Р Е Ш Е Н И Е
№ ___/23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 83/2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К.А.К. против Наказателно
постановление /НП/ № 19-0283-000033/06.03.2019 г., издадено от Началника на РУ
Каварна към ОДМВР Добрич, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за наличие на допуснати
процесуални нарушения в хода на административното производство. Моли се за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа
депозираната жалба и моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител и не изразява становище.
Районна прокуратура Каварна не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2019 г. служители на РУ Каварна - свидетелите
А.Н.А. и А.И.А., участвали в широкообхватна проверка по КАТ, като били
установени на път първи клас № I-9, до КПП – Топола. Около 14.00 часа спрели за
проверка автомобил с рег. ***, управляван от К.К.. Още при спиране на
автомобила свидетелите установили, че предната регистрационна табела не е
поставена на определеното за това място, а е поставена вътре в автомобила, на
таблото, в непосредствена близост до стъклото. Свидетелят А. направил снимка на
автомобила със служебния таблет, а свидетелят А. съставел АУАН на нарушителя,
който акт му предявил и връчил на място.
От обясненията на жалбоподателя К. и свидетелските
показания на С.С. се установява, че регистрационната табела била паднала
по-рано през деня, по време на движение на автомобила, при сблъсък с животно, в
участъка между гр. Балчик и гр. Каварна. Според обясненията на жалбоподателя
т.к. автомобилът бил произведен за американския пазар, мястото където била монтирана
регистрационната табела не било достатъчно подсилено и при сблъсъка с животното
паднала. Той спрял, за да я вземе, но т.к. не разполагал с нищо подходящо, с
което да я закрепи достатъчно надеждно, така че да не я изгуби, решил да я
постави на видно място в купето на автомобила и след това да посети сервиз,
където да бъде монтирана от техник.
Достигайки до КПП Топола, жалбоподателят бил спрян за
проверка, при която полицейските служители установили нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, съставили му акт за установеното нарушение, който му бил връчен на
място, срещу подпис. Както в акта, така и в установения от закона тридневен
срок възражения по акта не са постъпили. И тримата свидетели установиха, че по
време на проверката жалбоподателят е оказал съдействие и не е провокирал
конфликти.
Въз основа на така съставения АУАН на 06.03.2019 г. било
издадено обжалваното НП, в което било вписано, че К.А.К., като водач на лек
автомобил ***, на 20.02.2019 г. около 14.00 ч. в община Каварна, на път първи
клас № I-9, с посока от гр. Балчик за гр. Каварна, непосредствено до КПП –
Топола, управлява автомобила, като регистрационната табела с регистрационния
номер, която стои отпред на автомобила, не е поставена на определеното за това
място. Административнонаказващия орган е
приел, че с описаното К. виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което
на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 50.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.А. и на
свидетелите А.А. и С.С., както и от присъединените на
основание чл. 238 от НПК писмени доказателства. Показанията на всички свидетели
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, потвърждаващи
се от останалите събрани доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна
проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна.
В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е описано достатъчно ясно, като са посочени всички елементи от
обективната страна на състава, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере
за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Настоящият състав на съда преценява като несъществено нарушение
допуснатата техническа грешка в АУАН и наказателното постановление, при изписване
номера на СУМПС на водача. Сочения недостатък не е съществено процесуално
нарушение и не води до невъзможност да се разбере кой е водачът и с кой автомобил
е извършено нарушението. Допуснатата техническа грешка не съставлява основание
за отмяна на НП на това правно основание, т.к. макар да представлява нарушение
на правилата на материалния закон, то това нарушение не е съществено по своя
характер.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на
неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места." От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек
автомобил, и че предната регистрационна табела на същия не е била поставена на
определеното за това место. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.
10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, съгласно която табелите с регистрационен номер се закрепват
отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на
превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури
тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се
нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.
Местото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от
завода - производител за всяко едно превозно средство и именно това е местото,
визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и описано в чл. 10, ал. 5 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Не съществува законова възможност водача сам да
избере местоположението, на което да постави регистрационната табела.
Ето защо, с оглед
изложеното по-горе настоящият състав намира, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство"
за срок от 1 до 6 месеца и "глоба" от 50 до 200 лева за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
В същото време обаче съдът
счита, че административно-наказващият орган не е извършил преценка и не е
изложил мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, за отстраняване на същото.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус
извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен
случай”. При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото
то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи нормата
на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената правна норма следва
да се съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
Наказателния
кодекс и НПК.
В чл. 28
и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни" и
"явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН,
да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на
наказателната колегия във ВКС на Република България (Тълкувателно решение №
1/2007 г.), е приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол, следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Ето защо и като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН,
административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът счита, че особената
обществена важност на регулираните от Закона за движение по пътищата
обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б.
"б" ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН,
нарушил е материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление, което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0283-000033/06.03.2019
г., издадено от Началника на РУ Каварна към ОДМВР Добрич, с което на К.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 /един/ месец, за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по
реда на АПК, чрез Каварненски районен съд пред Административен съд Добрич, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..