Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1246
гр. Пловдив, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3581/2019
г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 2113071, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив,
с който А.Й. К., ЕГН: **********, е санкционирана с административно наказание
ГЛОБА в размер на 400.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, А.Й. К., оспорва издадения ел. фиш и моли същият да бъде отменен. По същество
нарушението се признава, но се възразява срещу неприспадането на
законоустановения 3-процентов толеранс от установената скорост.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на така
депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
На 02.06.2018 г. в 12.16
часа, в град Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 59, в посока бул. „Менделеев“
е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Мазда 5“ с рег.
№ ..., установено с АТСС
(ARH
CAM S1) № 11743са, като при разрешена скорост от 50
км/ч. е установена скорост от 81 км/ч. или превишение на разрешената
скорост с 31 км/ч. Като
собственик на автомобила е установена А.Й. К.. Именно срещу
последната, на основание чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 400 лева.
Горната
фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Съображенията за
това са следните:
Съдът намира, че фактическата обстановка, посочена в ЕФ не се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Действително от снимковия материал, приложен като
доказателство по делото е видно, че измерената от техническото средство скорост
на движение на МПС е 81 км.ч. Същата скорост е посочена като наказуема и в ЕФ.
Нито в ЕФ, нито в снимковия материал е посочено обаче, че е отчетен толеранс в
полза на водача. По този начин, според настоящия съдебен състав, се достига до
противоречие с принципа за законоустановеност на нарушението и до компрометиране
правото на защита на нарушителя. Видно от представеното от самия административнонаказващ
орган Приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 при лабораторно
изследване техническото средство е дало техническа грешка от +/- 1 км./ч, а при полеви тест +/- 3км./ч. При посочените обективно
установени технически характеристики правото на защита на жалбоподателя е
изисквало от измерената скорост да се приспадне толеранс от 3 км.ч. Само при
това положение може да се гарантира в максимална степен, че деецът е наказан за
действителната скорост, с която е управлявал МПС, а не за отчетената скорост,
която може да се дължи на грешка в измерването. В конкретния случай правото на
защита на жалбоподателя се засяга, предвид естеството на вменяваното нарушение
на ЗДвП, при което предвижданите санкции и редът за реализиране на административно
наказателната отговорност /с електронен фиш или наказателно постановление/
зависи от конкретно измерената скорост, доколкото според предвижданията на чл.
182 ЗДвП приложимата санкция се променя с всеки 10 км над разрешената скорост,
а при определени хипотези на измерената скорост въобще не може да бъде издаван
електронен фиш. Констатираната липса на сигурна установеност на действителната
скорост на движение на МПС е достатъчно основание за отмяна на ЕФ, доколкото е
трайно установеното положение в съдебната практика, че административно
наказателната отговорност и нейните параметри не могат да почиват на
предположения.
В случая допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от съда, който
сам да приспадне необходимия толеранс в полза на водача и да приложи коректната
санкционна норма, доколкото по този начин би се стигнало до изземване на
правомощията на административно наказващия орган, който орган е този, който определя
установената фактическа обстановка и приложимата правна и санкционна норма.
Функцията на съда е да провери дали приетата за установена от АНО фактическа
обстановка отговаря на събраните по делото доказателства и правилно ли е
приложен материалния и процесуалния закон към нея. Съдът обаче не разполага с
процесуална възможност да приеме за установена различна фактическа обстановка
от тази приета от АНО и въз основа на тази различна фактическа обстановка да
реализира административно наказателната отговорност на дееца. Този извод
произтича по един несъмнен начин от систематичното тълкуване на чл. 54 и чл. 59 ЗАНН /в този смисъл е и Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3549 /
2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив/.
Поради горните
мотиви, Районен съд-Пловдив, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №
2113071, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който А.Й. К., ЕГН: **********, е
санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00
/четиристотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК