Решение по дело №229/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 120
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20193120200229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 

№120/24.9.2019г.

гр. Девня

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД №229/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Е. ***М., ЕГН: ********** *** против наказателно  постановление №23-0001119, издадено на 10.12.2018 г. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвТП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.

Въззивникът моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в АУАН и в НП липсва описание на обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение, както и доказателствата които потвърждават извършването му. Оспорва компетентността на актосъставителя. В допълнителна молба излага подробни доводи за материално – правна незаконосъобразност на атакувания акт, като счита, че материалния закон е приложен неправилно, тъй като в Закона за движение по пътищата има специална санкционна разпоредба за допуснатото нарушение. В условията на алтернативност моли за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН. В с.з., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – областен отдел „АА” гр.Варна чрез процесуален представител оспорват жалбата. Молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Контролираща страна – РП Девня са редовно призовани , не изпращат представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2018 г.в около 09, 00 часа по пътя гр. Суворово – гр. Девня въззивникът управлявал т.а марка „***, собственост на „Варна инвест холдинг” с прикачено полуремарке с рег № В *** ЕС, извършващ обществен превоз на товари по маршрут с. Припек – кариера „***”. На около 200 метра от изхода на магистрала „Хемус” той бил спрян за проверка от служители на ОО „АА” Варна, при която се установило, че водачът управлява т.а без да има удостоверение за психологическа годност , съгласно изискванията на чл.87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. При проверката водачът е представил удостоверение за психологическа годност, но същото било с изтекъл на 08.10.2018 г. срок и не било подновено. От направена справка в регистъра на ИА „АА” се установило, че няма издадено ново удостоверение. За така установеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН, а в последствие било издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които установяват лично възприети от тях факти, в показанията им не се констатират никакви противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентният орган:

Компетентността на актосъставителя като служител на ОО“АА“ гр. Варна следва по силата на закона - от разпоредбата на чл. 92 ал. 1 вр. чл. 91 от ЗАвТП и на чл. 189 ал. 1 вр. чл. 166 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, надлежно оправомощен съгласно Заповед РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.   

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за  форма и съдържание. Нарушението е констатирано при проверка от служители на областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Съгласно чл.40 ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението. Съдържащото се в обстоятелствените части на АУАН и на НП описание на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и разбираемо като е посочена за нарушена конкретна правна норма.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 87 т. 2 от Наредба № ЗЗ/03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Съгласно цитираната разпоредба водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата.

В случая по делото не е спорно, а и по категоричен начин от приложената към АНП справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване се установява, че към датата на проверката 12.10.2018 г. въззивникът не е притежавал валидно удостоверение да психологическа годност, тъй като срока на валидност на издаденото му такова е бил изтекъл на 08.10.2018 г. При това безспорно следва да се приеме, че той е допуснал визираното в АУАН нарушение.

Съдът обаче счита, че неправилно АНО е приложил общата санкционна норма на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвтП, доколкото е налична специална разпоредба –  чл. 178в ал. 5 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 500 лв. на водач, който извършва обществен превоз без валидно удостоверение за психологическа годност. И доколкото в случая фактите описани в АУАН и НП запълват хипотезата на тази специална санкционна норма, то именно тя в случая следва да намери приложение. В тази връзка съдът намира, че следва на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН да измени атакуваното НП, като приложи закон з апо – леко наказуемо нарушение и на основание чл. 178 ал. 5 от ЗДП да намали размера  на наложеното наказание - глоба на 500 лева. В горния смисъл е Решение на АС Варна постановено по к. н. а. х. д. № 2279/2014 год. и Решение № 1308 от 27.06.2019 г. постановено по к. а. н. д. № 748/2019 г. по идентични казуси.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение за това, че нарушението представлявало маловажен случай, то не се споделя от съда доколкото извършеното от въззивника нарушение не се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид.

Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Извършването на обществен превоз е правно-регламентирана дейност, като в тази връзка са въведени правила за периодична проверка на психологическата годност на водачите. Психологическото изследване на водачите на МПС има за цел да установи психологическата им годност да управляват МПС като гаранция за безопасност на пътното движение, включително здравето и живота на самия водач и на останалите участници- водачи, пътници, пешеходци. В този смисъл извършването на обществен превоз без валидно удостоверение, издадено от съответните компетентни органи, е нарушение с висока степен на обществена опасност, тъй като с липсата на валидно удостоверение няма обективни данни за психологическата годност на водача.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН и чл. чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК съдът

 

  РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно  постановление №23-0001119, издадено на 10.12.2018 г. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на Е. ***М., ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, като на основание  чл. 178в ал. 5 от ЗДвП му НАЛАГА глоба в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: