Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000,18.01.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в
открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря М. Милева
като разгледа докладваното от съдия
Вълев административно дело №5 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.149, ал. 5 от АПК.
Образувано е
по жалба на Р.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 14, ал.
3 от ЗСПЗЗ във вр. чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Претендира се прогласяване
нищожността на решение № 2805/ 01.03.1993 г. на Поземлена комисия – Созопол
/сега Общинска служба "Земеделие" – Созопол/, постановено по
заявление за възстановяване право на собственост върху земи на наследниците на М.С.Р..
Като основания за претендираната нищожност жалбоподателката сочи несъответствие
на състава на комисията с изискванията на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и липса на
надлежна индивидуализация на имота, който се възстановява в стари реални
граници.
Административният
орган – Общинска служба "Земеделие" гр. Созопол не изразява становище
по жалбата. Представя преписката по атакуваното решение.
Заинтересованите
страни М. Я.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
и Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, изразяват становище за недопустимост на
жалбата поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателката,
която не е страна в административното производство пред Поземлената комисия.
Евентуално изразяват становище за неоснователност на жалбата, тъй като не са
налице сочените пороци на решението. Сочи се, че за заинтересованите страни е
налице изтекла придобивна давност, като владението е осъществявано спокойно и
необезпокоявано от 01.01.1993 г.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От
представените писмени доказателства от ОСЗ гр. Созопол се установява, че
атакуваният административен акт - Решение № 2805/ 01.03.1993 г. на Поземлена
комисия – Созопол – е постановен на основание чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ по повод
подадено заявление с вх. №2805/18.02.1992 г. от наследниците на Р.С.Р.за
признаване право на възстановяване на право на собственост върху земеделски
земи на наследниците на М.С.Р.. С решението са определени за възстановяване
част от земите и е постановен отказ в останалата част на искането.
В
Определение №2216 от 16.11.2020 г. по к.а.х.д. №2005/2020 г. Административен съд-Бургас
обсъждайки представените по делото удостоверения за наследници е приел за
установено, че С.Р.Д.- съпруг на М.С.Р., след нейната смърт е имал втора
съпруга А.К.Д., като от брака им на 13.09.1947 г. е родено дете – Д.С.Р.,
починал на 11.08.1967 г. С.Д.е починал на 14.11.1977 г., като негови наследници
се явяват сина му от първия брак Р.С.Р.и втората му съпруга А.Д.. След смъртта
на А.Д. на 28.04.1985 г., неин наследник е синът ѝ от първия брак Н.С.Н.,
който е починал на 18.04.2012 г. и е оставил като наследник съпругата си и
настояща жалбоподателка Р.А.С.. Административният съд е приел, че с оглед на
така представените удостоверения за наследници Р.А.С. се явява наследник на М.С.Р.,
тъй като попада в кръга на наследниците, като в случая не намира и приложение
нормата на чл. 9а от Закона за наследството, доколкото от брака между С.Р.Д.и А.К.Д.
има родено дете. Посочено е, че жалбоподателката има правен интерес да обжалва
процесното решение на ПК Созопол и подадената от нея жалба срещу решението е
процесуално допустима.
Ето защо
Р.А.С.
се явява наследник по закон на М.С.Р., поради което е надлежно легитимирана
страна в процеса.
Обжалваното
решение на Поземлена комисия - гр. Созопол е постановено при действието на
разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й от ДВ. бр. 34 от
29.01.1992 г., която предвижда, че поземлените комисии се състоят от
председател, секретар и нечетен брой членове, като в състава на комисиите
задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител
и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.
При така
очертаните законови изисквания за материалната компетентност на органа, издал
обжалвания административен акт, съдът констатира, че същите не са установени по
делото. Административният орган, който на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в
настоящото производство носи доказателствената тежест да установи изпълнението
на законовите изисквания по издаването на оспорения административен акт, не
ангажира доказателства съставът на комисията да е бил съобразен с изискванията
на закона. Не е доказано, че в състава на комисията са били включени лица с
изискуемата от закона образователна квалификация. Следва да се отбележи, че в
определени редакции на ППЗСПЗЗ (например тази към 1997 г. и 1999 г.) е
определян състава на комисията по инструктивен начин – като възможност в него
да бъдат включени определените специалисти.
В
приложимата към настоящия случай обаче – редакцията на ППЗСПЗЗ от ДВ бр. 34 от
29.01.1992 г. – нормата има императивен характер и предвижда задължителното
участие на специалисти от изброените. Затова и възражението на заинтересованите
лице в този смисъл е неоснователно. По делото не се ангажираха никакви
доказателства за това, че в състава на комисията е имало юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани. Напротив, от представеното
удостоверение К002-210/ 22.07.2008 г., издадено от Главна дирекция
"Земеделие и гори" към Министерство на земеделието и храните, се
установява, че към момента на постановяване на решението в състава на комисията
не са били назначени представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани.
Изложеното
налага извода, че атакуваният акт е постановен от незаконен състав, което
представлява основание за неговата нищожност.
Неотносимо
към предмета на делото, а именно оспорване на индивидуален административен акт,
е възражението на заинтересованите страни за изтекла в тяхна полза придобивна
давност, като евентуални спорове относно правото на собственост върху
процесните имоти могат да бъдат решавани от граждански съд в отделно
производство.
Предвид изложеното
съдът намира, че следва да прогласи нищожността на обжалвания административен
акт и да върне преписката на компетентния орган за валидно произнасяне.
С оглед
изхода от делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва в тежест на
ответника да бъда възложено заплащането на сумата от 960 лв. – разноски
направени от жалбоподателя.
Съобразно
Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, по жалби
срещу административни актове се събира проста такса от физически лица в размер
на 10 лева. Такава не е събрана, поради което на основание чл. 143, ал. 1 във
вр. чл. 144 от АПК във вр. чл. 77 от ГПК административният орган следва да бъде
осъден с решението.
С оглед
изхода на делото заинтересованите страни, за които нищожния административен акт
е бил благоприятен нямат право на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2805/
01.03.1993 г. на Поземлена комисия – Созопол.
ВРЪЩА преписката, по която е постановено
прогласеното за нищожно решение, за произнасяне в законен състав.
ОСЪЖДА Общинска служба по
земеделие – гр. Созопол да заплати на Р.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 960 лева /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба по
земеделие – гр. Созопол да заплати по сметка на Районен съд-Бургас държавна
такса в размер на 10 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Бургас в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ