№ 270
гр. Стара Загора, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500432 по описа за 2023 година
Производството е образувано е въззивна жалба на О.С.З.,
представлявана от кмета Ж.Т., действащ чрез юриск. Д. В., против решение №
213/20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 4340/2022 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение
на материалния закон и е необосновано.
Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният иск се е произнесъл
при неправилно определена правна квалификация на иска, което е довело до
неправилно приложение на материалния закон.
Необоснованост се твърди поради несъответствие на изводите на съда
със събраните по делото доказателства.
Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и
постановяването на ново, с което искът бъде отхвърлен, а на въззивника
бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор другата страна
М. М. М., действащ чрез адв. М. М., с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд е определил
правилно правната квалификация на предявения иск, поради което решението
му съответства на материалния закон, а изводите му са обосновани.
1
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната община се
представлява от пълномощник – юрисконсулт, чрез когото поддържа жалбата
и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени
направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира присъждането на разноските в производството по реда
на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районния съд е предявен иск по чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите от М. М. М. срещу О.С.З., с който се претендира
присъждането на сумата от 207,57 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 12.08.2021 г. до 31.08.2022 г. на парично задължение,
произтичащо от непозволено увреждане на 08.07.2021 г.
Ищецът е изложил твърдения, че на 08.07.2021 г. е претърпял
имуществени вреди в размер от 1940,84 лв. от непозволено увреждане на
личното му МПС, което е било увредено от паднал върху него клон на дърво.
Отговорността на О.С.З. за обезщетяване на вредите е била ангажирана на
основание чл.49 от ЗЗД, като с влязло в сила решение по гр.д.№ 1060/2022 г.
на Районен съд – Стара Загора общината е била осъдена да заплати на М. М.
М. сумата от 1940,84 лв., за чието заплащане преди образуване на делото е
поканил О.С.З. с нарочно искане от 12.08.2021 г.
С отговора на исковата молба О.С.З. е оспорила иска като
неоснователен. Възразила е, че съдебно признатото главно вземане за сумата
от 1940,84 лв. е погасила на 31.08.2022 г., към който момент ищецът не е
заявявал нито пред общината, нито по съдебен ред претенция за обезщетение
за забава. Счита, че с погасяването на главното вземане по силата на закона –
чл.119 от ЗЗД се е погасило и акцесорното вземане за мораторна лихва.
Първоинстанционният съд е уважил иска, т.к. е приел, че за исковия
период ответната община е била в забава за плащане на обезщетението от
1940,84 лв. и за ищеца е съществувало претендираното вземане за
обезщетение за забава в размер от 207,57 лв.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени
правилно от Районен съд – Стара Загора след извършен и съобразен с
2
процесуалните правила пълен анализ на всички събрани доказателства, въз
основа на който са направени обосновани фактически и правни изводи,
последните от които изцяло в съответствие с материалния закон.
Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният иск се е
произнесъл при неправилно определена правна квалификация на иска, което
е довело до неправилно приложение на материалния закон е неоснователно.
Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на
заявените в исковата молба факти и отправеното до съда искане за защита.
В конкретният случай ищецът /сега въззиваем/ е изложил в исковата си
молба твърдения, че притежава парично вземане в претендирания размер за
обезщетение за забава поради забавеното плащане от страна на О.С.З. на
вземането му за обезщетение за причинени му имуществени вреди от 1940,84
лв. в резултат на непозволеното му увреждане на 08.07.2021 г.
Заявената искова претенция е за присъждане на обезщетение при забава
при изпълнение на парично задължение, регламентирано като материално
право в разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Нормата на чл.84 от ЗЗД урежда началния момент на забавата в
зависимост от падежа на съответното парично задължение, като съгласно ал.3
при задължение от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от
деня на увреждането и без да е необходима покана от кредитора до длъжника.
Обезщетението за забава при изпълнението на парично задължение се
дължи за периода от настъпването й до изплащането му.
В конкретният случай вземането на М. М. М. срещу О.С.З. за
обезщетение за забава върху паричното задължение за обезщетението за
вреди от непозволеното увреждане е възникнало още на 08.07.2021 г. – датата
на непозволеното увреждане, т.к. гаранционно-обезпечителната отговорност
на общината по чл.49 от ЗЗД е производна от отговорността на прекия
причинител на вредата и за обезщетяването на вредите деликвентът и
възложителят на работата отговорят солидарно, а началният срок на забавата
е датата на самото непозволено увреждане.
Безспорно е по делото, че О.С.З. е изпълнила задължението си за
плащане на обезщетението за неимуществени вреди на 31.08.2022 г., а преди
това на 12.08.2021 г. М. М. М. е отправил до общината нарочна покана за
плащане.
Обстоятелството, че с поканата или с исковата си молба, образувана в
гр.д.№ 1060/2022 г. на Районен съд – Стара Загора, той не е претендирал и
присъждането на обезщетение за забава, не го лишава от това му право.
В конкретния случай той е заявил претенция за присъждане на
обезщетение за забава не считано от датата на непозволеното му увреждане, а
от датата на поканата, до датата на изплащане на задължението от общината,
като в съответствие с принципа на диспозитивното начало съдът е разгледал и
уважил така заявената претенция за претендирания размер от 207,57 лв.
3
Обстоятелството, че задължението за обезщетяване на имуществените
вреди е погасено преди предявяване на иска за мораторна лихва не обуславя
погасяване на вземането за мораторна лихва.
Това вземане, макар и обусловено от наличието на главно неизпълнено
парично задължение, е самостоятелно и е възникнало с изпадането на О.С.З. в
забава за плащане.
До настоящия момент същото не е погасено с плащане или посредством
някой от останалите предвидени в закона способи.
Разпоредбата на чл.119 от ЗЗД не обуславя извод за погасяването му,
т.к. тази законова норма е относима към института на погасителната давност,
а в случая главното вземане не е погасено по давност а чрез плащането му.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за необоснованост
на обжалваното решение.
Направените от Районен съд – Стара Загора изводи са съответни на
събраните по делото доказателства, установяващи правопораждащия факт и
съдържанието на претендираното от въззимаемия парично вземане срещу
въззивната община.
По изложените съображения Окръжен съд –Стара Загора намира
първоинстанционното решение за правилно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на М. М.
М. има право на разноски във въззивното производство.
Тъй като му е оказана безплатна правна помощ в производството по
делото от адв. М. М., осъществяващ дейността си под правно-организационна
форма на еднолично адвокатско дружество, то на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатура на последното следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и
съдействие на въззиваемия М. в настоящото производство.
Това възнаграждение съдът определя в размер на 400 лв., като съобрази
разпоредбата на чл.7, ал.2 т.1 от наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и
чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213/20.03.2023 г., постановено по гр.д. №
4340/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата О.С.З., ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
***, представлявана от кмета Ж.В.Т. да заплати на Еднолично адвокатско
4
дружество М., БУЛСТАТ № ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.З., ***, представлявано от адв. М. В. М. сума от 400 лв. /четиристотин лева/
- адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5