РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Велико Търново , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500406 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.02.2021 година, постановено по гр. дело № 301 по описа на П.
районен съд за 2020 година, е определен режим на лични контакти между С. П. С. и Д. ИВ.
С. от една страна, и Д.Д.а С.а, от друга страна, във вид на свиждания всяка трета събота от
месеца от 10 до 15 часа в присъствието на майката Н.С. считано от влизане на решението в
сила до 04.03.2023 година. След 04.03.2023 година, докато детето навърши пълнолетие,
срещите между внучка, дядо и баба е постановено да се осъществяват всяка трета събота от
месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с пресипване на детето в дома на дядото и
бабата в село Иванча, както и детето да прекарва десет дни през лятната ваканция при баба и
дядо.
Решението е обжалвано както от ищците, така и от ответниците.
Ищците - С. П. С. и Д. ИВ. С. - претендират разширяване на режима на лични
контакти като се предвиди поне още една среща с детето месечно.
Ответниците - Н. С. С. и Д. Б. СЛ. – атакуват решението вцялост с искане за
отмяната му, като се позовават на психични проблеми на бабата, които биха се отразили
вредно на детето.
1
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
270 и 271 от ГПК, приема:
Решението в частта, с която са определени мерки на лични отношения за
периоди след влизането му в сила е процесуално недопустимо. Следва да бъде обезсилено,
а производството по делото в тази му част – прекратено.
Според чл. 2 от ГПК защита и съдействие се дава на съществуващи към
момента на приключване на устните състезания по делото права. Не и на бъдещи права.
Като е постановил решение за бъдеще време, първостепенният съд е излязъл от рамката на
допустимото сезиране и е постановил недопустимо решение, което следва да бъде
обезсилено по реда на настоящото производство.
Практическото значение на застъпеното по-горе виждане се състои в това да се
гарантира възможността определените мерки на лични контакти между баба, дядо и внучка
да бъдат променяни. Ако след влизане в сила на атакуваното решение настъпят факти,
несъвместими с определените мерки, опитът да бъдат променени ще бъде пресрещнат с
отвод за сила на пресъдено нещо за период след влизане в сила на съдебния акт, докато
детето навърши пълнолетие, и с това правото на иск по чл. 59, ал. 9 във връзка с чл. 128, ал.
1 от СК би се оказало неприложимо. Процедурното законодателство не познава подобна
времева характеристика на силата на пресъдено нещо – три и повече години след влизане в
сила на решението по исково производство. Тя принципно се отнася до правата, предмет на
делото, в състоянието им при приключване на устните състезания в инстанцията по
същество и по изключение за в бъдеще ако реализацията на правата зависи единствено от
настъпване на срок и липсва изменение на обстоятелствата, влияещи върху тези права.
В останалата част решението е допустимо и спорът може да бъде разгледан по
същество.
Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал.1 от Семейния кодекс.
Ищците - С. П. С. и Д. ИВ. С. - излагат в исковата си молба, че имат внучка -
Д. По реда на настоящото производство претендират определяне на режим на лични
отношения с детето за две и повече срещи месечно.
Ответниците - Н. С. С. и Д. Б. СЛ. - се противопоставят на исканите мерки с
доводи, че ищците осъществяват системен тормоз спрямо семейството. Пречки за срещи с
детето с бабата и дядото не са създавали.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установява се от обясненията на страните, че детето Д. е внучка
не ищците – дете на дъщеря им Н.С. и Д.С.. Няма спор и по въпроса, че страните живеят в
различни домакинства. Детето е на една година. Не са спорни и хладните отношения между
2
страните.
Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна, налага
извод за доказаност на предявения иск.
Ищците и детето са баба, дядо и внучка. За този вид родство по произход
законът е предвидил възможност да се определи режим на лични контакти – чл. 128, ал. 1 от
СК. В този смисъл искът е доказан по основание.
Ниската възраст на детето и разделното живеене на ищците и внучето налагат
режимът на контакти да бъде силно ограничен. Следва да бъдат определени като свиждания
всяка първа събота от месеца от 10 до 15 часа в присъствието на майката Н.С., като
контактите се осъществяват в дома, в който живее детето. Този режим пряко обслужва
интересите му. То няма да се отделя от домашната и семейна среда, в която расте,
контактувайки с родителите на майка си. При ниската му възраст по-широк контакт с хора,
които не живеят с детето, би бил стресиращ.
Доводите на ответниците за сложните отношения с ищците са ирелевантни.
Според нормата на чл. 128, ал. 1 от СК за уважаване на иска и за конкретния режим на
лични отношения е меродавно не правото на бабата и дядото да общуват с внуците си, а
интересът на последните. Затова и без всякаква правна стойност е какво и защо е довело до
там ищците да не могат пълноценно да контактуват с внучето си. Определеният с
настоящото решение режим, ако бъде стриктно и добросъвестно спазван от ищците, би бил
добра основа за разширяване на контактите с детето в бъдеще по реда на чл. 59, ал. 9 от СК.
За това са необходими и обективни фактори, основен сред които е израстването на детето.
На този етап цитираните по-горе мерки се явяват предел на възможните отношения между
баба, дядо и внуче.
Ако и доколкото съществуват психичните проблеми на бабата, възможното
им вредно отражение върху детето е защитено чрез присъствието на майката при контактите
между баба и внуче.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Обезсилва, по реда на чл. 270, ал. 3, предложение първо от ГПК, решението от 22.02.2021
година, постановено по гр. дело № 301 по описа на П. районен съд за 2020 година, в частта,
с между е определен режим на лични контакти за срок до 2023 година и от тогава насетне –
до навършване на пълнолетие от детето Д.
Прекратява производството по делото в тази му част.
3
Потвърждава решението в останалата обжалвана част – относно определения режим на
лични отношения между С. П. С. и Д. ИВ. С. от една страна, и Д. Д.а С.а, от друга, във вид
на свиждания всяка трета събота от месеца от 10 до 15 часа в присъствието на майката Н.С.
по местоживеене на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4