Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София, 05.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното
заседание на десети декември прездве хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 14458 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 469761
от 14.08.2018 г. по гр.д. № 27710/2015г. на СРС, ІГО, 118 състав, съдът е признал за установено на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „С.х.“ ЕООД дължи на „О.“ АД сумата
8133.04 лв. - стойност на резервация за хотелско настаняване по фактура №
**********/27.08.2014 г., ведно със законната лихва от 05.12.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 22.12.2014 г. по ч. гр.
д. № 67730/2014 г. на СРС, 118 състав, като искът за установяване на вземане по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 197.14 лв. за периода от
10.09.2014 г. до 05.12.2014 г. е отхвърлен, като неоснователен.
Недоволен
от решението в ЧАСТТА, в която искът при квалификацията на чл. 422 ал. 1 ГПК е уважен,
е останалответникът„С.х.“ ЕООД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и на същественисъдопроизводствени правила при постановяването
му. Като поддържа главното си възражение, че страна по облигацията с ищеца не е
ответното дружество, а физическото лице, ползвало туроператорските му услуги,
жалбоподателят излага, че съдът едностранчиво е ценил показанията на
заинтересован свидетел, възприел е заключението на експертиза, която е работила
само по документи, предоставени от ищцовата страна, и е решил спора при
непълнота на доказателствата. Моли решението в обжалваната част да бъде
отменено и искът срещу него – отхвърлен.
В депозирания по реда на чл.263, ал.1
от ГПК писмен отговор въззиваемият„О.“ АДоспорвавъззивнатажалба по съображенията,
подробно изложени в него. Моли решениетода бъдепотвърдено в обжалванатамучаст.
Решението в частта, с коятоискътс правно
основание чл.422, ал.1 ТПК вр. Чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен, като необжалвано от ищцовата страна, е влязло в сила.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото,
доводите и възраженията на страните, съдът намери следното:
Обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Решението е
постановено при правилно изяснена от първоинстанционния съд фактическа
обстановказа наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по двустранен и възмезден Договор за предоставяне на туристическа услуга - резервация на самолетни билети и престой на управителя на ответника Г.Г.и
неговата съпруга З.Г.хотел Белмонд Хотел
Сплендидо, гр. Портофино, Италия с дата за настаняване 30.08.2014 г. и
дата на напускане - 01.09.2014 г. Договорът е неформален, поради което
установяването му със свидетелски показания не се препятства от забраната в
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.1 ГПК. Ето защо, в правилно приложение на
процесуалния закон първостепенният съд е взел предвид показанията на свидетеля С.Д., като от една страна е отчел
евентуалната му заинтересованост, бидейки служител на ищеца, но от друга е
преценил, че същите съответстват на останалия събран доказателствен материал.
Показанията, че договорът е сключен именно с ответното дружество, кореспондират
на представената фактура № **********/27.08.2014г., издадена на името на ответника„С.х.“ ЕООД, както и косвено се подкрепят от обстоятелството, че всички останали, общо 43 туристически
услуги на стойност
120 880.83 лева(всички платени, с изключение
на процесната)са били предоставени от ищеца на ответното дружество„С.х.“ ЕООД, а не на негови служители като физически лица. На
следващо място, изводът, че страна по договора е ответното дружество, се
потвърждава и от разменената между двамата търговци електронна кореспонденция, в която са били договаряни условията и параметрите
на услугите на ищеца чрез официалната електронна поща на дружеството-ответник.Изложеното е в пълно
съответствие и със заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, според която процесната
фактура № ********** от 27.08.2014г. на стойност
8133.04 лв. е осчетоводена по сметка 411 - „Клиенти" при ищеца по партидата
на ответника, включена е в продажбите на ищеца за съответния данъчен период,
но не е постъпвало плащане и сумата се води
като непогасена. Фактът, че според
експертизата счетоводството на
ищеца е водено редовно, както и създадените пред вещото лице пречки от
страна на ответника, са правилно подведени от първоинстанционния съд под
хипотезите на приложимите норми, въз основа на които са направени верните и
обосновани заключения, от една страна –чепо силата на разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 от ТЗ редовно водените търговски книги
и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, а от друга – че на основание чл. 161 от ГПК следва да се приемат
за доказани фактите, относно които ответникът
е създал пречки за събиране на доказателства. Това процесуално поведение не
може да бъде поправено пред въззивния съд поради настъпилата процесуална
преклузия.Не на последно място,
възражението на ответника е и житейски необосновано, доколкото ответното
дружество „С.х.“ ЕООД е приело и платило
издадените фактури за всички останали разходи по процесното пътуване – за резервация
и покупка на самолетни билети с Ал Италия по
дестинация София-Рим, Рим-София на управителя си и
неговата съпруга,за престоя в хотела в Милано и за доплащане за апартамент
(вместо първоначалното настаняване в сюит)в хотел
Сплендидо в Портофино, Италия, като единствено неплатена е фактурата
за извършената първоначална резервация за
престоя на гостите в хотела. Решаващо в случая е, че след като всички услуги, предоставени от „О." АД за процесното
пътуване в Италия,включително и за
престоя в хотел Сплендидо, са били
фактурирани на ответното търговско дружество и са приети и платени от него без то
незабавно да се противопостави на тях, същите са го обвързали валидно на
основание чл. 301 от ТЗ, независимо, дали секретарката М.С., която е направила
резервациите за дружеството, или някое друго трето лице, е било изрично
натоварено да действа от името на търговеца
„С.х.“ ЕООД. Това е така, защото съгласно посочената
разпоредба на чл. 301 ТЗ,когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, смята се, че търговецът потвърждава действията, освен ако
не се противопостави на тях веднага след узнаването им. Мълчаливото приемане
трансформира отношенията в мандатни и всички извършени от негово име действия
го обвързват, както ако той сам бе сключил договора.
По изложените съображения настоящият въззивен състав
споделя напълно извода на СРС, че вземането на ищеца срещу ответника за цената
на предоставената туристическа услуга по фактура
№ ********** от 27.08.2014г., за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 67730/2014 г. на
СРС, 118 състав, съществува.
Няма спор, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че
вземането не е погасено. Това налага договорната отговорност на ответника да
бъде ангажирана, като искът по чл.422 ал. 1 от ГПК, като основателен и доказан,
бъде уважен изцяло за пълния размер от 8133.04 лв.
Порази съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото на въззиваемото„О."
АД следва да бъдат присъдени и сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 950 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
При
тезимотиви, Софийскиградскисъд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 469761 от 14.08.2018 г. по гр.д. № 27710/2015г.
на СРС, ІГО, 118 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА„С.-П.Х.“ ЕООДс ЕИК-********,със седалище и адрес на управление:***, офис 7,
със съдебен адрес:***, офис 2, да заплати на „О."
АД с ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адв. А.,на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 950 лв., представляващи сторените пред
въззивната инстанция разноски заедин адвокат.
Решението неподлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.