Решение по дело №88/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

                        

                                                град Ловеч, 23.06.2021 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа година в състав:                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря   ГАЛИНА АВРАМОВА   като разгледа докладваното от съдията т. д. № 88 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.

Постъпила е искова молба вх.№261741/4.11.20 г. Н.Б.М., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Ц.И., САК срещу „Застрахователна компания Л.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „******" № 6 7 А, представлявано от М.С.М. - Г., П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В.

Твърди, че на дата 22.01.2020 г., около 07.50 ч. на път АМ „Хемус", км 76+300, управляваният от Н.Б.М. лек автомобил „Пежо Партнер" с per. № СВ ****МТ е бил изпреварен от управляваният от Ц.И., лек автомобил „Дачия Сандеро", с per. № СО **** СХ, при неспазване на достатъчно странична дистанция между своя и изпреварващия автомобил, като го удря в лявата част и го избутва от пътя в крайпътна канавка, в дясно от пътя, реализирайки ПТП с пострадали хора. Сочи, че ПТП-то е посетено от М.Д., дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-гр. Ловеч, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 451р-1060/23.01.2020 г, като по случая е образувано досъдебно производство № 9/2020 г. по описа на РУ Ябланица.

Твърди, че е взета алкохолна проба на виновният водач, която е отчела положителен резултат за 1.12 промила.

Сочи, че в хода на разследването е изготвена съдебно - автотехническа експертиза, от заключението на която последва извод, че причина за настъпване на процесното ПТП е неправилно действие на водача на Дачия с органите за управление и по-конкретно с волана, най-вероятно поради отвличане на вниманието, като съобразно отговорът на шеста задача от ATE - ПТП е било непредотвратимо от страна на водача на Пежо. Твърди, че механизмът на ПТП е описан, както следва: „Лек автомобил Дачия се движи по посока на гр. София на АМ „Хемус" със скорост от най-малко 120 км/ч. При километър 76+300, Дачия застига попътно движещ се автомобил Пежо. Към този момент Пежо се движи в дясната активна лента на магистралата. Дачия удря с предната си дясна част първоначално страничната лява предна част на Пежо, а в последствие двата автомобила контактуват със страничните си части. Твърди, че след удара, в следствие въздействието на ударния импулс, водачът на Пежо губи контрол над автомобила, колата се отклонява надясно преминава през отводнителната канавка вдясно от платното за движение и се установява на мястото и в положение фиксирано в протокола за оглед, като след удара, Дачия продължава по посока на гр. София, с ъгъл на вектора на скоростта -7, преминава през отводнителна канавка вдясно от платното за движение и се установява на мястото и в положение фиксирано в протокола за оглед."

Сочи, че на мястото на инцидента е оказана спешна медицинска помощ на г-н М., видно от фиш за спешна медицинска помощ а252 на МЗ Център спешна медицинска помощ - Ловеч, филиал „Тетевен", като след първоначалният преглед в болницата непосредствено след ПТП-то са установени травматични увреди контузия на гръб причинена от ПТП, назначен е допълнителен клиничен преглед и е поставена работна диагноза травма в лумбалния отдел на гръбначния стълб, излага, че впоследствие на дата 27.01.2020 г. му е издаден Болничен лист № Е 20199375786 с диагноза: Контузия на долната част на гърба и таза и препоръка да се яви на преглед на дата 29.01.2020 г. Сочи, че на 29.01.2020 г. е издаден Болничен лист № Е20200143759 от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД, Специализирана ЛКК-нервнохирургична ЛКК, НХО за 34 календарни дни с диагноза: Травма на нервните коренчета на лубосакралния отдел на гръбначния стълб.  Твърди, че е издадена епикриза на Н.Б.М. от НЕВРОХИРУРГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ МОБАЛ „Д-Р СТ.ЧЕРКЕЗОВ" АД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО по КП 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно - мозъчни травми" постъпил на 29.01.2020 г., изписан на 01.02.2020 г. Окончателна диагноза: S34.2 Травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Счупване на гръбначен прешлен. Изтъква, че в хода на лечението е извършено Рентгеново изследване със следният резултат: Лицевата и странична рентгенограми на прешлените от лумбалния гръбначен сектор представят наличието на малък фрагмент /актуален абрис/ от предностраничния ръб на горната дискална повърхност на тялото на Л1.

Излага, че в хода на разследването е изготвена и съдебно-медицинска експертиза № 44/2020 г., която заключава, че се касае за ПТП при което на Н.Б.М. на 40 год. от гр. Дебелец е причинено травматично счупване на гръбначният стълб на ниво тялото на първи лумбален прешлен, повреда причинала на М. ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА.

Твърди, че досъдебно производство № 9/2020 г. по описа на РУ МВР - Ябланица, по Прокурорска преписка № 141/2020 г. на РП - Тетевен е приключило с влязло в законна сила на дата 16.09.2020 г., постигнато споразумение между прокурора и защитата на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, постигнатото споразумение е одобрено по НОХД №257/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Тетевен.

Сочи, че гражданската отговорност на виновният водач Ц.И.Н. във връзка с управление на лек автомобил „Дачия Сандеро", с per. № С0****СХ е застрахована с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен със ЗК „Л.И." АД - застрахователна полица № BG/22/119003126774, валидна до 09.11.2020 г. Твърди, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 423, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, като наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Сочи, че в резултат на горепосоченото ПТП г-н М. претърпява множество физически и психически травми. Сочи, че в следствие на изживеният психически стрес от произшествието, от който не може да се отърси и до днес, той започва да посещава психиатьр. Твърди, че видно от Амбулаторен лист № 00039 от дата 27.01.2020 г. е проведена консултация със специалист - психиатър, с основна диагноза: Остра стресова реакция и е предписана терапия с Деанксит таблетки, така също и от Амбулаторен лист № 000220 от дата 01.06.2020 г./ като обективно състояние се посочва: „Вътрешно напрегнат, ориентиран правилно, приемливо контактен, емоционално с повишена тревожност, нормобуличен, с инсомния."/. Излага, че след произшествието той претърпява сериозни промени в ежедневният си ритъм на живот, като освен постоянните болки, които усеща и заради които лечението му продължава и към момента видно от Амбулаторен лист № 002802 от дата 03.07.2020 г., Амбулаторен лист № 002959 от дата 13.07.2020 г., Амбулаторен лист № 004336 от дата 13.10.2020 г. и Амбулаторен лист № 004542 от дата 22.10.2020 г„ същият загубва и спокойният си сън, тъй като кошмарът от преживяното го преследва ежедневно и гой изпитва страх от шофиране. Тврди, че психическото и физическото състояние на г-н М. вследствие на претърпяното ПТП, оказват сериозно въздействие и върху работният му ритъм той заема длъжността „продуктов мениджър" в „Пайплайф България" ЕООД.  Сочи, че вследствие характеристиките на получените травми при претърпяното ПТП, г-н М. е в обективна невъзможност да изпълнява в пълен обем служебните си задължения, което води до намаляване на възнаграждението му за труд, обвързано с бонусна система и това се потвърждава и от Удостоверение издадено от работодателят му.

Сочи, че във връзка с горното, общо лечебният и възстановителен период на процесните травматични увреждания продължава вече повече от осем месеца и през посоченият период ищецът търпи болки и страдания. Твърди, че болките са периодично явяващи се, изразяващи се в болезнени крайни движения в кръста, крампи в левия крак и лявата подбедрица, което налага ищецът да ползва седативни и обезболяващи средства, както и специален колан. Излага, че през първият месец пострадалият е провеждал лечението си при постелен режим, поради което е имал нужда от чужда помощ при обслужването си в ежедневието. Твърди, че от злополуката вече са изминали 9 месеца, но получените травматични увреди остават. Изтъква, че причиненото травматично счупване на гръбначният стълб на ниво тялото на първи лумбален прешлен и травмата на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб са причина той да търпи спорадични болки в тази област на гръбначния стълб най-вече при промяна на времето. Сочи, че движенията в поясната област на гръбнака са в пълен обем, но при обременяване болките се усилват. Изтъква, че към настоящият момент общото състояние на пострадалия от процесните увреждания не е стабилизирано, налице са клинични и документални данни за настъпили негативни последици и неврологични усложнения. Твърди, че във връзка с получената фрактура на тялото, ищецът е провел на два пъти физио-рехабилитационно лечение през месец юли 2020 г. и през месец октомври 2020 г.

Сочи, че към настоящият момент пострадалият е извършил разходи за лечението си в общ размер на 375.60 лв., както следва: 20.20 лв., съгласно фискален бон №50132237 от 01.02.2020 г.; 17.40 лв., съгласно фискален бон № 02735402 от 31.01.2020 г.; 252 лв., съгласно фактура № ********** от 31.01.2020 г. и 86 лв., съгласно фактура № 114 от 27.01.2020 г.

Изтъква, че на дата 11.02.2020 г. са депозирали пред ответното Дружество с Застрахователна претенция по чл. 380 КЗ с вх. №1990, с която са претендирали заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 375.60 лв. с което изпълнили задължението си да уредят извънсъдебно претенцията за имуществени и неимуществени вреди и да посочат банкова сметка ***. Твъръди, че във връзка с това е образувана застрахователна преписка по щета №0000-1000-63-20-7099 на ЗК „Л.И." АД. Твърди, че застрахователното дружество направило извънсъдебно признание на основателността на исковата претенция, като ги поканило да сключат споразумение за заплащане на претърпените от него имуществени вреди в размер на 375.60 лв., частично уважаване на претенцията ни за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. Сочи, че след провеждането на комуникация между тях, категорично отказали да сключат споразумение по указаните по - горе параметри, като в противоречие на императивните разпоредби на Кодекса за застраховане, въпреки че ответника признава основателността на претенцията и към настоящият момент не е превело, каквито и да било суми в полза на ищеца.

Молят съда да осъди ответника „Застрахователна компания Л.И." АД, ЕИК ******* да заплати обезщетение във връзка с отговорността си по сключената задължителна застраховка с полица № BG/22/119003126774, със срок на валидност от 10.11.2019 г. до 09.11.2020 г. сумата в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на застрахователното събитие 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на 375.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за медицински прегледи, манипулации, медикаменти и лечение.

Моли да им се присъдят и сторените съдебно-деловодни разноски необходими за образуване и водене на делото, за което ще представи опис, така също и адвокатско възнаграждение.

Прави доказателствени искания.

В срок е постъпил писмен отговор от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И." АД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "******" № 67 А представлявана заедно от П. Д. и С.А.- изпълнителни директори чрез адв.А.Д.М..

Оспорва допустимостта на предявените искове поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 498, ал.2 от Кодекса за застраховането, като съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да кска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 498 от КЗ.

Счита, че исковата претенция е неоснователна.

Заявява, че не признава иска и го оспорва изпяло по основание и размер.

В конкретния случай твърди, че на 22.01.2020 год. около 07,50 часа на път АМ „Хемус", км. 76+300 няма извършено пътно траспортно произшествие с участник застрахован в ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "******" № 67 А.

Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции за имуществени и неимуществени вреди.

Оспорва твърденията за механизъм на пътно-транспортно произшествие настъпило на 22.01.2020 год. между лек автомобил „Пежо" модел „Партнер" с per. номер СВ ****МТ и лек автомобил „Дачия", модел „Сандеро" с per. номер. СО **** СХ.

Оспорва твърдението, че поради, осъществяване на транспортен инцидент от посочената дата ищецът е претърпял травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, счупване на гръбначен прешлен.

В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищецът в произшествието между лек ивтомобил „Пежо" модел „Партнер" с per. номер СВ ****МТ и лек автомобил „Дачия", модел „Сандеро" с per. номер СО **** СХ, за което има влязъл в сила съдебен акт по отношение на Ц.И.Н. ***.

Счита, че поведението на ищецът е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като е пътувал без поставен обезопасителен колан.

Оспорва всички твърдения за търпени в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие имуществени и неимуществени вреди и твърденията относно естеството на засягане на правната сфера на ищеца. Оспорва твърденията в исковата молба относно естество и проявление на заявените неимуществени вреди.

Твърди, че от посочените с исковата молба фактически твърдения и представените към молбата писмени доказателства не се установява, че е налице деликт -застрахователно събитие настъпило на 22.01.2020 год. около 07,50 часа на път АМ „Хемус", извършен от лице застраховано към тази дата със застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "******" № 67 А и причинна връзка между произшествието и сочените в исковата молба вреди.

При условията на евентуалност оспорва претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като завишена по размер. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, поради непоставяне на. обезопасителен колан. Твърди, че поставен обезопасителен колан би намалил инерциещното движение на тялото, както и би оставил следи по тялото на ищеца - широки лентовидни охлузвания и кръвонасядане по кожата и дълбоките тикани в долна трета на корема, увреждане на коремни органи и контузия на гръден кош по линията на колана. Сочи че видно от представените към исковата молба документи няма увреждания от поставен предпазен колан, а само травма в лубалния отдел на гръбначния стълб на ищеца, което би се получило от силно и рязко навеждане на тялото напред, нещо което е предотвратимо с правилно поставен предпазен колан.

На самостоятелно основание възразява, че претендираното парично обезщетение е изключително завишено и поради заявените в условията на евентуалност възражения за принос в изключителна степен на ищеца за настъпване на вредите, тъй като при правилно поставен обезопасителен колан ищецът не би получил счупване на гръбначен прешлен.

Оспорва изцяло акцесорният иск за присъждане на лихва от 22.01.2020 г. , като в исковата молба дори не е посочено основание, защо лихвата се претендира от тази дата. Оспорва акцесорният иск, размера на претендираната лихва и началният момент от който същата се търси по аргумент за неоснователност на главният иск. В тази връзка счита, че предявената претенция за заплащане на лихва е изцяло неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото разноски, в случай на освобождаване от задължението му за заплащане на такси и разноски за производството.

Оспорва размера на адвокатския хонорар, като счита че размерът посочен в приложения договор за правна защита и съдействие от 26.10.2020 год. надвишава минималните размери съгласно Наредба№ 1/2004г. на ВАС и заявява възражение за прекомерност.

Претендира съдебно - деловодни разноски, както и адвокатски хонорар във връзка с договор за правна помощ и фактура № 8/10.12.2020 год.

Относно представените доказателства и доказателствените искания на ищеца:

Оспорва представеният с исковата молба като доказателство, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.01.2020 г., като поддържа, че документа няма материална удостоврителна сила.

Не възразява да бъдат приети като доказателства по делото останалите представени с исковата молба писмени доказателства.

 Не се противопоставя на искането да се изиска служебно ДП № 9/2020 год. по описа на РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч.

Възразява срещу допускането на разпит при режим на довеждане на двама свидетели за доказване на неимуществени вреди, търпени от ищеца. Твърди, че в исковата молба не са посочени нито имената на свидетелите, които ще бъдат водени, нито връзката им с ищцовата страна, нито какви обстоятелства ще се установяват с техния разпит. Моли ищецът да бъде задължен да посочи предварително имената на свидетелите, които желае да бъдат разпитани в съдебно заседание и обстоятелствата за които ще свидетелстват, като ако заяви, че същите ще установяват едни и същи обстоятелства ще моли да бъде допуснат до разпит само един свидетел на основание чл. 159, ал.2 от ГПК и с оглед принципа за процесуална икономия.

Прави доказателствени искания.

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечен като трето лице помагач на страна на ответното дружество Ц.И.Н..

В срок е постъпила допълнителна искова молба от Н.Б.М., с ЕГН **********, чрез адв. Ц.С.И., срещу Застрахователна компания „ Л.И." АД. Моли исковата претенция да се счита предявена с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 429 от КЗ и цена на иска 50 000 лв. /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от описаното в исковата молба ПТП от дата 23.01.2020 г. Сума в размер на 375.60 лв. /триста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди от описаното в исковата молба ПТП от дата 23.01.2020 г.

На основание чл. 86 от ЗЗД, моли му се присъди законната лихва за забава върху горепосочените суми, считано от дата 11.05.2020 г., доколкото молбата за застрахователно обезщетение е получена при застрахователя на дата 11.02.2020 г, а съгласно чл. 496 от КЗ застрахователят следва да се произнесе в 3-месечен срок и така в случая лихвата се явява дължима от 11.05.2020 г., а не от датата на произшествието 22.01.2020 г., посочена в първоначалната искова молба.

Счита, че предявеният осъдителен иск по чл. 432, ал. от КЗ е допустим, с участието на надлежно активно и пасивно легитимирани страни. Твърди, че ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на процесния автомобил „Дачия Сандеро", с per. № СО **** СХ/ за което представя справка от системата на Гаранционния фонд/, управляван от Ц.И., причинил процесното ПТП и като такъв ответникът е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице Н.М., предвид правото й да упражни пряк иск за понесените от нея вреди срещу него.

Твърди, че съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя". Сочи, че за да се породи това право, следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ - 3 месеца, считано от датата на предявяване на претенцията пред него.Излага, че в настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена от ищеца писмена претенция пред застрахователното дружество - ответник на дата 11.02.2020 г. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда срокът по чл. 496, ал. 1 от ЗК е изтекъл и застрахователят не е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение, т.е. заявеният иск е допустим.

Поддържа твърдението си, че ответникът е направил извънсъдебно признание на исковата претенция до сума в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, 375.60 лева за имуществени вреди и 1 300 лева за адвокатско възнаграждение по застрахователната претенция, инкорпорирани в отправени до адвоката и г-н Н.М. писма, които са представени с исковата молба.

Моли датата на ПТП-то да се чете, като дата 23.01.2020 г., а не като дата 22.01.2020 г. Поддържа доказателственото си искане за задължаване на ответника да предостави в цялост застрахователна преписка - щета № 0000-1000-63-20-7099/11.02.2020 г. на ЗК „Л.И." АД.

Счита за неоснователно и в противоречие с приложените към исковата молба доказателства твърдението на ответното Дружество за наличие на съпричиняване на деликта от страна на ищеца. Твърди, че видно от приложеният към исковата молба Протокол № 45/16.09.2020 г. по НОХД №20204330200257 по описа за 2020 г. е посочено следното: „ Обвиняемият Ц.И.Н. се признава за виновен в това, че: на 23.01.2020 г., около 07.55 ч., на АМ „Хемус", км 76+300, землището на град Ябланица, Ловешка област, при управление на моторно превозно средство - л.а. ДАЧИЯ САНДЕРО с per. № СО **** СХ, негова собственост, е нарушил правилата за движение /чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според който Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, според който водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство/ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Б.М. от гр. Дебелец, Великотърновска област, изразяваща се в травматично счупване на гръбначния стълб на ниво тялото на първи лумбален прешлен, повреда причинила му трайно затруднение движенията на снагата, като деянието е извършено в пияно състояние, - което е престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „а", предл. 2 във вр. ал. 1,6. „б", предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК."

Във връзка с посоченото оспорване на ответника в доказателствените искания в исковата молба са направили искане за прилагане на ДП-№ 9/2020 г. по описа на РУ МВР - Ябланица, по Прокурорска преписка № 141/2020 г. на РП - Тетевен в цялост. По-нататък в настоящата ДИМ ще поискат допускане на автотехническа експертиза с конкретна задача.

На следващо място оспорва съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в следствие на твърдяна от ищцовото дружество липса на поставен предпазен колан, тъй като в момента на настъпване на процесното ПТП, той е бил с поставен предпазен колан.

 По отношение на травматичните увреди на ищеца в следствие на претърпяното ПТП. - Към исковата молба са приложени множество медицински документи от извършени образни изследвания, интервенции, лечение доказващи причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и настъпилите телесни и психични увреждания на ищеца.

 По отношение на предявеният размер, счита че същият е съобразен с преживените и преживявани все още от г-н М. болки, страдания, неудобства, притеснения, обстоятелството, че възстановителният период е продължил над 6 месеца, през което време движението му е силно ограничено, както и съдебната практика.

    Прави доказателствени искания.

Становище по отношение на привличането като трето лице помагач на страна на ответното дружество на виновния водач Ц.И.Н. - не възразява срещу привличането му като трето лице помагач на страната на ответника.

Моли съда да осъди ЗК „Л.И." АД, ЕИК ****** на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането да заплати на Н.Б.М., ЕГН ********** сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди/ лева по посочената от него банкова сметка, ***тение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 23.01.2020 г. ПТП - претърпените от него болки и страдания, вследствие на нанесените му телесни увреждания, както и душевни такива, сумата от 375.60 лв. /триста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи   разходи   за   медицински   прегледи,   манипулации, медикаменти и лечение, ведно със законната лихва от дата 11.05.2020 г. до окончателното изплащане.

Моли да им бъдат присъдени и сторените съдебно - деловодни разноски необходими за образуване и водене на делото, за което ще представи опис, така също и адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил допълнителен отговор от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И." АД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "******" № 67 А представлявана заедно от П. Д. и С.А.- изпълнителни директори чрез А.Д.М. Адвокат от Адвокатска-колегия гр.Ловеч,

Отново заявява, че счита исковете за недопустими. Оспорва допустимостта на предявените искове поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 498, ал.2 от Кодекса за застраховането, подробно изложено в отговора.

Във връзка с посоченото от ищеца възражение по основателността, отново заявява, че счита исковата претенция за неоснователна по основание и размер, като поддържа изложеното в писмен отговор вх. № 262861/18.12.2020

Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции за имуществени и нелмуществени вреди, както и твърденията за механизъм на пътно-транспортно произшествие настъпило на 22.01.2020 год. между лек автомобил „Пежо" модел „Партнер" с per. номер СВ ****МТ и лек автомобил „Дачия", модел „Сандеро" с per. номер СО **** СХ, а в условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищецът в произшествието между лек автомобил „Пежо" модел „Партнер" с per. номер СВ ****МТ и лек автомобил „Дачия", модел „Сандеро" с per. номер СО **** СХ, за което има влязъл в сила съдебен акт по отношение на Ц.И.Н. ***. Счита, че поведението на ищецът е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като е пътувал без поставен обезопасителен колан, като при условията на евентуалност оспорва претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като завишена по размер. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, поради непоставяне на обезопасителен колан, а поставен обезопасителен колан би намалил инерционното движение на тялото, както и би оставил следи по тялото на ищеца - широки лентовидни охлузвания и кръвонасядане по кожата и дълбоките тъкани в долна трета на корема, увреждане на коремни органи и контузия на гръден кош по линията на колана. Твърди, че видно от представените към исковата молба документи няма увреждания от поставен предпазен колан, а само травма в лубалния отдел на гръбначния стълб на ищеца, което би се получило от силно и рязко навеждане на тялото напред, нещо което е предотвратимо с правилно поставен предпазен колан.

С оглед изменения петитум, а именно ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****** на основание чл. 432 от КЗ да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева-застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 375,60 лева имуществени вреди - разходи за лечение в едно със законна лихва от 11.05.2020 год. оспорва изцяло акцесорният иск за присъждане на лихва. Твърди, че в исковата молба дори не е посочено основание, защо лихвата се претендира от тази дата и дали се претендира за всички вреди или само за имуществените, което не става ясно от изменения петитум. Оспорва акцесорният иск, размера на претендираната лихва и началният момент от който същата се търси по аргумент за неоснователност на главният иск. В тази връзка счита, че предявената претенция за заллащане на лихва е изцяло неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Отново оспорва представеният с исковата молба като доказателство, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.01.2020 г., като поддържа, че документа няма материална удостоверителна сила.

Не възразява да бъдат приети като доказателства по делото останалите представени с исковата молба писмени доказателства.

Не се противопоставя на искането да се изиска служебно ДП № 9/2020 год. по описа на РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч.

Ищецът е посочил двама свидетели, които желае да бъдат разпитани в съдебно заседание, като е заявил, че ще установяват едни и същи обстоятелства, поради което ще моли да бъде допуснат до разпит само един свидетел на основание чл. 159, ал.2 от ГПК и с оглед принципа за процесуална икономия.

Поддържа направените с отговора доказателствени искания, като след приобщаване на материалите по досъдебното производство ще моли да й бъде дадена възможност да уточни въпроси към вещото лице с изрична молба.

Поддържа искането на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечен като трето лице помагач на страна на ответното дружество Ц.И.Н..

 В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Ц.И. от САК, която поддържа исковата претенция, като моли да бъде уважена изцяло, като основателна и доказана. Счита, че исковете следва да бъдат уважени от съда, като моли да й се присъдят разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК като представя подробна писмена защита в подкрепа на становището си досежно основателността и доказаността на исковете, като цитира и практика на съдилищата и ВКС по сходни според нея казуси

   Ответникът се представлява от адв.А.М. от ЛАК, която моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.  Представя подробна писмена защита в подкрепа на становището си, че е налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди. Моли да й се присъдят разноските по делото и възразява против размера на претендирани хонорар  от адвоката на ищеца.

Третото лице помагач Ц.Н. също се явява лично и с адв.Б.Б., като оспорва исковете. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерна, като заявява, че практиката за подобно травматично увреждане е 10 000 лв. обезщетение.Представя подробна писмена защита в подкрепа на това свое становище, като претендира и присъждне на разноски по делото.

Съдът, като прецени представените доказателствата по делото-писмени и гласни, както и изслушаните съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и съдебно-техническа експертизи, от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

От приложеният на л.27 от досъдебно производство №9/20 г. на РУ-Ябланица констативен протокол №451 р-1060/23.01.20 се установява, че на 22.01.20 г. около 7,50 ч. на АМ“Хемус“ км.76+300 е станало ПТП с участници Ц.И.Н. ЕГН **********, управлявал л.а.  с рег.№;СО **** СХ марка Дачия модел Сандеро и Н.Б.М. с ЕГН **********, управлявал л.а. с рег.№СВ ****МТ марка Пежо модел Партнер, при което са причинени видими щети по ППС. Посочено е , че са пострадали лицата Н.Б.М. от гр.Дебелец, с диагноза болка в кръста и таза и натъртвания по цялото тяло и Й.К.Й. от гр.Ботевград  с диагноза сътресение на главата и гръдна травма. Като причина за ПТП, съставилия протокола мл. автоконтрольор М.Д. е посочил, че участник едно/Н./ изпреварва участник две/М./ като не спазва достатъчно странична дистанция между своя и изпреварвания автомобил, вследствие на което го удря, избутва го от пътя в крайпътната канавка в дясно от пътя, реализирайки ПТП с пострадали хора. Посочено е, че на виновният водач е взета алкохолна проба, която е отчела пложителен резултат 1,12 промила.

Пред разследващите органи Н. е дал обяснения на л.29 от ДП №9/20 г., от които се установява, че той работи като такасиметров шофьор и на 22.01.20 г.през нощта двама мъже са го наели, за да ги закара до с.Български извор, където са се черпили, като Н. признава, че е употребил едно-две питиета. Признава, че на връщане е шофирал изморен и е заспал на волана и след удара се е събудил. След това излязъл от автомобила и разговарял с другия шофьор, но се усетил, че е пил, уплашил се и се скрил от полицията. Заявява, че след 30 минути полицаите го заловили и съжалява за случилото се.

                

 

 

 

От приложеното към делото н.ох.д.№257/20 г. по описа на РС-Тетевен се установява, че то е образувано по внесено от РП-Тетевен споразумение от 11.09.20 г. между РП-Тетевен и адв.Борис Михайлов в качеството му на защитник на Ц.И.Н., обвинняем по досъдебно производство №9/20 г. по описа на РУ МВР-Ябланица. С протоколно определение от 16.09.2020 г. на РС-Тетевен е одобрено на основание чл.382 ал.7 от НПК постигнатото писмено споразумение между РП-Тетевен и адв.Борис Михайлов в качеството му на защитник на Ц.И.Н., обвинняем по досъдебно производство №9/20 г. по описа на РУ МВР-Ябланица, по прокурорска преписка №141/20 г. на РП-Тетевен, по което е образувано делото както следва:подсъдимият Ц.И.Н. със снета самоличност и ЕГН ********** се признава за виновен, в това, че на 23.01.20 г. около 7,55 ч. на АМ „Хемус“ км.76+300, землището на гр.Ябланица, Ловешка област при управление на МПС л.а. Дачия Сандеро с рег.№ДО**** СХ, негова собственост, е нарушил правилта за движение /чл.20 ал.1 ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват и чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП, според който Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС/, по непредпазливост е причинил средна тлесна повреда на Н.Б.М. от гр.Дебелец, Великотърновска област, изразяваща се в травматично счупване на гръбначня стълб на ниво тялото на първи лумблен прешлен, повреда причинила му трайно затруднение движенията на снагата, като деянето е извършено в пияно състояние, което е престъпление по чл.343 ал.3 пред.първо б.“А“ пред второ във вр. с ал.1 б.“б“ предл.2 във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като наказането за това престъпление е определено при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно: една година лишаване от свобода и на основание чл.66 л.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание от 1 година лишаване от свобода се отлага за изпитателен срок от три години, като на основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК от така определеното наказание лишаване от свобода се приспада времето, през което Н. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР със заповед рег.№45 зз-2/2020 на 23.01.20 г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода; на основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1т.7 от НК обвиняемият Н. се лишава от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, начиная от 19.02.20 г. когато СУМПС е отнето по административен ред с НП №20-0451-000063/4.02.20 г. След като споразумението е подписано от двете страни, съдът с определение е прекратил наказателното производство по н.о.х.д.№257/20 г. по описа на ТРС. Този акт на съда е влязъл в законна сила на 16.09.20 г.

От приложената от л.29 до л.51 по делото медицинска документация съдът установява, че на мястото на инцидента е оказана спешна медицинска помощ на ищеца, видно от фиш за спешна медицинска помощ а252 на МЗ Център спешна медицинска помощ - Ловеч, филиал „Тетевен", като след първоначалният преглед в болницата непосредствено след ПТП-то са установени травматични увреди контузия на гръб причинена от ПТП, назначен е допълнителен клиничен преглед и е поставена работна диагноза травма в лумбалния отдел на гръбначния стълб. По-късно на 27.01.2020 г. на М. е издаден Болничен лист № Е 20199375786 с диагноза: Контузия на долната част на гърба и таза и препоръка да се яви на преглед на дата 29.01.2020 г. На 29.01.2020 г. е издаден Болничен лист № Е20200143759 от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД, Специализирана ЛКК-нервнохирургична ЛКК, НХО за 34 календарни дни с диагноза: Травма на нервните коренчета на лубосакралния отдел на гръбначния стълб.  От издадената епикриза на Н.Б.М. от НЕВРОХИРУРГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ МОБАЛ „Д-Р СТ.ЧЕРКЕЗОВ" АД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО се установява, че тя е издадена по КП 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно - мозъчни травми" постъпил на 29.01.2020 г., изписан на 01.02.2020 г. Окончателна диагноза: S34.2 Травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Счупване на гръбначен прешлен. Установява се, че в хода на лечението е извършено Рентгеново изследване с резултат: Лицевата и странична рентгенограми на прешлените от лумбалния гръбначен сектор представят наличието на малък фрагмент /актуален абрис/ от предностраничния ръб на горната дискална повърхност на тялото на Л1.

В хода на разследването по досъдебното производство изготвена и съдебно-медицинска експертиза № 44/2020 г., която заключава, че се касае за ПТП при което на Н.Б.М. на 40 год. от гр. Дебелец е причинено травматично счупване на гръбначният стълб на ниво тялото на първи лумбален прешлен, повреда причинала на М. трайно затруднение на движенията на снагата.

Тъй като вследствие на ПТП ищецът е изживял и психически стрес, той е посетил психиатър. Видно от Амбулаторен лист № 00039/27.01.2020 г. е проведена консултация със специалист - психиатър, с основна диагноза: Остра стресова реакция и е предписана терапия с Деанксит таблетки. В Амбулаторен лист № 000220/01.06.2020 г. като обективно състояние се посочва: „Вътрешно напрегнат, ориентиран правилно, приемливо контактен, емоционално с повишена тревожност, нормобуличен, с инсомния."/. От представените Амбулаторен лист № 002802 от дата 03.07.2020 г., Амбулаторен лист № 002959 от дата 13.07.2020 г., Амбулаторен лист № 004336 от дата 13.10.2020 г. и Амбулаторен лист № 004542 от дата 22.10.2020 г„ се установява, че ищецът след произшествието претърпява сериозни промени в ежедневният си ритъм на живот, като освен постоянните болки, които усеща и заради които лечението му продължава и към момента, той загубва и спокойният си сън, тъй като кошмарът от преживяното го преследва ежедневно и той изпитва страх от шофиране.

За своето лечение ищецът е извършил разходи в общ размер на 375.60 лв., както следва: 20.20 лв., съгласно фискален бон №50132237 от 01.02.2020 г.-л.40 от делото; 17.40 лв., съгласно фискален бон № 02735402 от 31.01.2020 г.-л.43 от делото; 252 лв., съгласно фактура № ********** от 31.01.2020 г-л.41 от делото и 86 лв., съгласно фактура № 114 от 27.01.2020 г-л.42 от делото.

             За изясняване на обективната истина и по искане на ищеца са допуснати до разпит свидетелите Р.В.М.,Х.Б.А., чиито показания се преценяват от съда с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Съпругата на ищеца М. твърди, че той й се обадил лично по телефона сутринта, след като е станала катастрофата. Спомня си, че той бил много притеснен, тъй като обикновено не би я притеснил, ако не е сериозно и това било на 23.01.2020 г. сутринта. Споделя, че буквално думите му били „Зайко, блъснаха ме и сега ме карат за изследвания и съм в линейката“. Казал, че го боли кръста и звучал много разстроен. Той й казал, че трябва да тръгна към него с колата, защото има нужда от помощ и съдействие, но тя била много притеснена и разстроена и споделила с нейния шеф и те организирали колега, който да дойде с нея, за да не пътува сама за подкрепа, защото видели, че тя няма да може да се справя с пътуването. Твърди, че ищеът й звъннал по-късно и казал, че няма нужда да тръгва, защото ще отнеме цял ден, тъй като имат 2 деца и трябва да се погрижи за децата, защото са на училище, не се знаел колко време ще отнеме  изследванията, документи, протоколи и казал, че е организирал колега от фирмата, който да дойде  и да му помогне с колата и всички дейности, които са необходими.

Твърди, че съпругът й се прибра същия ден вечерта с болки и казал, че  отива да си легне. Помни, че го боляло и едва вървал.  Споделя, че живота му и на цялото семейство се променил много след катастрофата. Той имал нужда от помощ при обличане. Твърди, че големият им син на 14 години му помагал, обувал и събувал чорапите, всякакви дейности, тя му помагала с обличане, носела му храна, първите дни лежал, а тя поела всички дейности, които той преди помагал с тях в къщи.  Споделя, че тя онкологично болна и е с операция на лява ръка със 17 лимфни възли извадени, и не трябва да носи тежко с лявата ръка, но се наложило да пазарува и до ден днешен се налага тя да пазарува, да се грижи за къщата. Големият им син косял тревата, грижел се за кучето, хранел го. Твърди, че ищеца го болял кръста, бил с колан, който обхваща целия торс с метални шини, обездвижвал целия торс. Тя му помагала да го слага, но трябвало да го носи денонощно. Споделя, че първият месец го носел денонощно и след това го свалял, много му било неудобно охкал, пъшкал, то не облекчавал болката, а го притискал. Твърди, че шест месеца носел този колан и след като го свалил болката в кръста останала и до ден днешен. Сочи, че сутрин му отнемало доста време да стане, болката не отминавала, постоянна била и това му пречело да се движи. Споделя, че преди катастрофата обичали да ходят на планина, били туристи, планинари, спели по хижи, раници носили, но вече това е невъзможно, съпругът й не може да издържи изнервен е, не е същият човек, това му влияе на емоциите. Твърди, че когато го боли пие лекарства, преди пиел по схема лекарства, лежал да облекчи кръста и не може да седи много време седнал, не може да издържи дълги пътувания. Твърди, че неговата работа е свързана с пътуване из цялата страна и в чужбина с автомобил и с презентации, които прави, използва тежки инструменти, куфари, които са свързани с това, което работи. Изтъква, че той се е върнал на работа, но все още не може да изпълнява всичките си задължения, както трябва, защото не трябва да вдига тежести и с това пострадал бюджета им. Доход бил свързан с бонусна схема, която той не може да достигне, тъй като травмата го ограничава. Твърди, че и сего, когато шофира гледа в огледалата, наблюдава отзад движението на останалите участници, кой как го изпреварва, задни, странични огледала и се притеснява. Изтъква, че болката въздейства върху цялото му отношение по отношение на семейството в къщи, не може да спи от болка, става и се раздвижва нощем. Тя го чува и на нея пречи, проверява го, притеснява се за него.

          Споделя, че нейният съпруг не е имал предписания да се разхожда, но е ходил на физиотерапия в Спортен диспансер – Велико Търново и там му определили програма за рехабилитация на различни уреди и той знаел какво трябва в къщи да прави - разтягания, йога и той всяка сутрин ги прави и кратки разходки, но вече след като махнал колана, но го боляло като прекали с вървенето. На ТЕЛК и ЛКК не е ходил, не са го насочвали.

              От показанята на свидетеля Х.Б.А.  се установява, че от около 15 години познава Н. и са близки приятели, виждат се твърде често, имат общи хобита 2-3 пъти седмично, помагат си като едно семейство.  Твърди, че Н. е човек, който обича компаниите, събирали сса се и имат общи хобита. Обичат да се разхождат сред природата, помагат си в различни неща.  Твърди, че той му е споделил за ПТП януари 2020 година. Видели се и той споделил, че е претърпял произшествие, пиян шофьор го е блъснал отзад по път за гр. София и колата е била неузнаваемо пострадала и нещото, което го е спасило от най-фаталния случай, че е бил с колан. Твърди, че ищеца е бил доста изплашен и той като близък приятел ходил да го посети и подкрепи в дома му и го виждал обикновено легнал. Споделял, че го боли, изпитва болки, кръста го болял. Твърди, че имал някакъв колан-корсет, който носил половин година и обикновено лежел, споделя, че не може да спи и за някои обикновени нужди трябва да му помага съпругата му Р.. Споделя, че той му се сторил по-подтиснат, по-изнервен чисто психически, тъй катопреди катастрофата обичали разходки в планината, обичали да се събират, той идвал в къщи и обратно, но сега много по-рядко, почти не можели да се разхождат, да се събират и поради това, че той изпитва болки идва при него в офиса, да седне. Твърди, че М. избира къде да седне, трябва да стане да се раздвижи, обича да си работи в работилничката, като хоби има негови идеи и му е споделял, че се изморява. Споделя, че прави доста хубави неща и постоянно се налага да му помага в мъжките неща, които има да извършва в къщи, а практически не може. Казва: “Ела получавам малко гардеробче, мебели“ да го разтовари свидетеля, да изнесе газовата бутилка от мазата, помога му за двора. Заявява, че ищецът го е возил много пъти, според негое доста дисциплиниран шофьор, не кара бързо, не знае да е имал друго ПТП, не знае дали е глобяван и сега все още ходи на работа със служебния автомобил, шофира.

         Като свидетел е разпитан и актосъставителя М. С. Д.. Той си твърди, че работи в ОД на МВР – Ловеч и той е служителя, който съставил протокола за ПТП. Спомня си, че е бил нощна смяна на работа. Това се случило на 23.01.2020 г. и дежурния се обадил, че на автомагистрала „Хемус” под бензиностанция „Петрол” има ПТП и тъй като бил на друг сигнал изпратил колегите да видят за какво става въпрос и да го изчакат, докато дойде, защото имало с другата кола и друг служител от пътен контрол. Твърди, че на место като отишли колегите и се обадили и описали автомобилите и какво е станало на дежурния и аз се чул с дежурния по телефона. Спомня си, че се е установило, че един от водачите е напуснал местопроизшествието и избягал в друга посока в гористата местност пеша и мобилизирали целия наличен състав от нощната и дневна смяна да ходят да го търсят. Твърди, че след около час и половина - два другия водач беше намерен, задържан и заведен в РУ - Ябланица за изясняване на ситуацията. Потвърждава, че същият бил видимо употребил алкохол, около него миришело на алкохол, бил изпробван с техническо средство алкотест дрегер и пробата показала 1,17 промила, след което му бил издаден талон за медицинско изследване за кръв. Твърди, че на водача бил съставен акт, били му свалени регистрационните табели и колата спряна от движение, тъй като колата беше негова собственост.Спомня си, че другият водач бил пострадал и откаран за преглед и не съм го е виждал. Твърди, че след като се установило от прегледа от болницата състоянието на другия водач през това време изготвил протокол, като изчакал да се запознае със състоянието на пострадалия. Спомня си, че за състоянието на пострадалия казали от болницата, че има проблем с прешлен на кръста.

Твърди, че ходил да види автомобилите лично, за да види дали имат обезопасителни колани и как им е разположението и установил, че и двата автомобила имали монтирани предпазни колани и няма как да установи дали има индицакия дали са ползвани предпазните колани. Има спомен, че били отворени АRB на таблото предните и били гръмнали на „Пежото”.  Уточнява, че няма спомен дали на „Пежото” или на” Датчията”, но имало отворени АRB на единия автомобил. Признава, че когато посети произшествие на момента обработва и след това не помни, имало пътници на около, но не си спомня в кой автомобил е имало пътници и кой къде е бил.

В съдебно заседание на 31.05.21 г. като свидетел е разпитан и Й.К.Й.. Той заявява, че познава страните по делото – Н. и Ц.. Той се возел в колата на Ц.Н., било м. януари миналата година, задрямал и бил с колан. Твърди, че след бензиностанция „Петрол“ на магистрала Хемус, на около 200 метра станала катастрофата. Той бил на предна дясна седалка, като шофьорът също бил с поставен колан, автомобилът бил „Дачия“, нов и ако коланът не е поставен издава звуков сигнал, но в случая не е чувал такъв сигнал. Твърди, че при сблъсъка между двете коли не знае как е станало, но те били в крайна дясна лента. Той бил задрямал и при сблъсъка колата на Н. минава през канавката и събаря оградата, а те се движат по канавката и отгоре си ударил главата в „черешката“ на таксито, където свети зелено и червено. Всъщност си одраскал главата, правили му скенер за комоцио, но нямало такива данни. Твърди, че след удара излезли и Н. започна да говори с Ц. и му каза да се разберат по някакъв начин, а Ц. казал на Н.,че няма какво да се разбират, той дал газ и го засича. Спомня си, че е спрял бус с румънци, те не ги разбирали, може би искали да им помагат, но Н. извадил една аптечка от колата си и започнал да му промива раната на главата. Твърди, че на Н. в този момент му нямало нищо, не е споделял, че го боли нещо. Твърди, че неговата кола се падала в дясно на него, той бил с гръб към магистралата, а свидетеля с лице. Промил раната му и сложили една марля и тогава пристигнала полицейската кола. Твърди, че тогава Н. легнал на земята и започнал да се оплаква, че го боли кръста. Дошли линейките, него го закарали в Ябланица, а Н. поискал да го закарат в Тетевен и поискал да си плати курса на линейката, тъй като там имал познати в болницата.

 Счята, че Ц. сигурно се бил уплашил, защото се скрил в тръните, преди да дойдат полицаите Ц. изчезнал, не го видял къде отишъл. Спомня си, че след като се събудил при удара попитал Ц. какво е станало и той му обяснил, че тръгва да го изпреварва – Ц. тръгва да изпреварва колата на Н., а Н. дава газ, като колата на Ц. е на метан и няма такава мощност, и тръгва да се прибира и тогава е станало съприкосновението. Това той го знае от Ц., той му казал, че няколко пъти се е опитвал да го изпревари, а той все е давал газ. Не мога да каже дали Н. е имал предпазен колан, когато излязъл от колата, Н. бил излязъл вече от неговата кола, а освен това, че легнал на земята и казал, че го боли кръста не е казвал друго да го боли.

Сочи, че те се познават с Ц.Н., не са приятели, а само го вика да го вози, защото има такси. Спомня яси, че във въпросния ден пътували до с. Български извор и се връщали и на връщане станала катастрофата. Твърди че преди да тръгнат отишли в крайпътно заведение, закусили и Ц. изпил една бира, а той изпил две бири. Твърди, че в автомобила на задната седалка бил синът му. Твърди, че не е предявявал претенции към Ц.Н., защото няма за какво, направили му скенер и се оказало, че му няма нищо.

               От изготвеното по настоящето дело заключение на вещо лице Н.К. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, съдът установява, че мястото на настъпилото на 23.01.20 г. около 7,50 часа ПТП е на км 76+300 на АМ“Хемус“/София-Варна в платното за гр.София., което се състои от две ленти за активно движение, разделени с единична прекъсната линия тип МЗ и една аварийна странична с единична непрекъсната линия тип М1.Вещото лице е установило, че двата автомобила са се движили в посока към София, като М. с л.е. „Пежо“ се е движил в дясна активна пътна лента с около 100 км/ч, а зад него с по-висока скорост се е движил л.а „Дачия Сандеро“ с водач Ц.Н., който предприела маневрата изпреварване. В момента, когато достигнал средата на изпреварваното МПС с водач М., Н. променил посредством волана посоката на движение надясно, насочвайки го косо към лявата страна на попътно движещия се лек автомобил на пострадалия, като навлиза в неговата лента и го одря с дяна предна част в предна лява част и от удара л.а. ИПежо“ също се насочва надясно, като двата автмобила известно врезе се движат косо на ПП с контактуващии дясна страна на л.а. „Дачия“ и лява страна на л.а.“Пежо“. Според вещото лице така те пресичат аварийната лента и напускат ПП на АМ“Хемус“, пресичат тревната ивица, както и отводнителната канавка, продължават напред, като л.е. „Пежо“ се удвря в металната мрежа, закрепена на бетони колове. Причината, според вещото лице за настъпване на ПТП са вевроятна загуба на концентрация и неадекватни дейсвя от стрна на водача  на л.а. „Дачия“ Н. и неправилно боравене с волана. В експертизта се посочва, че н. приближава със своя автомобил до лявата страна на изпреварваното МПС на М., като не осигурява странична динамична дистанция между тях и вероятно при опит за завършване по-рано на маневрата прибиране в дянна активна лента/преди да извърши изпреварването и така го засича. Това води до удара на дясната страна на „Дачия“ в предната лява на „Пежо“, отклоняване на последнто надясно от посоката му на движение, загуба на управление от страна на водача му и последвалите удари при преодоляване на препятствията и неравностите до установяване в положението, в което е намерен и отразен в огледня протокол. Според вещото лице за неадекватност и неправилна преценка при изпълнение на маневрата „изпреварване“ от страна на водача Ц.И. не е без значение и наличието на алкохол в кръвта му 1,12 промила. Вещото лице подробно е описало състоянието на пътната обстановка, наличието на две активни ленти, една аварийна, банкет, отводнителен бетонен канал и тяхната ширина, липсата на знаци, ясно изразена хоризонтална маркировка и наличие на оградав полоавжа Б.. Описало е, че асфалтовото покритие е в добро състояние, без повреди, сух по време на инцидента, като е обобщило, че пътните уславия са били добри по отношение на безопасността. Изготвило е и скица на ПТП, като подробно е описало положението на ПТП и е измерило спирачния път. На въпроса дали е допринесъл със своите действия водачът М. за настъпване на ПТП и можело ли е то да бъде избегнато, вещото лице заявява, че той се е движил праволинейно в полагащата му се дясна активна пътна лента, видял е в ляво странично огледало приближаващия се л.а.“Дачия“, който е бил с по-голяма скорост, но не е прдполагал, че водачът на изпреварващя го автомобил ще  насочи косо същия към неговия и ще навлече в дясна активна лента, тази, в която се е движил той и ще го удари. Ако е предполагал, какво ще се случи, то би могъл да намали скоростта или да отклони автомобила си надясно, навлизайки леко в аварийната лента, за да осигури достатъчно странична дистанция или давайки му възможност да извърши маневрата изпреварване и да се прибере пред него в дясната активна лента. Вещото лице посочва, че л.е.“Пежо“, модел „Партнер“ е снабден с обезопасителни колани на двете предни и трите задни седалки, има в предната част две въздушни възглавници, но няма данни за отварянето им, тъй като ударите са били странични и притриващи. Според вещото лице движението на тялото на пострадалия при удара е било следното: първоначално леко е политнало наляво, а след това при достигане на канавката от движенията на автомобила тялото също е започнало ряко да се движи нагоре-надолу, като е оставало на седалката, но може с глава да е достигнало и до тавана. Усукванията и търканията на автомобила са довели до такива и на тялото на М., като експертът ги сравнява като такива при тренажор или родео, което е довело и до травматичните увреждания на гръбнака на ищеца. Според вещото лице при така описанит едавижения на автомобила и тялото на водача, поставеният предпазен колан не би го предпазил от настъпилото нараняване-травматично счуплане на гръбначния стълб на ниво тялото на първи лумбален прешлен. Експертът посочва, че пострадалият водач е бил поставен предпазен колан, защото при липса на такъв той би получил лицеви травми от таван, обзорно стъкло, колни и др.

                 От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена компетентно от вещото лице д-р Г., съдът установява, че в следствие на претърпяното ПТП на 23.01.20 г ищецът Н.м. на 40 години е получил травматично счупване на първи поясен/лумбален/ прешлен-компресионно, повреда, обуславяща трайно затруднение на двжението на снагата/най-малко за около 7-8 месеца/, която травма е често срещана при ПТП. Според експерта болките са най-силни в първите дни след травмата, които принуждават пострадалите да потърсят лекарска помощ€ според експертизата впоследствие те отслабват, особено при векарска намеса и приложение на обезболяващи средста, каквото е и поведението на медиците в конкретния случай. Вещото лице посочва, че болезненото движение и субективните данни за болка при движение може да продължат и след изтичане на този период от 7-8 месеца, но в налчната документация и при извършен преглед на ищеца на 29.03.21 тг. Не са установени съпътстващи заболявания, които биха причинили тази повреда или спомогнали за счупването. Според експерта в наличната медицинска документация не са отразени травматични изменения-кръвонасядания или други по предна гръдна или коремна стена и това не винаги се появява, с оглед облеклото на пострадаля при зимен сезон, какъвто е и случаят. Вещото лице пояснява, че поставянето на предпазен колан не винаги предотвратява травматичните изменения в областта на кръста, още повече, че колана предпазва най-вече гръдната кухина. Експертизата уточнява, че при извършения контролен преглед на ищеца не се установили негативни изменения от увреждането, като установените и отразени в амбулаторния лист от невролог изменения са остатъчни и следва при правилен режим на лечение да изчезнат след около 7-8 месеца. Към настящия момент пострадалия се оплаква от субективни изменения-болки и има обективна остатъчна неврологична симптоматика.

             В съдебно заседание вещо лице д-р Г. уточнява, че по принц;ип ищеца не трябва да натоварва таази област и да прави резки движения, да няма работа с навеждане, изправяне, и това ще бъде така най-вероятно до края на живота му. Установила е при преглед болка при натиск на точката на Вале, което води до извода, че травбата още не е отминала. В неговия случай е приложен консервативен метод на лечение-носене на корсет, който се поставя сутрин и се носи през целия ден, а нощем се маха.

             От представеният амбулаторен лист №39/27.01.20 г. на л.29 от делото се установява, че М. е посетил д-р Генова, която му е поставила диагноза „остра стресова реакция“. Описала е в анамнезата, че преди 5 дни е претърпял катастрофа, получил е травми и силно се е уплашил, От тогава не може да спи, чувства се постоянно напрегнат, спомня си преживяното, възпроизвежда картина на случилото се, често се разплаква, близките му са разтревожени и това засилва оплакванията, ком момента не може да управлява автомобил, страхува се и когато друг управлява. Предписана му е терапия с „Деанксит“.

             По делото на л.115 е приложна справка за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от която съдът установява, че към дата 23.01.2020 г. МПС с ДКН СО **** СХ има активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия GO номер 77222273 при застраховател ЗК„Л.И.“АД с начална дата на покритие 10.11.2019 г. и крайна дата на покритие 9.11.2020 г. и дата на прекратяване 26.02.20 г. Този факт се потвърждава и от приложената на л.143 от делото застрахователна полица №BG/22/119003126774/ 8.11.2019 г.

От приложената по делото молба вх.№1990/11.02.20 г. се установява, че адв.И. е входирала претенцията си за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди и 375,60 лв. за претърпени имуществени вреди.  Ответникът е образувал щета №0000-1000-63-20-7099/11.02.20 г, като на 30.09.20 г.  уведомява ищеца, че застрахователната комисия на дружеството е определила суми в размер на 25 000 лв. обезщетение за неиомущесвени вреди и 375,60 лв. за имуществени вреди. Ищецът не е приел така отправеното предложение и е предявил настоящата искова молба на 4.11.2020 г.

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове от увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.409 от КТ с искане да бъде осъден ответника ЗК „Л.И." АД, ЕИК ****** да заплати на Н.Б.М., ЕГН ********** сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди/ лева по посочената от него банкова сметка, ***тение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 23.01.2020 г. ПТП - претърпените от него болки и страдания, вследствие на нанесените му телесни увреждания, както и душевни такива, сумата от 375.60 лв. /триста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за медицински   прегледи,  манипулации, медикаменти и лечение, ведно със законната лихва от дата 11.05.2020 г. до окончателното изплащане.

             Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

                   

             В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като е представена справка на л.115, от която се установи, че към дата 23.01.2020 г. на МПС с ДКН СО **** СХ има активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия GO номер 77222273 при застраховател ЗК„Л.И.“АД с начална дата на покритие 10.11.2019 г. и крайна дата на покритие 9.11.2020 г. и дата на прекратяване 26.02.20 г. Този факт се потвърждава и от приложената на л.143 от делото застрахователна полица №BG/22/119003126774/ 8.11.2019 г.

За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени и в настоящото производство.

От приложеното към делото н.ох.д.№257/20 г. приключено със споразумение от 16.09.20 г., събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-автотехническа експертиза безспорно се установи, че причината за настъпване на ПТП- е нарушение на правилата за движение /чл.20 ал.1 от ЗдвП и чл.на водача Ц.И.Н. при управление на МПС л.а. Дачия Сандеро с рег.№ДО**** СХ, негова собственост, е нарушил правилта за движение /чл.20 ал.1 ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват и чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП, според който Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС/, по непредпазливост е причинил средна тлесна повреда на Н.Б.М. от гр.Дебелец, Великотърновска област, изразяваща се в травматично счупване на гръбначня стълб на ниво тялото на първи лумблен прешлен, повреда причинила му трайно затруднение движенията на снагата, като деянето е извършено в пияно състояние, което е престъпление по чл.343 ал.3 пред.първо б.“А“ пред второ във вр. с ал.1 б.“б“ предл.2 във вр. с чл.342 ал.1 от НК. В този смисъл и с оглед  разпоредбата на чл.300 от ГПК е налице противоправно поведение, като вината е изцяло на Ц.И.Н..   Безспорно се установяват и настъпилите вреди, в резултат на причиненото от Н. ПТП. Ответникът прави възражение с отговора на исковата молба, че е налице съпричиняване от страна на пострадалият, тъй като не е бил поставен обезопасителен колан. Това възражение според съда е неоснователно. Категорично и с оглед заключенията на двете експертизи се установи, че пострадалият водач е бил с поставен обезопасителен колан, предвид липсата на травми по главата и лицето от една страна, а от друга безспорно се установява, че дори и при липса на такъв травмите биха се получили предвид страничния удар с висока скорост и движение по силно пресечен терен.

С оглед  

 

 

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

            В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищеца е получил травматично счупване на първи поясен/лумбален/ прешлен-компресионно, повреда, обуславяща трайно затруднение на движението на снагата/най-малко за около 7-8 месеца. Освен това вследствие на това увреждне той е получил и психически травми: остра стресова реакция, безсъние, напрежение, страх от шофиране, повишена тревожност, което състояние е наложило и посещение на психиатър и употреба на лекарството „Деанксит“. С оглед получените травматични увреждания пострадалят ищец е бил обездвижен, като се е нуждаел от чужда помощ в началото за ежедневните си нужди. Счупването се съпровожда със значителни по интензитет болки, които са най-силни в началото и отслабват, ако се спазва необходимият режим на покой и се носи корсет.

 

 

 

        ПО РАЗНОСКИТЕ

        При този изход на  

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             

 

 

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „******" № 6 7 А, представлявано от М.С.М. - Г., П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В. на основание по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.409 от КЗ да заплати на . Н.Б.М., с ЕГН **********,  чрез пълномощник адв.Ц.И. САК със служебен адрес за кореспонденция гр.София, ул.“П.“ №1а сумата от 375,60 лв. /триста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ имуществени вреди и 15 000 /петнадесет хиляди лева/ неимуществени вреди по посочената от него банкова сметка: *** ***и банка РАЙФАЙЗЕНБАНК представляваща застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 22.01.2020 година ПТП- претърпените от него болки и страдания, вследствие на нанесените му телесни увреждания- травматично счупване на първи поясен/лумбален/ прешлен-компресионно, повреда, обуславяща трайно затруднение на движението на снагата/най-малко за около 7-8 месеца, както и психически травми: остра стресова реакция, безсъние, напрежение, страх от шофиране, повишена тревожност, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер на сумата 50 000 лв, неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

             

 

 

 

ОСЪЖДА Н.Б.М., с ЕГН **********,  чрез пълномощник адв.Ц.И. САК със служебен адрес за кореспонденция гр.София, ул.“П.“ №1а да заплати на Застрахователна компания „Л.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „******" № 6 7 А, представлявано от М.С.М. - Г., П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В. сумата 1056,07 лв /хиляда петстотин и шест лева и седем стотинки/ сторени разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

           ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ц.И.Н. с ЕГН ********** *** за присъждане на разноски по делото на основание чл.78 ал.10 от ГПК.

            Решението е постановено с участието на трето-лице помагач на страната на ответника ЗК“Л.И.“АД-София- Ц.И.Н..

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: