№ 332
гр. Благоевград, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20241200500371 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по жалба на „Ф.И.“, ЕАД
против Решение №835/01.12.2023 г., постановено по гр.д.№1292/2023г. по
описа на РС –Благоевград.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че в противоречие със закона не е съобразен от РС че цесията е
редовен и допустим способ за прехвърляне на вземания, в резултат на което
се заменя кредитора по съществуващо правоотношение. Съдът не е отчел, че
длъжникът е уведомен за цесията, предвид че е правил частични плащания
към новия кредитор. Нарушаването на чл. 10а от ЗПК няма за последица
обявяване на договора за недействителен, а единствено , че не е дължима
съответната сума - в случая удържаната такса ангажимент
Моли да се отмени решението и се уважи иска.
Въззиваемият в отговора, подаден от процесуалния му представил сочи,
че жалбата е неоснователна.
Сочи, че не се установява между цедента и цесионерът да е сключен
договор за цесия, с който да се прехвърлени вземанията по процесния договор
1
за потребителски кредит.
Съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, с оглед на което клаузите от договора за потребителския паричен
кредит – чл. 2 и чл. 3 – са неравноправни, следователно нищожни.
Незаконосъобразно въз основа на тях е удържана такса ангажимент от 175 лв.
Сочи, че в договора са налице неравноправни клаузи, съгл. чл.
145, ал. 1 от ЗЗП. Общата стойност на плащанията възлиза на 9 557,76 лв.,
което е почти 100% печалба за кредитора, тъй като възлиза на 4 557,76 лв.
Затова сочи, че клаузата за възнаградителната лихва е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави. Уговорените
размери лихва от 4 557,76 лв. счита, че противоречат на добрите нрави, тъй
като значително надхвърлят нормалния и справедлив размер.
Нищожността на клаузата за договорна възнаградителна лихва и
предвид плащанията от ответника, то главницата е погасена и иска е
неоснователен.
Сочи, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 от ЗПК,
доколкото в погасителният план не се съдържа необходимата информация за
последователността на разпределените вноски между различните суми, те не
съдържат размера главница, лихви, разноски.
В нарушение на ч. 11, ар. 1, т. 9 ЗПК договорът не съдържа
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора не е
посочен лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините на
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат
при неизпълнение на договора.
Клаузите в процесния договор не са индивидуално уговорени като
договора е сключен при предварително определени от кредитора клаузи на
договора.
Сочи, че максималния размер, до който съглашението за
възнаградителната лихва е действително, е ако тя не надвишава законната
такава, в нарушение на което е сключен процесния договор.
Поддържа, че проценият договор за потребителски кредит е нищожен.
2
Начисленият лихвен процент е неправомерно завишен и е в
противоречие с добрите нрави.
Договорът е сключен на 17.7.2018 г., поради което счита, че вземането е
погасено по давност.
Сочи, че лихвения процент и ГПР са посочени в абсолютни стойности.
Поддържа по отношение на ГПР-то, че алгоритъма на изчисляването му е
императивно заложен в ЗПК и приемането на различен от законовия е
недопустимо. По делото не е ясно компонентите, които го формират, нито
математическия алгоритъм по който се формира годишното оскъпяване на
кредита. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не става ясно какво друго е
включено в ГПР освен фиксирания годишен лихвен процент предвид липсата
на данни за други разходи по кредита.
Сочи, че договорът не отговаря на изискването за шрифт според
изискването на чл. 10, ал. 1 отЗПК, като видимо е , че шрифта е Т.N.R. 8 и за
установяването му не се изискват специални знания.
Поддържа искането си в случай, че жалбата бъде уважена на основание
чл. 241, ал. 1 от ГПК да се постанови разрочване на вземането на равни
месечни вноски. Моли решението да се потвърди. Претендира разноски.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна,
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
С атакуваното решение са отхвърлени предявените искове от „Ф.И.“
ЕАД против Й. С. Ф. за признаване за установено, че съществуват вземанията
за сумата 4 774,44 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва
върху нея; за сумата от 1 213,31 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.04.2020 г. до 20.07.2022 г.
и за сумата от 449,42 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 18.03.2022 г. до 17.02.2023 г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 317/21.02.2023 г. по ч.гр.д. 332 по описа за
2023 г. на РС-Благоевград
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите в жалбата, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, въз основа на тезите на страните, закона и
събраните доказателства, БлОС счита за установено следното от фактическа и
3
правна страна:
Установява се, че на 17.07.2018 г. "Б.П.П.Ф." ЕАД сключва с ответника
Й. С. Ф. договор за потребителски паричен кредит № * при следните
параметри: сума по кредита 5000 лв.; застрахователна премия 1344 лв.; такса
ангажимент 175 лв.; брой погасителни вноски: 48; размер на вноската по
кредита: 199.12 лв.; годишен процент на разходите 33.08 %; годишен лихвен
процент – 26.76 %. %; общо дължима сума по кредита 9557.76 лв.
Според съдържащия се в договора погасителен план първата
погасителна вноска е с падеж 20.08.2018 г., а последната - с падеж 20.05.2022
г.
В чл. 2 Страните са уговорили такса ангажимент, в размер на 175 лв.,
срещу която кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран
лихвен процент за срока на договора – 26.76 %, като е уговорено кредиторът
да удържи сумата от общия размер на кредита.
Сумата по кредита от 4 825 лв. след приспадане от 5000 лв на такса
ангажимент от 175 лв. е преведена на кредитополучателя.
На 19.08.2019 г. „Б.П.П.Ф." ЕАД сключва с "Ф.И." ЕАД договор да
продажба и прехвърляне на вземания като му прехвърля вземанията си,
описани в Приложение № 1, неразделна част от договора, в което е вписано и
вземанията по процесния договор.
С пълномощно № 3396/2020, "Б.П.П.Ф." ЕАД упълномощава "Ф.И."
ЕАД да извърши от негово име, уведомяването на длъжниците, чиито
вземания са предмет на сключения помежду им договор за цесия от
19.08.2019 г.
От заключението на неоспорената експертиза се установява, че
ответникът е извършил плащания на "Б.П.П.Ф." ЕАД по процесния договор в
общ размер на 1194.72 лв. , а към "Ф.И." ЕАД в общ размер на 1800 лв.
Договорната възнаградителна лихва за претендирания периода от
20.4.2020 г. до 20.7.2022 г. по процесния договор /без да се съобразява
споразумението между "Ф.И." ЕАД и отевтника/ предвид на изчислението й
за всеки месец от вещото лице, се установява, че от 20.4.2020 г. до 20.7.2022
г. възлиза на 1256,09 лв., докато ищецът я претендира в по-малък размер от
1 213,31 лв.
4
С оглед установеното по несъмнен начин и неоспорено от ответника
плащане от него към "Б.П.П.Ф." ЕАД БлОС счита, че не може да се сподели
основният аргумент на РС за отхвърляне на исковете - липсата на
доказателства за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, с
което е нарушен чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предвиждаща такова уведомяване, за да
поради цесията действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД;
Освен това съображенията на РС и че приложеното към исковата молба
уведомление за цесия след като е връчено на упълномощен процесуален
представител на ответника, предвид, че пълномощното по делото, не съдържа
упълномощаване за получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания то съобщената му на него цесия също не
произвежда материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, - да има действие
спрямо длъжника, БлОС считат за незаконосъобразни. Няма никакви пречки,
вкоято насока е и съдебната пракика на ВКС съобщаването на цесията да се
извършва и чрез процесуалните представите на ответника с връчване на
исковата молба
Предвид че вземанията, които са предмет на производството произтичат
от договор за потребителски кредит, следва да се прецени спазването на
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПКр./ при
сключването му.
Според чл. 22 от ЗПКр., когато не се спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК разписва договорът за
потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12 в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. т Ф. още в
отговора на исковата молба цитирайки разпоредбата сочи, че представеният
договор не отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК, който довод изрично е
заявен и в отговора на въззивната жалба.
По настоящото дело обаче той, в чиято тежест съгл. чл. 154 ГПК е
установяване на нарушението на разпоредбата не ангажира никакви
доказателства, които да установяват, че размерът на шрифта на елементите на
5
договора е по-малък от 12, Твърдението му, че договорът е с шрифт Т.N.R. 8,
което се установява при визуално сравнение и за установяването му не се
изискват специални знания, БлОС счита за несъстоятелно, тъй като извода
предполага специални знания, каквито съдът няма. Затова БлОС счита, че Ф.
не доказва нарушаване на разпоредбата.
Доводите му за неспазване на изискванията по отношение ГПР, върху
който се акцентира и в отговора на въззивната жалбата, БлОС счита за
основателни.
Според чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПКр. договорът се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПКр. годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В чл. 19, ал. 4 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския
съвет на Република България.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр. "общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално
застрахователните премии в случаите, когато скл. на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход не включва нотариалните такси.
6
Видно е, че в процесния договор посочения годишен процент на
разходите е 33.08 % т.е. той е под максималния размер, визиран в чл. 19, ал.
4 от ЗПКр.
Предвид че ГПР е насрещната парична престация, която
кредитополучателят е длъжен да осъществи /включваща общите разходи по
кредита- лихвени нелихвени разноски, изразени като годишен процент от
общият размер на предоставения кредит/, то той е част от основния предмет
на договора, поради което структурата му трябва да бъде посочена ясно и
разбираемо за средния потребител на кредитни услуги вкл. и чрез изясняване
на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените
разноски се състои. При неяснота относно начина на формиране на
стойността му, договорът е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, т..
10 ЗПКр. и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите на договорите
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен е
недвусмислен начин. /в този смисъл опр.1369/27.5.24 г. на ВКС по т.д. 333/24
г., 2 т.о./
От съдържанието на потребителския договор, сключен с Й. Ф.
няма яснота по отношение начина на формиране стойността на ГПР-то над
уговорения процент възнаградителна лихва. Нарушаването на това изискване
води до недействителност на договора, поради което съгл. чл. 23 от ЗПКр. се
дължи връщане на чистата стойност на кредита.
Видно от заключението на експерта кредитополучателят е внесъл
2994,72 лв., при отпуснат кредит от 5000 лв., като следва да се приспадне и
неправилно удържаната такса ангажимент, от 175 лв., поради което Ф. дължи
1830,28 лв. С оглед изложеното решението следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен иска за главницата за размера от 1830, 28 лв. и се уважи. В
останалата част решението следва да се потвърди по изложените в настоящия
акт съображение. Изложеното прави безпредметно обсъждането на
останалите доводи на страните, тъй като те няма да имат за последица,
различна от постановения с настоящия акт резултат.
Искането на Ф. по чл. 241 от ГПК за разсрочване на изпълнението на
съдебното решение следва да се остави без уважение. Разсрочване се допуска
по съображения за справедливост, произтичащи от имотното положение на
длъжника или от други причини като напр. тежка болест на него или на член
7
от семейството му т.е. то се прилага в изключителни случай, когато е
абсолютно наложително. Такава изключителност по делото не се установява,
тъй като е видно, че ответникът има доходи макар и да са минимални,
предвид декларацията му за семейно и имотно състояние - съпруга, която
също има минимални доходи и едно дете; като той е заплащал и договорено
възнаграждение на адвоката му по делото съотв. от 550 лв. в заповедното
производство за подаване на възражение, за пред РС в размер на 100 лв. и
пред въззивната инстанция в размер на . Освен това възможността за
разсрочване на вземането е с цел да се облекчи положението на длъжника, но
без да се влошава положението на кредитора. При разсрочване на
изпълнението на равни вноски /както уточнява пълномощника на ответника/,
няма да се постигне облекчаване положението му като длъжник, тъй като с
разсрочването не може да се елиминира дължимостта на присъдената
законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Затова
искането за разсрочване на изпълнението се оставя без уважение.
С оглед частичната основателност на един от предявените искове,
ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 49,24 лв. за заповедното
производство, предвид че разноските му на заявител от заповедното
производство включват ДТ- 144, 93 лв. и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение; съотв. дължи сумата от 213,68 лв. представляваща разноски
за исковото производство пред РС, при съобразяване, че разноските на ищеца
в исковото производство включват ДТ - 246 лв., депозит за вещо лице - 500
лв., и юрисконсултско възнаграждение възнаграждение, което съдът
определя на 100 лв.
За настоящата инстанция на жалбоподателя се дължат разноски от
49,24 лв., при съобразяване, че в общо направените от него се включват
разноски за ДТ – 145,49 лв. и юрисконсултско възнаграждение
възнаграждение, което съдът определя на 50 лв.
На Й. С. Ф. "Ф.И.“ ЕАД дължи разноски, а именно на сумата 550
лв. представляваща разноски за заповедното производство, и на разноски за
исковото производство пред РС съразмерно отхвърления размер на иска,
които възлизат на сумата 784,79 лв. , поради която решението за тяхното
заплащане следва да се потвърди респ. над размера от 784,79 лв. до 1050 лв.
се отмени.
8
За настоящата инстанция "Ф.И.“ ЕАД дължи разноски на Ф., съобразно
частичната основателност на жалблата от 706,31 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение №835/01.12.2023 г., постановено по гр.д.№1292/2023г.
по описа на РС – гр. Благоевград,в частта с която е отхвърлен иска на „Ф.И.“
ЕАД, ЕИК *, против Й. С. Ф., ЕГН **********, за приемане за установено, че
съществува вземане за сумата от 1830,28 лева, представляваща главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.02.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноски,
която Ф.И.“ ЕАД е осъден да заплати на Й. С. Ф. над размера от 784,79 лв. до
присъдения от 1050 лв. и вместо това постановява:
Приема за установено, в отношенията между страните ,че съществува
вземане на "Ф.И.“ ЕАД, ЕИК * от Й. С. Ф., ЕГН **********, за сумата от
1830,28 лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.02.2023 г., до
окончателното й изплащане, за които е издадена по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 137/ 21.02.2023 г. по 410 ГПК по ч.гр.д. 332/23 г. по
описа на РС-Благоевград.
Потвърждава решението в останалата част.
Оставя без уважение искането на Й. С. Ф. за разсрочване изпълнението
на основание чл. 241 ГПК.
ОСЪЖДА Й. С. Ф., ЕГН ********** да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *,
сумата 49,24 лв. представляваща разноски за заповедното производство,
сумата 213,68 лв. представляваща разноски за исковото производство пред РС
и сумата от 49,24 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *, да заплати на Й. С. Ф. сумата от 706,31
лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10