№ 642
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503963 по описа за 2020 година
С решение от 26.08.2020 г., постановено по гр. дело №508/2019 г., Пернишкият
окръжен съд е осъдил ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на Ц. В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 300 лева на
осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В останалата му част до предявения размер от 35 000
лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете страни по делото.
В жалбата на ищеца Ц. В. К. се твърди, че окръжният съд не е обсъдил
събраните по делото доказателства относно психическите изживявания на ищеца –
особено медицинската документация, съставена от д-р Ю. М. и свидетелските
показания на същия, че неправилно е кредитирал заключението на вещото лице д-р К..
Излагат се съображения, че определеното от окръжния съд обезщетение е
несправедливо занижено и не са съобразени изискванията за справедливост,
съдържащи се в чл.52 от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в
пълния му предявен размер.
В жалбата на ответната ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ се
1
поддържа, че в осъдителната му част решението на окръжния съд е необосновано и
незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения, че по делото не са доказани
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, за реално настъпилите
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. Твърди се, че
от събраните по делото доказателства не се установяват здравословните проблеми,
които ищецът е заявил, че са настъпили в резултат от задържането му под стража,
включително посттравматично стресово разстройство. Поддържа се, че определеното
от градския съд обезщетение е прекомерно завишено.
Иска се изменение на решението и намаляване на обезщетението до страведлив,
по-нисък размер, съгласно чл. 52 от ЗЗД, с оглед правилното приложение на
материалния закон.
Софийският апелативен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:
Пернишкият окръжен съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
допуснал е поисканите от страните относими и допустими доказателства, които
подробно е обсъдил в решението си. Въззивният съд възприема мотивите му и по реда
на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установено е по делото, че ищецът Ц.К. е бил обвинен за извършване на грабеж
– при условията на опасен рецидив. Задържан е под стража на 10.10.2017 г., като
мярката „задържане под стража“ е била изменена от съда в подписка на 13.03.2018 г.,
когато е постановена оправдателна присъда. На 22.03.2018 г. К. е бил освободен от
ареста, а оправдателната присъда е влязла в сила на 08.12.2018 г.
За установяване на неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е
претърпял, са разпитани свидетелите И. Д. и А. Б.. Същите са заявили, че им е
известно, че ищецът и преди процесното дело е имал проблеми със закона, но искал да
стане „нов човек“. След задържането се чувствал много зле, защото бил обвинен
несправедливо, коренно се променил. Когато излязъл от затвора не можел да спи,
сънувал кошмари, ходил на психолог в пернишката болница. Непрекъснато имал
чувството, че някой го следи, страхувал се от звука на полицейска сирена или от среща
с полицаи.
За установяване на психичните проблеми на ищеца окръжният съд е допуснал
до разпит свидетеля д-р Ю. М. – *** в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник. Същият
е заявил пред съда, че ищецът е идвал при него три пъти от м. май 2008 г. до месец
януари 2019 г. Свидетелят му е поставил диагноза „посттравматично стресово
разстройство“ на базата на симптомите и на анамнестичните данни, съобщени от
2
пациента. Според свидетеля, състоянието е било предизвикано от задържането на К.
под стража. Свидетелят е предписал медикаментозно лечение и при последната му
среща с пациента същият бил в приповдигнато настроение и повече не се е явявал при
лекаря.
С цел установяване на причинно-следствената връзка между задържането на
ищеца през периода 10.10.2017 – 22.03.2018 г. и проявилите се проблеми в психиката
му, съдът е допуснал и приел единична и повторна съдебно-психиатрични експертизи.
В първата експертиза вещото лице *** д-р Р. К. е посочил, че не възприема диагнозата,
поставено от д-р М. – „посттравматично стресово разстройство“, тъй като описаната в
медицинската документация симптоматика не отговаря на тази диагноза. Според това
вещо лице, образуването на наказателно производство срещу ищеца и задържането му
в затвора в гр. *** се е отразило неблагоприятно на психичното му състояние –
развила се е неврастенна декомпенсация на терена на налича при него дисхармонична
личностова структура в насока на диссоциално личностово и циклотимно
разстройство.
Тъй като заключението на д-р К. е било оспорено от пълномощника на ищеца с
твърдение за предубеденост на експерта, окръжният съд е допуснал повторна
експертиза. В заключението си д-р Д. П. е приела, че ищецът не страда от психично
заболяване. Според нея, емоционалното състояние на Ц.К., в което се е намирал по
време на престоя му в затвора в ***, е нормално психично обяснимо и изводимо от
реакция на тревожност и безпокойство, които са присъщи на всеки човек, намиращ се в
такава ситуация. Д-р П. също изразява становище, че диагнозата „посттравматично
стресово разстройство“ при ищеца не отговаря на критериите, на клиничните описания
съгласно МКБ 10 /международна класификация на болестите/. Според нея, при
освидетелствания К. е налице емоционална реакция на гняв, ситуативна тревожност и
загуба на доверие в институциите, съпроводени с чувство на безпомощност за
доказване на справедливост – както по време на престоя му в затвора в гр. ***, кака и
след този период и към момента.
Обосновано окръжният съд е възприел изводите на назначените от съда вещи
лица, а не съставената от други лекари медицинска документация.
С оглед на горните доказателства, по жалбите на страните съдът намира
следното:
По жалбата на ищеца Ц.К.: Същата е неоснователна. Наказателното
производство е приключило в съвсем разумни срокове – за общо 2 година и по-малко
3
от 2 месеца – включително двуинстанционното съдебно производство. При определяне
на обезщетението окръжният съд е отчел тежестта на обвинението – грабеж, извършен
при условията на опасен рецидив, за което НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от 5 до 15 г.; периода, през който К. е бил задържан под стража - 5 месеца и
12 дни. При преценката на вредите, претърпени от задържането на ищеца под стража,
следва да се вземе предвид и обремененото му съдебно минало – общо 8 присъди, част
от които ефективно изтърпени, последната през месец август 2016 г. Именно това
съдебно минало е обусловило налагането на най-тежката мярка за неотклонение.
При съобразяване на горните обстоятелства, обезщетение в размер на 5 300 лева
не е несправедливо занижено.
По жалбата на ответника Прокуратура на Република България: Тя също е
неоснователна. Независимо от предходните осъждания на ищеца, последното му
обвинение за грабеж, което не се установява да е било извършено от Ц.К., му е
причинило сериозни емоционални вреди. Въпреки че не е доказано, наказателното
преследване да е довело до твърдяното посттравматично стресово разстройство,
установява се сериозно влошаване на емоционалното състояние на ищеца. Като се
отчетат както тежестта на обвинението, така и продължителността на задържането под
стража, обезщетение в размер на 5 300 лева не се явява необосновано завишено.
Поради неоснователността и на двете въззивни жалби, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено. Поради неоснователността на жалбата на ищеца,
претендираните от него разноски за въззивната инстанция не му се дължат.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Пернишкия окръжен съд, постановено на
26.08.2020 г. по гр. дело № 508/2019 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
4
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5