Решение по дело №452/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

   град Ловеч, ….08.2019 год.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                         1. СЕВДА ДОЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

  2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

секретар  , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА в.гр.дело № 452 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Постъпила е въззивна жалба от З.В.З.,***, като моли да бъде прекратено изп. дело, както и да бъде отменен наложения запор.

Излага, че на 18.04.2018 г. е получил покана за доброволно изпълнение изх. № 2954/03.04.2019 г. по изп.дело № 20194310400162. Посочва, че 25.04.2019 г. е подал молба до ДСИ, с която е искал прекратяване на изп. дело, тъй като вземанията, описани в показаната за доброволно изпълнение се събират по реда на ДОПК. Сочи, че на 10.05.2019 г. е установил, че му е запорирана сметка в Райфайзен банк и са преведени 200. 00 лева, която сума е несеквестируема, тъй като е под прага на секвестируемост 560. 00 лева и се позовава на т. З от Решение по Тълкувателно дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди, че в поканата за доброволно изпълнение е посочена погрешна сума. Излага, че липсва изп. лист в полза на „Прокуратура на Р България, а има наличен изп. лист в полза на „Върховна Касационна Прокуратура" издаден от АС-Враца, поради което делото следва да се прекрати. Посочва, че не е внесена дължимата държавна такса.

По делото е постъпило писмено възражение от Прокуратурата на Р България, с което приема, че подадената жалба е неоснователна, както и да им бъдат заплатени направените по делото разноските, включително юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 от ГПК.

Посочва, че адм. дело № 635/2015 г. по описа на Административен съд-Враца е образувано във връзка с постъпила жалба от З.В.З. срещу Решение № 373/25.09.2015 г., постановено по преписка № 198/2013 г. на Петчленен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминацията /КЗДискр./ С решение № 373/25.09.2015 г. на КЗД, е установено, че спрямо жалбоподателя не е извършена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признаците „лично положение" и „обществено положение". Подадената от З. жалба е оставена без уважение. С решение № 38/15.02.2016 г. по адм. дело № 635/2015 г. по описа на Административен съд-Враца е отхвърлена жалбата на З. срещу Решение № 373/ 25.09.2015 г. по пр, № 198/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация. По повод постъпила касационна жалба на З. срещу Решение № 38/ 15.02.2016 г. постановено по адм. дело № 635/2015 г. на адм. съд-Враца е образувано адм. дело № 10051/2016 г. по описа на ВАС. С решение № 1553/06.02.2019 г. по адм. дело № 10051/2016 по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 38/15.02.2016 г. по адм. дело № 635/2015 г. по описа на адм. съд-Враца. Жалбоподателят З. е осъден да заплати в полза на Върховна касационна прокуратура сумата от 100 (сто) лв. разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно Разпореждане от 26.02.2019 г. по адм. дело № 635/2015 г. по описа на Адм. съд-Враца по постъпила молба от процесуален представител на ГГРБ, е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на Върховна касационна прокуратура против З.З. за сумата от 100. 00 лв. По молба на ГГРБ е образувано изп. дело № 20194310400162 г. по описа на ДСИ при PC-Ловеч срещу З.З., посочени са способи за предприемане на действия по събиране на вземането спрямо длъжника.

По делото са постъпили и мотиви от ДСИ С. Атанасова, в които приема, че жалбата е подадена в извън срока по чл. 436, ал. 1 ГПК относно възражението за разноските и подадена в срок относно възражението срещу отказ да се прекрати делото и секвестируемостта на запорираната сума. Излага, че жалбоподателят е длъжник с право да обжалва на основание чл. 435, ал. 2, т. 2, т. 6 и т. 7 ГПК насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото и акта за определяне на разноските. Счита, че жалбата е  недопустима относно възражението за разноските и допустима срещу отказа да се прекрати делото и секвестируемостта на запорираната сума, поради което следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Излага, че на основание чл. 426, ал. 1 ГПК „Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение”, като съобразно ал. З от същия член „Редовността на молбата по ал.1 се проверява по чл.129”. Чл. 129 ГПК регламентира съдържанието на исковата молба.  Сочи, че при извършената проверка на молба вх.№861/29.03.2019 г. не е открила нарушения на тези законови разпоредби. Налага довод, че молбата е подадена от заинтересовано да си събере вземането лице, снабдило се с изпълнителен лист за това свое вземане и представлявано в изпълнителния процес от пълномощник с надлежно изготвено пълномощно. Посочва, че съгласно чл. 136, ал.1 от Закона за съдебна власт „Прокуратурата на Република България е единна и структурата и е в съответствие с тази на съдилищата”, а съобразно чл. 138, т. 1 от същия закон „Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата” и чл.138, т. 2 „Организира дейността на Върховната касационна прокуратура,Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и на административните ръководители в прокуратурата”.  Посочва, че с вх. №1370/30.05.2019 г. взискателят е депозирал възражение срещу исканията и твърденията на длъжника, направени в уведомлението от 25.04.2019 г.

Счита, че на основание чл. 79, ал. 2 ГПК „Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника”. Твърди, че таксите  са платени на 14.05.2019 г. /л.31 и л.32 от делото/. Позовава се и на т.11 от TP 3/2015 от 10.07.2015 г. по т.д.№3/2015 на ОСГТК на ВКС „Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата възможност: когато таксите по изпълнението на са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника” и съгласно т. 11 „Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него”.

Навежда довод, че на основание чл. 264, ал. 2, изр.второ от Закона за съдебна власт „На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт”, каквото вземане в случая е предмет на делото. Посочва, че присъдената сума за юрисконсултско възнаграждение не е публично държавно вземане - аргумент от чл. 162, ал. 2 ДОПК и редът за неговото събиране не е този по ДОПК, а по ГПК.

Не приема направеното от длъжника възражение за определяне размера на разноските и на дълга по делото, като посочва, че за правилния размер на дълга е уведомен и със съобщение изх.№3698/03.05.2019 г., получено от него на 28.05.2019г.

Излага, че определянето на юрисконсултското възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 100. 00 лева и присъединяването му към дълга по делото по реда на чл. 79 ГПК е съобразен с разпоредбите на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27 от Наредба за заплащане на правната помощ, без да превишава посочените там размери.

Счита, че е неоснователно оплакването за несеквестируемост на преведената от „Райфайзенбанк" ЕАД, в изпълнение на наложен запор, сума в размер 202. 64 лева, с оглед отговора на банката по наложения запор по реда на чл. 508 ГПК - л. 23 от делото.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

В СИС при PC Ловеч е образувано изп. дело № 162/2019 г., образувано на 02.04.2019г. по молба от ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, чрез гл.експерт юрисконсулт Цветелина Маринова с представено пълномощно от Главния прокурор на Република България, на основание оригинален изп. лист, издаден на 26.02.2019 г. по адм.д.№ 635/2015 по описа на Административен съд гр. Враца, съобразно който З.В.З. ЕГН ********** ***, е осъден да плати на взискателя 100.00 лева присъдени разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.

С молбата за образуване на делото - вх.№861/29.03.2019г., взискателят е поискал присъждане на разноски за представителство в изпълнителното производство по реда на Наредба за заплащане на правната помощ. На осн.чл.78 ал.8 ГПК и чл.27 от Наредба за заплащане на правната помощ в полза на взискателя е определено такова възнаграждение в размер на 100. 00лв., за което длъжникът е уведомен както с ПДИ, връчена му на 18.04.2019 г.

Взискателят е посочил способи за изпълнение: запор върху вземания за трудово възнаграждение и запори върху банкови сметки. ДСИ е разпоредила да се изискат справки за работодател и за наличие на банкови сметки и е дала е указания към взискателя за плащане на съответните такси.

Първоначално на длъжника е изпратена ПДИ с изх. №2954/03.04.2019 г. и връчена на длъжника на 18.04.2019 г.,  според която общия размер на дълга е 372.90 лева.

На 15.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк” ЕАД.

Длъжникът се е явил в СИС при PC Ловеч на 24.04.2019 г. с питане как е формирано задължението. ДСИ е установил, техническата грешка и е информирал длъжника, че действителния размер на дълга е 236.80 лева.

ДСИ е уведомил длъжника за правилния размер на дълга със съобщение с изх. №3698/03.05.2019 г., получено от него на 28.05.2019г.

За допусната техническа грешка и за неизпълнено разпореждане на ДСИ е поискал обяснения от съдебния деловодител.

ДСИ е изпратил съобщение до взискателя за дължимите държавни такси, което е получено от него на 09.05.2019 г. на електронна поща, посочена в молбата за образуване -л.16, както и на хартиен носител на 20.05.2019г. Таксите са платени от взискателя на 14.05.2019 г. /л.31 и 32 от делото/.

С вх.№1083/25.04.2019 г. длъжникът е депозирал до ЧСИ уведомление, в което сочи съображения и прави искане за прекратяване на делото - л. 18.

С постановление от 08.05.2019 г. ДСИ С. Атанасова е отказала да прекрати изп. дело № 162/2019 г. по описа на СИС Ловеч.

Постановлението е връчено на длъжника на 28.05.2019 г.

По изп. дело от „Райфайзенбанк" ЕАД на 30.04.30219 г., в изпълнение на наложен запор от ДСИ, е преведена сума в размер 202. 64 лева.

На 14.05.2019 г., във връзка с постъпилата жалба от длъжника, включваща и възражение за несеквестируемост на удържаната сума, ДСИ е изготвил разпореждане до „Райфайзенбанк"ЕАД на основание чл. 446а, ал. 5 във връзка с чл. 446 ГПК.

На 05.06.2019 г. „Райфайзенбанк” ЕАД е отговорила на ДСИ на основание чл. 508 ГПК, като в  информация за произхода на средствата е посочено, че сумата ,,е формирана от постъпление с произход „ЗЕЛЕНИ 2018", с наредител „ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ”.

Жалбата е подадена от длъжника в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и разгледана по същество е частично основателна.

Жалбата е неоснователна по отношение на искането за отмяна на Постановление за отказ за прекратяване на изп. дело. Правилно и законосъобразно е прието от ДСИ, че не са налице условията за прекратяване  на изпълнителното дело. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя  на основание представен изпълнителен лист. Към молбата за образуване на изп. дело  е приложено пълномощно. Съгласно чл. 136, ал. 1 от Закона за съдебна власт „Прокуратурата на Република България е единна и структурата и е в съответствие с тази на съдилищата”. По силата на чл. 138, т. 1 от същия закон „Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата” и чл. 138, т. 2 „Организира дейността на Върховната касационна прокуратура,Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и на административните ръководители в прокуратурата.

Съгласно т.11 от TP 3/2015 от 10.07.2015г. по т.д.№3/2015 на ОСГТК на ВКС „Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност,а в чл.79 ал.2 ГПК изрично е уредена другата възможност: когато таксите по изпълнението на са внесени от взискателя,те да бъдат събрани от длъжника”. Прието е в  Тълкувателното решение, че изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. В конкретният казус ДСИ е изпратил съобщение до взискателя за дължимите държавни такси, което е получено от него на 09.05.2019 г. на електронна поща, посочена в молбата за образуване -л.16, както и на хартиен носител на 20.05.2019г. Таксите са платени от взискателя на 14.05.2019 г. /л.31 и 32 от делото/.

Неоснователно е становището на жалбоподателя, че вземането следва да бъде събрано по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.264 ал.2 изр.второ от Закона за съдебна власт „На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт”, каквото вземане в случая е налице. Редът за събирането на вземането е по ГПК.

Въззивната инстанция намира, че не следва да се обсъжда аргумента на жалбоподателя за неправилно отразен размер на дълга в изпратената до него първоначална покана за доброволно изпълнението. По делото е установено, че първоначално на длъжника е изпратена ПДИ с изх. №2954/03.04.2019 г. и връчена на длъжника на 18.04.2019 г.,  според която общия размер на дълга е 372.90 лева. Длъжникът се е явил в СИС при PC Ловеч на 24.04.2019 г. с питане как е формирано задължението. ДСИ е установил, техническата грешка и е информирал длъжника, че действителния размер на дълга е 236.80 лева. ДСИ е уведомил длъжника за правилния размер на дълга със съобщение с изх. №3698/03.05.2019 г., получено от него на 28.05.2019 г. За допусната техническа грешка и за неизпълнено разпореждане на ДСИ е поискал обяснения от съдебния деловодител.

Жалбата е основателна относно възражението за несеквестируемост на запорирана в „Райфайзенбанк"ЕАД и преведена  сума по изп. дело в размер на 202. 64 лева. Твърденията на ДСИ, че сумата от 202. 64 лева е секвестируема не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото е установено, че на 05.06.2019 г. „Райфайзенбанк” ЕАД е отговорила, като в  информация за произхода на средствата е посочено, че сумата „е формирана от постъпление с произход „ЗЕЛЕНИ 2018”, с наредител „ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ”. Налице е утвърдена съдебна практика / Решение № 143/25.10.17 г. по гр. д. № 4666/16г. на ВКС, ІІІ г. о., Р. № 40/28.03.18г. по в. ч. гр. д. № 10818г. на ВнАС), според която финансовата помощ от Европейския съюз за земеделските производители по мерките по директни плащания за съответната кампания са целево предоставени и са обект на специален режим, поради което са несеквестируеми. Както е посочено и в цитираните решения този извод се извежда и от анализа на вътрешната и общностна нормативна уредба: § 47, ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2013г., чл. 17а от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 11 от отменения по настоящем, но действал към релевантния момент, Регламент (ЕО) на Съвета от 21.06.2005г. и др., според които отпуснатите от европейски фондове средства (субсидии) представляват публични финансови средства, които не могат да се използват за погасяване на държавни вземания и такива на трети лица. С разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика изрично е указан обществения характер на целта на отпусканите директни плащания на дребни земеделски стопани, а именно - допринасяне пряко за жизнеспособността на селските райони. Налице са норми с императивен характер, които са установени в обществен интерес. От изложеното следва извода, че средствата по банковата сметка на жалбоподателя, които имат за източник субсидии от ДФ "Земеделие", представляват несеквестируемо вземане на основание чл. 444, т. 8 ГПК. Насочването на принудителното изпълнение към тях е незаконосъобразно и затова запорирането на тази сума и превеждането й по изп. дело е неправилно, поради което следва да бъде отменен наложение запор на жалбоподателя върху банковата му сметка в „Райфайзенбанк България” ЕАД.

При този изход на процеса въззивната инстанция приема, че следва да се остави без уважение въззивна жалба от З.В.З.,***, като неоснователна в частта, с която се иска отмяна на Постановление от 08.05.2019 г. на ДСИ С. Атанасова при СИС РС Ловеч, с което е отказано прекратяване на изп. дело № 162/2019 г. по описа на СИС Ловеч,  тъй като атакуваното действие е законосъобразно. Жалбата е основателна относно възражението за несеквестируемост на запорирана в „Райфайзенбанк"ЕАД и преведена  сума по изп. дело в размер на 202. 64 лева, поради което следва да бъде отменено обжалваното действие - наложен запор върху банкова сметка *** З.В.З. в „Райфайзенбанк" ЕАД, като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд

 

                                   Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба от З.В.З.,***, тъй като атакуваното действие - Постановление от 08.05.2019 г. на ДСИ С. Атанасова при СИС РС Ловеч, с което е отказано прекратяване на изп. дело № 162/2019 г. по описа на СИС Ловеч,  е законосъобразно, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

  ОТМЕНЯ наложен със запорно съобщение изх. № 3344/15.04.2019 г. запор върху банкова сметка *** З.В.З. в „Райфайзенбанк" ЕАД на ДСИ С. Атанасова по изп. дело № 162/2019 г. по описа на СИС Ловеч, тъй като атакуваното действие е незаконосъобразно.

  Решението е окончателно.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                      1.

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                                      2.