Решение по в. гр. дело №140/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №175

 

гр. ВРАЦА,09.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в

публичното заседание на 12.06.2020г., в състав:

 

Председател:Евгения Симеонова

    Членове:Пенка Т.Петрова

      мл.с.:Магдалена Младенова

                       

в присъствието на:

прокурора                      секретар М. Ценова,

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова              

в.гр. дело N` 140  по описа за 2020   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от Т.М.К. от гр.Козлодуй,чрез адв.М.И. от АК В.Търново,срещу решение на РС гр.Козлодуй от 11.12.2019г.,постановено по гр.д.№ 572/2019г.,с което е уважен предявения против въззивницата иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.55 ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сума в размер на 3036 лв.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължения по ч.гр.д.№ 1066/2018г.по описа на РС Козлодуй.

    Поддържа се във въззивната  жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение.Иска се отмяната му,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивницата иск.С въззивната жалба се иска събиране на нови доказателства – допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане.

    Противната страна чрез процесуален представител адв.М.Д. *** оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.С отговора не се правят нови доказателствени искания.Изразява се становище за неоснователност на доказателствените искания на въззивника.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Пред първоинстанционния съд въззиваемият Т.И.С. ***,чрез  пълномощник адв.М.Д. ***,е предявил против въззивницата Т.К. иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.55 от ЗЗД и цена на иска в размер на 3036 лева,за установяване дължимостта на сумата, представляваща паричен превод и такса за превода, съгласно приложена разписка № 70000001945037/26.06.2017г. през офис на „Еконт” , платени такси във връзка с възложена работа, в качеството й на лице – адвокат от АК град Русе,за оказване правна помощ и съдействие, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедно производство по ч.гр.дело № 1066/2018г. на РС – Козлодуй разноски.

Иска се да бъде признато съществуването на вземането на ищеца срещу ответника съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1066/2018г. по описа на РС – Козлодуй.

Поддържа се в исковата молба,че през м.06.2017г.ищецът-въззиваем наел адв.Т.К. *** за оказване правна помощ и съдействие за връщане на негови вещи,иззети като веществени доказателства по ДП № 2442/2013г.по описа на РОП.Във връзка с възложената работа по искане на въззивницата-ответник,ищецът и превел сумата от 3000 лв.,изпратена чрез офис на „Еконт” на 26.06.2017г.За превода била платена такса в р-р на 36 лв.Въззивницата не извършила възложената и работа.На 11.05.2018г.въззиваемият изпратил до въззззвицата,според изложеното,покана за възстановявяне/връщане/ на получената сума.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са повод за инициирано заповедно производство по ч.гр.дело № 1066/2018г. по описа на РС - Козлодуй, приключило с издаване в полза на ищеца на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. След постъпилото възражение от ответника за недължимост на вземането,е предявен настоящия иск за установяване дължимостта му.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока и по реда на чл.131 от ГПК, с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като обстоятелствата на които се основава не отговарят на обективната действителност.С допълнителна молба-становище поддържа,че получената сума е върната на ищеца в началото на м.09.2017г. в присъствие на трима свидетели.

Установено е от приложеното ч.гр.д.№ 1066/2018г.на РС Козлодуй,че ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 3036,00 лева, представляващи паричен превод и такса за превода, съгласно приложена разписка № 70000001945037/26.06.2017г. през офис на „Еконт” във връзка с възложена работа на ответницата-въззивник, в качеството й на лице – адвокат от АК град Русе,за оказване правна помощ и съдействие, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски.

Със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1066/2018г. на Районен съд гр.Козлодуй съдът е разпоредил длъжницата-въззивник да заплати на въззиваемия претендираната сума.

Видно от представените по делото доказателства въззивницата - ответницата е подала молба за връщане на веществените доказателства ведно с писмени доказателства представени лично от ищеца, по която има произнасяне на РОП и РОС.

Ответникът е поискал, за доказване на изложените твърдения, съдът да допусне до разпит  трима свидетели, като на единия посочил име и адрес, а за другите двама щял да представи допълнително данни. Съдът уважил това искане, като указал на въззивницата да внесе депозит за призоваване на свидетеля в размер на 80 лева, което не е сторено, както не са посочени и имената на другите двама свидетели, поради което по делото не са разпитвани свидетели.Други относими по делото доказателства не са събирани.  

 При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,първоинстанцеонният съд приел предявения установителен иск за основателен и доказан и го уважил.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща  към мотивите на първоинстанционния съд.

Безспорно е установено, че между страните е  налице валидно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответницата - адвокат Т.К. поискана от нея сума в размер на 3000 лева с цел заплащане на такси и разноски във връзка с възложената й работа - оказване на правно съдействие по ДП № 2442/2013 г. по опис на ОП - Русе. Фактът на превеждане и получаване на сумата е безспорно доказан с приложената по делото разписка от „Еконт". Този факт не се оспорва и от самата ответница.

Не се спори и относно целта за предоставяне на сумата - за заплащане на евентуални такси, възнаграждения на вещи лица и други подобни, което се заявява и от самия ответник адв. К. в същата молба,или не се спори,че предаването на сумата е извършено с оглед на очаквано в бъдеще основание за плащане.

Безспорно е установено, че сумата не е била разходвана за тези цели, не са извършени никакви плащания, като по този начин очакваното евентуално бъдещо основание не се е осъществило,поради което предоставената сума е следвало да бъде възстановена на ищеца с оглед разп.на чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД. Изискуемостта на сумата е настъпила, след несбъдването на очакването за възникване на необходимост за плащане,като от този момент - на несбъдване на очакването за плащане, за въззивницата е възникнало задължението за връщане на цялата получена сума,което тя не е изпълнила и до настоящия момент,както и на сумите във връзка с осъществения превод/36 лв./.

В подадената от ответната страна молба-становище се поддържа,както се изложи, че процесната сума е била върната на ищеца. По делото обаче не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на това твърдение,както се изложи по-горе.Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите твърдения,която тежест правилно е указана и разпределана в доклада по делото.В тежест на ответната страна-въззивница е било да докаже твърдението, че сумата е била върната лично на ищеца. Съдът е допуснал до разпит свидетели, но ответната страна не се е възползвала от дадената и за това възможност, и такива не са били разпитвани.Въззивницата нито е внесла определения за първия свидетел депозит,нито е посочила имената на останалите двама свидетели,съгласно указанията на съда,нито е поддържала искането си за разпит на свидетели. Не е установено, нито че страните действително са се срещали в гр. Велико Търново в началото на месец септември 2017 г.,както се поддържа,нито че такава сума е била предадена/върната/, нито че при предаването на сумата са присъствали свидетели.Въззивницата е поискала разпит на трима свидетели и пред въззивната инстанция,което искане,обаче,е оставено без уважение с оглед разпоредбата на чл.266 ал.1 и 3 ГПК.

    Предвид датата на поканата,към 01.06.2018 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК, вземането е било изискуемо.

В хода на производството по категоричен начин са установени всички заявени от ищеца факти и обстоятелства.Доказано е, че в полза на ищеца е възникнало изискуемо вземане към въззивницата за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 745/08.08.2018 г. по ч.гр.д. 1066/2018 г. по опис на PC - Козлодуй.

При така изясненаата фактическа обстановка предявеният иск се явява основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.

При този изход на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 лв.-адвокатско възнаграждение.Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Н-бата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,редакция преди 15.05.2020г.,когато е извършено упълномощаването възлиза на 442,50 лв.Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар,направено от въззивницата с оглед характера на спора и цената на иска,настоящият състав намира за основателно в размер до 450 лв.До тази сума следва да се намали адвокатския хонорар поради прекомерност ,и тази сума въззивницата следва да заплати на въззиваемия като разноски пред въззивната инстанция.

Водим от горното,ВрОС

 

Р     Е    Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Козлодуй от 11.12.2019г.по гр.д.№ 572/2019г.

ОСЪЖДА Т.М.К. от гр.Козлодуй да заплати на Т.И.С. *** разноски пред въззивната инстанция в размер на 450лв.-адвокатско възнаграждение,като намалява адвокатския хонорар на адв.М.Д. от 550 лв.на 450 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                         2/