Решение по дело №257/2018 на Районен съд - Царево

            Р Е Ш Е Н ИE

№ …

                                         24.07-2018г., град Царево

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЦАРЕВСКИЯТ районен съд                                     наказателен състав

На двадесети юли две хиляди и осемнадесета  година

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                            Председател :   АЛЕКСАНДРА КОЕВА

                           Съдебни заседатели :      1.

                                                                  2.

Секретар Нели Стоянова  

Прокурор ………............

като разгледа докладваното от съдията Коева

АНД  № 257  по описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството по делото е реда на  чл. 59  и сл.  от ЗАНН.

        Образувано е по жалба от адвокат  Р.К.Ш., ЕГН **********, БАК, в качеството си на пълномощник  на М.Д.Р. , ЕГН **********- управител  на „М.Р. „ЕООД, ЕИК :********, със седалище и адрес на управление : гр.Китен, общ.Приморско,ул.“Пирин“ №***, със съдебен адрес ***-адвокат Р.Ш. против наказателно постановление № 02-000201 от 30.09-2015г.  на П. В.Т. –Директор  на Дирекция „ Инспекция по труда „ –Бургас, с което на жалбоподателя „М.Р. „ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление : гр.Китен, общ.Приморско,ул.“Пирин“ №**, в качеството  на работодател за нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв./ хиляда и петстотин лева / на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда .

         В жалбата се излагат основания за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

         В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, за него се явява адвокат Р.Ш..Моли съдът да отмени  обжалваното наказателно постановление.

          Административнонаказващият орган, редовно призован,не изпраща представител.

За РП-Царево представител не се явява, въпреки редовно призоваване.

  Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона.

         Съдът от фактическа страна намира за установено   следното:    

         На  20.07-2015г. и 21.07-2015г.  при извършена проверка в обекта и  по документи в Д“ИТ“-Бургас , се установи, че  на 24.06-2015г.  работодателят „М.  Р. „ЕООД , ЕИК :********,  със седалище и адрес на управление гр.Китен,ул.“Пирин „№** , представляван от  М.Д.Р. , ЕГН ********** е допуснал до работа  лицето  Т. И. Д., ЕГН ********** на длъжност „ работник в кухня“ в обект :Бистро „С. „, находящ се в гр.Китен,ул.Пирин №**, преди да предостави  копие от  документите по чл. 63, ал.1 от КТ именно : екземпляр от сключения трудов договор , подписан от  двете страни и копие от  уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което било основание за съставяне на АУАН № 02-000201 от 22.07-2015г. , който бил предявен на пълномощник на жалбоподателя , който в графа“Обяснения и възражения „ посочи „Ще входирам  възражения в  законоустановения срок „. Такива възражения не са били  депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

           Въз основа на констатациите в АУАН административно наказващият орган  издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

            Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на разпитана в съдебно заседание свидетелка К.К.Г..

            Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочената  свидетелка К.Г., доколкото същите са логични, непротиворечиви съпоставени едни спрямо други, така и съпоставени с останалите писмени доказателства по делото.

             При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следното:

             По направените процесуални възражения:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на императивните норми, регулиращи административнo-наказателното производство. Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Същото е мотивирано и не противоречи в частност - на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, т. е. налице са съображенията на наказващия орган, поради които той приема за несъмнено установено, че е извършено конкретно нарушение и го е преписал като неправомерно деяние на точно определено лице. Няма разминавания в имената и другите данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. С оглед характера на нарушението, следва да се приеме, че датата на извършване е тази посочена в АУАН и НП - 24.06-2015 г., доколкото на посочената датата не е представена изисканата трудова документация от жалбоподателя. От горното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателката и могат да бъдат основания за неговата отмяна.

От правна страна, приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Посочената нормата е императивна и гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника, преди да му бъдат предоставени документите по чл. 63, ал. 1 от КТ, който са лимитирано изброени в нормата. Не се спори между страните, че жалбоподателят не е сключил трудов договор с Т. И. Д.. В тази връзка, административно-наказателната му отговорност е ангажирана за непредоставено на работника копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и трудов договор.

Нарушението е установено от  главен инспектор  К. К.Г. от представените  документи на 20.07-2015г.  и на 21.07-.2015г. Д „ИТ“Бургас Справка за приети уведомления  по чл. 62, ал.5 от КТ , изх.№02388153061882 от 24.06-2015г. от  17:08ч., отчетна   форма за явяване на работа за м. юни 2015г. и др.

              Предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, при сключване на писмен трудов договор, на работодателя е вменено задължението в тридневен срок да изпрати уведомление до съответното подразделение на НАП, копие от което следва да предостави на работника преди първоначалното престиране на труд. Поради изложеното наказващият орган правилно е възприел фактическата обстановка и правилно е квалифицирал деянието на нарушителя по чл. 63, ал. 2 от КТ. Предвид на гореизложеното, съдът намира за напълно доказано от обективна страна нарушението по посочената норма.

Съдът намира, че правилно е издирен субектът на нарушението, предвид разпоредбата чл. 83, ал. 1 ЗАНН, която сочи, че в предвидените от съответния закон случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Именно такова неизпълнение е констатирано в случая. Изцяло в компетенциите на административно-наказващия орган е да прецени коя отговорност да ангажира, тази на дружеството или на виновното длъжностно лице. Тук следва да се отбележи, че в случая е наложена имуществена санкция на дружество, съгласно чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 413, ал. 3 от КТ, а тази отговорност е безвиновна и за да е налице административно нарушение, е необходимо да е осъществен съставът на нарушението единствено от обективна страна. Това е така, поради причина, че юридическите лица и едноличните търговци не могат да формират психическо отношение, което да предшества или съпровожда изпълнителното деяние.

Административно-наказващият орган е преценил тежестта на нарушението, неговата обществена опасност и тази на нарушителя и е наложил наказание в предвидения в закона размер.

С оглед горепосоченото, съдът счита, че оспорваното с НП № 02-000201 от 30.09-2015г.на Директора на Д“ИТ“ гр. Бургас е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                      РЕШИ:

 

              Потвърждава Наказателно постановление №№ 02-000201 от 30.09-2015г. на П. В.Т. –Директор  на Дирекция „ Инспекция по труда „ –Бургас, с което на жалбоподателя „М.Р. „ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление : гр.Китен, общ.Приморско,ул.“Пирин“ №***, представлявано от  М.Д.Р. , ЕГН **********,в качеството  на работодател за нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв./ хиляда и петстотин лева / на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда ,като законосъобразно.

Решението може да се обжалва в четиринадестдневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба, пред Административен съд -Бургас  по реда на АПК.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :