Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят Т. М. И. от с.К., община С., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение по гр.д. № .../ 2009г. на ГОРС в частта в която той е осъден да заплати на С. М. И. сума в размер на 1350 лв., представляваща неоснователно обогатяване на дела й от имот № ...с.К. и 152, 50 лв. равностойност на дела от 5 куб.м. дърва за огрев, заедно със законната лихва от завеждане на делото и разноските по делото. Твърди, че неправилно съдът е възприел тезата, че тази сума е получена от св. Г. Ц. Ц., последният, след получено позволително за сеч е добил дървесина от общия им имот. Счита, че само от показанията на един свидетел не може да се установи този факт. За пръв път с жалбата прави възражения за изтекла 5-годишна погасителна давност и се позовава на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Тъй като се твърди, че добиването на дървесината е станало през 2003г., то към момента на завеждане на иска е изтекла предвидената по закон давност. Моли съда да уважи жалбата и да приеме, че претенцията на С. И. е погасена по давност. Претендира за разноски. Жалбаподателката С. М. И. от с. К., община С., излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение № ..от .. 2010г. постановено по гр.д. № ../ 2009г. на ГОРС, но само в частта в която съдът е отхвърлил предявения от нея иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1 101,65 лв, представляваща мораторна лихва върху главница от 1350 лв. за периода 1.08.2003г. до датата на депозиране на исковата молба пред ГОРС. Счита, че неправилно съдът е приел, че липсва основание за заплащане на лихвата, тъй като лихва за забава се дължи от момента на писмена покана, отправена към длъжника. Покана до длъжника е била отправено, но устно и този факт се установява от разпитания по длето св. В. Моли съда да уважи жалбата и постанови ново решение с което уважи и тази претенция. Няма искания за разноски. От страна на Т. М. И., чрез адвокат Н. М. е постъпил отговор на въззивната жалба, предявена от С. М. И. В отговора са изложени подробни съображения относно правилността на обжалваното решение в частта в която в полза на И. не се присъжда мораторна лихва. От страна на С. М. И., чрез адвокат Л. И., също е постъпило становище по предявената жалба от Т. М. И., в което подробно са развити съображения за неоснователност на жалбата, както и че не е налице изтекла 5-годишна придобивна давност. Моли съда да отхвърли жалбата. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № ../09.07.2010г. постановено по гр.д. № ../ 2009г. на Горнооряховския районен съд в частта в която Т. М. И. е осъден да заплати на С. М. И. сума в размер на 1350 лв, представляваща паричната равностойност на полагащия й се наследствен дял от получена от ответника продажна цена на добита дървесина от сънаследствения им недвижим имот, останал в наследство от баща им М. И. К.- широколистна гора от 13,500 дка, находяща се в землището на с.К., община С., м."Ч.", имот № ..., с която сума И. се е обогатил без основание за сметка на И., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба- 14.09. 2009г. до окончателното изплащане, както и в частта в която е отхвърлен предявения иск от С. М. И. против Т. М. И. за заплащане на сума в размер на 1 101,65 лв. мораторна лихва върху сумата от 1350 лв, за периода от 01.08.2003г. до 14.09. 2009г.- датата на предявяване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан. По жалбата на Т. М. И.. Безспорно по делото е установено, че страните имат общ наследодател, оставил в наследство недвижим имот, представляващ широколистна гора от 13,500 дка, находяща се в землището на с.К., община С., м."Ч.", имот № ... През м. август 2003г. Т. И. се е снабдил с позволително за сеч на гората, последната извършена от лицето Г. Ц. Ц. Уговорката между двамата е била Ц. да извърши сечта срещу цена от 300 лв. на дка, или общо за сума в размер на 4050 лв. Установено е по делото, че И. е получил дължимата от Ц. сума, заедно с още 15-20 куб.м. дърва за огрев. Тази фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че в случая Т. И. е предприел управлението на работата на останалите двама сънаследници, тъй като той вместо тях се е снабдил с позволително за сеч на цялата гора, а не само за своята част. Знаел е че тази работа е чужда и я е предприел в собствен интерес, тъй като е получил равностойността на добитата дървесина и дърва за огрев получени от целия имот, а не само за притежаваната от него идеална част. Тази фактическа обстановка сочи на правно основание по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, и по конкретно чл. 60 и чл.61,ал.2 от ЗЗД. Когато работата е предприета и в собствен интерес, какъвто безспорно е случая, предприелият работата отговаря само до размера на обогатяването, а съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗД отговорността е по реда на неоснователното обогатяване, т.е. чл.59 от ЗЗД. Съдът е приел правно основание само по чл.59 от ЗЗД- неоснователно обогатяване, но същото трябва да бъде във вр.чл. 60 и 61 от ЗЗД. Съдът маркира това обстоятелство за прецизност, като споделя изложеното от първоинстанционния съд, че съсобственичката няма друга правна възможност за защита, тъй като изложената фактическа обстановка не може да се подведе под общото правило отнасящо се до управление на обща вещ и последиците от това управление по чл. 31, ал.2 от Закона за собствеността. Идеята на тази правна норма също е за обезщетение на останалите съсобственици на общата вещ за ползата от която са били лишени, произтича от принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, но при друго основание /фактическа обстановка/, различно от соченото по конкретния спор. Правилно съдът е приел, че с получената сума, представляваща дела на И., И. се е обогатил неоснователно. Тази гора е съсобствена на страните и на още един наследник, поради което всеки от сънаследниците трябва да получи равностойността на своя дял. Доказателствата сочат, че С. М. И. не е е получила равностойността на ползите от вещта, представляващи сума в размер на в размер на 1350 лв. и за дървата за огрев сума в размер на 152,50 лв., като с тези суми тя е обедняла за сметка на своя брат и съсобственик Т. И. Съдът споделя изцяло изложените мотиви от първоинстанционния съд в тази част, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Съдът не следва да обсъжда направените възражения във въззивната жалба от страна на жалбоподателя, че е налице изтекла придобивна давност. Съдът е изпълнил предвидената в чл.131 от ГПК процедура и заедно с исковата молба е връчил на ответника разпореждане от 30.10.2009г. В разпореждането изрично са указани правата на ответника И.: че има право в едномесечен срок да вземе становище по допустимостта и основателността на иска; становище по обстоятелствата, на които се основава искът; възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават. В депозирания до съда отговор не са направени възражения за изтекла в негова полза погасителна давност. Ответникът по делото не се е възползвал и от правото си по чл. 143, ал.1 и ал. 3 от ГПК, съгласно която правна норма страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства в първото редовно открито съдебно заседание, до приключване на съдебното дирене. Това е крайният срок за всички възражения, като след изтичането му ответникът губи възможността да направи възражения в един по-късен етап от развитието на делото, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидими обстоятелства. В конкретния случай възражението е от правен характер и не попада дори в хипотезите на чл.266 от ГПК, когато все пак е възможно във въззивното производство страните да могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. Тъй като съдът приема, че възражението се е преклудирало, счита, че не следва да обсъжда обстоятелството изтекла ли е в полза на длъжника придобивната давност. По жалбата на С. М. И.. Правилно първоинстанционният е приел, че предявеният от И. иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД- за присъждане на лихви за минало време, е неоснователен. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като между страните не е е било установено, към кой момент се дължи основното вземане, т.е. не е бил определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора- арг. чл. 84, ал.2 от ЗЗД. В случая длъжник е И. и задължение на кредитора - С. И., е да покани своя длъжник да заплати дължимата сума. Поканване по смисъла на цитираната правна норма не е доказано, поради което правилно съдът е приел, че лихва следва да се дължи от завеждане на исковата молба, последната приемаща се винаги като покана за изпълнение. Съдът отбелязва, че само в случаите в които се претендира обезщетение причинено от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от момента на увредата, без покана. Правното основание на водения иск не е чл.45 от ЗЗД /непозволено увреждане/, а неоснователно обогтяване. Жалбата в тази част също е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се потвръди. Съдът не следва да присъжда и разноски, тъй като те следва да се понесат от страните така както са направени, предвид изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ../...2010г. постановено по гр.д. № ../ 2009г. на Г. районен съд в частта в която Т. М. И. е осъден да заплати на С. М. И. сума в размер на 1350 лв, представляваща паричната равностойност на полагащия й се наследствен дял от получена от ответника продажна цена на добита дървесина от сънаследствения им недвижим имот, останал в наследство от баща им М. И. К.- широколистна гора от 13,500 дка, находяща се в землището на с.К., община С., м."Ч.", имот № ..., с която сума И. се е обогатил без основание за сметка на И., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба- 14.09.2009г. до окончателното изплащане, както и в частта в която е отхвърлен предявения иск от С. М. И. против Т. М. И. за заплащане на сума в размер на 1 101,65 лв. мораторна лихва върху сумата от 1350 лв, за периода от 01.08.2003г. до 14.09. 2009г.- датата на предявяване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като правилно. Не се присъждат разноски. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |