№ 147
гр. гр.Велинград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20245210100743 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, депозирана от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37 против Л. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр.
******, ул. „******“ № 28, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 вр.
с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество
сумата от 361,29 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на
потребителя електрическа енергия, за периода 23.10.2023 г. - 22.12.2023 г., законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 15.04.2024г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 14, 28 лв., представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода 12.12 2023г. - 14.04.2024г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 250 от 16.04.2024 г., по гр.д. № 446, по описа
ВРС за 2024 г.
Ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди, че
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена Заповед за изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение №
250 от 16.04.2024 г., по гр.д. № 446, по описа ВРС за 2024 г., като на основание чл. 415
вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия
установителен иск, поради което е налице правен интерес. Излага, че в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г..
Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
1
По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ[1]13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. ищцовото дружество е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с
ИТН 3222012, находящ се в гр.******, ул. „******“ № 28, е открит клиентски номер
**********, който от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и
ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия за периода 23.10.2023 г. -
22.12.2023 г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия и е предоставил
мрежови услуги на обща стойност 361,29 лв., които до този момент не са заплатени.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница Л. Б. Б. дължи законна лихва в
общ размер от 14,28 лв. за периода 12.12.2023 г. – 14.04.2024 г.. Предвид изложеното се
моли исковете да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му особен представител адв.
П., оспорва предявения иск по чл.422 от ГПК, като процесуално недопустим,
неоснователен и незаконосъобразен. Заявява, че представената справка на Агенция по
вписванията не е достатъчна за доказване твърдението на ищеца, че Л. Б. към онзи
момент е собственик на целият имот. Оспорва исковете като неоснователни, като се
поддържа, че липсват доказателства ответникът да е потребител на услуги за доставка
на електроенергия, както и за реална доставка на твърдените от ищеца количества
електроенергия по процесиите фактури, отчетени от годно средство за търговско
измерване, което да обуслови задължение за заплащане на тяхната цена. От друга
страна съгласно разпоредбата на чл.123а, ал.2 от Закона за енергетиката действал към
релевантния момент, крайният снабдител има право да преустанови временно
снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената
електрическа енергия. Излага, че относно твърдението, че дължимите суми за
определеният период не са платени в предвидения за това срок, ответницата не е
уведомена, а и липсват по делото доказателства за уреждане на отношенията си с
общественият доставчик на електрическа енергия. Следователно не е било налице
виновно поведение на ответника, което да е довело до забавяне на плащането. Счита,
че след първата неплатена фактура доставчикът на електроенергия в предвидените за
това срокове е следвало да спре незабавно подаването на ток. Поради изложеното моля
да се приеме, че така предявените искове са неоснователни и като такива моля да
бъдат отхвърлени както и ни бъдат присъдени разноските по делото. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
всички обстоятелствата, включени във фактическия състав на спорното право, както и
обстоятелството, че след завеждане на делото ответникът е изплатил претендираните
вземания за главница и лихва, за които е издадена процесната Заповед за изпълнение
на парично задължение № 250 от 16.04.2024 г., по гр.д. № 446, по описа ВРС за 2024 г.
2
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235,
ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде
взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на
съдебно предявеното вземане за главница и лихва, то предпоставя отхвърляне изцяло
на исковете.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Действително, след получаване на препис от
исковата молба ответникът е изпълнил процесното задължение, но в случая хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК не е налице, тъй като с първоначалния отказ да плати на падежа
ответникът е станал повод за образуване на съдебното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в двете производства, съобразно уважената част от исковете, сторени в
исковото и в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 625 лв., представляващи платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител в исковото производство и
75 лева разноски в заповедното производство, за внесена ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, №
37 против Л. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ******, ул. „******“ № 28, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
предл.1-во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 361,29 лв.,
представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа
енергия, за периода 23.10.2023 г. - 22.12.2023 г., законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 15.04.2024г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 14, 28 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 12.12 2023г. -
14.04.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 250 от 16.04.2024 г., по гр.д. № 446, по описа ВРС за 2024 г., ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ
В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Л. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ******, ул. „******“ № 28, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625 лева, представляваща сторените по делото
разноски от ищеца в исковото производство и сумата от 75 лева представляваща
сторените разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3