№ 98
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20203110110192 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33
срещу ответника П. М. С. ЕГН **********, с адрес: гр.В ул.Г.П. л.**, ап.*
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и
незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
- сумата в общ размер от 187,14 лв. , представляваща остатък от сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб.№****** за периода
от 15.09.2017г. до 16.07.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна,
гр.В.ул.Г.П.бл.**, ап.*
- сумата в общ размер от 21,05 лв., представляваща сбор от обезщетения
за забава върху тези главници за периода от 17.09.2018г. до 26.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда
– 04.03.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 1300/05.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3082/2020 г. на Районен съд-гр.Варна.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по
делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
1
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че „Водоснабдяване и канализация-Варна"
ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.),
предоставя В и К услуги на П. М. С. ЕГН ********** за имот на адрес гр.В., ул. Г. П.
бл.** ап.*, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1183094.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е
правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 04.03.2020г. В и К операторът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу С., въз основа на което
било образувано ЧГД № 3082/2020г. по описа на ВРС, ГК-11 състав.
На 05.03.2020г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на С. да заплати на кредитора (сега
ищец) сумата от 390,87лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 17.11.2014г. до 18.02.2020г.; сумата от 75,64лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 17.01.2015г. до 26.02.2020г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-04.03.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на
25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.
На 16.07.2020г. ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
На 23.07.2020г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание
чл.415, ал.1 ГПК , предвид подаденото възражение от С. , може да предяви иск за
установяване на вземането си. Предвид възражението на С. и във връзка с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, настоящите искове са предявени за
фактури за периода от 17.08.2018г. до 17.07.2019г. по отношение на главниците и
лихвите за забава (за част от сумите, предмет на заповед № 1300 от 05.03.2020г. по ЧГД
№ 3082/2020г. по описа на ВРС).
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от
отделните фактури са следните:
Задължения по партида с абонатен номер 1183094
ФактураДатаГлавницаОтчетен периодЛихваПериод на забава
123456
113949475717.08.1829.5815.09.17 - 16.08.184.3415.09.18 - 26.02.20
16.08.18 - 17.09.18
113964668718.09.1829.744.1017.10.18 - 26.02.20
113994980619.11.1823.7824.10.18 - 15.11.182.8715.12.18 - 26.02.20
115011232717.12.1823.7815.11.18 - 13.12.182.6812.01.19 - 26.02.20
115026349221.01.1924.2413.12.18 - 17.01.192.5016.02.19 - 26.02.20
115039849618.02.1924.7617.01.19 - 14.02.192.3616.03.19 - 26.02.20
115055579920.03.1915.4814.02.19 - 18.03.191.3517.04.19 - 26.02.20
115116607117.07.1915.7818.03.19 - 16.07.190. 8515.08.19 - 26.02.20
187,1421,05
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително
решение по предявената искова претенция.
2
Ответникът П. М. С. ЕГН **********, с адрес: гр.В ул.Г.П. л.**, ап.*, в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът излага , че не притежава качеството на потребител за
процесния период, поради и което искът се явява недопустим.
Оспорва се, че ответникът П.С. е имал качеството на потребител на В и К
услуги спрямо ищеца преди дата 19.03.2020г.
Оспорва се, че ответникът е ползвал претендираните за плащане
количества В и К услуги.
Оспорва се, че претендираните за плащане количества В и К услуги са
реално доставени и отчетени от инкасатор и вписани в карнет в присъствието на
ответника или негов представител. Ответникът или негов представител не е подписвал
карнет с вписани данни на водомер.
Оспорва се, че към датата на подаване на исковата молба, съответно
издаване на Заповедта за изпълнение, реалните показания на средството за измерване
на потребени В и К услуги са били тези, записани в Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съответно тези, записани в справките за облога, приложени както към
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към исковата молба.
Оспорва се, че ответникът дължи на ищеца всяка от претендираните суми
за посочените периоди и на визираното основание.
Излага се, че преди 19.03.2020г., ответникът не е имал качеството на
потребител на В и К услуги по отношение на ищеца, защото от справката за облога и
плащанията на частен абонат , приложена към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК , изрично е вписано, че ответникът е вписан като
абонат едва от 19.03.2020г. , а като потребител е посочена Б.М.М.а за процесния
период.
С оглед на гореизложеното, се моли да се отхвърли ищцовата претенция и
да се присъдят сторените разноски , включително и в заповедното производство.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 3082/2020 г. на
Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
04.03.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
1300/05.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която е разпоредено на длъжника П. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.В ул.Г.П. л.**,
ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“
ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* , със седалище и адрес: Област Варна, Община Варна,
гр.Варна, ул. „Прилеп“ № 33, чрез законен представител Валентин Донев Вълканов –
Управител, следните суми: сумата от 390,87 лева , представляваща главница за
периода от 17.11.2014г. до 18.02.2020г., сумата от 75,64 лева , представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 17.01.2015г. до 26.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
04.03.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 25,00 лева,
представляваща внесена държавна и сумата 50,00 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима
3
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб.№****** , за периода от
17.12.2014г. до 21.02.2020г., за обект -имот, находящ се в гр.В ул.Г.П. л.**, ап.*.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за
постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил
доказателства за заведената искова молба в заповедното производство .
С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по
отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство ,
съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна"
ООД.
Приобщени са Решение № Ц-34/15.12.2017г. на Комисия за енергийно и
водно регулиране, ведно с два броя обяви и Решение № Ц-20/28.12.2018г. на Комисия
за енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви, ведно с два броя обяви, с
които решения са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите.
Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД са публикувани в два ежедневника.
Представена е справка за недобора на частен абонат с клиентски №
1183094 за издадени фактури на абоната П. М. С. за периода от от 17.08.2018 г. до
21.02.2020 г.
Видно от представената по делото Справка от Служба по вписванията-
гр.Варна по партидата на ответника П. М. С., последният е придобил собствеността
върху процесния апартамент, находящ се в гр.Варна, гр.В., ул. Г. П. бл.** ап.*, на
основание покупко-продажба , обективирана в Нотариален акт , вписан в СВ-Варна с
вх.№ 1169/24.01.2017 г.
По делото е приобщен карнетен лист на абонат № 1183094, в който като
потребител е вписан Бояна Минчева Манчева. Видно от карнета, в същия липсва
подпис на потребител. На 18.11.2018г. е направена отметка в карнетния лист, че
апартаментът е продаден.
Представено е заявление от П. М. С. до „В и К - Варна" ООД с вх.№ М-
905/10.07.2020 г., в което ответникът посочва, че след извършена на 09.07.2020г.
справка и изготвена разпечатка се установява, че за имот - апартамент №* находящ
се в гр.В. ул.Г.П.№** е променена , считано от 19.03.2020г. партидата, като е
записан той като нов потребител с аб.№********* До 19.03.2020г. , за
потребител е било вписано лицето Б.М.М.а със същия абонатен номер. Излага се,
че видно е от разпечатката, че последните данни от средството за търговско измерване
са 81 кубика, съответно на това са начислени суми за плащане, при реални данни на
средството за търговско измерване - 39 кубика. Счита се, че към 09.07.2020г. са
4
начислени в повече над 39 кубика и до 81 кубика. С оглед горепосоченото се моли да
се извърши изравняване на неправомерно начислените в повече кубици за потребени В
и К услуги, като се запишат реалните данни към настоящият момент, а именно 39
кубика. От друга страна, се счита, че за периода до 19.03.2020г. ответникът не е
потребител на В и К услуги според чл.9а от Наредба № 4, поради което се моли да се
приеме, че сумите до 19.03.2020г. не се дължат от него.
Представено е Писмо изх.№И-905/23.07.2020г. от „ Вик – Варна“ ООД до
ответника относно: Молба с вх. № М-905/10.07.2020г. , в което ответникът се
уведомява, че ще се предприемат съответните действия за сторниране на
фактурираното количество вода на аб.№********* като ще се начислят количества до
установените с Констативен протокол № 46/16.07.2020г.
Видно от Констативен протокол № 46/16.07.2020г. , на процесния обект
на потребление е монтиран водомер с показания 39 куб.м.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-
счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните , както и от изложеното от вещото лице в проведеното по
делото открито съдебно заседание, се установява след проверка в счетоводните
документи, находящи се в ищеца, че общия размер на месечните задължения за
заплащане на ВиК услуги за ползвани услуги за периода от 15.09.2017г. до 16.07.2019г.
на процесния абонатен номер е в размер на 187,14 лв. , а лихвата за забава върху
всяко едно от месечните задължения от 17.09.2018г. до 26.02.2020г. е в размер на 21,03
лв. В табличен вид са посочени данните от инкасаторите, вписани от тетрадка - карнет
на абоната по куб.м. вода, както следва:
Показания на водомераСт-т с вкл.
Ф №/датаПериод на отчитанеДДС
СтароНовоР-ка
**********/17.08.1815.09.17-16.08.187657751029.58
**********/18.09.1816.08-17.09.187757851029.74
**********/19.11.1824.10-15.11.1808823.78
**********/17.12.1815.11-13.12.18816823.78
**********/21.01.1913.12-17.01.*********.24
**********/18.02.1917.01-14.02.*********.76
**********/20.03.1914.02-18.03.*********.48
**********/17.07.1918.03-16.07.*********.78
ОБЩО: 187.14
Вещото лице посочва, че след справка в счетоводството на ВиК - Варна
ООД експертизата констатира, че не е налице плащане по процесните фактури.
Съгласно извършен оглед на място по адреса на абоната в негово присъствие и в
присъствието на инкасатор И.Н. по водомер №****** на 03.02.2021г. данните му са 59.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника,
доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за
възникване на вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже фактите,
5
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.
Съдът намира, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства –Справка от служба
по вписванията , ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент
на 24.01.2017г. , т.е. преди отчетния период.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е
налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до
потребител на жилище.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, на
основание чл.44 от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора. Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните количества
питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди,
отчетът се извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между
два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода,
определена въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 22 е, че отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора.
Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства,
констатира , че за установяване на наличието на доставяне и реално потребяване на
отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури, ищецът е представил
карнет за извършени отчети на водомера на ответника. От приобщената по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че показанията на измервателния уред
към настоящия момент 59 куб.м., което отговаря на представените с карнета показания.
По отношение на представеното Писмо изх.№И-905/23.07.2020г. от „Вик
– Варна“ ООД до ответника относно: Молба с вх. № М-905/10.07.2020г. , в което
ответникът се уведомява, че ще се предприемат съответните действия за сторниране на
фактурираното количество вода на аб.№********* съдебният състав намира, че се
касае за сторниране на количество вода за период, последващ последната процесна
фактура от 17.07.2019г. , предвид показанията по тази фактура, с оглед на което счита,
че извършеното сторниране няма касателство към процесните фактури, още повече, че
в исковото производство не са предявени в цялост вземанията, обективирани в
издадената Заповед № 1300/05.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3082/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав , а само
частично същите.
6
Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че в рамките на
посочения период изцяло е установено получаване на начисленото в този период
количество вода. Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е
провело успешно доказване за дължимост на сумите за ползвани и незаплатени В и К
услуги по партида с аб.№****** за периода от 15.09.2017г. до 16.07.2019г. за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, гр.В., ул. Г. П. бл.** ап.* на обща
стойност в размер на 187,14 лв., установена по размер от заключението на вещото
лице. Същевременно , видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводната експертиза, не е налице плащане по процесните фактури от страна на
ответника.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации,
съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е
доказан по основание по отношение на главницата.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца
за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. В случая, съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от
деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура.
Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава за периода възлиза
на 21,03 лева.
Доколкото обезщетението за забава се претендира в по-висок размер, то
съдебният състав намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за
дължимост на претендираното обезщетение за забава до размера от 21,03 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава искът следва да се
отхвърли.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното производство
разноски съответно на уважената част от исковете, съгласно представения по делото
списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за
реализирани разходи. По настоящото производство ищецът претендира следните
разноски: държавна такса в размер на 75,00 лв., депозит за вещо лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза-180,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лв., от които ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената
част от исковете, сума в размер на 304,97 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство. Разноските в заповедното
производство са 25,00 лв.- държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изложеното , на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в общ размер от 33,46 лв. , съразмерно на уважената част от
исковете.
От своя страна ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение,съобразно отхвърлената част
от исковата претенция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК , в размер на сумата от 0,02 лв.
7
за исковото производство и в размер на 110,75 лв. за заповедното производство,
съразмерно на отхвърлената и непредявената част от вземанията.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33, от
една страна и ответника П. М. С. ЕГН **********, с адрес: гр.В ул.Г.П. л.**, ап.*, от
друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на
потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а
именно :
- сумата в общ размер от 187,14 лв. , представляваща остатък от сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб.№****** за периода
от 15.09.2017г. до 16.07.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес:
гр.В,УЛ.Г.П. бл.**,ап.*
- сумата в общ размер от 21,03 лв., представляваща сбор от обезщетения
за забава върху тези главници за периода от 17.09.2018г. до 26.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда
– 04.03.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 1300/05.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3082/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав, на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава – за
разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 21,05 лв.
ОСЪЖДА П. М. С. ЕГН **********, с адрес: гр.В, ул. Г.П. бл.**, ап.*
ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул.
„Прилеп” № 33, сумата в размер на 33,46 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски
по ч.гр.д. № 3082/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав, както и сумата от 304,97 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от вземанията, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски”, ул. „Прилеп” № 33 ДА ЗАПЛАТИ на П. М. С. ЕГН **********, с
адрес: гр.В, ул. Г.П. бл.**, ап.* сумата в размер на 110,75 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 3082/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11
състав, както и сумата от 0,02лв., представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в исковото производство , съразмерно на отхвърлената част от вземанията, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото,
ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9