Р Е Ш Е Н И Е
№260246/21.5.2021
г.
21.05.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми април през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 559
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от от „АСВ” ЕАД гр.София срещу Г.И.К. ***.
С исковата молба се твърди, че на 01.05.2019 г. е било подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на „Изи Асет мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № *** г. е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърля вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че „АСВ” АД е правоприемник на „АСВ” ООД.
Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт” е упълномощил ищеца в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземане от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди, се че по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез ищеца уведомително писмо с изх. № *** г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, като писмото се върнало в цялост, с отбелязване, че получателят е преместен.
На 30.01.2020 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо за извършената цесия, чрез куриер, като писмото било върнато в цялост.
На следващо място се сочи, че на 29.05.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател и ответника в качеството на заемател е бил сключен договор за паричен заем № ***, като с договора заемадотелят се бил задължил да предостави парична сума в размер на 700 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Твърди се, че страните са постигнали съгласие, договорът за заем да има силата на рамков.
Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да заплаща на заемодателят съставлявали главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските по обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения % бил фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 809, 04 лв.
Така договорената лихва по кредита била в размер била 109,04 лв.
Твърди се, че
съгласно договора, заемателят се е задължил да върне кредита до 21.04.2019 г.
на осем равни месечни погасителни вноски всяка по 101. 13 лв. месечно, като
падежът на първата погасителна вноска бил 28.06.
Сочи се, че на основание договора за паричен заем, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, същият дължи такса за направени разходи, начислявана за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане се забави повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането не могат да надхвърлят 45 лв., поради което ответника дължал на ищеца сумата от 45 лв.
На следващо място се твърди, че съгласно договора за заем, заемателят се е задължил в тридневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно две ФЛ – поръчители.
Твърди, се че заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от договорени в договора условия, поради което на същият е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 635.92 лв., която неустойка страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски по 79,49 лв., всяка платима на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора. Така погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят била в размер на 180, 62 лв.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена и лихва за забава за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общия размер на начислената лихва била 60,45 лв.
Сочи, се че срока на договора е изтекъл на последната погасителна вноска - 24.01.2019 г. и не е бил обявен за предсрочно изискуем.
Сочи се, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС и била издадена заповед за изпълнение.
Тъй като длъжник не бил намерен на установените по делото адреси заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Последното обстоятелство по същество ищецът обоснована правния си интерес от водене на настоящото производство.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от *** на ответника, с който се оспорва
предявения иск като се поддържа, че точния размер на претендираната сума –
главница, лихва следва да бъде
установен, чрез извършването на съдебно – счетоводна експертиза.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, редовно призован за съдебно заседание не се явява законен представител, не се изпраща и процесуален такъв. С депозирана преди съдебно заседание писмена молба исковете претенции се поддържат.
В съдебно заседание за ответника Г.И.К., се явява адв. Р.Р. *** в качеството на ***, назначен от съда, чрез която в хода на делото по същество се поддържа, че ищцовата претенция следва да се приеме за основателна и доказана с оглед приетата по делото съдебно счетоводна експертиза.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на 07.11.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника-ответник Г.И.К., за сумите от: 622,21 лева – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № *** г., сумата 82,31 лева - договорна лихва за периода от 28.07.2018 г. до 24.01.2019 г., сумата 18,00 лева – такса разходи, сумата 476,94 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.08.2018 г. до 24.01.2019 г., сумата 60,45 лева – обезщетение за забава за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 29.05.2018 год. ответникът е сключил с „Изи Асет Менинджмънт“ АД София договор за паричен заем № *** за сумата от 700,00 лева, като видно от погасителния план обективиран в договора последната погасителна вноска е с падеж – 24.01.2019 година.
Видно от представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение № 1 към него, на 16.11.2010 год. „Изи Асет Менинджмънт“ АД София е прехвърлел вземанията си към ответника Г.И.К. по договора за паричен заем № ***.
Видно от представеното по делото пълномощно „Изи Асет Менинджмънт“ АД София е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити по които цедента е прехвърлил с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год. за извършената цесия, като цесионера е упълномощен да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента до длъжниците по прехвърлените вземания.
До ответника-длъжник са били изпратени уведомления за извършената цесия като видно от представените разписки същите са върнати в цялост невръчени.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че: по процесния договор са извършения плащания в размер на общо 290,50 лева, с които са погасени: главница-77,79 лева, договорна лихва-26,73 лева, неустойка-158,98 лева и такса разходи по чл.9-27,00 лева; към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-07.11.2019 год. непогасения размер на задължението по Договор за паричен заем № *** год. е 1 199,46 лева, от които: главница-622,21 лева, договорна лихва за периода 28.07.2018 год.-24.01.2019 год.-82,31 лева, такса разходи са събиране на просрочени вземания-18,00 лева и неустойка за периода 27.08.2018 год.-24.01.2019 год. – 476,94 лева; Лихвата за забава върху падежиралата и непогасена главница, считано от датата, следваща падежа на всяка непогасена вноска до датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2019 год. е 64,47 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира следното:
По делото се установява, че между ответника и „Изи Асет Менинджмънт“ АД София е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за паричен заем № *** год., както и че ответника не е изпълнил задължението си да погаси кредита съобразно приетия от страните по договора погасителен план.
Кредиторът „Изи Асет Менинджмънт“ АД е извършил надлежно прехвърляне на вземането си на ищцовото дружество. Ответникът е надлежно уведомен за цесията, с връчването на исковата и приложените към нея уведомления за извършената цесия на *** на ответника.
Ето защо така предявените от ищеца искове и с оглед заключението на вещото лице се явяват доказани по своето основание и размер и следва да се уважат.
Следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2019 год. до окончателното и изплащане.
По разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по
чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени доказателства и изслушване на една експертиза.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски следва да се уважи като сторените от него разноски общо в заповедното и исковото производство в размер на 933,78 лева се възложат в тежест на ответника по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на Г.И.К., ЕГН **********,***, че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, адрес: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, представлявано от законен представител: Д.Б.Б. – ***, сумата 622,21 лева – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № *** г., сумата 82,31 лева - договорна лихва за периода от 28.07.2018 г. до 24.01.2019 г., сумата 18,00 лева – такса разходи, сумата 476,94 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.08.2018 г. до 24.01.2019 г., сумата 60,45 лева – обезщетение за забава за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. по описа на Районен съд Я..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Г.И.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к „Люлин-10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 933,78 лева – общо разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: