Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 63, 28.10.2019 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и трети
октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Ж. Христова
Прокурор: Н. Казаков
Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов
ВНОХД № 150 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от младши адв. А.С. *** – защитник на подс. Ц.Д.Н. ***, срещу присъда № 40/15.08.2019 год. постановена по НОХД № 658/2019 год. по описа на ТРС, с която подс. Ц.Н. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, и му наложено наказание Една година ЛС, както и наказание „Глоба” в размер на 200 лева. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от четири месеца ЛС, наложено на подс. Н. с присъда № 13/06.04.2017 год. по НОХД № 172/2017 год. по описа на РС – Търговище.
На основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанията ЛС.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето през което подс. Н. е бил задържан за едно денонощие.
На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК подс. е лишен от право да управлява МПС за срок от Една година, като е приспаднато времето през което е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС считано от 01.08.2019 год.
В жалбата подробно се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че същата е постановена при наличие на процесуални нарушения, като по делото не били събрани достатъчно доказателства относно вината на подс. Н.. Посочва се, че по време на извършването на деянието подс. Н. е бил невменяем. Като същият не е разбирал свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. В жалбата е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на психичната годност на подсъдимия. Предвид изложеното, моли да бъде въззивната инстанция, подсъдимия да бъде оправдан.
В съдебно заседание възз. Ц.Н. редовно призована се явява. Лично и чрез мл. адвокат С. поддържа жалбата и моли да бъде назначена съдебнопсихиатрична експертиза, като представя и медицински документи за извършен преглед и изписани лекарства.
Въззивната инстанция уважи направеното искане и назначи съдебно –психиатрична - психологична експертиза и изслуша вещите лица.
В пледоарията си мл. адвокат С. моли за приложение на чл.55 от НК като счита, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно, че същият е бил заплашен, и за да предотврати нанасянето му на побой и живота си е извършил престъплението. Моли за налагане на наказание около три месеца ЛС. Въззивникът Н. поддържа казано от защитника му.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразно предлага да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на оплакванията
в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314,
ал.1 от НПК, констатира следното:
От фактическа страна РС е приел, че на 01.08.2019 год. възз. Н. е отишъл с лекия си автомобил „Рено Канго” с рег. № Т 15 65 МТ на гости на свой познат във вилната зона на гр. Търговище. Дамата употребили значително количество алкохол, в резултат на което между тях възникнал „пиянски скандал”, по повод на който в РУ – Полиция гр. Търговище се получил сигнал и на място били изпратени полицейските служители св. Х. и Г.. Последните съставили предупредителни протоколи на въззивника и неговия познат, след което тръгнали към служебния автомобил, който бил паркиран на известно разстояние от вилата. Малко по-късно, около 19.00 часа възз. Н., решил да се прибира, и предприел управлението на лекия автомобил, като изпреварил полицейския автомобил. Още преди да излезе от вилната зона на ПП І -4, автомобила на възз. бил забелязан от полицейските служители, които се движели с полицейския автомобил след него. На свидетелите направило впечатление, че автомобила, управляван от Н. криволичи. Затова, когато излезли на главния път полицаите се насочили след автомобила му и му подали светлинен и звуков сигнал, както и сигнал със стоп палка да спре. Възз. спрял на км 220+900, след което полицейските служители извикали дежурния автопатрул. На Н. била извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, като същият отчел 1,50 промила алкохол в издишания от водача въздух. На това основание възз. Н. бил съставен АУАН № 90505, който той подписал без възражения. Полицейските служители съставили и му връчили талон за медицинско изследване, но той не се възползвал от възможността да даде кръвна проба. След което същият бил задържан РУ за срок за едно денонощие.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство
Следва да се посочи, че тази фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателственият анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
Както се посочи по-горе въззивната инстанция уважи искането на защитата и назначи съдебно психолого-психиатрична експертиза за установяване на психичната годност на въззивника по време на деянието. Видно от заключението на вещите лица д-р Б. – специалист психиатър и Б.А. – клиничен психолог се установява, че по време на инкриминираното деяние възз Н. е разбирал свойство и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Настоящата инстанция прие като обосновано заключението на вещите лица, същото не бе оспорено и от страна на страните по делото.
По отношение на изложените доводи, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, а именно, че подсъдимия е бил заплашен от неговия познат, и от страх за живота и здравето си е предприел управление на автомобила в пияно състояние.
Настоящата инстанция счита, че не налице приложението на чл.55 от НК, поради следното: видно от неоспорената от страните фактическа обстановка наистина между въззивника от една страна и неговия домакин е възникнал скандал. В резултат на което е извикан полицейски патрул - св. Х. и Г., които след пристигането си са предупредили писмено с протоколи и двамата, след което си тръгнали пеша към паркирания малко по нататък служебен автомобил. След като полицейските служители потеглили с автомобила те били застигнати, и изпреварени от автомобила на въз. Н.. От така посоченото е видно, че дори да е имало някакви заплахи от страна на познатия на Н., и той е имал някакви притеснения за живота и здравето си, е могъл да поиска от полицейските служители закрила, преди още да са се насочили към служебния си автомобил. Дори да се приеме, че такива заплахи е получил след тръгването на полицейските служители, то е могъл да извика или настигне полицейските служители и да поиска тяхното съдействие. Какво е направил обаче Н.. След тръгването на полицейските служители, буквално след няколко минути, е тръгнал с автомобила си, в пияно състояние, настигнал е полицейския автомобил, който като всеки един такъв се отличава с надписите си „Полиция”, светлината сигнализация на покрива и т.н., изпреварил е този автомобил, и продължил движението си криволичейки по пътя. От всичко така посочено, а и от заключението на вещите лица е видно, че Ц.Н. не бил в такова състояние, което да не разбира какво прави, и не е налице твърдяното от страна на защитата, че е предприел управлението с цел да защити здравето и живота си. Напротив всичко изброено по-горе води до извода, че такава заплаха не е била налице, или дори да е имало размяна на обиди и закани, не са били от такова естество, за да се приеме, че е действал при условията на крайна необходимост.
По отношение на другите изтъкнати от страна на защитата и на самия въззивник обстоятелства като разкаянието, съдействието за разкриване на обективната истина, както и семейното му положение - баща на три деца. С изключение на последното обстоятелство другите са обсъдени от първата инстанция и правилно и законосъобразно са отчетени като смекчаващи. Семейното положение е също смекчаващо вината обстоятелство. Видно от санкционната част на чл.343б, ал.1 от НК предвиденото наказание е една до три години ЛС, и глоба от двеста до хиляда лева. На възз. Н. е наложено минимално наказание в размер на една година ЛС и минималния размер на глобата от 200 лева. Всичките приети от първата инстанция смекчаващи обстоятелства, и изтъкнато и пред въззивната инстанция семейно положение, обаче не са многобройни, нито е налице изключително такова, както се посочи по-горе, което да мотивира настоящата инстанция да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият
състав счита, че наложеното наказание е правилно и законосъобразно наложено,
като съдът правилно е отчел всички отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства. Правилно и законосъобразно е приведено в изпълнение наказанието
от 4 месеца ЛС, наложено на въззивника с присъда № 13/06.04.2017 год. по НОХД №
172/2017 год. по описа на РС – Търговище. Видно от Справката за съдимост тази
присъда е влязла в сила на 22.04.2017 год. като е била отложена на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. В рамките на този изпитателен
срок възз. Н. е извършил ново умишлено престъпление, поради което правилно е
приведено това отложено наказание в размер на четири месеца ЛС.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
При
служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, настоящата
инстанция счита, че не са налице основания, налагащи отменяване или изменяване на обжалваната прида. Същата следва
да бъде потвърдена. Възз. Ц.Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ТОС направените разноски за вещи лица.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 40/15.08.2019 год. постановена по НОХД № 658/2019 год. по описа на РС – Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Ц.Д.Н. *** с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Търговище сумата от 443.20 лв. ( четиристотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки) представляващи разноски за вещи лица по назначената пред въззивната инстанция експертиза.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.