РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. С. К.
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - София
като разгледа докладваното от В. С. К. Частно наказателно дело №
20211110207058 по описа за 2021 година
СЪДЪТ с оглед предмета на настоящето производство ПРИЕМА, че съгласно чл. 155 от
Закона за здравето освидетелстваното лице се настанява на задължително лечение, когато са
налице кумулативно визираните в закона предпоставки, а именно, така наречения
медицински критерий, което предполага наличие на психично разстройство на
освидетелстваното лице по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от Закона за здравето, а
второто условие, наречено социален критерий предполага наличие на опасност,
обусловена от установено психично разстройство на лицето от извършване на престъпление
спрямо околните или в случай, че същият бе създал предпоставки да застраши своя живот
здраве, включително живота и здравето на околните.
Настоящият съдебен състав, като се съобрази с приложените по делото писмени
доказателства, събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля И. Г.
У., както и с оглед експертните становища на вещото лице от първото съдебно заседание и
на трите вещи лица от второто съдебно заседание по делото и съгласно изготвената тройна
КСППЕ, НАМИРА и ПРИЕМА за установено като доказано, че освидетелстваното лице И.
С. У. страда от психично заболяване ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ с мегаломанни и
еретоманни идеи с болестни психотични признаци и прояви на личността, което
психично заболяване е визирано в кръга на заболяванията, посочени в чл.146 от
Закона за здравето.
Тоест по безспорен начин СЪДЪТ извежда като установен и доказан тъй нареченият
медицински критерий, а именно, освидетелстваното лице страда от психично заболяване,
1
визирано в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
Съдът кредитира заключението на тройната КСППЕ, която по категоричен начин установи
психичното заболяване на освидетелстваното лице И. С. У., което с изключително голяма
давност. Експертизата е мотивирана, обоснована и професионално защитена.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Г. У., като пълни, подробни, детайлни,
добросъвестни и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Свидетелят У. изложи пред съда възприятия, свързани с поведението и здравословното
състояние на съпругата си И.У.. Последната, когато е била освобождавана от болничните
лечебни заведения, в които е била, самоволно е спирала приема на лекарствата й. Съдът
отчита, показанията на свидетеля У. допринасят за изясняване на състоянието на
освидетелстваната И.У., тъй като същите кореспондират на останалия доказателствен
материал по делото.
По отношение на втората предпоставка наречена социален критерий СЪДЪТ се позова на
събраните по делото писмени доказателства и доказателствените средства от показанията на
свидетеля И. Г. У., така и на експертното становище на вещото лице д-р К.А. от първото
заседание по делото и заключенията на трите вещи лица по приетата КСППЕ, с оглед които
СЪДЪТ ПРИЕМА за обосновани и мотивирани, от които е видно, че освидетелстваното
лице под влияние на психичното си заболяване проявява и може да продължи да проявява
поведение на внезапни прояви на емоционална възбуда на обществено място.
Освидетелстваната е проявявала словесна агресия към детето си преди да бъде предложена
за лечение по Закона по здравето, вследствие на което е позвънила на телефон 112 с жалба,
че е била насочвана от мъжа си У. да проституира – обстоятелство, което се опровергава от
показанията на свидетеля У., че той не е мотивирал или склонявал жена си към проституция.
За освидетелстваната У. са налице данни за тежка психомоторна възбуда, поради липсата на
редовен прием на лекарствата й, вследствие на което става раздразнителна, гневна с
изразено отношение на обиди, заплахи, цинизми и агресия към околните. Освидетелстваната
не проявява критично към заболяването си и заявява, че такова няма, като самоволно спира
приема на лекарствата си, не следва терапията си, като от последното настаняване на лицето
в ДПБ Св.Иван Рилски през април 2021 г. не е имало резултат от постановеното
задължително лечение. То е било прекъснато от У.. Последната има мегаломанни и
еретоманни налудности с изявени афект и поведенческо отношение, основано на налични
психотични епизоди в рамките на ендогенното й заболяване.
СЪДЪТ приема за доказано, че лицето У. под влияние на психичното си заболяване
ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ с мегаломанни и еретоманни идеи с болестни
психотични признаци на личността, при липса на критичност и нежелание да се лекува в
домашни условия, проявява словесна агресия спрямо детето си и околните, което е дало
основание на последната да бъде предложена за лечение по Закона за здравето.
Настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с изводите на тройната КСППЕ, като
2
приема, че спрямо освидетелстваната У. следва да се проведе задължително лечение в
стационарна форма за срок от два месеца в ЦПЗ „София“ ЕООД, а не в ДПБ
Карлуково, за да се стабилизира нейното здравословно състояние – върховен принцип на
всяка правова и демократична държава, чийто стожер е всяка отделна човешка личност в
защита на конституционните й субективни права и правни интереси.
Съдът счита, че посоченото лечебно заведение разполага с ефективен необходим кадрови и
базов ресурс за провеждане на качествено лечение на освидетелстваната У. в съответствие с
принципите на Закона за здравето и за снижаване на нейната психомоторна възбуда с
мегаломанните и еротоманните й наклонности, поради заболяването й параноидна
шизофрения, която има склонност да проявява внезапно на обществени места и към своята
дъщеря и околните с оглед стабилизиране на психичното й заболяване в една значителна
степен.
В тази насока, съдът се позова на основополагащия принцип по Закона здравето – за
приоритет и превенция на действията, по защита здравето на освидетелствания/ната, и за
охрана на общественият интерес от опасното му/й поведение.
Съдът намира, че за лице, което да дава информирано съгласие за постановеното
задължително лечение на освидетелстваната И. С. У., а именно – съпругът й И. Г. У..
В заключение, съдът счита, че спрямо освидетелстваната У. се установяват предпоставки за
провеждане на задължително лечение по Закона за здравето, като решението на съда не е
произволно и не обуславя налагането на по-големи ограничения от установените законови
такива по националното право на съответната страна относно ограничаването на правото на
свободно придвижване на душевно болните лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 5, § 1, буква „е“ от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, а именно, когато не е провеждано никакво лечение извън болнично
заведение, или когато лечението спрямо душевно болните лица извън болнични заведения се
оказва неефективно. В тази насока е решението на Европейския съд по правата на човека
„Винтерверп срещу Нидерландия“ от 1971 г.
В заключение, съдът отчита, че задължителното лечение на освидетелстваната У. следва да
се проведе в ЦПЗ София ЕООД, а не в ДПБ Карлуково, тъй като по този начин, доколкото д-
р А. заяви в първото съдебно заседание, че иска спрямо освидетелстваната да се полагат
сериозни грижи за терапията й, ще се осъществят ефективно целите на Закона за здравето
медицинските грижи да са целесъобразни и непосредствени с положителен резултат. По
този начин няма да се прекъснат и нужните връзки на освидетелстваната У. с нейния съпруг
У. и тяхното малко дете, като подкрепата, която ще й се оказва има аспект, мотивираност и
насоченост за стабилизирането на здравословното й състояние. В тази насока, съдът се
позова изцяло на решение на СГС от 11.03.2021 г. по ВНЧД № 890 по описа за 2021 г.,
според което съдът по Закона здравето следва винаги да съобразява и мястото на лечението
3
на освидетелстваното лице, което то иска, според нуждите му, или се налага да бъде
лекувано в него поради други човешки, социални и правови критерии, и според
възможността на неговите близки да имат контакт с болния, за да му оказват подкрепа и
опора в рамките на процедурата по стабилизиране на здравословното състояние на най-
уязвимите лица, каквито са „душевно болните“ личности.
РЕШИ:
поради което въз основа на закона и доказателствата по делото, СЪДЪТ
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ в стационарна форма ЗА СРОК ОТ
ДВА МЕСЕЦА в ЦПЗ „СОФИЯ“ ЕООД И. С. У. родена на ..г. в гр.П., българин,
български гражданин, неосъждана, не работи, средно образование, омъжена с две деца,
адрес гр.Е.. кв.. бл., ап..., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да дава информирано съгласие за постановеното задължително
лечение на освидетелстваната И. С. У., а именно – съпругът й И. Г. У..
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението може да бъде обжалвано или протестирано в седмодневен срок от днес пред
СГС, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА делото пред СГС за 10.06.2021 г. от
10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебният акт на ЦПЗ „СОФИЯ“ ЕООД за изпълнение на
постановеното решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4