Мотиви
към присъда по НОХД №1071 по описа за 2009 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №837/2008 год. по описа на
РУ на МВР - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция
срещу Г.С.М., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес в гр.Шумен,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан за
извършено от него престъпление от общ характер по чл.211, предл. трето от НК,
във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.29,
б.”а” от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
22.07.2008 год. в гр.Шумен, област Шумен, при условията на продължавано престъпление
и опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у Е К.Х. *** и у М.М.Й. ***, като се представил за собственик на
чуждо жилище /апартамент/, находящ се в гр.Шумен, ул.”П.Парчевич” №31, вх.2,
ап.2, собственост на С.Ж.С., като обещал на Х. и Й. да им го предостави под
наем срещу сумата от 260 лева и с това причинил имотна вреда на Е К.Х. в размер
на 260 лева и на М.М.Й. в размер на 260 лева, като общата стойност на
причинената имотна вреда е 520 лева.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие пострадалите лица Е К.Х. и М.М.Й. предявяват граждански иск
за сумата от 260 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление. И двата иска са приети за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство, а пострадалите лица са конституирани като граждански
ищци по делото.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
обвинението, като предлага на съда да определи на подсъдимия М. наказание
“лишаване от свобода” в размер на 5 години, което да бъде изтърпяно ефективно. Също
така смята, че са налице условията за определяне на общо наказание между
наказанието, наложено по настоящата присъда и наказанието, наложено на
подсъдимия по Присъда №274 от 04.03.2009 год. по НОХД №3369/2008 год. по описа
на БРС, влязла в законна сила на 20.03.2009 год..
Гражданският ищец М.Й. в съдебно заседание
поддържа гражданския иск, но не изразява становище.
Гражданският ищец Е Х. не се явява в последното
съдебно заседание по делото и не изразява становище.
Защитникът на подсъдимия Г.М. счита, че в
настоящия случай обвинението не е доказано по категоричен начин, като в
пледоарията си излага подробни мотиви в тази насока. Моли съда за оправдателна
присъда. Подсъдимият се присъединява към казаното от неговия защитник, като
също счита, че обвинението не се доказва от събраните по делото доказателства.
Излага конкретни доводи и мотиви в тази насока, като моли съда за оправдателна
присъда или за връщане на делото на ШРП за доразследване, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на неговите
права.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.С.М. на 30.06.2008 год. излязъл от затвора, където излежал наказание в размер на една година “лишаване от
свобода”.
На 21.07.2008 год. и на 22.07.2008 год.
подсъдимият дал обява във вестник “Шуменска заря”, че отдава под наем
обзаведена гарсониера за сумата от 130 лева, като посочил за контакти GSM №**********. Г.М. не
притежавал недвижим имот, поради което преди обяд на 22.07.2008 год. позвънил
на GSM
№**********, посочен в друга обява,
която намерил във вестник “Шуменска заря” с текст: “ВИЖ! НОЩУВКИ, самостоятелна
гарсониера” с идеята да наеме под наем имот, който по-късно да може да
представи като собствен. На посочения във втората обява номер отговарял свидетелят С.Ж.С., който
заедно със съпругата си И.Д.С. отдавали под наем под формата на нощувки свой
собствен недвижим имот - обзаведена гарсониера, намираща се в гр.Шумен,
ул.”Петър Парчевич” №31, вх.Б, ет.1, ап.2. Подсъдимият заявил, че желае да
наеме гарсониерата за една нощувка, но тъй като свидетелят С. бил на работа се
договорили М. да се срещне със съпругата на С. пред апартамента. Срещата се
осъществила около 12.00 часа на същия ден, като подсъдимият огледал апартамента
и го наел за една нощувка срещу сумата от 20 лева, при което свидетелката С. му
предала два ключа – съответно за входната врата на блока и за вратата на
гарсониерата. Уговорката била на следващия ден около обяд М. да се обади, за да
освободи квартирата и да върне ключовете.
Междувременно свидетелят Е.К.Х., който си търсел
квартира на 21.07.2008 год. прочел обявата във вестник “Шуменска заря”, дадена
от подсъдимия и позвънил на посочения номер, но телефонът бил изключен. На
следващия ден – 22.07.2008 год. той отново позвънил на същия номер, при което
провел разговор с подсъдимия, като се уговорили да се срещнат около 12.30 часа
на същия ден. Свидетелят Х., заедно със
своя приятел – свидетеля Н.Х.Г. се срещнали с М. в гарсониерата и тъй като Х. я
харесал се разбрали да я наеме. Подсъдимият му поискал месечен наем в размер на
130 лева и депозит в размер на 130 лева. Тъй като Х. не разполагал с толкова
средства в момента се договорили брат му Г.К.Х. отново да се срещне с
подсъдимия и да му предаде сумата от 260 лева. По-късно същия ден Г.Х., заедно
със свидетеля Н.Х.Г. се срещнали с подсъдимия и отново огледали гарсониерата,
тъй като в нея възнамерявали да живеят двамата братя - Г.Х. и свидетеля Е.Х.,
отделно от своите родители. След като Г.Х. заплатил на подсъдимия сумата от 260
лева, последния му дал два ключа, като обяснил, че единия е от апартамента, а
втория – от входната врата на блока.
По същото време свидетелят М.М.Й., заедно със сина
си се местел да живее от гр.Монтана в гр.Шумен и също си търсел квартира. По
този повод на 22.07.2008 год. си купил
вестник “Шуменска заря” и като видял обявата дадена от подсъдимия решил да види
квартирата и евентуално да я наеме. При първото позвъняване на телефонния
номер, изписан в обявата М. му отговорил, че в момента чисти и не му е удобно
да покаже квартирата, като се уговорили да се срещнат по-късно. Срещата се
осъществила в интервала от време между 13.30 – 14.00 часа, като свидетелят Й.,
заедно със своя племенник – свидетеля А.М.Й. отишли на посочения от подсъдимия
адрес, а именно: гр.Шумен, ул.”Петър Парчевич” №31, вх.Б, ет.1, ап.2. Тъй като
апартамента, показан от М. отговарял на нуждите на свидетеля Й., последният
решил да го наеме, като се договорили за наемна цена от 130 лева на месец. Й.
заплатил на М. сумата от 260 лева, като наемна цена за първите два месеца, при
което подсъдимия върху лист от тефтер собственоръчно изписал, че е получил
сумата от 260 лева от М.М.. Отдолу изписал датата 22.07.2008 год. и се подписал
под името Пламен И.. Тъй като подсъдимият заявил, че трябва да изнесе от
апартамента собствения си багаж се договорили да се срещнат в 17.30 – 18.00
часа отново в апартамента, за да получат ключовете.
В посочения по-горе час свидетелят Й. направил
опит да се свърже по телефона с подсъдимия, но на телефонния номер, на който
по-рано същия ден осъществил контакт с него не отговорил никой. Това
обстоятелство притеснило Й. и двамата с племенника си отишли отново до
апартамента. Тъй като входната врата на
входа била отключена, успели да се качат до етажа, на който се намирала
гарсониерата. При позвъняване на звънеца никой не отворил, което принудило
двамата свидетели да позвънят на съседния апартамент и да потърсят информация
за наемодателя. Тъй като съседите познавали добре собственика на апартамента -
свидетеля С.С., му телефонирали. С., заедно със съпругата си веднага дошли на
место и от разговора с тях свидетелят Й. разбрал, че е измамен и че лицето, от
което е наел апартамента и на което е заплатил сумата от 260 лева всъщност не е
действителния собственик. Още в този момент свидетелят С. сменил патрона на
входната врата на апартамента.
Междувременно, тъй като валяло дъжд, свидетелят Е.Х.,
който бил наел апартамента по-рано същия ден, решил да провери дали прозорците
са затворени. Пристигайки пред квартирата той установил, че ключовете не могат
да отключат входната врата, поради което позвънил на вратата на съседите, за да
потърси информация за своя наемодател. Вратата отворил собственика на
апартамента – свидетеля С.С. и след разговор с него Х. разбрал, че той е
действителния собственик на апартамента и че това не е лицето, от което по-рано
същия ден е наел квартирата.
След разкриване на деянието, по време на
предявяване на материалите от досъдебното производство, подсъдимият М. си
записал имената и адреса на двамата действителни собственици на апартамента и
направил опит да ги посети в дома им, намиращ се на адрес: гр.Шумен,
ул.”Марица” №24, вх.1, ап.16. Тъй като по време на посещението свидетелите С.С.
и И.С. не били в дома си, от тяхното дете, което отворило входната врата, М.
разбрал телефонния номер на свидетелката С. и след позвъняване си уговорил
среща с нея. На срещата, която се провела в района на пл.”Оборище” присъствали
свидетелят С., свидетелката С. и подсъдимият. Целта на последния била в
разговора да убеди двамата свидетели, че той не е човекът, който са посочили
като наемател на апартамента.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на показанията на
свидетелите, разпитани в съдебно заседание – Е.К.Х., М.М.Й., С.Ж.С., И.Д.С., Н.Х.Г.,
А.М.Й., М.П.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283
от НПК писмени доказателства по делото. Изложената фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство и приета от съда
съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол №192/17.11.2009 год.,
която дава заключение, че почеркът, с който е изпълнен ръкописния текст в лист от
тефтерче, намиращо се на л.16 от досъдебно производство №837/2008 год. по описа
на РУ на МВР – Шумен и този, с който са изпълнени ръкописните текстове,
представени като сравнителен материал от името на лицето Г.С.М., с ЕГН**********
принадлежи на едно и също лице, както и че подписът под името Пламен И. в лист
от тефтерче, намиращо се на л.16 от
досъдебно производство №837/2008 год. по описа на РУ на МВР – Шумен е
положен от лицето Г.С.М., с ЕГН**********. Изложената фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство и приета от съда
допълнителна съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол
№210/09.12.2009 год., която също дава заключение, че почеркът, с който е
изпълнен ръкописният текст в лист от тефтерче, намиращо се на л.16 от досъдебно
производство №837/2008 год. по описа на РУ на МВР – Шумен и този, с който са
изпълнени ръкописните текстове, представени като сравнителен материал от името
на лицето Г.С.М., с ЕГН********** принадлежи на едно и също лице, както и че
подписът под името Пламен И. в лист от тефтерче, намиращо се на л.16 от досъдебно производство №837/2008 год. по
описа на РУ на МВР – Шумен е положен от лицето Г.С.М., с ЕГН**********.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни
за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема, че с горното деяние подсъдимия М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.211,
предл. трето от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, поради следното:
За да бъде налице наказателноправна измама е
необходимо деецът съзнателно да е
възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да набави за себе си
или другиго имотна облага и да причини на това трето лице имотна вреда. По
отношение на подсъдимия М. настоящият състав намира, че са налице както
субективните, а така също и обективните признаци на посоченото престъпление,
поради следните правни съображения: на първо место, от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че именно подсъдимият е лицето,
което на 22.07.2008 год. е наело апартамент, намиращ се в гр.Шумен, ул.”Петър
Парчевич” №31, вх.Б, ет.1, ап.2, собственост на С.С. и И.С.. В подкрепа на този
извод е изготвеният в хода на досъдебното производство Протокол за разпознаване
на лица и предмети от 18.09.2008 год., от който става ясно, че при извършеното
разпознаване на лица свидетелката С. по категоричен начин разпознава
подсъдимия, като заявява, че е абсолютно сигурна, че това е лицето, което е
настанила в апартамента, като дава подробно описание на белезите, по които
разпознава лицето. В същата насока са и показанията на свидетелката С., дадени
в хода на съдебното следствие, в които заявява: “Лицето, на което аз дадох под
наем жилището ни за един ден се намира в залата. Това е той /сочи подс.Г.М./......Аз
разпознах лицето и това което съм посочила в полицията е лицето, на което дадох
жилището.....Вече съм абсолютно сигурна беше това същото лице, само че беше на
руси кичури.” На второ место от материалите по делото се доказва по безспорен
начин, че именно подсъдимият е и лицето, което същия ден е отдало под наем
същото това жилище на лицата М.Й. и Е.Х.. В подкрепа на този извод са
показанията на свидетелите М.Й., Е.Х., Н.Г. и А.Й.. В подкрепа на изложеното
свидетелят Н.Г. в съдебно заседание заявява: “Лицето, което на обяд ни показа
гарсониерата се намира в залата /сочи подсъдимия Г.М./. В същата насока са и
показанията на свидетеля А.Й., който в съдебно заседание свидетелства: “За
първи път го виждам откогато се случи. В залата е лицето, за което говоря
/свидетелят сочи подсъдимия/”. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
в хода на досъдебното производство и двамата пострадали по категоричен начин разпознават
подсъдимия по време на извършеното разпознаване на лица, обективирано в
Протоколи за разпознаване на лица и предмети, съответно от 18.09.2008 год. и от
23.09.2008 год., като по категоричен начин посочват и характерните белези и
особености на подсъдимия, по които именно са извършили разпознаването.
Показанията на свидетелите С.С., И.С., Е.Х., М.Й.,
А.Й. и Н.Г. са еднопосочни, кореспондират, както помежду си, а така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал и налагат извода, че именно
подсъдимият е лицето, което първоначално е наело, а след това и е отдало под
наем посочения по-горе недвижим имот. В подкрепа на този извод са и
заключенията на изготвените в хода на съдебното производство съдебно-графическа
и допълнителна съдебно-графическа експертиза, които изследвайки предоставената
от свидетеля Й. бележка, изписана от лицето, от което последния е наел под наем
апартамента и на когото е предоставил сумата от 260 лева, дават категорично
заключение, че както почеркът, с който е изписан ръкописния текст и датата, а
така също и подписа, положен под името Пламен И., с което се е представил,
принадлежат на лицето Г.С.М..
Съдът счита, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин и датата на извършване на деянието – 22.07.2008 год.
На първо место следва да се има в предвид, че сведенията, послужили за
образуване на самото досъдебно производство носят именно датата 22.07.2008 год.
Тази дата е изписана от подсъдимия на бележката, която издава на свидетеля Й.
след получаване на сумата от 260 лева, предмет на изследване от посочените
по-горе графически експертизи. В подкрепа на извода, че деянието е извършено
именно на 22.07.2008 год. са показанията на свидетеля Е.Х., който в съдебно заседание
заявява: ”На 22.07.2008 год. ходих с приятеля си там. Това става към 12.30 –
13.00 часа, но точен час не мога да кажа.” В същата насока са и показанията на
свидетеля Н.Г., който в съдебно заседание заявява: “Спомням си, че това беше на
22.07.2008 год.”, както и показанията на свидетеля А.Й., който въпреки, че в
съдебно заседание не посочва с точност датата, на която чичо му е наел
апартамента, заявява, че точната дата и часа на деянието са били описани от тях
в подадената жалба срещу обвиняемия в полицията.
Имайки в предвид изложеното и обстоятелството, че
видно от представените копия на страниците на вестник “Шуменска заря”, обявата,
дадена от подсъдимия, е била публикувана на датите 21.07.2008 год. и на
22.07.2008 год., звучи нелогично лансираната от подсъдимия теза, че квартирата
е била наета от свидетелите Й. и Х. на датата 23.07.2008 год. В тази връзка
съдът не кредитира и тезата на подсъдимия, че не е възможно да е извършил
деянието, доколкото на посочената дата се е намирал на гости на свидетелката М.И.
***. Действително в разпита си в съдебно заседание посочената свидетелка
заявява, че на датата 23.07.2008 год. подсъдимият, заедно със семейството си е
гостувал в нейния дом, но не си спомня дали този ден е бил първия или последния
от престоят им в гр.Бургас.
Доколкото, поради изложените по-горе съображения
настоящия състав приема за доказано, че деянието, предмет на разглеждане в
настоящото производство е извършено на 22.07.2008 год., то съдът счита, че
показанията на свидетелката И. се явяват ирелевантни към настоящия казус,
доколкото същите подкрепят единствено тезата на подсъдимия в тази насока и
създават една фактическа обстановка, напълно различна от фактическата
обстановка, приета по делото и основаваща се на доказателствата по него.
Изложената от подсъдимия теза се оборва и от
изисканата и приложена като писмено доказателство по делото Справка от ОС
“Изпълнение на наказанията” – Шумен, от която става ясно, че М. е изтърпявал
наказание “пробация” в периода 01.07.2008 год. – 31.07.2008 год., като е
полагал подписи до 29.07.2008 год.
Обясненията на М. в тази насока имат характер на
негова защитна версия по обвинението и противоречат на останалите обсъдени
по-горе свидетелски показания и на събрания в тяхна подкрепа доказателствен
материал.
Всичко изложено по-горе налага извода, че
свидетелите Й. и Х., наемайки квартирата са останали с убеждението, че именно
подсъдимия е собственик на имота и че има пълното право да го отдава под
наем. Тази неправилна представа е била
формирана у тях именно от подсъдимия, чрез дадените от негова страна обяви във
вестник “Шуменска заря”, чрез проведените с него разговори, както и от последващото
му поведение в тази насока. Тези неправилни представи у пострадалите, че именно
М. е действителния собственик на недвижимия имот, който желаят да наемат са
мотивирали всеки от тях да се разпореди със сумата от по 260 лева, като я
предаде на подсъдимия. Посочената сума
формира и размера на нанесената на всеки един от пострадалите имуществена
вреда. Имайки в предвид, че у подсъдимия е останала цялата сума, получена от
двамата свидетели то именно това е и размера на получената от него имотна
облага. От събраните по делото доказателства и от обстоятелството, че до
настоящия момент подсъдимия не е предприел каквито и да е действия за
възстановяване на посочената щета може да се направи извода, че действията му
са били насочени единствено и само към получаването на имотна облага. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че М. не
е имал никаква възможност да изпълни задължението, което е поел срещу
посочената сума, доколкото не е разполагал с недвижим имот, който да може да
отдаде под наем, а още повече, че не е имал и никакво правно основание да
отдава под наем и имота, който самия той е наел за период от 24 часа.
По отношение направеното от подсъдимия искане за
връщане на делото на ШРП за доразследване съдът намира същото за неоснователно.
В тази връзка следва да се отбележи, че в съдебната фаза на наказателния процес
на страните са предоставени достатъчно процесуални възможности за събиране на
доказателства. В настоящия процес са удовлетворени всички направени от
подсъдимия и защитата му доказателствени искания, поради което искането за
събиране на нови доказателства, каквито в настоящото производство не са били
поискани не е основание за връщане на делото за ново разследване. В този смисъл
е и Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002 год. на ВКС по т.н.д. №2/2002 год.
ОСНК, съгласно което не е допустимо делото да бъде върнато единствено за
отстраняване на нарушения при събиран на доказателствените материали, или за
събиране на нови доказателства.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че
подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.211, предл. трето от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, поради
следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи нормалните условия за упражняване на правото на собственост и
разпореждане с лично имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението и не е било собственик на отдавания под наем недвижим имот.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението се изразя във възбуждане и поддържане на заблуждение у трето
лице, че ще му бъде отдаден под наем недвижим имот срещу определена наемна цена,
като подсъдимия е действал с единствената цел - набавяне на имотна облага, като
по този начин причинява на пострадалия имотна вреда.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимия с пряко насочен умисъл е
възбудил и поддържал заблуждение у третото лице, като е съзнавал
противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици. Подсъдимият ясно е съзнавал, че не е собственик
на недвижимия имот и че няма как да го отдаде под наем, но въпреки това е
поддържал заблуждение у пострадалите лица, че е собственик.
При определя правната квалификация на деянието
съдът установи, че подсъдимия е извършил деянието след като е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” в размер на една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66, ал.1 от НК. Видно от
справката за съдимост на лицето същото е осъдено с Присъда №1823/19.12.2006
год. по НОХД №1766/2006 год. по описа на ШРС, влязла в законна сила на
03.01.2007 год., като му е наложено наказание “пробация”. С Определение от
16.10.2007 год. по ЧНД №431 по описа на ШОС за 2007 год., обжалвано и
потвърдено от ВАС с Решение №336 от 18.12.2007 год., влязло в законна сила на
18.12.2007 год. наказанието е било заменено с наказание “лишаване от свобода”
за срок от една година, което е било изтърпяно ефективно. От изтърпяване на
посоченото наказание не са изминали пет години, поради което съдът намира, че
настоящото деяние следва да бъде квалифицирано като извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, съответно по чл.211,
предл. трето от НК.
При определяне квалификацията на деянието съдът
установи, че същото следва да бъде
квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява
по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.211, предл.
трето от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК,
извършени са през непродължителен период от време – на една и съща дата –
22.07.2008 год., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл за всяко от деянията.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост.
При определяне на наказанието на подсъдимия Г.М.
за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена
опасност на конкретното деяние, което
преценява като висока - касае се за въвеждане в заблуждение на две физически
лица, като стойността на получената сума не е незначителна. Степента на
обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока с
оглед данните за личността на дееца,
наличието на предишни осъждания, включително и за деяние от същия вид. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете единствено младежката
възраст на подсъдимия – 24 години към датата на извършване на деянието. Съдът не приема като отегчаващо вината обстоятелство
липсата на самопризнания по настоящото дело, тъй като същото е резултат от
правото на подсъдимия, дадено му в НПК и има характер на негова защитна версия
по обвинението.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия М., като наказанието бъде определено при
отчитане както на посоченото по по-горе смекчаващо отговорността обстоятелство,
а така също и на отегчаващите такива. Съдът счита, че с оглед на изложеното е
справедливо на подсъдимия да се наложи наказание в размер над минимума, но под
средния, предвиден в закона за конкретното деяние, а именно четири години
“лишаване от свобода”.
Съдът като прецени предишното осъждане на подсъдимия
с Присъда №274 от 04.03.2009 год. по НОХД №3369/2008 год. по описа на БРС,
влязла в законна сила на 20.03.2009 год., счете че са налице условията за
групиране на наказанията по двете присъди. Ето защо и на основание чл.25, ал.1
от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК определи общо наказание на подсъдимия
измежду наложените му две наказания в размер на най-тежкото от тях, а именно
четири години “лишаване от свобода”.
По отношение на така определеното общо наказание
“лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца,
прекараният период от живота му в затвора, обстоятелството, че деянието,
предмет на настоящото производство е извършено непосредствено след излизането
му от затвора, които обуславят факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил,
счита че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
се налага неговото ефективно изтърпяване. В тази връзка освен посочените
по-горе обстоятелства съдът взе в предвид тежестта на извършеното от подсъдимия
престъпление и личността на дееца. Отделно от това е невъзможно условното
осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, поради размерът на самото
наказание, а такова дори да е възможно
не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху дееца
и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото само ако бъде изтърпяно ефективно и то в определения от съда размер.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на
изтърпяване на така определеното общо наказание, като на основание чл.60, ал.1
от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от
закрит тип.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът
съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.211, предл. трето от НК
предвижда възможност за налагане и на наказание “конфискация до една втора от
имуществото на виновния”. При преценка на това наказание съдът съобрази
обстоятелството, че по делото липсват данни подсъдимия да притежава движимо или
недвижимо имущество, което евентуално да може да бъде предмет на конфискация, а
доколкото съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от НК конфискация не се
постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде
предмет на това наказание, то настоящия състав намира, че в настоящия случай
това наказание не може да бъде приложено спрямо подсъдимия Г.С.М..
При преценка на предявените и приети за съвместно разглеждане
граждански искове от страна на пострадалите лица М.Й. и Е.Х., съдът счете
същите за основателни и доказани изцяло и ги уважи за пълния предявен размер, а
именно за сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева по отношение на всеки един от
тях. При преценка на гражданските искове съдът съобрази обстоятелството, че до
настоящия момент нанесената на пострадалите лица щета не е била възстановена.
От друга страна при преценка на размера на гражданския иск, съдът взе в предвид
събраните в хода на съдебното производство доказателства в тази насока. Имайки
в предвид показанията на свидетелите М.Й.
и А.Й., както и изготвените в хода на
съдебното производство съдебно-графическа и допълнителна съдебно-графическа
експертиза на изписаната от страна на подсъдимия бележка, в която последния
собственоръчно е декларирал точния размер на получената сума, се доказва по
безспорен начин, че нанесената на пострадалия М.Й. щета е в размер именно на
260 лева. При определяне размера на нанесената на пострадалото лице Е.Х. щета
съдът съобрази показанията на свидетеля Н.Х.Г., в чието присъствие е била
дадена на подсъдимия сумата от 260 лева от страна на Г.К.Х., както и
показанията, дадени в съдебно заседание от самия пострадал.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.С.М., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 70
/седемдесет/ лева, които следва да бъдат преведени по сметка *** – гр.Шумен.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50 /петдесет/ лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: