РЕШЕНИЕ
№………
15.08.2018
г.,
гр.
София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 15470
по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.“ ООД, с което е предявен с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Р.А.Б. за сумата от 26000 лв., представляваща част от неустойката в общ размер от 341351,32 лв., дължима поради забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на идеални части от недвижим имот съгласно Договор за изработка от 01.06.2011 г., заедно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с договор за изработка ответникът му е
възложил да извърши строителство на обекти в сграда, като в 15 – дневен срок от
издаването на разрешителното за ползване на сградата, ответникът се е задължил да
прехвърли на ищеца собствените си идеални части от имота, върху който е
построена сградата. Твърди, че е сключил договор с идентичен предмет с майката
на ответника, която е почина след срока за изпълнение на задължението си по
договора и по силата на наследствено правоприемство задължението по втория
договор, ведно с дължимата неустойка за забава, е преминало към ответника.
Ответникът е изпълнил задължението си, но с няколко месеца забава – вместо на
19.02.2014 г., когато е падежът на задължението, а на 26.11.2014 г., когато е
изповядана сделката, по силата на която ответникът е прехвърлил на ищеца
собствените си 296,82/1463 ид.ч. от земята, върху която е построена сградата. Ищецът
твърди виновно неизпълнение от страна на ответника и претендира уговорената
неустойка за забава в размер на удвоената пазарната цена на идеалните части от
недвижимия имота към датата на въвеждане на имота в експлоатация.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че забавеното изпълнение се дължи на причини, които не може да му се вменят във вина. Позовава се на забава на кредитора – неизпълнение на вменени на него задължения за изповядване на сделката и неоказване на необходимо и дължимо съдействие за изпълнение на задълженията от страна на ответника. Позовава се на нищожност на неустоечната клауза, поради нарушение на добрите нрави, в условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на същата и иска намаляването й. Претендира разноски.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
За
основателността на исковата претенция първо следва да се докаже наличието на: валидно
неусточено съглашение, с което страните отнапред са уговорили размера на
дължимото обезщетение при забавено изпълнение на задължение по договор между
тях.
Страните не спорят, а от представения от ищеца Договор от 01.06.2011 г. се установява, че между ищеца в качеството на изпълнител и ответника като възложител е възникнало правоотношение по договор за изработка със съдържание и на предварителен договор за продажба. Според чл.1, ал.1 от Договора, задължение на изпълнителя е извършването на строителни дейности в обектите на ответника и въвеждането на сградата, където се намират обектите, в експлоатация. От своя страна възложителят се задължава да прехвърли на изпълнителя правото на собственост върху собствените му идеални части от недвижимия имот, върху който е построена сградата. Съгласно чл.5, ал.3 от Договора, изпълнението на това задължение следва да се извърши „в срок до 15 дни след въвеждането на сградата в експлоатация чрез издаване на Разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията и въвеждането му (на възложителя) във владения на обектите“. В чл.5, ал.4 и ал.5 от Договора са предвидени хипотези за удължаване на този срок при забавяне на издаване на документите по прехвърлянето или при взаимно писмено съгласие между страните.
Договор с идентичен предмет за прехвърляне на идеални части от същия недвижим имот е сключен на 01.06.2014 г. между ищеца като изпълнител и майката на ответника – А.Т.Б.като възложител.
Въвеждането
на сградата в експлоатация е извършено с Разрешение за ползване № СТ – 05 –
132/04.02.2014 г. на зам. - началника на ДНС, приложен по делото.
Ответникът и неговата майка са въведени във владение на обектите на 15.02.2014 г. чрез предаване на заверено копие от Разрешението за ползване и ключове за обектите, видно от Приемо – предавателен протокол, подписан между страните и приложен по делото.
От
изложеното дотук следва, че падежът на задължението на ответника и неговата
майка да прехвърлят на ищеца правото на собственост върху идеални части от
недвижимия имот, е 04.03.2014 г. –
първият присъствен ден след изтичане на 15 – дневния срок от въвода във
владения на 02.03.2014 г. задължението е изпълнено, но със забава - нотариалният
акт за прехвърляне на идеалните части от недвижимия имот е съставен на
26.11.2014 г.
При
преценка действителността на клаузата, съдът съобрази следеното: В чл. 20 от
договора страните са предвидили неустойката като санкция за неизпълнение на
задължението на възложителя да прехвърли на изпълнителя в определения срок
идеални части от имота, върху който е построена сградата. Така уговорена
неустойка има мораторен характер, тъй като е предназначена да обезпечи срочното
изпълнение, да санкционира ответника при виновно неспазване на срока за
прехвърляне на идеални части и същевременно да обезщети ищеца за предполагаеми
вреди от забавата. Според съглашението размерът на неустойката е равен на
удвоената пазарната цена на идеалните части от недвижимия имот, прехвърлянето
на който е забавено. Така размерът на неустойката се явява два пъти по-голям от
стойността на задължението, чието изпълнение следва да обезпечи. Предвид
механизма за определянето й, съдът установява, че размерът на неустойката не
зависи от продължителността на периода на забавата – размерът е един и същ и
при забава от 1 ден и при забава от 5 години. Не би могло да се приеме обаче,
че очакваните вреди от еднодневна забава са сходни по размер с вредите от
няколкогодишно неизпълнение. Това може да е вярно единствено при т.нар. фикс
сделки, при които кредиторът има интерес само при изпълнение на падежа, а
забавено изпълнение му е ненужно, тъй като след падежът му е отпаднал интереса
да получи насрещната престация. В процесния случай липсват основания да се
приеме, че неизпълненото на падежа задължение е по фикс сделка и след падежа е
отпаднал интересът на кредитора от получаване на престацията. Поради това съдът
приема, че с оглед начина на уговарянето й, неустойката противоречи на добрите
нрави и на присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция: не е съобразена
възможната тежест на конкретното неизпълнение - страните са определили един общ
и еднакъв за всякакъв възможен период на забавата размер на неустойката - както
при неизпълнение, продължаващо ограничен период от време, така и за
продължително неизпълнение. Видно е, че в първия случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване на изпълнителя, тъй като размерът на неустоечното
обезщетение може значително да надхвърли размера на вредите. Доколкото
нищожността се преценява към момента на сключване на договора, то клаузата за
неустойка за вредите от забавено изпълнение следва да предвижда механизъм за
справедливо обезщетяване, отчитащ периода на забавата. С молба от 12.12.2016 г.
ищецът е уточнил, че очакваните вреди от неизпълнение на задължението на
възложителя към датата на сключване на процесния договор се изразяват в
невъзможността да увеличи актива си чрез продажба на идеалните части и
възможността да увеличи пасива си, поради неизпълнение на поети към трети лица
задължения за прехвърляне на собствеността върху идеалните части от недвижимия
имот. Същевременно договорите с трети лица, чрез които обосновава очаквания
размер на вредите, са сключени преди настъпване на падежа на процесното
задължение, а не в периода на забавата, поради което съдът не може да приеме
твърдението, че именно забавянето на ответникът е попречил да се изпълнят поети
задължения или да се сключат нови договори. Отделно от това, с оглед естеството
на задължението, което обезпечава, начинът на определяне на размера на
неустойката противоречи на добрите нрави и ако обезпечаваше пълно неизпълнение
(а не само забавено такова), тъй като доставя в патримониума на кредитора
благо, чиято себестойност е в двукратен размер на стойността на престацията.
Ето
защо съдът приема, че начинът, по който е уговорена неустоечната клауза, излиза
извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функцията на мораторна
неустойка. Предел за свободата на договаряне между страните са императивните
норми на закона и на добрите нрави. Последните не допускат използването на
договорната неустойка като средство за несправедливо обогатяване на кредитора
(така Решение №181 от 26.02.2015 г. по т. д. №4386/2013 г., ВКС II, т. о.).
Предвид изложеното, съдът приема за основателно възражението на ответника за
нищожност на съдържащата се чл. 20 от Договора между страните неустойка. Въз
основа на нищожна клауза не би могло да възникне претендираното от ищеца
вземане. Ето защо с искът по чл. 92, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.
По
разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 1972 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. ООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1 срещу Р.А.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 26000 лв., представляваща част от неустойката в общ размер от 341351,32 лв., дължима поради забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на идеални части от недвижим имот съгласно Договор за изработка от 01.06.2011 г.
ОСЪЖДА А. ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 1 да заплати на Р.А.Б., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1972 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: