Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с-я БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 8652/2017
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение №106686 от 01.05.2017 г. на СРС, 127 с-в, постановено по гр. д. № 17372/2015
г., са отхвърлени предявените от Т.Ц.С. и Я. А.С. срещу Г.Б.З., Н.Р.З., Б.Н.А.
и Д. Н. Д., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че
ищците са титуляри на право на собственост върху реална част от поземлен имот с
идентификатор 46721.3851.19, с площ от 64 кв.м., разположена между черната и червена
линии на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, издадена от ГИС
София на 27.05.2015 г. (приложена на лист 38 от делото на СРС), отразяващи
границата на имота със съседния имот, с идентификатор 46721.3851.24, и двата
находящи се в с. Мало Бучино, район „*******“, Столична община. Със същото
решение са отхвърлени предявените от ищците срещу ответниците Б.Н.А. и Д. Д.Д. осъдителни искове с правно основание чл.
108 ЗС за предаване на владението върху реална част от имот с идентификатор 46721.3851.19,
с площ от 64 кв.м., разположена между черната и червена линии на комбинирана
скица за пълна или частична идентичност, издадена от ГИС София на 27.05.2015 г.
(приложена на лист 38 от делото), отразяващи границата на имота със съседния
имот, с идентификатор 46721.3851.24, двата находящи се в с. Мало Бучино, район
„*******“, Столична община, както и е отхвърлен предявени от ищците срещу ответниците Б.Н.А. и Д. Д.Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за
премахване на изградената между имот с идентификатор 46721.3851.19 и имот с
идентификатор 46721.3851.24, без основание, ограда, разположена по черната
линия на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, издадена от ГИС
София на 27.05.2015 г. (приложена на лист 38 от делото), по точки 1-2-3-4-5-6.
С решение ищците са осъдени да заплатят на четиримата ответници, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, общо сумата от 1500,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производството.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците Т.Ц.С. и Я. А.С.,
чрез пълномощника им - адв. Е. П., с надлежно учредена по делото представителна
власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установявало, че южната граница на имота,
собственост на ищците, граничи с имота на ответниците Г.Б.З. и Н.Р.З. с
идентификатор 46721.3851.24, чиято площ съгласно действащия кадастрален и
регулационен план на с. Мало Бучино от 826 кв.м. е увеличен на 890 кв.м. Считат,
че тези обстоятелства водят до еднозначен извод, че е налице изместване на границата
между двата имота - с идентификатор №46721.3851.19 и №46721.3851.24, в посока
към имота на ищците, с което е намалена неговата площ.
Оспорват
извода на съда за недоказаност на правото на собственост на ищците, тъй като от
представената по делото с молба вх. № 1061069 от 18.06.2015 г. комбинирана
скица за пълна или частична идентичност, издадена от ГИС, се установявало, че по
действащата кадастрална карта южната граница на парцела, обозначена с черна
линия, се припокривала с поставената ограда, визирана в зелен цвят при
геодезическото заснемане и чието премахване се иска. Сочат, че от скицата се
установявало, че южната граница между парцел №19 и №24 по действащата
кадастрална карта се различавала от архивния кадастрален план, което се
установявало и от приетите по делото съдебно-техническа експертиза и показания
на свидетелите С.М.и М.Б., според които оградата на имота на съседа им е била
преместена навътре и е навлязла в собствения на ищците имот с около 64 кв.м.,
образувайки се триъгълна форма на имота.
Предвид
изложеното, въззивниците молят обжалваното решение да бъде отменено, а ищцовите
претенции изцяло уважени, като им бъдат присъдени и сторените съдебни разноски.
Въззиваемите
ответници Г.Б.З., Н.Р.З., Б.Н.А. и Д. Д.Д.,
чрез процесуалните си представители, са подали идентични по съдържание
отговори, с които оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат, че
ищцовата претенция спрямо ответниците Г.Б.З. и Н.Р.З. е недопустима, тъй като последните
са продали имот с идентификатор № 46721.3851.24 на другите двама ответници по
делото и доколкото не са си запазвали вещно право, то и за ищците не съществува
правен интерес от предявяването на исковете срещу тях. Ответниците твърдят, че са
придобили спорната реална част от имота по давност от ответниците. Поддържат,
че липсва идентичност между посочения в исковата молба недвижим имот с
идентификатор №46721.3851.19 и имотът, описан в нотариален акт №144, том LI, дело №1004 от 08.06.1995 г., както и не се установява
категорично, че ответниците владеят процесните 64 кв.м., които да са част от
ищцовия имот с идентификатор №46721.3851.19. Твърдят, че със Заповед №132 от
05.1989 г. е извършено изменение на действащия план, при което погрешно от имот
с идентификатор №46721.3851.24 са отнети 51 кв.м. и придадени на имот с
идентификатор №46721.3851.19, но реално оградата между двата имота не е
променяна, респективно изменението на регулацията с процесната заповед не е
била приложена за УПИ I-24, кв. 20. Тъй като
ищците са с неуредени сметките по регулация, считат, че с оглед приетото в ТР
№3 от 28.03.2011 г., по тълк. д. № 3/2010 г., на ОСГК на ВКС, отчуждителното
действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно регулационен план, е
отпаднало с изтичането на срока, предвиден в §8, ал. 1 от Преходните разпоредби
на ЗУТ.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.
Неоснователни
са доводите на ответниците Г.Б.З. и Н.Р.З. за недопустимост на ищцовата
претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо тях, предвид приетото в т. 3Б от ТР № 4
от 14.03.2016 г., по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, че е налице правен
интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило
със спорния имот преди завеждането на исковата молба, тъй като разпореждането с
чуждата вещ е правно действие, с което несобственикът в най-сериозна степен
оспорва правото на собственост на действителния собственик, отричайки му
правото да се разпорежда с вещта си, както и по съображения, че с предявяването
на установителен иск за собственост и срещу прехвърлителя на имота
действителният собственик ще реализира в максимална по обем защита, тъй като
постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение както на
прехвърлителя, така и на приобретателя, засегнали правото му на собственост.
В
о.с.з. от 16.11.2018 г. ищците са направили уточнение и са конкретизирали
спорната реална част от имота, поддържайки, че същата е с площ около 64 кв.м.,
и че са собственици на ½ от нея, като се обозначена между букви А-Б-Д-А
от скица № 5 към заключението на изслушаната пред СГС Съдебно-техническа експертиза
(лист №81 от делото на СГС).
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като
настоящият съдебен състав намира оплакванията в жалбата за неоснователни по
следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от Т.Ц.С. и Я. А.С. с твърдения, че
са съсобственици въз основа на дарение от 1995 г. на 1/2 идеална част от недвижим
имот, представляващ неурегулирано място, цялото с площ от 2088 кв. м., находящо
се в землището на село Мало Бучино, съставляващо имоти с планоснимачен номер 18
и 19, заснет през 1991 г. и нанесен в кадастрален лист № А-1-8-В по неодобрен
кадастрален план на кв. Мало Бучино - София, при съседи по нотариален акт наследниците
на Б.К., М.К., Б.К., река и пътнаходящ се в с. Мало Бучино, който имот ищците
твърдят, че по действащата кадастрална карта представлява ПИ с идентификатор
46721.3851.19, с номер по предходен план №19, като о.с.з. от 16.11.2018 г. пред
въззивната инстанция ищците са направили уточнение и са конкретизирали спорната
реална част от имота, поддържайки, че същата е с площ около 64 кв.м., и че са
собственици на ½ от нея, като се обозначена между букви А-Б-Д-А от скица
№ 5 към заключението на изслушаната пред СГС Съдебно-техническа експертиза
(лист №81 от делото на СГС).
В
исковата молба се твърди, че ответниците Г. и Н. З. са били собственици на съседния
от юг имот с идентификатор 46721.3851.24, и без основание са изместили границата
между двата парцела навътре в имота на ищците, като са изградили незаконна
ограда и по този начин са увеличили площта на собствения си имот от 826 кв.м.
на 890 кв.м., с което са засегнали тяхното право на собственост. Сочат, че променената
граница е била отразена в кадастралния план със заповед на кмета на Столична
община, район „*******“ от 2004 г., която впоследствие е била отменена с влязло
в сила решение на административния съд, но въпреки това в действащия
кадастрален план имотът на ответниците бил посочен с увеличената площ от 890
кв.м. Твърдят, че на 30.12.2014 г. ответниците З. са продали имота си на
другите двама ответници Б.А. и Д.Д., като в нотариалния акт отново е била
посочена увеличената площ на терена. Считат, че е налице спор за правото на
собственост върху реална част от техния имот, с площ от 64 кв.м., намираща се в
южната част, поради което искат да бъде установено тяхното право на собственост
върху реална част от имот с идентификатор 46721.3851.19, с площ от 64 кв.м.,
разположена между букви А, Б, Д и А от скица №5 от СТЕ, приета пред настоящата
инстанция (лист №81 от делото на СГС), както и да бъдат осъдени ответниците-приобретатели
Б.Н.А. и Д.Д.Д. да бъдат осъдени да предадат владението върху спорната реална
част от недвижимия имот и да премахнат изградената между двата имота без основание
ограда, разположена по линия букви А-Б от същата скица №5.
С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум ищците са
предявили исковете
по чл. 124 ГПК за установяване правото им на собственост спрямо ответниците Г.
и Н. З., както и иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху спорната
реална част от имота и негаторен иск по чл.109 ЗС спрямо ответниците Б.Н.А. и Д.Д.Д.
за премахване на изградената ограда. Доколкото чрез тези искове се цели защита
на материалното право на собственост върху определена вещ, то и задължителна
предпоставка за уважаването на иска по чл. 108 и чл. 109 ЗС, които по същество
съдържат и произнасяне по предмета на иска с правно основание чл. 124 ГПК, е ищците
при условията на пълно и главно доказване да установят правото си на собственост
върху процесната част от недвижимия имот.
Ищците
обосновават правото си на собственост върху ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 46721.3851.19 (с номер по предходен план 19) с нотариален акт №
144, том LI, дело № 10047 от 08.06.1995 г., за дарение на недвижим имот, по
силата на който са били надарени от свой възходящ с 1/2 идеална част от
недвижим имот, представляващ празно неурегулирано място, цялото с площ от 2088
кв.м., находящо се в землището на село Мало Бучино, съставляващо имоти с
планоснимачен номер 18 и 19, заснет през 1991 г. и нанесен в кадастрален лист №
А-1-8-В по неодобрен кадастрален план на кв. Мало Бучино - София, при съседи по
нотариален акт наследниците на Б.К., М.К., Б.К., река и път.
С
протокол от 18.12.1964 г. на Софийски народен съд, Димитровски район, IV уч.,
по гр.д.№4119/1964 г. е постигната спогодба и е извършена делба на съсобствен
недвижим имот, като по т. III, в дял на Г.Б.З.
остава и той получава: Празно дворно място с пространство от 877 кв. м.,
находящо се в гр. София, м-ст „с. Мало Бучино“, съставляващо парцел Х-105 от
кв. 1 по плана на с. Мало Бучино-София, при съседи: улица, парцели
IX-105.VII-113 и VIII-106. Видно от нотариален акт № 143, том I, peг. № 5261 по
нотариално дело № 109/2014 г. от 04.12.2014 г., въз основа на постановление на
нотариус Е. Запрянова, на основание чл. 587, ал. 2 ГПК е съставен нотариален
акт, с който ответникът Г.Б.З. е признат за собственик на основание договор за
покупко продажба, извършено строителство и давностно владение на недвижим имот
с идентификатор 46721.3851.24, с площ на 890 кв.м., заедно с построените в него
четири сгради, находящ се в е. Мало Бучино, по кадастрални карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД - 18-15/17.03.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД-14-22-1046/02.10.2012 г.
на началника на СГКК София. С нотариален акт № 151, том I, peг. № 5689 по
нотариално дело № 123/30.12.2014 г. ответниците Г.Б.З. и Н.Р.З. са продали на
останалите двама ответници правото на собственост върху недвижим имот с
идентификатор 46721.3851.24, находящ се в с. Мало Бучино, по кадастрални карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД - 18-15/17.03.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД-14-22-
1046/02.10.2012 г. на началника на СГКК София, с площ на 890 кв.м.,с номер по
преходен план 24, кв. 20, парцел I, при съседи поземлени имоти с идентификатори
46721.3851.25, 46721.3851.973, 46721.3851.19, 46721.3851.22, 46721.3851.23,
заедно с построените в имота четири сгради.
Страните
по делото не са оспорвали онези обстоятелства, от които всяка извежда правото
си на собственост върху двата съседни имота, а именно договорът за дарение и
този за покупко-продажба. С оглед изричното възражение на ответниците, противоречие
между страните съществува относно наличието на идентичност между имота, описан
в нотариалния акт за дарение, от който ищците притежават ½ ид.ч. и нанесения
в действащата кадастрална карта имот идентификатор 46721.3851.19, за който
твърдят, че са собственици по силата на процесното дарение.
С
оглед наведените доводи за необоснованост на първоинстанционното решение, пред
настоящата съдебна инстанция е допусната, по искане на ищците
съдебно-техническа експертиза, чието заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено, и от което се установява следното:
Първият
кадастрален и регулационен план на с. Мало Бучин е бил одобрен с Указ №
477/02.10.1930 г. - за уличната регулация и Заповед №3200/09.10.1930 г. - за
дворищната регулация на Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
В кадастралната основа на този регулационен план, върху терена, в който
понастоящем са разположени имоти с пл. №18 и пл. №19, са били заснети и нанесени
имот с пл. №106, с измерена площ по графични данни от около 2100 кв.м., и имот
без планоснимачен номер, с измерена площ по графични данни от около 800 кв.м.
За основната част от имот пл. №106, с придаваема площ от съседния имот с пл.
№105, е бил отреден УПИ VIII-106 в кв. 1 с площ
по графични данни от около 1800 кв. м. Части от останалата площ от имот пл. №106
попадат в новопроектирани улици и извън регулация.
По местоположение сегашният имот с №24 попада
в границите на бивш имот с пл. №105 по кадастралната основа на регулационния план
от 1930 г. и представлява част от него, за която, заедно с придаваема площ от
съседния имот с пл. №106 е бил отреден УПИ Х-105 в кв.1 с площ по граф.данни от
около 870 кв.м. Не е спорно, а и видно от
В
следващия кадастрален план на с. Мало Бучино,в к.л. №1, изработен през 1961 г.,
бивш УПИ Х-105 от кв. 1 по peгулационния план от 1930 г. е бил заснет и нанесен
като имот с пл. №221, като в този план липсва отразяване като имот на отредения
по регулационен план от 1930 г. УПИ VIII-106 .
Експертизата
е констатирала, че в разписната книга на с. Мало Бучино от 1961 г. срещу имот
пл. №221 и съседните му имоти е записано: Имот пл.№221 - Г. Г. З. - съд. реш. от
1964 г. за 877 кв.м; Имот пл.№220 - Г. Костов Стоянов - съд. реш. от 1964 кв.м.
за 877 кв.м.; Имот пл.№218 - Й.М.П. - нот. акт №40/64 г.
В
кадастралния и регулационния план на с. Мало Бучино, одобрен със Заповед №251/
04.08.1966 г., процесните имоти не са отразени, но по местоположение попадат в
терен извън регулация.
В следващият кадастрален план на с. Мало
Бучино, изработен през 1981 г., процесните имоти са отразени в к.л. №А-1-8-В
както следва: Имот с пл. №221 по предходния кадастрален план е заснет като имот
с пл. №24, при запазване местоположението на източната, западната и южната му
граници, като е налице промяна-изменение местоположението на северната граница,
която в северозападният ъгъл е нанесена навътре към имот пл. №24. Върху
теренът северно от имот пл. №24 са заснети и нанесени процесните имоти с пл.№
№19 и 18.
Съгласно
следващият и действащ понастоящем регулационен план на с. Мало Бучино, одобрен
със Заповед №132/05.10.1989 г., за процесният имот пл. №24 е отреден УПИ I-24 в
кв. 20, като регулационните линии са изчертани
по границите му, нанесени в кадастралния план от 1981 г., а имоти с
пл.№№18 и 19 попадат в терен извън регулация.
Границите
на УПИ Х-105 , кв.1 по регулационния план от 1930 г. се покриват с границите на имот пл. №221 по
кадастралния план от 1961 г. и с източната, западната и южна граници на УПИ
I-24 от кв.20 по действащия регулационен план от 1989 г.
Северната
граница на УПИ Х-105 , кв.1 по регулационния план от 1930 г. и на бивш имот пл.
№221 по кадастралния план от 1961 г., която е по линията, показана по букви А-Б
по скица №5 от СТЕ, не съвпада със северната граница, на УПИ I-24 от кв. 20 по
действащият регулационен, показана по линията Б-Д от скицата.
При
извършения оглед на процесните имоти, с контролно измерване на лицето и дъното
на имот пл. №24, вещото лице е установило, че между имот пл. №24 и имот пл. №19
е изградена ограда, състояща се от бетонов цокъл с променлива височина според
терена от 25 до 50 см., метални колове и телена оградна мрежа с височина 1,50
м., а измерената дължина на лицето на имот пл. №24 е 25,50 м., а тази на дъното
на имот пл.№24 - 22,00 м.
При
направено съпоставяне на резултатите от извършеното в експертизата кадастрално
и регулационно проследяване, с резултатите от огледа с извършени контролни
измервания, вещото лице е стигнало до заключение, че по местоположението си
съществуващата на място процесна ограда съвпада с: 1. Регулационната граница
между УПИ Х-105 и УПИ VIII-106 от кв.1 по
регулационния план от 1930 г.(Скица №1 от СТЕ - линията А-Б); 2. Северната
имотна граница на имот пл. №221 по кадастралния план от 1961 г. (Скица №2 -
линията А-Б); 3. Имотната граница между ПИ с идентификатор 46721.3851.19 и ПИ с
идентификатор 46721.3851.24 по КККР на с. Мало Бучино (отразено на Комбинирана
скица №5- линията 1-6).
Според
вещото лице по местоположение, съществуващата на място ограда, не съвпада с: 1.
Имотната граница между имот пл. №24 и имот пл. №19 по кадастралния план от 1981
г. (Комбинирана скица №3 - линията Б-Д); 2. Северната регулационна линия на УПИ
I-24 от кв. 20 по рег. план от 1989 г. (комбинирана скица №4 - линията Б-Д).
Промяната
в местоположението на северната дворищно-регулационна граница на стария парцел
№ Х-105 от кв. 1 по стария peгулационен план от 1930 г. е извършена при
изработването на кадастралния план през 1981 г. и отразена съответно като регулационна
граница при отреждането на имот пл. №24 като УПИ I-24 от кв. 20 по действащия
регулационен план на с. Мало Бучино, одобрен през 1989 г. С това отразяване
част от УПИ Х-105 от кв. 1 по стария peгулационен план от 1930 г.,
представляващ процесната площ с триъгълна форма и заключена между букви А-Б-Д-А
от скица №5 от СТЕ, е била приобщена към площта на имот пл. №19. Като северна
граница на ПИ с идентификатор 46721.3851.24 е нанесена северната дворищно-регулационна
граница на УПИ Х-105 от кв.1 по регулационния план от 1930 г., която съгласно
извършено геодезическо заснемане съвпада с изградената на място ограда.
По
отношение границите на имоти с пл. №19 и 18 по кадастралния план от 1981 г., съпоставени
с границите на ПИ с идентификатор 46721.3851.19 и ПИ с идентификатор
46721.3851.18, промяна е констатирана само в частта им към реката (североизток,
изток и югоизток)
Вещото
лице е посочило още, че с оглед ангажираните по делото доказателства, към
момента не може да бъде направено директно съпоставяне за идентичност между
„имот с пл.№18 и пл.№19, заснет през 1991 г. и нанесен в кадастрален лист №
А-1-8-В по неодобрения кадастрален план на с.Мало Бучино, с имот №19, описан в
нотариален акт 144, том Ll, peг. №10047/08.06.1995 г. за дарение на недвижим имот“,
с който ищците се легитимират като собственици.
Отделно
от горното, при направеното кадастрално и регулационно проследяване на имотите
на ищците и на ответниците, експертизата не е установила наличието на графична
част (скица), отразяваща посочено в нотариалния акт за дарение от 1995 г. „Празно
неурегулирано място от 2088 кв.м., находящо се в землището на с. Мало Бучино-София,
съставляващо имот пл. №18 и 19.“, тъй като в кадастрален лист №А-1-8-В по
неодобрения кадастрален план на кв.Мало Бучино -София, изработен през 1981 г.
са нанесени два имота: имот пл. №18 и имот пл. №19 с обща площ, измерена по
графични данни от около 2900 кв.м., а не е нанасян един имот с пл. №18 и 19 с
площ от 2088 кв.м.
С
оглед гореизложените констатации на назначената пред СГС съдебно-техническа
експертиза, които съвпадат със заключението на приетата в първоинстанционното
производство СТЕ, че по делото не може да бъде установена идентичност между
имот пл. №19 (понастоящем отразен с идентификатор №46721.3851.19) и този описан
в нотариален акт № 144, том LI, дело № 10047 от 08.06.1995 г., за дарение на
недвижим имот, с който документ ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор
№46721.3851.19, то настоящия състав намира за законосъобразен решаващия извод
на първоинстанционния съд, че ищците, чиято съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е доказателствената
тежест, не са установили при условията на пълно и главно доказване на
посоченото в исковата молба придобивно основание твърдяното право на собственост
върху ПИ с идентификатор №46721.3851.19 в твърдения обема включващ и спорната
част с триъгълна форма от недвижим имот с площ от 64 кв. м., която се обозначена
между букви А-Б-Д-А от скица №5 към СТЕ (лист №81 от делото на СГС). Недоказването
на идентичност, респективно обема на притежаваното право на собственост върху имот
с идентификатор №46721.3851.19, от който се твърди, че ответниците са отнели
част посредством изграждането на оградата, води до извод, че същите не са
установили действителната граница, разделяща ПИ с идентификатор №46721.3851.19
и собствения на ищците ПИ с идентификатор №46721.3851.24.
Следва
да се отбележи още, че по делото не е спорно изграждането на телена ограда с
бетонен цокъл между ПИ с идентификатор №46721.3851.19 и ПИ с идентификатор с
№46721.3851.24, като изслушаните пред СРС показания на двете групи свидетели са
противоречиви относно обстоятелството дали изграждането на тази ограда е била
на мястото на старата телена ограда или същата е била преместена от ответниците
към съседния имот, както се твърди от ищците, поради което и този факт не е установен
безспорно.
Недоказването
от страна на ищците на право на собственост върху имота, чието връщане се иска,
е достатъчно основание за отхвърляне на предявените от него искове по чл. 124,
ал. 1 ГПКИ и чл. 108 и чл. 109 ЗС срещу ответниците.
Доколкото
крайните правните изводи на настоящия състава съвпадат изцяло с тези на СРС,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
Предвид изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на всеки от ответниците сумата от по 350 лв., представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер следва да бъде намален до този
размер с оглед своевременно релевираното от ищците възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото пред въззивната инстанция.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид предмета на
спора въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№106686 от 01.05.2017 г., постановено по гр. д. № 17372/2015 г., по описа на
СРС, 127 с-в, при следната индивидуализация на процесния недвижим имот: реална
част от имот с площ от около
64 кв.м., обозначена между букви А-Б-Д-А от скица № 5 към заключението на
изслушаната пред СГС Съдебно-техническа експертиза (лист №81 от делото на СГС),
приподписана от настоящия съдебен състав и съставляваща неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА Т.Ц.С., ЕГН ********** и Я. А.С.,
ЕГН **********, и двете със съдебен адрес *** -адв. П.П., да заплатят на всеки
от ответниците Г.Б.З., ЕГН **********, Б.Н.А., ЕГН **********, и Д.Д.Д., ЕГН **********,
и тримата ответници със съдебен адрес ***, р-н „********“, ул. „*********– адв.
Д., както и на ответника Н.Р.З., ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. П.В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от по
350 лв., представляващи заплатени от всеки ответник разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: