Р Е Ш Е Н И
Е
|
Номер
......./14.07 |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав
|
на тридесети юни |
Година 2021 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир
Вълков
секретаря
Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1010
по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са предявени
при условията на чл. 694 ТЗ обективно съединени положителни установителни
искове.
Производството е образувано по
искане на „А.К.“ ЕООД, представлявано от адв. Б.З. от
САК.
Ищецът „А.К.“ ЕООД – София чрез адв.
Б.З. твърди в рамките на откритото производство по несъстоятелност да е
отречено предявено от него вземане срещу ответника „Г.У.С.ИВ.“ ЕАД – в
несъстоятелност (ГУСВ). Сочи, че предявено вземане в размер на 104 333,67 лв., представляващо
законна лихва върху главница от 125293,16 лв., формирана за периода от
10.12.2013 г. до 25.02.2019 г. му е прехвърлено от „Б.-М“ ЕООД с договор от
25.04.2019 г., който от своя страна придобил същото вземане от „Б енд В Б.“
ЕООД по договор за цесия от 30.12.2013 г. Сочи се за вземането да е издаден и
изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по т.д. № 8147/13 г. на СГС, VI-12 състав. Със същия договор е прехвърлено и вземане
в размер на 38078,40 лв. – вземане
за мораторна лихва по изп.д.
№ 441/17 г. по описа на ЧСИ А.Д.. Поддържа, че цесията е съобщена на длъжника
чрез негов служител – Г. П. на 02.05.2019 г. Ищецът твърди да притежава и вземания,
придобити по договор за цесия, сключен на 11.02.2019 г. с „Е.“ ЕООД, придобил
от своя страна вземане на „П.“ ЕООД с договор от 11.02.2019 г. и издаден
изпълнителен лист от 25.10.11 г., включващо 85 000 лв. – главница по договор за СМР Б1/25.08.09 г. и
фактури 53/24.11.2009 г. и 54/25.11.2009 г. като част от вземане в размер на
104515,00 лв., и 1676,39 лв. като част от вземане за законна лихва към
08.07.2019 г. в общ размер от 63232,82 лв. Твърди и този договор за цесия да е
съобщен на ГУСВ на 02.05.2019 г. чрез Г. П.. Застъпва теза, че Г. П. е
установен на адреса на търговеца и е приел отправено до него писмено изявление,
от които обстоятелства достига до извод, че е бил натоварен да приема входяща
кореспонденция до търговеца с произтичащо от това задължение да предаде
уведомленията на ръководството на ГУСВ. Навежда довод, че законът не изисква
уведомяване на законните представители, а комуникацията с ръководството да е
осъществявана преимуществено чрез деловодството. Твърди също така цесията да е
съобщена и с оглед отправени искания за суброгиране
като взискател в три изпълнителни производства и
конституирането му за такъв без оспорване нито от страна на ГУСВ, нито от
страна на „Е.“ ЕООД. Застъпва теза, че предявеното вземане и от „Е.“ ЕООД в
производството по несъстоятелност не е било прието като смята предявяването му само
по себе си за ирелевантно в случая. Иска се да бъде
признато за установено, че неприетото вземане, отразено по т. 9.2 стр. 17 от
списъка съществува, както и че съществуват вземанията по т. 9.3. от списъка на
неприетите вземания. Претендират се разноски.
В отговор по исковата молба синдикът на ГУСВ застъпва
теза за невъзможност да се разширява длъжностната характеристика на Г. П. като
му се вмени задължение за предаване на уведомлението. Оспорва и съдебните
изпълнители да са овластени да уведомят длъжника за
извършени цесии предвид нормативното изискване това да стори самият цедент. При тези обстоятелства поддържа представителната
власт на Г. П. да е оспорена при узнаване на извършеното действие и в рамките
на откритото съдебно заседание, проведено на 20.10.2019 г. Оспорва и при
предявяване на вземанията да са били представени убедителни писмени
доказателства за основанието на предявените вземания, което смята за пречка да бъдат
приети в производството по несъстоятелност и да бъдат включени в одобрения от
съда списък на приети вземания. Твърди, че приетото в производството вземане от
„Е.“ ЕООД в размер на 70048,87 лв. – законна лихва за периода 10.12.2013 г. –
14.06.2019 г. върху главница от 125293,16 лв. и мораторна
лихва за периода 09.12.2010 г. – 09.12.2013 г. – 29, стр. 100, да изключва
възможността за повторното му приемане. Оспорва и вземането от 85 000 лв.
да е било надлежно индивидуализирано при предявяването му и без приложен
изпълнителен лист. Твърди да е невъзможно идентифициране на основанието и в
настоящото производство предвид разминаването между присъдените с главница от
143 684,30 лв., 11064,08 лв. – неустойка и 18 363,00 лв. разноски на
основание чл. 78 ГПК съгласно изпълнителен лист от 25.10.2011 г. на СГС, ТО, VI-11 състав и претендираната в
производството сума от 85000 лв. Вземането в размер на 1676,39 лв. се оспорва с
оглед неустановената дължимост на главното вземане.
В отговор по исковата молба ГУСВ, представлявано от адв. Г.С. ***, оспорва да е уведомяван за извършената цесия
от цедента като се оспорва да е налице и
упълномощаване от него, за да бъде уведомен от други лица включително от
съдебния изпълнител. Сочи, че вземане за законна лихва върху сумата от
125 293,16 лв. въз основа на издаден
изпълнителен лист по т.д. № 8174/13 г. на СГС, VI-12 състав е предявено и от „Е.“ ЕООД, което вземане
било включено в списъка на приетите вземания. Споделя и възприетото от съда по
несъстоятелността, че предявената претенция и от цедента
сочи на оспорване от негова страна. Претендират се разноски.
В допълнителната искова молба се сочи, че предявеното
вземане за сумата 70048 лв. – законна лихва за периода 10.12.2013 г. – 14.06.2019
г. и 30078,40 лв. – мораторна лихва за периода
09.12.2010 г. – 09.12.2013 г. макар и прието в производството по
несъстоятелност по възражение на КТБ АД (н) е било изключено от списъка Твърди се, че предявяването му е резултат на
техническа грешка и дублиране при предявяване на вземанията, а и предявеното
вземане от„А.К.“ ЕООД не е оспорено от „Е.“ ЕООД.
Ищецът не изпраща представител в хода на устните
състезания.
Процесуалният представител на ответника – адв. С., застъпва теза, че ищецът не е доказал връзката
между предявената претенция и цитираните изпълнителни дела като се позовава и
на изтекла давност. Смята и че неизпълнената процедура по чл. 99 ЗЗД длъжникът
не дължи да плаща към ищцовото дружество.
Синдик Ш., чрез адв. Н.
застъпва теза, че не се доказва вземането от 104333,67 лв. да е непредявена
част от съществуващо вземане.
Съдът
констатира, че срокът за отговор по исковата молба (указан на ответника ГУСВ със
съобщение по л. 27 от делото), връчено чрез З.Т.на 12.06.2020 г., е изтекъл на
26.06.2020 г. Отговорът е депозиран пред пощенски оператор на 09.07.2020 г. или
след като указаният срок е изтекъл. Това е пречка да бъде зачетено
противопоставеното от ГУСВ възражение за изтекла давност (арг.
от чл. 370 ГПК).Като обсъди надлежно въведените в процеса искания и възражения,
преценени при условията на чл. 235 ГПК с оглед събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните, намира за установено от
фактическа страна съдът намира следното:
На
11.02.2019 г. писмено е изразено съгласие, че „П.“ ЕООД прехвърля на „Е.“ ЕООД
вземанията си по изпълнително дело № 61/2015 г. по описа на ЧСИ В.М.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2011 г., издаден по т.д. №
575/2010 г. по описа на СГС, VI-11 състав по
влязло в сила съдебно решение № 1002 от 30.08.2011 г. От представения по делото
изпълнителен лист се установява, че праводателят на
ГУСВ – Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ ЕИК *********, е
осъден да заплати на „П.“ ЕООД сумата 143684,30
лв. – частично незаплатена цена за извършени СМР по фактури № 53 от 24.11.2009
г. и № 54 от 25.11.2009 г. ведно със законната
лихва от 18.02.2010 г. до окончателно заплащане на сумата, 11 064,08
лв. – неустойка и 18383 лв. – разноски на основание чл. 78 ГПК. При отчитане на
получените суми в изпълнителното производство е конкретизирано, че прехвърленото
вземане включва целия непогасен остатък от 305 137,77 лв. ведно с
разноските в изпълнителното производство за платени такси по ТТРЗЧСИ,
адвокатски възнаграждения и неизтеклите законни лихви. По делото не се спори,
че уведомлението за прехвърляне на вземането е прието с придаден входящ номер
100 от 12.02.2019 г. На 25.04.2019 г. писмено е изразено съгласие и че „Е.“
ЕООД прехвърля на „А.К.“ ЕООД вземането си към „Г.у.с.и в.“ ЕАД в размер на
85 000 лева ведно със законната лихва върху тази сума от 25.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че вземанията са придобити от „Е.“
ЕООД по договор за цесия от 11.02.2019 г. с „П.“ ЕООД и са предмет на
изпълнително дело № 20198530400082 по описа на ЧСИ А.Д.. Върху уведомлението за
прехвърляне е положен подпис с указание да изхожда от Г. П. и да го полага за
ГУСВ ЕАД с посочена дата 02.05.2019 г.
На
17.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист по т.д. № 8147/2013 г. в полза на „Е.“
ООД при посочен идентичен ЕИК с придадения на „Е.“ ЕООД – *********, за сумите
125293,16 лв. ведно със законна лихва от
10.12.2013 г., 38078,40 лв. – лихва за забава по чл. 86 за периода
09.12.2010 г. до 09.12.2013 г.и разноски. С договор от 28.02.2019 г.
писмено е изразено съгласие, че „Е.“ ЕООД прехвърля на „Б.-М“ ЕООД част от
своите вземания към „Г.у.с.и в.“ ЕАД , предмет на изпълнително дело №
20178530400441 по описа на ЧСИ А.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист
от 17.02.2016 г. по т.д. № 8147/2013 г., а именно – 104333,67 лв., представляващо законна лихва върху сумата 125293,16
лв. за периода от 10.12.2013 г. до 25.02.2019 г. и лихви за забава в размер на
38078,40 лв. съгласно удостоверение от 25.02.2019 г. за размера на дълга по
изпълнителното дело. Върху представеното по делото и неоспорено уведомлението
за прехвърляне на вземането е нанесен ръкописно текст: „Получил: С.Ш.28.02.2019
човешки ресурси“ На 25.04.2019 г. писмено е изразено съгласие че „Б.-М“ ЕООД
прехвърля описаното в договора за цесия вземане
на „А.К.“ ЕООД . Уведомление за прехвърленото вземане отразява ръкописно
добавен текст „Г. П. ГУСВ ЕАД (макар и нечетлив изцяло, надписът е
разпознаваем) икономист труд 02.05.19 г. и положен подпис.
При тези
обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Договорът
за цесия по силата на чл. 21 ал. 2 ЗЗД поражда действие за длъжника, който е трето
лице по договора, при предписаното от чл. 99 ал. 3 ЗЗД условие – че кредиторът
му в правоотношението, от което произтича вземането го уведоми за извършеното
разпореждане. Законът не предписва възможност за длъжника да се противопостави
на прехвърлянето, поради което условието го гарантира срещу опасността да плати
двойно. Затова и визираното от чл. 99 ал. 3 ЗЗД действие е ограничено до легитимацията на цесионера
като титуляр на вземането. До съобщаването длъжникът може надлежно да плати на
известния му кредитор и съответно да откаже плащане на цесионера.
Надлежната легитимация пред длъжника ангажира и всички останали да зачетат за
титуляр на вземането именно цесионера.
С оглед
очертаното предназначение на уведомлението длъжникът се нуждае от безусловно
изявление на своя кредитор, указващо именно цесионера
като титуляр на вземането. Законът предписва това да стане с писмен документ, каквото
изявление в случая се установява. Възниква въпросът какво означава то „да бъде съобщено“ на длъжника.
Настоящият състав споделя тезата, че с цел обезпечаване ефективна защита срещу
двойно плащане изявлението следва да достигне до знанието на лицето, овластено да се разпорежда с имуществото на длъжника.
Затова и доброволно предприето изпълнение към стария кредитор и прието от него
преди изявлението да е било съобщено на законния представител следва да се
счете за надлежно и в този смисъл, погасяващо задължението. Отношенията между
легитимирания според материалното правоотношение кредитор и цесионерът
като титуляр на вземането, доколкото договорът за цесия поражда транслативен ефект във вътрешните им отношения, подлежат на
уреждане по реда на чл. 75 ал. 2 ЗЗД. Обстоятелството, че старият кредитор е
такъв по силата на известното за волеизявяващия орган
правоотношение и приетото изпълнение се явяват недвусмислени обстоятелства,
легитимиращи стария кредитор и да приеме изпълнението. С други думи, писменото
изявление е необходимо, за да бъде освободен длъжникът от ангажиментите си към цедента и да идентифицира еднозначно своя кредитор в лицето
на цесионера. Позоваването на писмения документ е
необходимо, но и достатъчно, за да бъде счетен за титуляр на вземането именно цесионерът и от третите на правоотношението лица.
В
контекста на изложеното достигналото до длъжника писмено изявление на стария
кредитор като приложение към исковата молба уведомление за извършените цесии удовлетворява
очертаната законова цел (в този смисъл и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО и цитирана в
него практика). По делото не се спори, приложените към исковата молба
уведомления да са достигнали до ответника – процесуалният му представител адв. С., анализира съдържанието на тези документи в
отговора по исковата молба. При тези съображения настоящият състав приема, че „Е.“
ЕООД е съобщило на ГУСВ за прехвърлянето на процесните
вземания.
Досежно вземането
за сумата 104333,67 лв.
Предявеното
вземане почива на твърдение за неизпълнено в срок парично задължение, което
сочи на претенция по чл. 86 ЗЗД. Договорът за цесия, на който се позовава
ищецът позволява индивидуализация на прехвърленото вземане, а обстоятелствата,
от които се извлича го индивидуализират напълно, обуславящо валидност на
договора за цесия.
Длъжникът
и синдикът оспорват вземането с довод, че на същото основание е предявена
претенция и от цедента – „Е.“ ЕООД, чието вземане е
прието в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 693 ТЗ прието вземане
е единствено включеното в одобрения от съда по несъстоятелността списък.
Законът установява специален ред за легитимация на кредиторите в открито
производство по несъстоятелност. Обективираното
изявление в сключения договор за цесия от 28.02.2019 г. сочи на разпореждане с
това вземане от страна на „Е.“ ЕООД в полза на „Б.-М“ ЕООД. С факта на
постигнатото съгласие договорът поражда транслативен
ефект. Както е посочено и в Определение № 1802/28.04.2020 г. по т.д. 6789/2013
г. на това основание и съдът по несъстоятелността е изключил вземането,
основано на предявените и от ищеца правопораждащи
обстоятелства. С последващ договор за цесия от
25.04.2019 г. е изразено съгласие за прехвърляне на вземането и от страна на „Б.-М“
ЕООД в полза на ищеца. При тези обстоятелства единствено легитимиран като
титуляр на вземането е ищецът. Предявяването му и от „Е.“ ЕООД, чиито права се
установява да са погасени, не е в състояние да компрометира легитимацията му
като единствен кредитор на длъжника за предявеното вземане.
В
подкрепа на твърдението, че вземането съществува ищецът се позовава на издаден
от съд изпълнителен лист. Този документ еднозначно удостоверява съществуващо
вземане при определен размер до 09.12.2013 г. и определяем според установен в
закона механизъм, считано от 10.12.2013 г. Макар и вземането предходно да е
било предявено в изпълнително производство доколкото длъжникът не твърди, а и
на синдика не е известно обстоятелство, с което правният ред свързва
погасяването му, налага се еднозначен извод, че определеното по основание и
размер вземане за лихва съществува. Определен при условията на чл. 162 ГПК и
съобразно утвърдения от чл. 86 ал. 2 механизъм размерът на законната лихва
върху сумата 125293,16 лв. за периода 10.12.2013 г. – 25.02.2019 г. възлиза на
66219.12 лв. Тъй като периодът на забавата е правопораждащ
факт за едно и също вземане за обезщетение, предявеното вземане е едно и остойностено по указания механизъм възлиза общо на
104368,52 лв. Предявеното от ищеца се включва в тази сума.
По
изложените съображения съдът приема за доказано, че съществува в твърдяния размер и така предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
Досежно
вземанията за 85000 лв. – главница и 1676,39 лв. – законна лихва
Указанието,
че вземането съставлява главница при посочване и на документи, в които е
удостоверено позволява еднозначната му идентификация, поради което оспорването
на вземането на тази основа от страна на синдика е необосновано. Ищецът
основава така предявените си вземания на правоотношение, осъществило се между „П.“
ЕООД и „ГУСВ“ ЕАД с последващи прехвърляния на
вземанията. При твърдяното основание – главница и лихва, настоящият състав
приема за необходимо изследването на тези самостоятелни от правна гледна точка
вземания. Наличните доказателства позволяват еднозначен извод за прехвърлени от
„П.“ ЕООД на „Е.“ ЕООД с договор от 11.02.2019 г. вземания за главница от
143 484,30 лв.и вземане за законна лихва върху тази сума за периода от
18.02.2010 г. Вземанията са установени с обвързващ длъжника съдебен акт при
възпроизведено съдържание в изпълнителния лист от 25.10.2011 г. Длъжникът е
надлежно уведомен за тази цесия – получаването на уведомлението е удостоверено
с вх. № 100 и дата 12.02.19 г. с печат, позволяващ еднозначен извод, че изхожда
от овластен да го използва представител на длъжника.
От тази дата легитимиран за вземанията кредитор се явява „Е.“ ЕООД.
От
представения договор за цесия с дата 25.04.2019 г. се установява, че „Е.“ ЕООД
прехвърля вземане за главница в по-нисък размер от придобитото по силата на
предходния договор за цесия. Индивидуализираното по този начин вземане го
определя като част от цялото. По силата на изразеното съгласие титуляр за тази
част е именно ищецът. По изложените вече съображения цесията е надлежно
съобщена на длъжника от „Е.“ ЕООД, поради което ищецът се явява легитимиран
като кредитор за сумата 85 000 лв. Длъжникът не твърди предприемано
изпълнение на предявеното основание, а такива данни не се сочат и от синдика,
за да бъдат изследвани в процеса. Липсата на твърдения досежно
ползващи длъжника обстоятелства налага извод, че такива не съществуват. В преклузивния срок не е въведено и твърдение за друго
обстоятелство, с което правният ред свързва погасяване на предявеното вземане.
Както бе
посочено вече, пропуснатият преклузивен срок за
разширяване предмета на спора, до какъвто ефект води противопоставеното
възражение за изтекла погасителна давност, е пречка да бъде разгледано в
настоящото производство. Ето защо и ангажираните в тази насока доказателства са
неотносими към приетия и очертан с доклада по делото
спор и не следва да бъдат обсъждани.
По тези
съображения съдът приема за доказано, че за ищеца съществува и вземане в размер
на 85 000 лв.
Както бе
посочено вече индивидуализацията на претенция за законна лихва предполага
яснота за периода, за който се твърди да е формирано твърдяното вземане. Това
изискване в случая е спазено и досежно акцесорното вземане по отношение на главницата – законна
лихва за периода 25.04.2019 г. – 04.07.2019 г. Тъй като не се твърди главното
вземане да е било погасено, дължимата главница и за предявения период поражда
отговорност за обезвреда за допуснатата забава. Утвърденото
с изпълнителния лист притезание за законна лихва за
предявения период е определяемо чрез нормативно утвърден механизъм. Определен
при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва за предявения период
възлиза на 1676,39 лв., както твърди и ищецът. Ето защо и така предявеният иск
е основателен.
По разноските
Законът
задължава страната, предизвикала съдебно производство с необосновано от правна
гледна точка формирано убеждение за действителното правно положение, да
възмезди насрещната страна в процеса за сторените и доказани по делото
разноски. Ищецът претендира разноски, но не се установява да са направени
такива.
При установения изход от спора неоснователна е
претенцията за разноски от името на „Г.у.с.и в.“ ЕАД като безпредметно остава
изследването дали такива са доказани.
Нормата на чл. 694 ал. 7 ТЗ утвърждава изключение от
правилото, че държавна такса по търсена защита от съд се внася предварително, а
задължението за ищеца да я заплати произтича от отхвърлена претенция. При
положение, че нормата не визира изключение от правилото на чл. 71 ал. 1 ГПК, а
освобождава ищеца от принципно вмененото му задължение да я заплати при
предявяване на искането, настоящият състав приема за налична хипотезата на чл. 78
ал. 6 ГПК и следващата се държавна такса следва да бъде възложена в тежест на
масата на несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените при
условията на чл. 694 ТЗ искове от „А.К.“ ЕООД срещу „Г.У.С.И
В.“ ЕАД – в несъстоятелност при участието на синдика на „Г.У.С.И
В.“ ЕАД – в несъстоятелност, че за „А.К.“ ЕООД,
ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, ул. „********СЪЩЕСТВУВАТ вземания
както следва:
1. за сумата 104333,67
лв. – законна лихва за периода 09.10.2010 г. – 25.02.2019 г., формирана върху
главница от 125 293,16 лв. по договор за СМР от 25.08.2009 г., присъдено
по т.д. № 8147/13 г. на „Е.“ ЕООД, прехвърлено на „Б.-М“ ЕООД с договор от
25.02.2019 г. и последващо прехвърлено на „А.К.“ ЕООД
с договор от 25.04.2019 г.
2. за сумата 85000,00 лв. – част от главница (частично
незаплатена цена за извършени СМР по фактури № ********** от 24.11.2009 г. и №
********** от 25.11.2009 г. съгласно изпълнителен лист от 25.10.2011 г., издаден
по т.д. № 575/2010 г на СГС, ТО, VI-11 състав),
прехвърлено от „П.“ ЕООД на „Е.“ ЕООД с договор от 11.02.2019 г. и последващо прехвърлено на „А.К.“ ЕООД с договор от
25.04.2019 г.
3. за сумата 1676,39
лв. – законна лихва за периода 25.04.2019 г. – 04.07.2019 г. върху сумата
от 85000,00 лв. с описано съдържание в т. 2 от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр.
чл. 694 ал. 2, изр. първо ТЗ „Г.У.С.И В.“ ЕАД (в несъстоятелност),
ЕИК ****** с адрес по делото: гр. София,
ул. „******да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сума в размер на 1910,10 лв. -
държавна такса в производството пред Софийски градски съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането „А.К.“ ЕООД по чл. 78 ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането „Г.У.С.И В.“ ЕООД по чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от
страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл.
248 ГПК.
СЪДИЯ: