№ 858
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100508154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.02.2021 г. по гр.д. № 73170/17 г., СРС, IІ ГО, 60 с-в е
осъдил „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****,
представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „****, да заплати на
„Д.З.“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Д.Х.Д. и
Ж.М.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
бул. ****, както следва: по иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.)
сумата 8547,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
13.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1826,86 лева, представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 06.09.2015 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда - 13.10.2017 г., като е
отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
1826,86 лева до пълния предявен размер от 1865,08 лева, както и за периода
1
от 21.08.2015 г. до 05.09.2015г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****,
представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „****, да заплати на
„Д.З.“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Д.Х.Д. и
Ж.М.Д., със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”,
бул. ****, направените в настоящото производство разноски в общ размер на
863,31 лева за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „Д.З.“ АД, ЕИК ****,
представлявано от изпълнителните директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, представлявано
от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец”, ул. „****, направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 2,02 лева за депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от предпочитания ответник
ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Средец”, ул. „****, представлявано съвместно от Изпълнителните
директори М.И. и В.К., чрез пълномогщника по делото юрисконсулт Р.Л. с
доводи, развити в две насоки. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че
въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, като е мотивирал, че приетият по делото протокол от
31.03.2012 г. и приетият рекламационен лист, подписани от застрахования
при ответника превозвач и изпращач на товара представлват рекламационна
претенция. На следващо място съдът неправилно е приел, че те представляват
предявена претенция за плащане на обезщетение от правоимащ на товара. От
съдържанието на двата документа се установява, че те представляват
единствено констатация на липси/увреждания, а не изявление за ангажиране
отговорността на превозвача. Още по-малко се установява претенцията да е
предявена от правоимащ на товара. Въведеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност е на основание чл.32 от Конвенцията за договора
за международния автомобилен превоз на стоки /СМR/. Липсата на направена
рекламация обосновава извода, че отговорността на превозвача или на
2
неговия застраховател по отговорност не би могла да бъде ангажирана.
Претенцията е неоснователна предвид направеното възражение за изтекла
давност.
Вторият довод е, че съдът неправи е приел, че застрахованият при
ищеца изпращач на товара Т.А. е правоимащ на товара. Съгласно търговските
фактури продавач на стоката е LFT Germany Gmbh, Германия, а купувач
Montada Articulos Technicos S.L., Испания при условия на търговска сделка
DDP Барселона, т.е. правоимащ на товара е LFT Germany Gmbh. Фирма
„Т.А.“ АД е само изпращащ на товара, съгласно CMR Товарителницата и
Заявка-договор за превоз, т.е. липсват доказателства, от които да се установи
правото на собственост на фирма „Т.А.“ АД на стоката към датата на
събитието, правото да предявява и получава застрахователно обезщетение по
застраховка „Карго“.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
процесното, като отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ищец „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, представлявано от
изпълнителните директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт М.-А. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
3
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ от „Д.З.“ АД
срещу предпочитания ответник ЗАД „А.“ АД и евентуален ответник „ИА-Т.“
ЕООД, за осъждане на ответника „ЗАД А.“ АД да заплати на ищеца сумата в
размер на 8547,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „А.“ АД да заплати на ищеца сумата
в размер на 1865,08 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда - 13.10.2017 г., както и в условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 17, т. 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за
осъждане на ответника „ИА-Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер
на 8547,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника „ИА-Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата
в размер на 8547,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът „Д.З.“ АД твърди, че между него и „Т.А.“ АД бил сключен
Договор № ********** от 19.03.2012 г. за абонаментна застраховка на
товари по време на превоз, по силата на който бил застрахован транспортът
на товар - пневмо-ресори, 102 бр. кашони, по направление Пловдив
(България) - Барселона (Испания). Транспортът на товара бил осъществен от
втория ответник - „ИА-Т.“ ЕООД. На 27.03.2012 г., по време на транспорта, в
Република Сърбия било осъществено ПТП, в резултат на което на
превозвания товар били нанесени щети. Това наложило претоварването му на
4
друг товарен автомобил и връщането му в гр. Пловдив. След извършен
преглед било установено, че има липси, че цялата стока била с унищожена
опаковка и без евро палети. Общият размер на разходите възлизал на 4216,67
евро (или 8247,07 лева). Между страните по превозния договор -
товарособственика „Т.А.“ АД и превозвача „ИА-Т.“ ЕООД било проведено
рекламационно производство във връзка с причинените щети, след което
„Т.А.“ АД предявило претенция през ищцовото дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение. След преглед на представените документи и
остойностяване на щетата било определено застрахователно обезщетение в
размер на 8547,07 лева, с включени разноски за авариен комисар в размер на
300 лева, което било изплатено на „Т.А.“ АД на 17.10.2012 г. С писмо-покана
изх. № 2461/04.08.2015 г. ищецът предявил регресната си претенция пред
застрахователя по застраховката „Отговорност на превозвача на товари по
шосе“, но на 09.02.2016 г. получил отказ за плащане. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените срещу „ЗАД „А.“
АД искове. В случай че съдът намери същите за неоснователни, моли да
постанови решение, с което да осъди втория ответник-превозвача да
възстанови заплатеното застрахователно обезщетение - на основание ЧМР-
товарителницата или на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ответникът „ЗАД А.“ АД в срока по чл. 131 ГПК е оспорил исковите
претенции. Възразява, че „Т.А.“ АД не бил правоимащ по отношение на
застрахования товар, поради което неоснователно ищцовото дружество му
изплатило застрахователно обезщетение. Освен това, не било установено от
действителния правоимащ - LFT Germany Gmbh в едногодишния давностен
срок да била предявена рекламационна претенция към превозвача. В тази
връзка твърди, че ищцовото дружество било платило неоснователно и поради
изтекъл давностен срок по чл. 32, т. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Твърди, че
претендираните разноски, за които било изплатено застрахователното
обезщетение, не били сторени или ако били извършени-не били в
претендирания размер. В условията на евентуалност, в случай че съдът
прецени претенцията на ищеца срещу „ЗАД А.“ АД за основателна, прави
възражение за неизпълнение на договорно задължение от страна на втория
ответник „ИА-Т.“ ЕООД по чл. 23.3, вр. чл. 3.1, предл. 2 и предл. 3
(бездействие и груба небрежност) от Общите условия на застраховка
5
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“.
Евентуалният ответник „ИА-Т.“ ЕООД не е депозирал отговор в срока по
чл. 131 ГПК.
По делото е безспорно, че по време на настъпване на застрахователното
събитие е съществувал валиден договор за абонаментна застраховка на
товари по време на превоз, сключен между ищеца, в качеството му на
застраховател, и „Т.А.“ АД, в качеството му на застраховащ, със
застрахователна полица № ********** от 19.03.2012 г. Съгласно т. 2 от
застрахователния договор застрахователната сума на всеки товар, обект на
застраховане по условията на договора, трябвало да съответства на
фактическата му стойност във времето и мястото на натоварването, която се
определяла на база стойността по външнотърговска фактура. В т. 3 от
договора било предвидено задължението на застраховащия да декларира на
застрахователя всеки отделен превоз, обект на застраховане по договора,
преди започване на експедицията на товара е представяне на уведомление по
образец на посочените електронни адреси на застрахователя. Договорът за
абонаментна застраховка бил сключен за срок от 1 година, считано от датата
на подписването му.
Видно от застрахователен сертификат № 980591200001, авторизационен
№ **********, застрахователят удостоверил, че считано от 26.03.2012 г.
следният товар бил застрахован при условията на Договор № ********** от
19.03.2012 г. за абонаментна застраховка, а именно: пневмо-ресори-102 бр.
кашони, които щели да бъдат превозени със сухопътен транспорт-камион per.
№ **** по релация от Пловдив, България до Барселона, Испания, при
застрахователна сума в размер на 109674,19 евро.
Безспорно е, че към датата на застрахователното събитие- 27.03.2012 г.
съществувал валиден договор за застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“, сключен между двамата ответници по отношение на товарен
автомобил с per. № **** и полуремарке с per. № **** Това се от
представената по делото абонаментна застрахователна полица №
1110010020000217786, сключена на 11.08.2011 г., със срок на
застрахователното покритие от 00,00 ч. на 17.08.2011 г. до 24,00 ч. на
16.08.2012 г. В застрахователния договор били уговорени покрити рискове
съгласно Клауза (А) към приложимите общи условия и Конвенцията за
6
договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR).
По делото са представени два броя фактури № 11002162 от 26.03.2012 г.
и № 11002163 от 26.03.2012 г., от които се установява, че между „Т.А.“ АД и
чуждестранно юридическо лице - ,,LFT Germany GmbH“ били сключени два
договора за търговска продажба на подробно описаните в счетоводните
документи стоки. Стоките следвало да бъдат доставени в Барселона, Испания.
В двете фактури е отбелязано, че стоките имали статут DDP Барселона
съгласно Инкотермс 2010. Общата стойност на процесиите стоки по двете
фактури възлизала на 99 703,81 евро.
За доставка на стоките в определеното от страните по договора за
продажба местоназначение между продавача „Т.А.“ АД и ответника „ИА-Т.“
ЕООД били сключени два договора за превоз по релация Пловдив, България -
Барселона/Валенсия, Испания. Това се установява от два броя международни
товарителници CMR от 26.03.2012 г. В товарителницата CMR, издадена във
връзка с превоза на стоките по фактура № 11002162 от 26.03.2012 г., има
отбелязани следните забележки: при разтоварване на стоката се виждат
дефекти; стоката е в насипно състояние без опаковка и без палети; 9 броя
повреди и 11 броя липси. В другата товарителница CMR, издадена във връзка
с превоза на стоките по фактура № 11002163 от 26.03.2012 г., има отбелязани
следните забележки: при разтоварване на стоката се виждат дефекти по нея;
стоката е в насипно състояние без опаковка и без палети; 7 броя повреди и 20
броя липси.
Безспорно е, че по време на извършване на международния превоз на
процесиите стоки, на 27.03.2012 г. на територията на Република Сърбия
настъпило застрахователно събитие-ПТП с участието на автомобила на
ответника „ИА-Т.“ ЕООД. Това се установява от представеното
Удостоверение за нанесени щети по МПС с чуждестранна регистрация, серия
Б, бланков № 4459 от 27.03.2012 г., издадено от пост на пътна полиция -
магистрала, Сремска Митровица.
Видно от протокол от 31.03.2012 г., подписан от представители на „Т.А.“
АД и превозвача, на посочената дата пристигнала кола с per. № ****, в която
била пренатоварена стоката, превозвана с друга кола на ответника с per. №
****, след претърпяно от последната ПТП. В протокола било констатирано
следното състояние на превозваната стока: били разтоварени с 31 броя
7
пневмо-ресори по-малко от натоварените; видимо увредените пневмо-ресори
били 16 броя; цялата стока била с унищожена опаковка и без европалети.
Във връзка с установяване на разходите, необходими за отстраняване на
причинените при процесното ПТП щети по превозваната стока, на 03.04.2012
г. от продавача „Т.А.“ АД бил съставен протокол, в който същите били
определени по вид и размер на обща стойност 4216,67 евро. Видно от
протокол за бракуване на материални записи № 1 от 23.04.2012 г., увредените
в резултат на процесното застрахователно събитие 16 броя пневмо- ресори на
обща стойност 830,74 евро подлежали на бракуване. Комисията на „Т.А.“ АД,
съставила протокола, разпоредила бракуваните материални запаси да се
унищожат, като установила, че от същите нямало използваеми материали,
които да бъдат заприходени в дружеството.
По делото е представен авариен протокол № 11/0600 от 04.04.2012г.,
съставен от авариен комисар на „Б.“ АД по искане на „Т.А.“ АД, от който се
установява, че на 30.03.2012 г. и на 03.04.2012 г. били извършени два огледа
на процесната стока с цел определяне размера на щетата. В момента на огледа
стоката била без опаковка. Аварийният комисар дал заключение, че
повредите по стоката, подробно описани в протокола, настъпили по време на
транспорта и се дължали на ПТП, настъпило на територията на Република
Сърбия. Липсите се дължали на това, че част от стоката не била натоварена на
второто превозно средство от мястото на ПТП-то. Според аварийния комисар
всички разходи за отстраняване на щетата възлизали на 4216,67 евро и
включвали изразходваното време за проверка, цялостно преопаковане по
модели, цените на констатираните липси, стойността на негодните артикули
(„брак“), както и цените на допълнително вложени опаковъчни материали. За
извършените огледи и съставения авариен протокол от „Б.“ АД била издадена
фактура № ********** от 06.04.2012 г. на стойност 360 лева с ДДС, която
била заплатена от „Т.А.“ АД по банков път на 06.04.2012г.
Видно от рекламационен лист, съставен от ответника „ИА-Т.“ ЕООД на
09.04.2012 г., той декларирал, че възложеният от „Т.А.“ АД превоз на стоки
до Барселона и Валенсия, Испания по фактури с № 11002162 и № 11002163 не
бил извършен поради претърпяване на ПТП на колата с per. № **** в
Република Сърбия. Стоката била пренатоварена и върната в склада на
изпращача.
8
За причинените на стоката щети в резултат от процесното ПТП на
17.04.2012 г. изпращачът „Т.А.“ АД подал до застрахователя по
имуществената застраховка заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, по което била образувана преписка № 190756. С ликвидационен
акт № 207161/17.10.2012 г. било одобрено застрахователно обезщетение в
размер на 8547,07 лева, което било изплатено на „Т.А.“ АД по банков път с
преводно нареждане на 17.10.2012 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. №
2461/04.08.2015 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от
ответника „ЗАД А.“ АД заплатеното по щета № 190756 застрахователно
обезщетение в размер на 8547,07 лева с включен разход за авариен комисар.
В поканата не бил определен конкретен срок за изпълнение, а било
препратено към този, предвиден в Кодекса за застраховането (отм.). Поканата
била получена от представител на ответника на 06.08.2015 г., видно от
отбелязване в известието за доставяне. В отговор на регресната покана от
„ЗАД А.“ АД било изпратено писмо изх. № 100-935/09.02.2016 г., в което
било изразено становище за неоснователност на претенцията на „Д.З.“ АД,
поради което бил постановен отказ за изплащане на претендираната от ищеца
сума.
От приетата по делото комплексна съдебно-оценителна и счетоводна
експертиза се установява, че представените документи във връзка с
процесното застрахователно събитие били непротиворечиви и съответствали
на практиката при аварии от процесния тип. Според вещото лице
декларираните от изпращача „Т.А.“ АД разноски по администриране на
щетите били относими към тях и били в рамките на обичайните в такива
случаи. Съгласно заключението щетите за изпращача възлизали общо на
4374,41 евро или 8555,60 лева без ДДС. На 17.10.2012 г. с платежно
нареждане за кредитен превод от банковата сметка на „Д.З.“ АД била платена
по банковата сметка на „Т.А.“ АД сумата в размер на 8547,07 лева по
процесната щета. Вещото лице изчислило, че мораторната лихва върху
платената сума за периода от 21.08.2015 г. до 13.10.2017 г. възлизала на
1864,92 лева. След извършена проверка на място в счетоводството на „Т.А.“
АД вещото лице установило, че няма издадени от дружеството фактури към
фирма за приемане на стоки за скрап. Точно обратното - изпращачът
9
поддържал договорни отношения с дружество за извозване на отпадъци и
производствен брак, за което заплащало такса. Бракуваните продукти се
унищожавали чрез разрязване, за което се съставял протокол за брак. Вещото
лице не успяло да установи кога точно били извозени процесиите 16 броя
повредени пневмо-ресори, тъй като всички бракувани продукти се
съхранявали в общи контейнери и се извозвали регулярно от фирмата за
извозване на отпадък. След процесното ПТП имало издадена фактура от
„А.П.Е.“ ООД към „Т.А.“ АД за обработка, сортиране и депониране на
технологичен отпадък на стойност 1129,20 лева. От заключението се
установява, че стойността на бракуваните 16 броя пневмо-ресори като скрап
би била в размер на 41,49 лева.
Това е фактическата обстановка, доста подробно описана от СРС и
възприета от настоящата инстанция.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.) предвижда суброгационното право на
застрахователя по имуществена застраховка, изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило вреди на
застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е
платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата
на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с
предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или
повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване
на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава
характеристиките и е вид договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на
превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз,
за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Поради това в т.
10.2 от Раздел II на Приложение № 1 „Видове застраховки“ към Кодекса за
застраховането (отм.) застраховката „Гражданска отговорност на превозвача с
моторни превозни средства по суша“ е посочена като подвид на застраховката
„Гражданска отговорност“.
Когато е предявен регресен иск от застраховател по имуществена
10
застраховка на товари по време на превоз срещу застраховател по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“, както е в настоящия случай,
за да бъде приет същия за основателен, е необходимо да бъде установено по
безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия
състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение
към датата на застрахователното събитие по имуществената застраховка;
настъпване на застрахователно събитие - пълна или частична загуба и/или
повреда на застрахования товар по време на превоз, причинено от трето лице
- превозвач, за който има сключена валидна застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“ при ответника; възникване на гражданската
отговорност за третото лице - превозвач (неизпълнение на договора за превоз,
причинени от същото вреди, причинно - следствена връзка между
неизпълнението и причинените вреди); плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка.
По делото е безспорно, че по време на настъпване на застрахователното
събитие е съществувал валиден договор за застраховка на товари по време на
превоз, сключен между ищеца и „Т.А.“ АД по отношение на процесния товар.
В отговора на исковата молба и във въззивната жалба ответникът ЗАД
„А.“ АД оспорва качеството правоимащ спрямо застрахования товар на
застрахования „Т.А.“ АД, като ищецът неправилно и без правно основание
бил изплатил застрахователното обезщетение на изпращача, а не на купувача
„LFT Germany GmbH“.
Настоящата инстанция също намира това възражение за неоснователно.
Безспорно е, че процесните облигационни отношения, възникнали по силата
на сключения между „Т.А.“ АД и ответника „ИА-Т.“ ЕООД договор за
превоз, се уреждат от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (Конвенция CMR). Съгласно § 1, т. 1 от Конвенцията CMR
същата се прилага задължително за всеки договор за автомобилен превоз на
стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на
стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са
посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една
е договаряща. Следователно, когато са налице условията за нейното
прилагане, отношенията между страните по договора за международен
автомобилен превоз на стоки се уреждат задължително от Конвенцията CMR,
като страните не разполагат с възможност да уговарят други клаузи в
противоречие с разпоредбите на конвенцията Разпоредбите на Конвенцията
CMR сочат кои са правоимащите лица - тези, които имат право да се
разпореждат с товара и да получат обезщетение след ангажиране
отговорността на превозвача при евентуална липса, повреда на стоката или
11
забава при доставката й. Това са посочените в товарителницата изпращач и
получател на стоката. Кой от двамата в конкретния случай е правоимащ към
даден момент се определя от договора за международна продажба на стоки.
Именно клаузите на последния разрешават и въпроса за субектите на
застраховката на превозвания товар.
В процесиите фактури ясно е уговорено условието на доставката DDP
Барселона съгласно Инкотермс от 2010 г. Правилата Инкотермс се издават от
Международната търговска камара в Париж и регламентират следните
основни моменти при международната продажба на стоки: доставката - в кой
момент и на кое място трябва да бъде доставена стоката от продавача и как се
разпределят ангажиментите между двете страни относно натоварването и
разтоварването на стоката на и от превозното средство; кой какви документи
трябва да предостави; как се разпределят рисковете от повреда или загуба на
товара между изпращача и купувача; как се разпределят между страните
разходите по превоза на стоката - за митническо оформяне, за застраховане на
товара и др. Това, което Инкотермс не регламентират, са въпросите относно
прехвърляне на собствеността върху товара, разплащането, приложимото
право, изключването и ограничаването на отговорността на страните,
санкциите за неизпълнение на задълженията. Инкотермс не са задължителни
правни норми, като прилагането им следва да се уговори между страните, но
поради точната правна рамка често са неразделна част от външно-търговските
договори. Условието DDP, уговорено за доставката на процесиите стоки
между страните по договора за международна продажба, съгласно Инкотермс
означава delivered duty paid - доставено, мито платено, т.е. стоката е
доставена с платено мито. При тази уговорка продавачът е отговорен за
доставката на стоките до местоназначението и митническото им
освобождаване, като не само поема абсолютно всички разноски по доставката,
включително плащането на импортните такси, мита и данъци, но носи
отговорност и за получаване на необходимите разрешения и регистрации от
органите в държавата на купувача. Продавачът не носи отговорност само за
разтоварването. Затова единственото задължение на купувача е да получи
стоката, т.е. да разтовари и да освободи превозните средства. Всичко това
означава, че условието на доставка DDP поставя максимални задължения за
продавача и минимални такива за купувача. Никой риск или отговорност не
се прехвърлят върху купувача до доставката на стоките в посоченото
местоназначение. Следователно, при уговорена клауза на доставка DDP
12
рискът от повреда или загуба на товара по време на превоза е изцяло върху
изпращача, а това е „Т.А.“ АД. Не става дума за застраховане на стоката за
сметка на изпращача, но в полза на купувача, което по принцип се допуска в
имущественото застраховане при наличие на застрахователен интерес за
лицето, което сключва застрахователния договор. До пристигане на стоката в
местоназначението рискът е изцяло за изпращача, поради което същият я е
застраховал за своя сметка, но и в свой интерес. Рискът от повреда или загуба
на товара преминава върху купувача едва с получаване на стоката.
Изводът е, че безспорно установените по делото материални
правоотношения между изпращача и купувача по договора за международна
продажба на стоки легитимират именно „Т.А.“ АД да получи
застрахователното плащане от загубата или повредата на застрахования
товар. Качеството му на правоимащ е обусловено от обстоятелството, че той
носи риска от настъпване на застрахователно събитие с продадените стоки.
Ето защо, правилно ищцовото дружество е заплатило застрахователното
обезщетение на „Т.А.“ АД.
Относно вторият развит довод във въззивната жалба във връзка с
възражението на ответника, че ищецът изплатил застрахователно
обезщетение на „Т.А.“ АД без правно основание и поради изтичането на
едногодишния давностен срок по чл. 32, § 1 от Конвенцията CMR, без да бъде
предявена рекламация от правоимащия към превозвача, настоящата
инстанция също намира това възражение за неоснователно. Съгласно
Конвенцията CMR рекламацията представлява най-често писмено възражение
до превозвача относно констатирани липси или повреди по товара или забава
при доставянето му. Целта на рекламацията е получателят да направи
всичките си възражения относно състоянието на стоката в определен в чл. 30
от Конвенцията CMR срок. Ако не стори това, е предвидена оборимата
презумпция, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата.
В настоящия казус по делото са представени протокол от 31.03.2012 г. и
рекламационен лист от 09.04.2012 г., които са подписани от представители на
превозвача и на изпращача. В същите е изразено съгласие от страните по
превозния договор относно състоянието на превозвания товар след
настъпване на застрахователното събитие, вредите по него и неизпълнението
на поетите от превозвача задължения поради настъпилото на територията на
13
Република Сърбия пътно-транспортно произшествие. От посочените
документи може да се направи извод, не само че изпращачът е предявил
рекламация пред превозвача относно състоянието на превозваните стоки, но и
че ответникът „ИА-Т.“ ЕООД е признал изцяло направената рекламация,
което е довело до спиране на едногодишния давностен срок съгласно чл. 32,
§ 2 от Конвенцията CMR. Съгласно съдебната практика посоченият
давностен срок не се прилага в отношенията между суброгиралия се в правата
на увредения застраховател и застрахователя на отговорността на превозвача.
В тази връзка в Решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г., ВКС, I
Т.О. е прието, че когато обект на застраховането са стоки, за превоза на които
се прилагат правилата на Конвенцията CMR, отговорността на застрахователя
по застраховка „Отговорност на превозвача” е обусловена от отговорността
на превозвача по Конвенцията. Правилото на чл. 32, §1,6. „а“ от Конвенцията
CMR предвижда, че исковете, свързани с превози, подчинени на тази
конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който в
случай на частична липса, повреда или забава тече от деня, в който стоката е
била доставена. Предвиденият в чл. 32, § 1,6. „а“ от Конвенцията CMR
едногодишен срок на погасителната давност не намира приложение при
предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на
товар срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия
застраховател. Съгласно задължителните разяснения в т.14 от Постановление
№ 7/77 от 04.10.1978 г. на Пленум на ВС за регресните искове на
суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл.
ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащане на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от
закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. В
този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 22
от 01.04.2009 г. по т. д. № 328/2008 г., ВКС, II Т.О., решение № 113/01.10.2009
г. по т. д. № 227/2009 г., ВКС, I Т.О., решение № 147/06.10.2009 г. по т. д. №
85/2009 г„ ВКС, II Т.О., решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. №> 198/2009 г.,
ВКС, II Т.О. и други. При действието на отменения КЗ това разрешение
следва да намери опора и в разпоредбата на чл. 197 от същия, която
предвижда, че застрахователят при застраховка „Гражданска отговорност“ по
т. 10 - 13 от раздел II, б. „А“ от Приложение № 1 носи отговорност за
14
заплащане на застрахователно обезщетение в рамките на пет години.
Разпоредбата не предвижда изключения относно вида гражданска
отговорност- деликтна или договорна и не отчита случаите на предвидена в
специални закони по-кратка погасителна давност по отношение на
обезщетението за вреди. След като при действието на отменения Кодекс за
застраховането срокът за погасителната давност за прекия иск на увреденото
лице срещу дели-квента е винаги пет години, няма основание да се приеме по-
кратък срок на погасителната давност за застрахователя по имуществена
застраховка, суброгирал се в правата на увредения срещу застрахователя на
делинквента.
С оглед цитираната съдебна практика, то приложима по отношение на
предявения в настоящото производство иск е общата 5-годишна давност,
която започва да тече от момента на изплащане на застрахователното
обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка на
правоимащото лице. Видно от представеното по делото преводно нареждане,
това се е случило на 17.10.2012 г. Петгодишният давностен срок е изтекъл на
17.10.2017 г., а исковата молба е била подадена в съда преди изтичането му, а
именно на 13.10.2017 г. При тези данни, вземането на суброгиралия се ищец в
правата на застрахования срещу застрахователя на превозвача не е погасено
по давност.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.02.2021 г. по гр.д. № 73170/17 г. на
СРС, IІ ГО, 60 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец”, ул. „****, представлявано съвместно
15
от Изпълнителните директори М.И. и В.К., чрез пълномогщника по делото
юрисконсулт Р.Л. да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, представлявано от
изпълнителните директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище”, бул. ****, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт М.-А. направените разноски за настоящата инстанция
във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16