№ 123
гр. Плевен, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500131 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от ОБЩИНА- Червен бряг с ЕИК***
срещу Решение № 445/ 30. 12. 2024 г. по гр. д. № 168/ 2024 г. по описа на РС-
Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
отхвърлени предявените искове, като бъдат присъдени направените по делото
разноски. При условията на евентуалност е отправено искане за намаляване на
размера на претендираното в исковата молба обезщетение, съответно да бъдат
намалени деловодните разноски.
Въззиваемата страна В. И. В. с ЕГН********** е изразила становище
чрез процесуалния си представител адв. Д-р Х. Г. от САК, че обжалваното
1
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като
бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е осъдил Община – гр. Червен
бряг на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 и чл. 52 ЗЗД да заплати на В. И. В.
сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (частичен иск от 9500 лв.), изразяващи се в болки и
страдания, неудобства и дискомфорт от получени при падане в резултат на
неравна и неизправна настилка на тротоар в гр. Червен бряг на 13. 10. 2023 г
телесни увреждания, ведно със законната лихва върху главницата считано от
предявяване на иска на 13. 03. 2024 г. до окончателното й изпащане.
Районният съд е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД Община
– Червен бряг да заплати на В. И. В. сумата от 442, 14 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на
получени телесни увреждания за закупуване на лекарства, медицински
изделия и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на предявяване на иска 13. 03. 2024 г. до окончателното й
изплащане.
С решението са присъдени деловодни разноски в полза на В. И. В.,
платими от Община – гр. Червен бряг в размер на 1898 лв. съобразно
уважените искови претенции, да заплати на РС- Червен бряг сумата от 68, 80
лв. изплатени пътни и дневни на вещото лице по СМЕ.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е приел, че процесният тротоар е публична общинска
собственост, за ремонта и поддържането на който следва да полага грижи
общината. Съдът е приел, че е налице неравност на тротоара, която е станала
причина за падането на въззиваемата, в резултат на което на същата са
2
причинени телесни увреждания, подробно описани от районния съд в
мотивите на решението. За установяване на телесните увреждания на
въззиваемата и за приинно- следствената връзка на уврежданията с падането
на същата на процесния тротоар е допусната СМЕ, от заключението на която
се установява по безспорен начин, че на същата са причинени описаните в
медицинската документация на въззиваемата и в заключението на СМЕ
увреждания и затова, че уврежданията са причинени по начин и в условия,
които са посочени в доказателствата по делото. Въз основа на тези
съображения районният съд е приел, че е налице причинно – следствена
връзка между падането на въззиваемата и получените телесни увреждания, че
това е в следствие на неравности по тротоар, публична общинска
собственост, че тротоарът не е ремонтиран така, че да не създава
предпоставки за нараняване на пешеходците по него, поради което общината
като собственик на процесния тротоар е задължен да заплати обезщетение за
процесното увреждане на въззиваемата вследствие на деликтното поведение
на въззивника като възложител за изграждане и ремонт на тротоара и при
условията на чл. 49 ЗЗД.
Районният съд е съобразил трайната съдебна практика за определяне на
справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди, като е приел,
че с оглед множеството увреждания на въззиваемата размерът на
обезщетението следва да е 4500 лв. (предявен частичен иск от 9500 лв.).
Въззивният съд счита, че размерът на дължимото обезщетение следва да е
4500 лв., а не както е посочен размерът от 9500 лв. предвид установените
увреждания и гласните доказателства за претърпени болки и страдания от
въззиваемата. В тази връзка районният съд е проследил актуалната съдебна
практика за размер на обезщетение при аналогични увреждания по други
съдебни дела, като същите са подробно описани в обжалваното решение.
По отношение на имуществените вреди районният съд подробно е
анализирал събраните по делото писмени доказателства относно разходите
във връзка с лечението на въззиваемата след инцидента, налице е причинна
връзка между уврежданията и представените документи за разходите за
лечението й, поради което и този иск е изцяло уважен като основателен и
доказан.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в
3
обжалваното решение, като счита, че същото е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба са изложени доводи затова, че в исковата молба не
е посочено какво е нарушението на закона, което да обосновава деликтния
състав на разпоредбата на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд счита, че
твърденията са неоснователни, тъй като видно от исковата молба е посочено
нарушението на чл. 167, ал.1 ЗДвП, който задължава лицата, стопанисващи
пътя (надлъжната част от който са и тротоарите съгласно §6, т.6 ДР на ЗДвП),
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по нега, а съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба задължава
кметовете на общините да следят състоянието и изправността на пътната
настилка в населените места.Средоватено в исковата молба е посочено
нарушението на законовата разпоредба, която определя деликтното поведение
(чрез бездействие) на въззивника, което е довело до процесния инцидент,
съответно уврежданията на въззиваемата.
По отношение на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД във въззивната жалба се
твърди, че не е доказан фактическият състав на цитираната норма. Въззивният
съд счита, че тези доводи са неоснователни, тъй като от нормативната уредба
( §7, ал.1, т.4 и т. 7 ЗМСМА и §6,, т. 6 ДР на ЗДвП затова, че улиците и
тротоарите са публична общинска собственост; чл.30, ал.4 ЗП, който
задължава общините да ремонтират и поддържат тротоарите) става ясно, че
общината стопанисва тротоарите и съответно възлага ремонти и тяхната
поддръжка. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД въвежда деликтна отговорност на
възложителя за вредите, причинени от работата на изпълнителя. В случая е
осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, тъй като възложителят е
общината, същата е и възложител за изграждането, ремонта и поддръжката на
процесния тротоар, и съответно носи деликтната отговорност за вредите,
възникнали от некачественото изграждане на тротоара, станало причина за
падането на въззиваемата.
Във въззивната жалба се твърди, че не е установено точното
местоположение на неравностите на тротоара, довели до падането на
въззиваемата. Съдът счита, че доводите също са неоснователни, тъй като от
показанията на свидетелите се установява точно къде се намира тротоара, на
който е паднала въззиваемата и по делото са приложени фотоси на тротоара,
4
на които се виждат неравности, създаващи предпоставки за падане поради
неравност на тротоарната настилка.
Възраженията на въззивника относно получените наранявания на
въззиваемата също са неоснователни, тъй като освен медицинската
документация, по делото е изготвена СМЕ, в която подробно са описани
уврежданията на въззиваемата, начина, метода и периода на лечение, както и
причинно- следствената връзка между уврежданията на въззиваемата и
механизма на получаването им.
Въззивният съд не възприема и доводите на въззивника за силно
завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. В мотивите на
обжалваното решение районният съд подробно е обсъдил всички
доказателства относно претърпените болки и страдания на въззиваемата,
както и съдебната практика по други дела за присъдено обезщетение за
аналогични увреждания. Въз основа на тази съдебна практика и
тълкувателната практика за критериите при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост, районният съд
обосновано е достигнал до определения размер на обезщетението от 4500 лв.
Налице са множество увреждания, които са изисквали хоспитализиране на
въззиваемата, провеждане на лечение за около тримесечен срок,
необходимостта от помощ при обслужването на въззиваемата в ежедневието й
и тези обстоятелства определят обосновано определеният размер на
обезщетението от 4500 лв.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените по делото
разноски. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК на процесуалния
представител на въззиваемата, което е в размер на 1500 лв. съгласно
приложение списък по чл. 80 ГПК. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НВАР № 1/ 09.
07. 2004 г. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 794, 21 лв.
Видно от делото процесуалният представител на въззиваемата е изготвил
писмен отговор на въззивната жалба с доказателства към него, не е
присъствал в открито съдебно заседание и липсва представено писмено
5
становище. Въз основа на тези обстоятелства и пред вид практиката на СЕС
за преценка на фактическата и правна сложност на делото и действията на
процесуалния представител на страната в съдебното производство, въззивният
съд счита, че следва въззивникът да заплати на въззваемата направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл. 272
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 445/
30. 12. 2024 г. по гр. д. № 168/ 2024 г. по описа на РС- Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и ал.5 и чл. 80 ГПК
Община - гр. Червен бряг, БУЛСТАТ *** да заплати на В. И. В. с
ЕГН********** направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6