№ 13105
гр. Варна, 23.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Частно гражданско дело №
20223110113646 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба от Ж. П. Я., ЕГН ********** с адрес гр.
Добрич, ул. Осъм № 12, с искане за издаване на европейско удостоверение за наследници.
В молбата и в уточняващите я се посочва, че молителката е наследник на М. А. А.,
ЕГН **********, родена на 16.12.1958г. в Република Полша, гражданин на Република
Полша, починала на 06.08.2014г. с последен адрес на територията на Република България-
гр. Варна, ул. Хан Тервел № 31, вх. Б, ет.1, ап. 26. Наследодателката се е установила на
територията на РБългария, след сключване на граждански брак на 23.03.1987г. с Пандо
Стефанов Атанасов. След смъртта на бащата на молителката Пандо Атанасов на
23.01.2022г., тя се явява единствен наследник по закон на майка си. Целта, с която се
обосновава искането е доброволна делба на имущество притежавано от наследодателя, в
доказателство за което се представя документ за собственост, видно от който е, че
имуществото, което ще бъде поделяно се намира на територията на РБългария в гр. Варна.
С Регламент /ЕС/ № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли
2012година, в сила от 17 август 2015г., се въвежда европейско удостоверение за наследство,
което се издава с цел да бъде използвано в друга държава- членка и има правните
последици, посочени в член 69 от Регламент /ЕС/ № 650/2012. Удостоверението е
предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и
изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в
друга държава- членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят
правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на
завещания или управители на наследствено имущество /чл. 63, пар. 1 Регламент (ЕС) №
650/2012/.
С оглед гореизложеното съдът намира, че за молителката не е налице правен интерес
от издаване на европейско удостоверение за наследство.
На първо място, в настоящият случай установява се, че през 2014г. е било издадено
удостоверение за наследници на починалата наследодателка по реда на чл. 9 от Наредбата за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Удостоверението като
вид административна услуга се издава на база информация в регистрите на Населението, в
които за всички физически лица, подлежащи на вписване в регистъра на населението, се
създава електронен личен регистрационен картон. Очевидно е, че предвид издаденото
удостоверение, наследодателят е бил лице подлежащо на вписване по чл. 3 ЗГрР- всички
български граждани и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или
постоянно пребиваване в Република България или получили статут на бежанец или
1
хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. От
служебно изготвената справка в НБДН се установява, че действително молителката има
статут „постоянно пребиваване“. Т.е и понастоящем по същия ред молителката има
възможност да се снабди с актуално такова.
Второ, европейското удостоверение за наследство е предвидено, за да послужи на
заинтересованите лица- наследници/ заветници/ изпълнители на завещание/управители на
наследство да удостоверят правното си положение или да упражнят правата си в друга
държава членка. В настоящия случай Ж. Я. желае да установява свое правно
положение/право, но в същата държава- членка. Други наследници- граждани на друга
държава членка не се установяват, а и не се твърдят от молителката, които принципно
единствено биха имали интерес от издаване на ЕУН, за да им послужи то да се легитимират
като наследници в Република България.
Трето, целта на европейското удостоверение за наследници е, както бе вече посочено,
да послужи на заинтересованите лица да упражнят свои права/да установят качеството
си в определени случаи – напр. да се легитимират пред банкова институция в чужда
държава да изтеглят наследствения си дял от влог на наследодателя или да се разпоредят с
наследствено недвижимо имущество на наследодателя, находящо се в друга държава и т.н.
В настоящото производство молителят не преследва такава цел, а друга– да се извърши
доброволна делба на имущество находящо се в РБългария.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеното искане се явява
недопустимо поради липса на правен интерес и производството по делото следва да бъде
прекратено, на основание чл.130 от ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13646/2022г. по описа на ВРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2