№ 441
гр. П., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20214400100236 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от Б. Ц. Д.
от с.*** чрез пълномощника й адвокат П. К. от САК срещу *** гр.София.
В ИМ се твърди ,че на ищцата са причинени телесни увреждания в
резултат на ПТП,станало на 26.07.2019г.,около 11.00ч.в частен имот,в м.
”***” в землището на с.***,като водачът Ц. АТ. М., управляващ МПС „***”,с
рама *** след употреба на алкохол,при движение на заден ход ,нарушил
правилата за движение по пътищата и блъснал Б.Д.,като я притиснал до стена.
Посочено е,че за процесното ПТП е образувано НОХД №156/2020г.по описа
на РС Кнежа,приключило със споразумение по силата на което Ц. АТ. М. се е
признал за виновен затова,че на 26.07.2019г.в землището на с. ***,при
управление на гореописаното МПС осъществил състава на престъплението по
чл.343 ал.3,б.”а”във вр.с ал.1,б.”б”вр.чл.342 ал.1 НК ,като причина за
настъпване на ПТП са допуснатите от Ц.М. нарушения на правилата за
движение по пътищата-чл.5 ал.1,т.1;чл5 ал.2,т.1;чл.5,ал.3,т.1;чл.20 ал.1 и чл.40
ал.1 от ЗДвП.Посочено е,че с деянието си водачът е причинил на ищцата Б.Д.
средна телесна повреда,като е налице пряка причинна връзка между деянието
на Ц.М. и причинените на ищцата телесни увреждания.Ищцата се позовава на
нормата на чл.557,ал.1т.2,б.”а КЗ като счита, че следва да бъде ангажирана
отговорността на ГФ,тъй като ПТП е станало на територията на Р.България,а
1
вредите са причинени от МПС без валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност”.Твърди се,че ищцата е предявила претенцията си
за изплащане на обезщетение пред ГФ и е представила всички документи,с
които разполага,като с писмо от 26.08.2019г. ГФ е уведомен за настъпилото
събитие,заведена е щета №19-210320/28. 08. 2019г.,по която фондът не е
изплатил обезщетение,което обуславя правния интерес на ищцата за
предявяване на иск.Твърди се,че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:счупване на ацетабулума,охлузни рани,разкъсно-
контузна рана,хематоми и др.,че след инцидента на 26.07. 2019г. пострадалата
е откарана в КДБ/СО с оплаквания от болки в ляво и в дясно в областта на
таза,направени са консултации с хирург и ортопед-траматолог,при което е
установено,че е със счупване на ацетабулума,охлузни рани , разкъсна рана и
хематоми,като след проведено ПХО на раните същата е освободена с
диагноза –счупване на ацетабулума,закрито с препоръки за режим на легло за
30 дни.Изложени са доводи,че в резултат на ПТП ищцата търпи силни
болки,не се чувства добре физически и емоционално,по времето на лечение и
възстановяване е следвало да спазва режим на легло,да не се натоварва
физически и за този период в ежедневното си обслужване е разчитала
предимно на своите близки.Посочено е,че преди процесното ПТП *** е била
в отлично здравословно състояние ,с динамичен начин на живот,но
вследствие на инцидента за дълго време е била лишена от контактите с
приятелите си ,изпитвала е неудобства ,не се е чувствала добре.Твърди се,че
възстановяването продължава и към настоящия момент,че й предстои
допълнително лечение на процесните увреждания в резултат на настъпили
усложнения,че получените травми са се отразили и на придвижването й
,което е ставало с помощни средства,придружено с накуцване.Посочено е,че
ищцата все още изпитва болки в увредените места,има нарушение на
съня,напрегната е и не е в състояние да се натоварва психически и
физически,а изживения силен стрес при инцидента ще остане за цял живот в
нейното съзнание.Изложени са доводи,че вредите на ищцата са в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащото МПС Ц. АТ. М.,за което
няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”,че съгласно
чл.432 КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната
компания,отговорна по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”,поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда
2
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените й
неимуществени вреди.В заключение ищцата моли съда да постанови
решение,с което да бъде осъден ответника *** гр.София да й заплати
обезщетение в размер на 26 000лв.,частичен иск от 60 000лв.за причинените
й неимуществени вреди,изразяващи се в търпени болки и
страдания,вследствие претърпяното ПТП .Претендира се законна лихва върху
сумата,считано от 02.08.2019г.до окончателното й изплащане.Претендира се
и присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 ЗА.с вкл.ДДС.
В съдебното заседание на 23.11.2021г.на което бе даден по същество,ищцата и
нейния пълномощник не се явиха,депозирана е молба за разглеждане делото
в тяхно отсъствие,с която молят съда да уважи изцяло предявения иск като
основателен и доказан.На осн.чл.38 ал.2 ЗА пълномощникът на ищцата
претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.Подробни
доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат
П. К. от САК писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника –*** гр.София,чрез юрисконсулт Калоян Янев,с който предявения
иск за неимуществени вреди се оспорва изцяло по основание и
размер.Направено е възражение,че ГФ не е пасивно легитимиран,че
увреждащото МПС „***”,съгласно §6,т.16 от ДР на ЗДвП попада в
определението дадено в §1,т.12,б.”г”от ДР на Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника,представляваща самоходна земеделска
техника,която не подлежи на регистрация,респ.съгласно чл.483 КЗ не
подлежи на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.На това
основание ответникът счита,че не следва да покрие отговорността на водача
на увреждащата машина. Посочено е,че ГФ вече е бил сезиран във вр.с
процесното ПТП и по образувана щета №19210320/28.08.2019г.УС на ГФ е
отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди.Относно
размера на претенцията-26 000лв.е взето становище ,че искът е завишен ,не
отговаря на съществуващите в страната икономически условия,стандарт на
живот и съдебна практика към датата на ПТП.Изложени са доводи,че
претенцията на ищеца не кореспондира със задължителна практика –ППВС
№4/1968г.и практиката на ВКС по чл.290 ГПК,в която насока са посочени
решения на ВКС относно критерия справедливост ,съгласно чл.52 ЗЗД,като в
тази насока са изложени подробни съображения.С отговора е направено
3
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
която е била в състояние да възприеме приближаващата към нея машина,но
въпреки това не е предприела действия във връзка със своята безопасност. На
основание чл.219 ал.1 ГПК е направено искане да бъде конституиран като
трето лице-помагач на страната на *** сочения за виновен водач на
процесното ПТП Ц. АТ. М. ,ЕГН *** от гр.П.,ж.к. ”***”, бл.***,вх.***, ап.***
съдебното заседание на 23.11.2021г.не се е явил представител на
ответника.Депозирано е писмено становище от адвокат Н. Ил. от АК Велико
Търново,пълномощник на ответника,в което са изложени подробни
съображения по съществото на спора и със същото моли съда да постанови
решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан,като се претендират и направените по делото
разноски.
Третото лице-помагач Ц. АТ. М. взема становище,че претенцията e
неоснователна,като посочва,че не е истина твърдението,че *** е работила
преди,а сега не може да работи.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
чл.519 ал.1 във вр.с чл.чл.557 ,ал.1,т.2,б.“а КЗ вр.чл.45 и чл.52
ЗЗД.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000
лв.,частичен иск от 60 000лв., вследствие непозволено увреждане -
ПТП,станало на 26.07.2019г.в с.***,Пл.обл.,което деяние е и престъпление по
чл.343 ал.3,б.”а”вр.с ал.1,б.”б” във вр.чл.342 ал.1 вр.чл.129 ал.2 НК,за което
виновният водач Ц. АТ. М. е признат за виновен ,съгласно одобреното от КРС
споразумение по НОХД №156/2020г.по описа на КРС с последиците на влязла
в сила присъда ,а на ищцата са причинени травматични увреждания-средна
телесна повреда.Върху сумата се претендира и законна лихва, считано от
02.08.2019г.до окончателното й изплащане.
Ищцата е направила увеличение на така предявения иск по реда на
чл.214 ал.1 ГПК,допуснато от съда в съдебното заседание на 28.09.2021г.,като
искът се счита предявен за сумата 50 000лв.,обезщетение за неимуществени
вреди, частичен иск от иск с цена 60 000лв.
Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл.558 ал.5 от КЗ
4
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл.380.Разпоредбата е
аналогична на чл.498 ал.3 КЗ.С цитираната норма е въведена допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
Гаранционния фонд, който предвижда изтичането на тримесечен срок от
сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение.За да е допустима и да се приеме за
разглеждане претенцията по чл. 519 във вр.чл.558 ал.5 вр.чл.557 ал.1 от КЗ, е
необходимо ищецът да удостовери,че е сезирал застрахователя с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК и че е
изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ, като същият не е платил, отказал е да
плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението. В този
смисъл е определение на ВКС № 165 от 24.03.2017 г.по ч.т.д.№ 306/2017 г., II
т. о., ТК.
В конкретната хипотеза горепосочените предпоставки са налице .От
приложената преписка по щета №19-210320/28.08.2019г.е видно ,че преди
завеждане на исковата молба,на 28.08.2019г.ищцата Б.Д. чрез своя
пълномощник адвокат А.Б. от САК е депозирала пред *** гр.София
претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
като увредено лице,в резултат на ПТП станало на 26.07.2019г.в с.*** с ПС
„***“-***,управлявано от Ц. АТ. М. ,който при маневра на заден ход блъска
пешеходката Б.Д. и я притиска към стена,в резултат на което същата е
получила травматични увреждания ,а описаното превозно средство е без
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.Претенцията е с вх.№24-01-581/28.08.2019г.и по нея е
образувана щета №19-210320/28. 08. 2019г. С писмо от 28.11.2019г.ищцата е
уведомена,че УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение , поради
непредставяне на доказателства за резултата от образуваното ДП,копие на
автотехническа и съдебно медицинска експертиза и др.документи.Изтекъл е и
тримесечният срок от сезирането на ГФ,доколкото ИМ е постъпила в съда на
22.03.2021г.
5
Безспорно между страните е с оглед приложеното НОХД №156/2020г.
по описа на Кнежански Районен съд,че същото е приключило със
споразумение,одобрено от съда,по силата на което Ц. АТ. М./в настоящото
производство трето лице-помагач/се е признал за виновен,затова,че на
26.07.2019г.,в землището на с.***,в частен имот,собственост на „***“ООД
гр.София,при управление на МПС ***,марка „***“, нарушил правилата за
движение-чл.5,ал.1,т.1;чл.5 ал.2,т.1;чл.5 ал.3,т.1;чл.40 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Б. Ц. Д. от с.*** ,Пл.обл.средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване в десните хълбочна/областта на ставната
ямка-ацетабулум/ лонна и седалищна кост,довели до трайно затрудняване
движението на долния десен крайник ,като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,68 на хиляда ,престъпление
по чл.343 ал.3,б.“а“ във вр.ал.1,б.“б“ вр.чл.342 ал.1,вр.чл.129 ал.2 вр.чл.55
ал1,т.1 НК.За извършеното престъпление на Ц. АТ. М. е наложено наказание
10 месеца лишаване от свобода,като на основание чл.66 ал.1 НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. Съгласно чл.
383 ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд ,разглеждащ гражданските последици на
деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност
и виновността на дееца.В случая с оглед одобреното от КРС споразумение с
характер на влязла в сила на 12.10.2020г. присъда на КРС по НОХД
№156/2020г.и разпоредбата на чл.300 ГПК са налице предпоставките на чл.45
ЗЗД-виновни и противоправни действия на третото лице-помагач и водач на
МПС Ц. АТ. М. ,извършени на 26.07.2019г.,причинна връзка между тези
действия и настъпилия вредоносен резултат-причинена средна телесна
повреда на ищцата Б.Д..
Безспорно от представените с ИМ писмени доказателства се установява
, че след станалото ПТП,на 26.07.2019г. ищцата е откарана в КДБ/СО с
оплаквания от болки в ляво и в дясно в областта на таза,като са направени
консултации с хирург и ортопед травматолог, установено e счупване на
ацетабулума,охлузни рани,разкъсна рана и хематоми,след проведено ПХО на
две повърхностни рани е изписана.От приложените два амбулаторни листа е
6
видно,че ищцата на 20.08.2019г.и на 17.09.2019г.е посетила ортопед
травматолог ,поради оплаквания от палпаторна болка в областта на дясна
т.б.област,в които е посочена основна диагноза:фисура ацетабуле декстра и е
отразено,че пострадалата се придвижва с накуцване и с помощни средства.
Не е спорно обстоятелството и с оглед материалите по образуваната
преписка по щетата,образувана пред ГФ,че МПС ***,марка „***“
управлявано от виновния водач Ц.М. към момента на настъпване на ПТП-
26.07.2019г.не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са
предпоставките на чл.519 ал.1 КЗ във вр.с чл.558 ал.5 КЗ за ангажиране
отговорността на Гаранционния фонд,пасивно легитимиран ли е ГФ да
отговаря по предявения иск, явява ли се ищцата увредено лице, спрямо което
ГФ дължи обезщетение,претърпяла ли е същата описаните в ИМ
неимуществени вреди и какъв е размера на същите.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства, приети са съдебно –медицинска и автотехническа експертизи.
От показанията на свидетеля Ц.Е.Д.,съпруг на ищцата се установява ,че
не е присъствал на инцидента,като по телефона са му съобщили, че жена му е
в болницата,тъй като е ударена от камионче.Същият посочва,че жена му е
била блъсната от товарно,малко камионче за изхвърляне на боклуци ,че
съпругата му е работила като озеленител в една хижа в с.***,като ударът се е
случил в ловната хижа.Свидетелят установява,че *** му е обяснила,че както
е миела нещо на мивката ,камиончето я е ударило на заден ход ,като тя е била
с гръб към куботата.Свидетелят твърди,че жена му е била със спукан таз от
дясната страна ,имало е гной и кръв,около месец и половина –два е била
вкъщи на легло и с катетър,без гипс ,била е неподвижна и не е могла да
става,като се е наложило майка му да я гледа. Съпругът на ищцата посочва,че
след това е започнала да става ,но е изпитвала болки,придвижвала се е с
количка и след 4-5 месеца е започнала да ходи с бастунче ,като до момента
не се е възстановила напълно.Свидетелят твърди,че и сега *** се оплаква от
болки на мястото,където е бил удара,при болка пие болкоуспокояващи ,като
3-4 пъти е била на контролни прегледи в град Плевен. Същият твърди,че
инцидентът се е отразил на начина й на живот,преди е ходила на работа,а сега
7
не,била е уплашена и постоянно е плакала, била е по-спокойна ,а сега е по-
изнервена,защото не може да работи, при смяна на времето и при натоварване
изпитва болки,като посочва,че към момента жена му се движи и може да се
обслужва сама.
От показанията на свидетеля Л.Г.В. се установява,че е научил за
инцидента с *** от съпруга й ,че я е виждал след изписването й от
болницата,била е на легло около месец и половина,през което време
свекърва й е стояла при нея,за да я гледа,а след това е гледана от нейната
майка. Свидетелят посочва,че впоследствие *** е започнала да се изправя и
е ходила с един стол,била е уплашена,преди инцидента е била весела,дейна
жена,работила е като озеленител в една хижа,а в момента не е същата
жена,при ходене има болки и спира да почине, движи се ,но се изморява
лесно и бързо,а след инцидента не работи.Според свидетеля ищцата е
травмирана,поради това,че не работи и семейството е останало само на
заплатата на съпруга й.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза,изготвена
от ВЛ доцент д-р Д. Д.,което не е оспорено от страните и като компетентно и
обективно съдът възприема изцяло ,се установява,че в резултат на ПТП
ищцата Б.Д. е получила следните травматични увреждания: масивни
хематоми и кръвонасядания,локализирани по страничните повърхности на
таза и горната повърхност на бедрата ;охлузвания,охлузни рани и разкъсно –
контузна рана в областта на дясната тазобедрена става; спукване/счупване без
разместване или т.н.”инкомплетна фрактура”/на костите на таза в областта на
ацетабулума /ямката,в която влиза главата на бедрената кост/в
дясно;спукване/счупване без разместване или т.н. ”инкомплетна фрактура”/
на дясната лонна/срамна/ кост.Квалификацията на описаните счупвания е
трайно затрудняване на движението на снагата /в областта на таза/ и десен
долен крайник.Според ВЛ квалификацията на описаните външни увреждания-
рани,хематоми и охлузвания е разстройство на здравето,временно и неопасно
за живота.Съгласно експертизата ищцата е лекувана амбулаторно, през
първия месец лечението се състои в покой,студени компреси през първите
няколко дни ,прием на обезболяващи ,като през този период същата се е
нуждаела от грижи за хранене,обличане и обръщане в леглото,тоалет.През
следващите 30 дни е била „вертикализирана”/изправена /и за около 2-3
8
седмици е следвало да ходи с патерици,а след това постепенно е започнала да
ходи без помощни средства.ВЛ е установило,че освен първоначалния преглед
ищцата е посетила още 2 пъти лекар ортопед за контролен преглед,като
последният контролен преглед е бил на 17.09.2019г. Съгласно медицинската
експертиза в резултат на получените травми ищцата е търпяла болки и
страдания,които са били най-силни през първите 2-3 седмици, средни през
следващите 3-4 седмици и слаби за още около месец.Според ВЛ е налице
пряка причинна връзка между описаните травматични увреждания,
последващото лечение и търпените болки и страдания, като няма медицинска
документация относно наличие на усложнения, удължаване на нормалния
оздравителен процес или остатъчни явления и нарушения на функцията на
долните крайници.Видно от заключението с оглед възрастта на пострадалата
е възможно при промяна на времето или при по-голямо натоварване тя
субективно да чувства някакви болки,но те нямат съществено практическо
значение за функцията на крайника и ежедневните битови дейности.
От заключението на приетата автотехническа експертиза,изготвена от
В.В.. ИВ. ,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
съдът възприема изцяло, се установява,че мястото на удара между задната
дясна ъглова част на процесното МПС и тялото на пострадалата върху
пътната настилка е на разстояние 1,95м.от местонахождението на Б.Д. в
покой,след падането върху настилката.Посочено е,че към момента на
контакт,МПС е било в транслационно движение на заден ход,а Б.Д. в
състояние на покой.Според В.В. материалите по делото липсват данни за
наличие на препятствия ,ограничаващи видимостта на пострадалата и водача
на МПС един към друг,както и липсват данни за внезапно навлизане на
пострадалата в траекторията на движение на процесното МПС.Съгласно
заключението отстоянието на тилната част на МПС до мястото на
пострадалата към момента ,в който водачът на МПС от състояние на покой е
реализирал движение на заден ход е 2-3 метра,пострадалата попада в
„опасната зона”,но водачът на МПС сам се е поставил в това
положение,реализирайки постъпателно движение на заден ход към
пострадалата,когато е бил в състояние да я възприеме като
местонахождение,посока и направление.Според В.В.ремето за движение на
МПС от момента на тръгване от състояние на покой до момента на удара е от
1,5 до 1,8 секунди,през което време пострадалата не е в състояние да напусне
9
коридора на движение на МПС,поради ограниченията на наличната метална
конструкция на мивката,намираща се в непосредствена близост до мястото на
контакт.Съгласно експертизата увреждащото МПС „***” представлява
самоходна земеделска техника ,а мощността на двигателя,съобразно
техническата характеристика на МПС е 16,1 кW.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът приема,че са налице предпоставките на чл.557 ал.1,т.2,
б.“а“ във вр.чл.519 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ***
гр.София и искът е доказан по основание.С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК
и одобреното от съда споразумение по НОХД №156/2020г.по описа на
КРС,което има характер на влязла в сила присъда е доказан фактическият
състав на чл.45 ЗЗД.Установено е виновно и противоправно поведение на
водача на МПС-„***” Ц.М. ,който при управление на МПС нарушил
правилата за движение и при движение на заден ход блъснал ищцата
Б.Д.,която била притисната между задната част на МПС и мивката
.Установено е от влязлата в сила присъда ,че деянието е извършено в пияно
състояние ,като Ц.М. е бил с концентрация на алкохол в кръвта-0,68 на
хиляда.Безспорно са установени причинените на ищцата травматични
увреждания,които са пряка последица от удара с процесното МПС.На ищцата
е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК,изразяваща
се в счупване в десните хълбочна/областта на ставната ямка-ацетабулум/
лонна и седалищна кост,довели до трайно затрудняване движението на
долния десен крайник,съгласно влязлата в сила присъда,а според приетата
медицинска експертиза описаните счупвания представляват трайно
затрудняване на движението на снагата /в областта на таза/ и десен долен
крайник.Освен това по-сериозно увреждане на ищцата са причинени и други
по-леки външни увреждания-рани,хематоми и охлузвания,които
представляват разстройство на здравето,временно и неопасно за живота или
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК..
Съгласно чл.557 ал.1,т.2 ,б“а“ КЗ и чл.519 КЗ Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения
за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,причинени на
територията на Република България, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
10
автомобилистите.Безспорно е ,че увреждащото МПС „***” , управлявано от
виновния водач Ц.М. не е имало задължителна застраховка „Гражданска
отговорност към датата на ПТП- 26.07.2019г.
Основното възражение на ответника ***, поддържано както в
депозирания писмен отговор,така и в представената писмена защита е,че
процесното МПС „***” представлява самоходна земеделска техника по
смисъла на §6,т.16 от ДР на ЗДвП и на §1,т.12,б.”г” от ДР на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника и като самоходна
земеделска машина не се смята за МПС по смисъла на КЗ и за това МПС,
съгласно чл.483 КЗ не се сключва задължителна застраховка”Гражданска
отговорност”.На това основание счита,че ГФ не следва да покрива
отговорността на водача на увреждащата машина.Това възражение е
неоснователно.От приетата и неоспорена автотехническа експертиза
изготвена от В.В.. ИВ. се установи,че процесното МПС „***” представлява
самоходна земеделска техника и мощността на двигателя на същата е 16,1
кW. Съгласно чл.11 ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника собствениците регистрират самоходната техника с
мощност на двигателя над 10 kW, в 30-дневен срок от придобиване на
собствеността в съответната областна дирекция "Земеделие" по постоянен
адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно
търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци.В
чл.11 ал.4 т.4 от закона е предвидено,че при първоначална регистрация на
техниката собственикът представя пред областната дирекция "Земеделие"
следните документи: квитанция за платена застраховка "Гражданска
отговорност" за самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW и
ремаркета, когато техниката се пуска в действие.Съгласно чл.481 ал.2,т.2 КЗ
За целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за
моторни превозни средства самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от
допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника с мощност на двигателя до 10 kW.
С оглед посочените законови разпоредби се налага извода,че
законодателят е предвидил сключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС,представляващи самоходна
техника,когато същите са с мощност над 10 kW,кавато е конкретната
11
хипотеза. Увреждащото МПС *** представлява самоходна земеделска
техника по смисъла на §1 ,т.12,б.“г“ от ДР на ЗРКЗГТ и на §6 ,т.16 от ДР на
ЗДвП,но е с мощност на двигателя над 10 kW,в случая мощността на
двигателя е 16,1 kW , поради което не попада в изключението по чл. 481, ал.
2, т. 2 КЗ,подлежи на регистрация пред ОД“Земеделие“ и на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.Липсата на валидно сключена
застраховка гражданска отговорност е предпоставка за ангажиране
отговорността на ГФ за причинените на ищцата увреждания.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.От събраните по
делото доказателства не се установява пострадалата с поведението си да е
допринесла за вредоносния резултат,да е имала видимост към
приближаващата към нея на заден ход машина и възможност да избегне
удара.Установено е от автотехническата експертиза,че няма данни ищцата
внезапно да е навлязла в траекторията на движение на процесното МПС
,същата е попаднала в „опасната зона”на МПС ,но водачът сам се е поставил в
това положение ,предприемайки движение на заден ход към ищцата,като е
бил в състояние да възприеме обстановката като местонахождение,посока и
направление. Установено е,че и водачът и пострадалата са имали видимост
един към друг,доколкото няма данни за наличие на
препятствия,ограничаващи видимостта,но това само по себе си не доказва
твърдението за съпричиняване.В показанията си свидетелят Ц.Д. посочва,че
съпругата му е споделила,че е била с гръб към процесното МПС ,което
обуславя извода,че същата не е могла да възприеме предприетата от водача
маневра на заден ход ,за да се предпази от удара. Категорична е съдебната
практика,изразена в множество решения,че приносът на пострадалия следва
да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване,че е недопустимо приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно главно доказване, а е само предполагаем.В този смисъл са:решение на
ВКС №27/15.04.2015г.по т.д.№457/2014г.,ІІ т.о.;решение на ВКС №151 /
12.11. 2012г.по т.д.№1140/2011г.,ІІт.о.От приетата автотехническа
експертиза,от събраните материали по ДП,както и от влязлата в сила присъда
на КРС по НОХД №156/2020г. не се установява с категоричност ,че ищцата с
поведението си е допринесла за вредоносния резултат,че е могла да предвиди
12
реакцията на Ц.М.,свързана с движение на заден ход ,респ.да се предпази и да
избегне удара. В този смисъл съдът приема,че възражението за
съпричиняване е недоказано,чл.51 ал.2 ЗЗД не следва да се прилага и
дължимото на ищцата обезщетение не следва да бъде намалявано ,поради
съпричиняване.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобрази вида и характера на травматичните увреждания -една
средна и една лека телесни повреди,периода на търпените болки и страдания
около 3-4 месеца,които са били най-силни и интензивни през първите 3-4
седмици,когато ищцата е била неподвижна,на легло.През този период същата
не е можела да се обслужва сама ,а за нея е следвало да полагат грижи
близките й,свързани с хранене,обличане,обръщане в леглото ,тоалет.През
следващите 3-4 седмици ищцата е търпяла средни по интензитет болки и по-
слаби за още 1 месец.Оздравителният процес с оглед заключението на
мед.експертиза е приключил в нормални срокове ,функциите на долния
крайник са практически възстановени,като е възможно при по-голямо
натоварване или при промяна на времето тя да чувства болка.При определяне
на обезщетението съдът съобрази, че в резултат на станалото ПТП ищцата
освен физическите болки е претърпяла и негативни емоционални
изживявания,тъй като е била доста стресирана и уплашена вследствие на
инцидента,била е весела и дейна жена, работила е ,а понастоящем не
работи,лесно се изморява,станала е по-изнервена.С оглед критерия за
справедливост,съгласно чл.52 ЗЗД, съдът приема,че обезщетение в размер на
15 000лв. в достатъчна степен ще репарира претърпените от ищцата
неимуществени вреди,болки и страдания.За разликата до 50 000лв. искът,
предявен като частичен за сумата 60 000лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен,тъй като според съда не са доказани вреди с такъв интензитет и
претендираният размер е прекомерно завишен.
Съгласно императивната норма на чл.558 ,ал.1,изр.2 КЗ лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на
чл.497.По силата на чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
13
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2.изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретната хипотеза от страна на ГФ е налице отказ за изплащане на
обезщетение и приложима е т.2 на цитираната разпоредба,като срокът по
чл.496 ал.1 е три месеца от датата на завеждане на претенцията.Ищцата е
сезирала Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетения с молба
вх. №24-01-581 от 28.08.2019г.,а с писмо от 28.11.2019г. е отказано
изплащане на обезщетение.Съобразявайки горната разпоредба и като взе
предвид, че тримесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ,
изтича на 28.11.2019г.,съдът намира,че лихвата за забава върху уважения
размер на обезщетението следва да се присъди считано от 28.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.В частта отноно претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от 02.08.2019г.до 28.11.2019г.искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищцата е представлявана безплатно от адвокат П. К. от САК и на
осн.чл.38 ал.2 ЗА ,ГФ следва да бъде осъден да заплати на пълномощника
адвокатско възнаграждение в размер на 980лв.,без ДДС съобразно уважената
част от иска,изчислено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за мин.размери на
адв. възнаграждения.Адвокат К. е регистрирано лице по ЗДДС,поради което
дължимото възнаграждение следва да се присъди с вкл.ДДС в размер на
1176лв.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал. 3 ГПК ищцата следва да
заплати на ответника разноски , съобразно отхвърлената част от иска.Същата
е освободена от внасяне на ДТ и разноски по делото на осн.чл.83 ал.1,т.4
ГПК,но дължи разноски на др.страна.Ответникът е направил разноски в
размер на 507лв.,депозит за експертиза.В приложеното по делото
пълномощно,с което адвокат Н. Ил. от АК В.Търново е упълномощена да
представлява *** не е посочен размер на адв.възнаграждение и няма данни
такова да е изплащано,поради което няма основание да се присъжда.На
осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 355 лв.,съобразно отхвърлената част от иска.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ по сметка ПОС
14
в размер на 600 лв.върху уважената част от иска.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.557 ал.1,т.2 ,б.“а“ КЗ във вр.чл.519 ал.1 КЗ
във вр.с чл.45 и чл.52 ЗЗД *** гр.София,ул.“*** „№2 ет.*** ДА ЗАПЛАТИ
на Б. Ц. Д.,ЕГН ********** от с.*** ,Пл.обл.,ул.”***”№*** със съдебен
адрес за призоваване: адвокат П. К. от САК,гр.К. ,ул.”С.”№6,*** сумата
15 000 лв.,частичен иск от 60 000лв.,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ,в резултат на травматични увреждания,
вследствие на ПТП , станало на 26.07. 2019г.в м.”***”,в землището на с.***
гр. ***,причинено от Ц. АТ. М., при управление на МПС *** без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“,ведно със законна лихва
върху сумата,считано от 28.11.2019г. до окончателното й изплащане,като за
разликата до 50 000лв.и в частта за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за периода от 02.08.2019г.до 28.11.2019г. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК Б. Ц. Д.,ЕГН ********** от с.***
,Пл.обл.,ул.”***”№*** със съдебен адрес за призоваване: адвокат П. К. от
САК,гр.К. ,ул. ”С.” №6, *** ДА ЗАПЛАТИ на *** гр.София, ул. “***„
№2,ет.*** деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 355лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК *** гр.София, ул.“***„№2 ,ет.*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 600 лв. върху
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ***
гр.София, ул.“***„№2 ,ет.*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. К. от САК ,гр.К.
,ул.”С.”№6,*** адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на Б. Ц. Д. по гр.д. №236/2021г. по описа на
ПОС в размер на 1 176 лв.с вкл.ДДС,съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач Ц.
АТ. М. на страната на ответника ГФ София.
15
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
16