Решение по дело №292/2024 на Административен съд - Варна

Производствата е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба вх. № 1987/09.02.2024г. на К. В. Ц., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], чрез адвокат П. Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 24-0819-000040/08.01.2024г., издадена от Полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, сектор „Пътна полиция“.

С изложени доводи, че не са налице нито медицинските, нито юридическите критерии за издаването на оспорената заповед, жалбоподателят счита същата за незаконосъобразна, неправилна и необоснована, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Направено е искане за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Счита процесната заповед за правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

В Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Варна е водена проверка относно лице диагностицирано с психично заболяване, за което са налице данни, че притежава СУМПС и управлява МПС. С писмо УРИ № 365000-62200/07.11.2023г. е депозирано възражение от К. Ц. срещу съставеният спрямо него Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1112452/04.11.2023г. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Към възражението са приложени копия на медицински документи, в които е посочено, че лицето страда от Параноидна шизофрения F 20. От полицейските органи е изискана медицинска документация от д-р Н. К., лекар-специалист, наблюдавал лицето. Получена е медицинска документация, в която е посочено, че лицето страда от Параноидна шизофрения – F 20. С оглед представената медицинска документация административният орган е приел, че Ц. не отговаря на медицинските и психологически изисквания за водач на МПС предвид обстоятелството, че посоченото заболява фигурира в Приложение № 1 към чл. 4, т.25 към Наредба № 3 от 11 май 2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различни категории.

Въз основа на установеното по случая, ответникът е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

По делото са представени Заповед № 365з – 8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна относно установяване компетентността на ответника.

Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Няма спор, че издателят на акта изпълнява длъжността полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна полиция“.

Със Заповед № 365з – 8226/30.12.2021г. на директора на ОД на МВР гр. Варна са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица от ОД на МВР гр. Варна, включително и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, с оглед на което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

Спазена е установената форма за издаване на акта – мотивирана писмена заповед. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.59 от АПК.

В производството по издаване на оспорения акт няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на същия. Преди издаването на акта, административният орган е събрал достатъчно по обем допустими, относими и необходими за правилното изясняване на случая писмени доказателства, поради което не е допуснато нарушение на чл.35 от АПК. С оглед на това, съдът приема, че не са налице основанията и по чл.146, т.2-3 от АПК. Не е налице и основанието по чл.147, т.4 от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

На основание чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: а/ за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието за това.

Предвид законовата регламентация, необходимата материално – правна предпоставка за налагане на мярката е, когато видимо се установи, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания да управлява МПС. Т.е. за да се приложи законосъобразно ПАМ по реда на чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП е достатъчно установяването на обстоятелството, че водачът видимо не отговаря на медицинските или психологическите изисквания, като мярката е с временен характер – до отпадане на основанието за прилагането й.

В случая административният орган се позовава на представена медицинска документация от д-р Н. К., лекар – специалист наблюдавал жалбоподателя. От приложените по делото писмени доказателства - амбулаторни листа относно провеждано на Ц. лечение по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят страда от психическо заболяване – основна диагноза Параноидна шизофрения F 20.

Съгласно чл.4, ал.2 от Наредба № 3 от 11.05.2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 и група 2 са определени в приложение № 1 чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС. Съгласно ал.3 на същата разпоредба изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2 се прилагат и за водачите на МПС от категория В1, В и ВЕ, които извършват обществен превоз на пътници и/или товари и превози за собствена сметка и таксиметрови превози на пътници. В т.25 от приложение № 1 към чл.4, ал.2 от Наредбата – заболявания и състояния, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС е посочено: Афективни психози – биполярни, депресивни разстройства от F.20 – F.29 – наличие на продължителен светъл период, без необходимост от поддържаща терапия, със запазена трудоспособност. Т.е. изложеното налага извода, че към датата на издаване на заповедта К. Ц. не отговаря на медицинските изисквания за управление на МПС.

При положение, че в случая категорично установено е, че водачът не отговаря на медицинските изисквания да управлява МПС, правилно спрямо него се прилага ПАМ, защото за компетентния орган е достатъчно констатирането по надлежен ред на релевираното в нормата обстоятелство, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената принудителна административна мярка. Наличието на визираните в разпоредбата на чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП предпоставки за издаване на оспорения административен акт обосновава и извода, че същият съответства и на целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по пътищата.

Предвид изложеното и с оглед доказателствата приобщени към делото, съдът намира, че оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. В. Ц., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 24-0819-000040/08.01.2024г., издадена от Полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр.Варна, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА К. В. Ц., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.