№ 7687
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110142406 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ХР. Н. Г. да заплати на ищеца сумата от сумата от 651,35 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: **************, аб.№ 180876 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г.
ведно със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 93,15 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.3.2021 г., сумата от 44,54 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 7,28 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 16.3.2021 г. и 75 лв.
разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт за които суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр. д.17117/2021г. по описа на СРС, 179
състав. Претендира разноски. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
посочения период топлинна енергия, като потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок от
датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството,
дължимата цена, поради което е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният от съда особен представител,
депозира писмен отговор, в който дава становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните,
като отделно от това релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
1
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
По делото е представен като писмено доказателство Нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 10.11.1994г., нотариално дело №24988/1994г. на нотариус Евгения
Дашина видно от който Мария Христова Г.а е придобила право на ползване върху ½ от
процесния топлоснабден имот.
По делото не са представени доказателства от които да се установи наличие на
облигационно правоотношение между страните по делото по отношение на процесния имот.
Доказателствата по делото не установяват ответникът Х.Г. да е собственик или
носител на вещно право на ползване върху процесния имот. Други доказателства за
собствеността върху процесния имот не са ангажирани, което с оглед изрично заявеното в
писмения отговор оспорване и последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК
предпоставя извода, че страните по делото не са и страни по правоотношение с предмет
доставяне на топлинна енергия до имота, находящ се в **************, аб.№ 180876.
Предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове са недоказани по
основание и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на правния спор ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „********* искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК,
че ХР. Н. Г., ЕГН **********, с адрес ************** дължи сумата от 651,35 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, аб.№ 180876
ведно със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 93,15 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.3.2021 г., сумата от 44,54 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 26.3.2021 г. до изплащане на вземането,
2
мораторна лихва в размер на 7,28 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 16.3.2021 г. и 75 лв.
разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3