№ 16301
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110129435 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. П. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 06.10.2022г. с ответника сключили договор за потребителски
кредит от разстояние, съгласно който ответникът му предоставил сумата от 700лв. със
задължение да я върне на 3 погасителни вноски при фиксиран ГЛП от 41,16% и общо
дължима сума от 748,56лв. В договора било посочено, че ГПР възлиза на 49,89%. В чл. 6 от
договора било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения в 3-дневен срок: поръчителство на едно физическо лице, с нетен
размер на трудово възнаграждение, надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит,
но не по-нисък от 1,5 пъти МРЗ, или поръчителство на две физически лица с нетен размер на
трудово възнаграждение в размер, надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но
не по-нисък от 1,5 пъти МРЗ. Чл. 7 предвиждал, че при неизпълнение на задължението на
заемателя за предоставяне на обезпечение, същият дължи неустойка в размер от 217,29лв.,
която му била начислена. Ищецът погасил изцяло всички задължения по договора,
включително неустойката.
Ищецът твърди, че клаузата на чл. 7 за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като
цели да заобиколи императивни законови норми, включително относно определянето на
размера на ГПР, влиза в противоречие с чл. 143, т. 5 ЗЗП и не е индивидуално уговорено,
както и поради накърняване на добрите нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че клаузата на чл. 7 вр. чл. 6 от договора е нищожна, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 217,29лв., представляваща недължимо платена сума по
тази клауза, ведно със законната лихва.
Ответникът не е подал отговор на искова молба. На 08.08.2023г. е депозирал
становище, с което признава клаузата за неустойка за недействителна, като посочва, че
договорът за кредит е погасен без заплащане на неустойката и ищецът няма задължения по
него.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
между страните е сключен сочения договор за заем с твърдяното съдържание. С
изявлението, направено с молбата от 08.08.2023г., ответникът признава оспорената клауза за
неустойка за недействителна, поради което предявеният установителен следва да бъде
уважен. Ответникът отрича ищецът да е заплатил тази неустойка, но от приложеното към
молбата счетоводно извлечение /л. 14/ се установява, че ищецът е погасил по кредита от
главница от 700лв., лихва от 48,72лв. и неустойка от 217,28лв. Предвид че клаузата за
неустойка е нищожна, то платената сума по нея е лишена от основание и подлежи на
връщане. Платеният размер според счетоводното извлечение възлиза на 217,28лв., а не на
217,29лв., поради което осъдителният иск се явява основателен до този размер.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 100лв. за платена държавна такса, от които
следва да му се присъдят 99,99лв. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. от процесуалния му представител – адв. Б. за извършено безплатно процесуално
представителство, което следва да му бъде присъдено в размер от 1000лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. П., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 7
вр. чл. 6 от сключения между страните договор за потребителски кредит от разстояние от
06.10.2022г., предвиждаща неустойка за неосигуряване на обезпечение, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на А. А. П., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 217,28лв., представляваща недължимо платена
неустойка по чл. 7 вр. чл. 6 от сключения между страните договор за потребителски кредит
от разстояние от 06.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
27.04.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
99,99лв. – разноски по делото за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 217,28лв. до пълния предявен от 217,29лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на адв. Б. Б. от САК с личен № ********** на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за извършено
безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2