№ 640
гр. Русе, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520105280 по описа за 2024 година
Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Г. М. С. е клиент на
дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен №**********, в гр.Русе, *********. Пояснява, че на 08.01.2019г. ответникът подал
заявление, входирано под №****** за продажба на ел.енергия при Общи условия. Един
месец по-късно поискал задължението по фактура №********** (която не е включена в
настоящата претенция) да бъде разсрочено. С оглед постигнато съгласие, на 15.02.2024г.
страните подписали споразумителен протокол, според който задължението следвало да бъде
погасено на три вноски, всяка в размер на 131.18 лева.
Поддържа, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на „Енерго – Про Продажби” АД и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и
по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада
в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на
изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ
„потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към
„Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок,
ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична покана до потребителя,
получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 1627.16 лева – главница за
1
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 23.02.2024г. – 30.04.2024г., като
част от дълга – 131.18 лева е непогасена трета вноска по Споразумителен протокол от
15.02.2024г.; 38.11 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
13.06.2024г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №******г., издадена по ЧГД №*****г. по описа на РРС
срещу Г. М. С.. Заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. М. С.,
ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
”Владислав Варненчик”№258 сумите: 1627.16 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени за периода 23.02.2024г. – 30.04.2024г. за обект на потребление заведен с
абонатен номер **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано 14.06.2024г. до
окончателното й изплащане; 38.11 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко
задължение до 13.06.2024г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№******г., издадена на по ЧГД №*****г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.М. А. – особен представител на ответника Г. М. С. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Твърди, че клиентът не би могъл да потреби начислената ел.енергия в процесния
период. Счита, че СТИ е било неизправно и електроразпределителното дружество не е
изпълнило задължението си да осигури технически изправен електромер.
Поддържа, че преди образуване на делото абонатът е заплатил сумата 132,64 лева,
която ищецът претендира отново.
Оспорва приложените към исковата молба фактури и счита, че същите не са били
осчетоводени от ищцовото дружество.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 08.01.2019г. Л. Ж. И. – наемодател и Г. М. С. – наемател сключили договор, по
силата на който наемодателят отдал под наем на наемателя, за неопределено време, считано
от 08.01.2019г. недвижим имот в гр.Русе, квартал *******, *********. На същата дата
собственикът на имота дал съгласие, наемателят Г. М. С. да встъпи в договорни отношения с
ищцовото дружество, а ответникът депозирал заявление за продажба на електрическа
енергия от „Енерго – Про Продажби“ АД при Общи условия.
Приложени са: ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД; ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД; констативен протокол от проверка, извършена на
2
15.02.2021г., при която е монтирано ново СТИ; протоколи от последващи периодични
проверки на СТИ.
През м.февруари 2024г. Г. С. подал молба до ищцовото дружество с искане,
задължението му по фактура ********** да бъде разсрочено. На 15.02.2024г. страните по
делото подписали споразумителен протокол №******, съгласно който дългът на клиента в
размер на 385.65 лева ще бъде разсрочено на три вноски, всяка в размер на 131.18 лева, като
падежът на последната вноска е настъпил на 15.05.2024г.
Електроразпределителното дружество е представило фактурите, издадени в
процесния период, с които удостоверява задължението на потребителя.
С оглед установяване твърдения на ответната страна, относими към правния спор е
допуснат разпита на С. Р. Л.. Свидетелят поддържа, че и до настоящия момент Г. С. и
семейството му обитават имот с административен адрес: гр.Русе, *********. Пояснява, че в
къщата живеят 10 души, които през зимния период се отопляват с пелетна камина.
Живущите ползвали: микровълнова фурна, печка, бойлер, телевизор, пералня.
От заключението на приетата по делото икономическа експертиза е видно, че
неплатените задължения на ответника за процесния период са на стойност 1627.16 лева.
Изчислена е мораторната лихва върху главницата от падежа на всяко задължение до
13.06.2024г. – 38.11 лева.
Според заключението на техническата експертиза, електромерът, отчитал
ел.енергията в обекта на потребление е от одобрен тип и в спорния период е бил
метрологично годен. В този период е можело да се захранват консуматори с мощност 13.86
kW. Вещото лице е констатирало, че киловатите електроенергия, отразени в справката за
консумация за обекта на потребление са по редовен отчет, вследствие снети ежемесечни
показания от СТИ. Експертът поддържа, че количествата ел.енергия по процесните фактури,
са остойностени правилно, съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени. В
о.с.з. пояснява, че само консумацията на един бойлер за 30 дни е 2160 кв/ч.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №*****г. и се снабдил със заповед №******г. за изпълнение на задължения
по чл.410 ГПК срещу Г. М. С., ЕГН ********** за сумите: 1627.16 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 23.02.2024г. – 30.04.2024г. за обект
на потребление заведен с абонатен номер **********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано 14.06.2024г. до окончателното й изплащане; 38.11 лева – мораторна лихва, за
периода от падежа на всяко задължение до 13.06.2024г.; 33.31 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1627.16
3
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 23.02.2024г. –
30.04.2024г. за обект на потребление заведен с абонатен номер **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано 14.06.2024г. до окончателното й изплащане; 38.11
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 13.06.2024г., предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №******г., издадена на по ЧГД №*****г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство частно гражданско дело №*****г. по
описа на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа,
регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г.
Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо
действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща
сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби"
АД".
Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно
право на ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за
битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, като същевременно са сключили договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.
Не се спори, че ответникът е наемател на имот в гр.Русе, *********, а и от справката
(лист 45) е видно, че Г. С. е заявил посочения адрес като постоянен и настоящ. Въз основа
депозирано от ответника заявление, електроразпределителното дружество е открило партида
4
за обекта на негово име. Следователно същият е клиент на ищцовото дружество, титуляр по
партидата на обекта. Количеството и цената на потребената от ответника ел.енергия за
периода 23.02.2024г. – 30.04.2024г. е установена с приетите по делото експертизи. Не са
ангажирани доказателства, обуславящи извод, че Г. М. С. е погасил задълженията си към
настоящия момент.
С оглед изложеното съдът счита, че искът като основателен, следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 83.31 лева - по ЧГД №*****г. по описа на РРС и 1052.19 лева – възнаграждения
за процесуално представителство, депозити за вещи лица и заплатена държавна такса по
гражданско дело №5280/2024г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Г. М. С., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ********* дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”,
Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 1627.16 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 23.02.2024г. – 30.04.2024г. за обект
на потребление заведен с абонатен номер **********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано 14.06.2024г. до окончателното й изплащане; 38.11 лева – мораторна лихва,
за периода от падежа на всяко задължение до 13.06.2024г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №******г., издадена на по ЧГД №*****г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 83.31 лева – разноски по ЧГД №*****г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 1052.19 лева – разноски по ГД №5280/2024г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5