĸoнĸpeтните ĸлeвeтничecĸи твъpдeния, чe
имeннo той кадрува задкулистно, покровителства незаконни търгове и
възпрепятства проверки на концесии, cъcтaвлявaт пример за злoyпoтpeбa cъc
cвoбoдaтa нa cлoвoтo. Следва да се заявя и че относно отправените
клеветническите твърдения, че ищецът като зам. министър кадрува
задкулистно, покровителства незаконни търгове и възпрепятства проверки на
концесии, нe ca установени обективни данни от cъбpaнитe в xoдa нa дeлoтo
дoĸaзaтeлcтвa. Както беше вече посочено, субективните възприятие и
убеденост на ответника в тях не могат да са обективно доказателство за
тяхното реално осъществяване.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на клеветническите и обидни
твърдения, неговата възраст, обществено положение, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на осъществяване на деликта – първата
половина на 2022 г. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
9
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на пострадалия за
причинените му от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв. Заместващо обезщетение в такъв
размер отговаря на действително претъпените болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесния деликт – първата половина на 2022 г.,
наложилите се морални норми в обществото, самият начин на даване на
гласност на клеветническите и обидни твърдения, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни случай, на пострадалия, който е обществено известна личност,
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от него неимуществени вреди вследствие на осъществения
деликт е в размер на сумата от 3 000 лв. От значение за степента на
уреждането, а от там и за размера на обезщетението, е обстоятелствено, че
лицето отправило публично клеветническите твърдения и обидните
квалификации е към момента на деликта народен представител, който се
ползва в високо обществено доверие и очакване за действителното решаване
на проблемите на българските гори. При определяне на размера на
обезщетението настоящият въззивен състав отчита и че въпреки негативното
засягане на честта и достойнството на ищеца, не са доказани изключителен
интензитет и продължителност на болките и страданията. Те са в обичайните
рамки на увреждането при подобни деликти.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесния деликт, възлиза на сумата от 3 000 лева. Тъй като правният извод,
до който настоящата съдебна инстанция достига, не съвпада изцяло с
крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба се
явява частично основателна, като искът следва да бъде уважен за посочения
размер на обезщетение, а в останалата обжалваната част решение да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред първата и въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на
страните следва да се присъдят сторените разноски съответно съобразно
уважената и отхвърлената част на исковата претенция.
В първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски в общ
10
размер на 4820 лева (1200 лв. за държавна такса, 900 лв. за възнаграждение на
вещо лице и 3720 лв. – платено адвокатско възнаграждение), а ответникът е
сторил разноски в размер на 3350 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Неоснователни са взаимно отправените от двете страни възражения за
прекомерност на размера на заплатеното адвокатското възнаграждение.
Заплатените и от двете страни размери на адвокатски възнаграждения са
близки до минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ),
като платеното от ищеца е по-високо, тъй като е с включен ДДС. Същата няма
за съда задължителен характер съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, но може да бъде ползвана като ориентир. Предвид изложените
съображение ответникът дължи на ищеца сумата от 484 лева за разноски
съобразно уважената част от иска, а ищецът дължи на ответника сумата от
3015 лева за разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Във въззивното производство въззивникът е сторил разноски в общ
размер на 4800 лева (600 лв. за държавна такса и 4200 лв. – платено
адвокатско възнаграждение), а въззиваемия е сторил разноски в размер на
3050 лева - платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е отправеното
от въззиваемия възражение за прекомерност на размера на заплатеното
адвокатското възнаграждение от въззивника. Заплатения от последния размер
на адвокатско възнаграждение е близко до минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от НМРАВ – 3050 лева, като платеното от него е 4200 лева с ДДС
или 3500 лева, върху която сума е начислен ДДС. Процесуалният
представител на въззиваемия заявява, че възнаграждението следва да бъде
намалено до минимален размер. В случая обаче разликата между двете
платени възнаграждения не е съществена, като се изключи дължимия ДДС,
поради което платеното от въззивника възнаграждение не следва да се
намалява. Предвид изложените съображение въззиваемият дължи на
въззивника сумата от 420 лева за разноски съобразно уважената част от
въззивната жалба, а въззивникът дължи на въззиваемия сумата от 2745 лева за
разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5913/17.11.2023 г. по гр. д. № 6823/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения А.
Ч. Д., ЕГН: **********, против А. Д. Д., ЕГН: **********, иск с основание чл.
45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата от 3 000 лева - обезщетение за търпени от
ищеца неимуществени вреди вследствие на клеветнически твърдения и
обидни изявления, съдържащи се в изказвания на ответника по време на две
отделни интервюта, първото на 09.03.2022 г. в телевизионното предаване
„Лице в лице“ в ефира на телевизионния канал bTV и второто на 10.03.2022 г.
в радио предаването „Преди всички“, излъчено в ефира на програма
11
„Хоризонт“ на Българското национално радио, ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на увреждането – 10.03.2022 г. до окончателното й
заплащане, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на А. Ч. Д., ЕГН:
**********, основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата от 3 000 лева -
обезщетение за търпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
клеветнически твърдения и обидни изявления, съдържащи се в изказвания на
ответника по време на две отделни интервюта, първото на 09.03.2022 г. в
телевизионното предаване „Лице в лице“ в ефира на телевизионния канал bTV
и второто на 10.03.2022 г. в радио предаването „Преди всички“, излъчено в
ефира на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на увреждането – 10.03.2022 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №5913/17.11.2023 г. по гр. д. № 6823/2022 г.
по описа на Софийски градски съд в останалата обжалвана отхвърлителна
част, с която е отхвърлен предявения А. Ч. Д., ЕГН: **********, против А. Д.
Д., ЕГН: **********, иск с основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата над
3 000 лева до 30 000 лева - обезщетение за търпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие на клеветнически твърдения и обидни изявления, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на увреждането – 10.03.2022 г. до
окончателното й заплащане.
ИЗМЕНЯ решение №5913/17.11.2023 г. по гр. д. № 6823/2022 г. по
описа на Софийски градски съд в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на А. Ч. Д., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 484 лева, сторени разноски
по гр. д. № 6823/2022 г. по описа на Софийски градски съд съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Ч. Д., ЕГН: **********, да заплати на А. Д. Д., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3015 лева, сторени
разноски по гр. д. № 6823/2022 г. по описа на Софийски градски съд
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на А. Ч. Д., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК сумата 420 лева,
сторени разноски по в. гр. д. № 1449/2024 г. по описа на Софийски апелативен
съд съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА А. Ч. Д., ЕГН: **********, да заплати на А. Д. Д., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК сумата 2745
лева, сторени разноски по в. гр. д. № 1449/2024 г. по описа на Софийски
апелативен съд съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
12
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13