Решение по дело №77/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от И. Г. С. и Н. Г. С., и двамата от гр. Сливен срещу Заповед № РД 15-73/11.01.2024 г. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 25 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 37 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.409.293, целият с площ от 600 кв.м. в м. „Моллова гора“, СО „Изгрев“, землище на гр. Сливен, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници на имота: ПИ 67338.409.294, ПИ 67338.409.295, ПИ 67338.409.292, ПИ 67338.409.127, ПИ 67338.409.250 и ПИ 67338.409.247, като е определено дължимо парично обезщетение в общ размер на 900,00 лв., както следва: на И. Г. С., собственик на  ид. част – 450,00 лв. и на Н. Г. С., собственик на  ид. част – 450,00 лв. Оспорването намира правното си основание в чл. 27 ал. 1 от Закона за общинската собственост и се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваната административна заповед. Незаконосъобразно бил определен размерът на паричното обезщетение, доколкото извършената оценка на отчуждения имот нямала характера на „пазарна“ такава. Не били оценени и включени в оценката и подобренията в имота. Молят съда да отмени оспорената заповед или я измени в частта на определеното обезщетение.

В с.з. оспорващият И. Г. С., редовно и своевременно призован, не се явява. Оспорващият Н. Г. С., редовно и своевременно призован, се явява лично. Двамата се представляват от надлежно упълномощен адв. Д. Й. от АК – В., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като увеличи сумата на обезщетението според експертното заключение. Претендира разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуален представител – юрк. Е. М. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващите И. Г. С. и Н. Г. С., в качеството на наследници на Г. И. С. са собственици на по 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 67338.409.293 по КК на гр. Сливен, с пл. № 293, целият с площ от 600 кв.м., ведно с подобренията в имота, находящ се в м. „Моллова гора“, СО „Изгрев“, землище на гр. Сливен, за което се легитимират с Нотариален акт собственост върху недвижим имот, придобит по § 4а ал. 5 от ЗСПЗЗ, вписан в СВп под № 27, том VI, дело № 3325/1994 г. и Удостоверение за наследници изх. № ОРД04-1538/20.09.2023 г. Правото на собственост е надлежно отразено в Скица № 15-715532/03.07.2023 г. на СГКК – Сливен.

С Решение № 368/20.11.2008 г. на Общински съвет – Сливен бил одобрен проект за Подробен устройствен план – План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дълбоки дол“ и „Руините“, селищно образувание „Изгрев“, землище на гр. Сливен. Видно от представената по преписката Скица – проект, отразяваща графичната част на одобрения план, за нуждите на уличната регулация е предвидено отчуждаване на част от поземлен имот с пл. № 293 (идент. № 67338.409.293 по КК на гр. Сливен), със засягане на терен в северната част на имота с площ от 37 кв.м.

По възлагане от Община Сливен на 13.10.2023 г. оценител на недвижими имоти изготвил Експертна оценка за определяне пазарната стойност на засегнатата част от процесния имот – 37 кв.м. земя и 34 л.м. ограда. Съгласно експертната оценка, пазарната стойност на земята е определена на 680 лв., а на оградата – на 220 лв., или общо – 900 лева.

Заинтересованите собственици на засегнатите с мероприятието имоти били уведомени за откритата процедура по принудително отчуждаване с Обявление изх. № ОРД 03-1061/01.11.2023 г., публикувано на информационния сайт на общината и в два ежедневника, както и поставено на информационното табло в ЦАО.

На 11.01.2024 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15 – 73, с която на основание чл. 21 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 от ЗОС разпоредил да се отчуждят в полза на Община Сливен 37 кв.м. земя, представляващи част от поземлен имот с идентификатор 67338.409.293, целият с площ от 600 кв.м. в м. „Моллова гора“, СО „Изгрев“, землище на гр. Сливен, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници на имота: ПИ 67338.409.294, ПИ 67338.409.295, ПИ 67338.409.292, ПИ 67338.409.127, ПИ 67338.409.250 и ПИ 67338.409.247, собственост на И. Г. С. и Н. Г. С., като е определено дължимо парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 37 кв.м., ведно с подобренията, определено съгласно чл. 22 ал. 3 от ЗОС в общ размер на 900 лв., както следва: на И. Г. С. като собственик на  ид. част от поземления имот – сума в размер на 450 лева и на Н. Г. С. като собственик на  ид. част от имота – сума в размер на 450 лева. Заповедта била връчена на адресатите И. и Н. С. на 26.01.2024 г. и 02.02.2024 г., като жалбата срещу акта, по която е образувано настоящото съдебно производство постъпила пред административния орган на 06.02.2024 г.

По делото е изготвена и приета единична съдебно – техническа експертиза от вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 401 ал. 1 от ЗСВ за 2019 г. за съдебен район на А. съд Сливен, което вещо лице е с лиценз за оценка на недвижими имоти. Съгласно експертното заключение, което съдът кредитира, като компетентно, безпристрастно и съответно на останалия събран по делото доказателствен материал, в частта от имот 67338.409.293, предвидена за отчуждаване са изпълнени следните подобрения: По западната и северната имотни граници е изпълнена ограда - метална поцинкована мрежа, закрепена на стоманобетонови колове - обща дължина 34 м.; В участъка е изградена паянтова барака - метални тръби и профили, върху и около които са монтирани плоскости ламарина - навес, в който е изпълнено огнище; Засадени са 6 броя декоративни дръвчета от вида „Туя", 1 брой лешниково дърво и 2 броя люлякови растения. В северозападната част на имота, в близост до бараката има изпълнен кладенец. Светлият диаметър е в размер на 1,20 м., иззидан със суха каменна зидария, като се предполага, че дебелината на зидарията е с минимални размери 50 см., дълбочина 5,00 м. Съоръжен е с потапяща помпа и хидрофорна уредба за захранване на жилищната сграда с вода тъй като в тази част на С0"Изгрев" няма прокаран водопровод и това е единствен водоизточник. Извършената оценка на вещото лице не включва като подобрения кладенеца, предвид резултата от извършена справка в общинска администрация, при която е установено, че след провеждане на процедурата за отчуждаване се изработва план за реализация на предвидената улицата, при което в разработката се отчитат всички налични подобрения, отразени в скица - проект, извън обсега на отчуждаваната територия и същите се запазват и остават в полза на собствениците на имоти. След извършените оглед на място и необходимите справки и изчисления, експертът заключава, че стойността на направените подобрения е възлиза на 895,00 лв., стойността на трайните насаждения – 6 бр. туя, 2 бр. люляк и 1 бр. лешник е 326,40 лв., а стойността на предвидената за отчуждаване площ от поземления имот възлиза на 833,00 лв., или общо равностойното парично обезщетение за отчуждения имот, включващ и подобренията е в размер на 2 054,40 лв. Съдът кредитира изцяло експертното заключение като извършено при съобразяване с относимите и приложими нормативи, аргументирано и неоспорено от страните.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и от лица, които имат правен интерес от това производство, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният акт, в случая заповед на Кмета на Община Сливен, с която е наредено отчуждаване на част от поземлен имот в гр. Сливен и е определен размер на обезщетение, е издадена в предвидените от закона писмена и предметна форма и съдържание, от персонално, материално и териториално компетентен орган, в кръга на законово определените му правомощия, което я прави валиден акт.

Освен валидна, оспорената заповед се преценява от настоящия съдебен състав и като процесуално законосъобразна. Предпоставка за процесуалната законосъобразност на акта е спазването на строго регламентираната от закона процедура, която в настоящия случай е изпълнена в указания обем и срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗОС, имоти – собственост на физически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост, след предварително и равностойно обезщетение. По смисъла на тази норма първото изискване към административния орган в хода на производството е наличието на влязъл в сила ПУП за изграждане на обекти – публична общинска собственост. В процесния случай с влязло в сила Решение № 368/20.11.2008 г. на Общински съвет Сливен е одобрен проект за подробен устройствен план – план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дълбоки дол“ и „Руините“, СО „Изгрев“ в землище на гр. Сливен. В хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед са спазени и всички други административнопроцесуални изисквания. По възлагане от кмета на общината е изготвена оценка по пазарни цени на отчуждаваните 37 кв.м. от процесното дворно място и 34 л.м. ограда. Административният орган е публикувал и обявление в два ежедневника, с което са уведомени собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване, както повелява нормата на чл. 25 от ЗОС. Обявлението съдържа изискуемата по чл. 25 ал. 1 от ЗОС информация. Следователно предстоящото отчуждаване е оповестено по надлежния законов ред, същото е извършено за задоволяване на неотложна общинска нужда – изграждане на обект публична общинска собственост, съгласно влязъл в сила План за улична регулация, оценката за определяне пазарната стойност на отчуждаваната част е извършена от независим експерт – оценител, възложена му по реда на чл. 22 ал. 3 от ЗОС. Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в т. см. се явява процесуално законосъобразен.

Наведеното в жалбата твърдение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е относно размера на определеното за отчуждаваната част от имота обезщетение и, съобразно събраните по делото доказателства се преценява от съдебната инстанция като основателно.

Съгласно изискването на чл. 22 ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В § 1 т. 1 от ДР на ЗОС е дадена легална дефиниция на понятието “равностойно парично обезщетение”, която определя същото и изчерпва неговото съдържание. Съгласно тази разпоредба, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждавания имот. Тоест парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Следователно, обемът и обхватът на равностойното парично обезщетение са нормативно определени и присъждане на обезщетение извън законовите рамки би било необосновано. Едновременно с това, съгласно § 1 т. 2 от ДР на ЗОС, "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно заключението на съдебната експертиза, приета по делото като неоспорена от страните, стойността на отчуждаваната част от имота по метода на сравнителните продажби е 833,00 лв. В процесния случай при изчисляване на последната в хода на административното производство е ползвана изготвена по възлагане на органа експертна оценка, съобразена с нормативните изисквания, но само досежно земята и оградата, засегната от отчуждителното мероприятие. Съществен порок на тази оценка е липсата на извършена оценка на намиращите се в отчуждаемата част от имота подобрения – паянтова барака – метални тръби и профили, върху и около които са монтирани плоскости ламарина – навес, в който е изпълнено огнище, както и декоративни и овощни насаждения. За посочените подобрения в оспорената заповед не е определено обезщетение, което води до незаконосъобразност в тази й част. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно – техническата експертиза като изготвено компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните и приема така определения в същото размер на равностойното парично обезщетение от 2 054,40 лв. като обоснован и съобразен с относимите материалноправни изисквания. Видно от експертизата, при определяне оценката на предвидената за отчуждаване част от имота е използван метода на сравнителните продажби, стойността на трайните насаждения е определена в съответствие с Наредба за базисните цени на трайните насаждения от 09.08.1991 г., при изготвяне на количествено – стойностната сметка на видовете СМР, необходими за изпълнение на оградата и огнището експертът е приложил „Разходни норми в строителството“ – издание СЕК – 2002 г., книжка № 16 – „Справочник на цените в строителството“ бр. 4/2023 г. – януари 2024 г. Следователно, заключението на вещото лице е изготвено в съответствие с относимите и приложими актуални нормативи, с изложена подробна обосновка и аргументация, както и след извършен оглед на място.

Оценката на частта от имота, предмет на отчуждителното мероприятие е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на акта в частта относно размера на обезщетението. По изложените по – горе съображения несъответствието между установена в хода на настоящото съдебно производство справедлива пазарна стойност на отчуждаемата част от имота, ведно с извършените подобрения, собственост на оспорващите И. и Н. С. и определената такава в оспорената заповед налага извод за незаконосъобразност на последната. Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваният акт следва да бъде изменен, за да се постигне съответствие на неговото съдържание в частта относно определения размер на обезщетението с дължимото.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед № РД 15 – 73/11.01.2024 г. на Кмета на Община Сливен следва да бъде изменена в частта й относно размера на паричното обезщетение, определено на И. Г. С. и Н. Г. С., като последният се завиши от 900,00 лв. на 2 054,40 лв., или по 1 027,20 лева на всеки от съсобствениците – жалбоподатели.

 

С оглед изхода на делото, направеното от оспорващата страна искане за присъждане на разноски се явява основателно и следва да се уважи. Реално извършените такива възлизат общо на 860,00 (осемстотин и шестдесет) лева, от които 450,00 (четиристотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, 400,00 (четиристотин) лева внесен депозит за експертиза и 10,00 (десет) лева държавна такса. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-73/11.01.2024 г. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 25 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост, с която е разпоредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 37 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.409.293, целият с площ от 600 кв.м. в м. „Моллова гора“, СО „Изгрев“, землище на гр. Сливен, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, като е определено дължимо парично обезщетение, както следва: на И. Г. С. като собственик на 1/2 ид. част от поземления имот – сума в размер на 450,00 лева и на Н. Г. С. като собственик на  ид. част от имота – сума в размер на 450,00 лева В ЧАСТТА, с която е определено парично обезщетение на съсобствениците, като УВЕЛИЧАВА размера на същото, както следва: на И. С. – 1 027,20 лв. и на Н. С. – 1 027,20 лв.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на И. Г. С., [ЕГН], с адрес гр. С., [жк] бл. ...вх. „...“ ап. ...и Н. Г. С., [ЕГН], с адрес гр. С., [улица] сумата от 860,00 (осемстотин и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението е окончателно.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните, ведно със съобщенията за изготвянето му.