№ 74
гр. Ловеч, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101318 по описа за 2021 година
Установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
79 ал. 1 от ЗС.
Постъпила е искова молба от ИВ. ЕВГ. АВР. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат
Х.Р., срещу ЕТ „АВЕЛ-7-ГИНКА А.А“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, в която ищецът посочва, че управлява и стопанисва от 2008 г. до
настоящия момент следните недвижими имоти: ***, вид собственост „частна“, вид
територия „урбанизирана“, НТП „За друг вид застрояване“, с площ от 204 кв.метра, при
съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 43952.514.89 и река „***“, описан по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, и Сграда с идентификатор ***.1, находяща се в ***,
вид собственост „частна“, с функционално предназначение „Сграда за търговия“, брой
етажи 1 /един/, със застроена площ от 39 кв.метра, описана по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, построена в описания по-горе поземлен имот ***.
Ищецът твърди, че горепосочената сграда с площ от 39 кв.м. представлява закрит кът
в долния край на „тераса“, построен от него с негови средства, като той владее и поддържа
целия имот още от 2008 година. Твърди, че от този момент ответникът ЕТ „Авел-7-Г. А.а“
не е владял имота, а представителят му Г.Д. А.а не е стъпвала в имота и не е владяла който и
да е от двата имота. Във връзка с обект ***.1, пояснява, че това е временно съоръжение –
1
съществуваща тераса, на която е направено преустройство през 2003 г. Ищецът уточнява
също, че управлява и притежава заведение ***, попадащо на партерно ниво на имот с
идентификатор 43952.514.89.1, с адрес в ***. Към заведението е описаната по-горе тераса,
която е наземна и представлява поземлен имот, разделен на два кадастрални обекта, а
именно: описаните *** и ***.1. Посочва още, че той лично е строил в описаните имоти
подобрения, заплащал е за поддръжка и почистване на имотите, както и ги поддържал сам с
личен труд през последните тринадесет години.
Ищецът счита, че поради факта, че е построил със собствени средства сграда с
идентификатор ***.1, както и факта на непрекъснатото му владение в продължение на
тринадесет години на тази сграда и поземления имот ***, към момента е придобил
собственост върху описаните имоти по давност, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС, т.е. с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Тъй като ищецът не разполага с документ за собственост, счита, че има правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост.
Въз основа на изложеното, ищецът моли да бъде установено, че към момента на
завеждане на исковата молба, той е придобил, на основание изтекла в негова полза 10-
годишна придобивна давност, право на собственост върху описаните по-горе поземлен имот
с идентификатор ***, находящ се в ***, заедно с построената в имота сграда с
идентификатор ***.1.
В условията на евентуалност, ищецът моли, в случай че в съдебния процес, с оглед
експертизата на вещото лице, се окаже, че ответникът е собственик само на част от
описаните имоти, да бъде установено, че на същото основание – изтекла придобивна
давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС, ищецът е придобил право на собственост върху идеалната
част, собственост на ответника от описаните имоти.
В законоустановения едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50 ал.
2 от ГПК, на последния вписан в търговския регистър адрес, не е подал писмен отговор по
предявения иск и не е изразил становище.
В съдебно заседание, ищецът лично и с процесуалния си представител адв. Р., поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения за неговата основателност.
В писмени бележки на процесуалния представител са доразвити аргументи за основателност
на претенцията.
Ответникът ЕТ „Авел-7-Г. А.а“, редовно призован при условията на чл. 50 ал. 2 от
ГПК, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по съществото на
спора.
В срока за произнасяне на решението по делото, е постъпила молба от ищеца, чрез
адв. Р., с която е представил копие от заявление от ЕТ „Авел-7-Г. А.а“, представлявано от
Г.Д. А.а /А./, че признава за придобит по давност от ищеца процесния поземлен имот, заедно
с построената в него сграда.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на ищеца,
2
всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 02.08.2001 г., между Община Ловеч, представлявана от Кмета Пламен Петков Еврев,
от една страна, като продавач, и ответника ЕТ „Авел-7-Г. А.а“, чрез Г.Д. А.а, от друга
страна, като купувач, е сключен Договор за продажба на имот частна общинска собственост,
по силата на който продавачът продал на купувача собствения си недвижим имот – частна
общинска собственост, актуван с акт за общинска собственост № 51604, съставляващ:
161/694 идеални части от дворно място, цялото от 694 кв.м., находящ се в парцел IV, в кв.
146 по РП на ***, при граници на парцела: *** триетажен жилищен блок, р. *** /видно от т.
1.1 от договора/, с цена на недвижимия имот в размер на 8060.00 лева, която купувачът е
заплатил /т. 2.1/. Договорът е вписан в Службата по вписванията – гр. Ловеч.
Приложено е Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх.№ 7007-
102-1/21.05.2021 г., издадено от Община Ловеч във връзка с подадено заявление от ищеца
ИВ. ЕВГ. АВР. в уверение на това, че 161/694 идеални части от урегулиран поземлен имот
IV в кв. 146 по действащия регулационен план на гр. Ловеч, одобрен със Заповед №
4170/13.10.1975 г., описани в точка 1.1 от горепосочения Договор за продажба на имот
частна общинска собственост от 02.08.2001 г., вписан в Служба по вписванията – Ловеч с №
158/06.08.2001 г., том VIII, вх.№ 2485, са идентични с поземлен имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-
18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, описан в скица на поземлен имот № 15-482297 от 07.05.2021 г., издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Ловеч.
Видно от приложената скица на поземлен имот № 15-482297/ 07.05.2021 г., издадена от
СГКК-Ловеч, поземленият имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ: 204 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при
съседи: 43952.515.1, 43952.514.89. В скицата като собственик на имота е вписан ЕТ „Авел-7-
Г. А.а“, на основание посочения по-горе Договор за продажба от 02.08.2001 г., вписан в
Службата по вписванията – Ловеч.
От същата скица се установява, че върху поземления имот с идентификатор *** попада
сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 39 кв.метра, брой етажи 1, с
предназначение: сграда за търговия. Като собственик отново е вписан ответника ЕТ „Авел-
7-Г. А.а“, без данни за идеалните части и без документ за собственост /видно от
приложената скица на сграда № 15-583045 от 01.06.2021 г. на СГКК-Ловеч/.
Приложено е Удостоверение изх.№ 2078-56-1/09.06.2021 г. на Община Ловеч в уверение на
това, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед №
РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК-София, с адрес: ***, с площ от
204 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
3
за друг вид застрояване, заедно с попадащата върху него сграда с идентификатор ***.1, със
застроена площ 39 кв.метра, брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, е отписан от
актовите книги за общинска собственост, съгласно Договор за продажба на имот частна
общинска собственост, вписан в СВ-Ловеч с вх.№ 2485/06.08.2001 г., том VIII, № 158.
От Удостоверение изх.№ Р-365/29.06.2021 г. на Областен управител на област Ловеч се
установява, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е отписан от актовите книги
за държавна собственост със Заповед № РД-08-72/25.06.2021 г. на Областен управител на
област Ловеч, препис от която е приложен по делото.
В друго удостоверение на Областния управител на област Ловеч с изх.№ Р-281/31.05.2021 г.
е посочено, че за сграда ***.1 със ЗП 39 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за
търговия, липсва акт за държавна собственост.
Относно идентичността на процесния имот с този, предмет на договора за продажба на имот
частна общинска собственост от 02.08.2001 г., съдът е допуснал и изслушал съдебно-
техническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице, което съдът преценява
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че закупената идеална част от имот
дворно място, цялото от 694 кв.м., находящо се в парцел IV, кв. 146 по РП на ***, при
граници на парцела: *** триетажен блок, река „***“, по представения договор, съвпада с
имот *** по КККР на гр. Ловеч. При извършения оглед на място, вещото лице е
констатирало, че процесният имот *** и построената в него сграда представляват част от
заведение ***, находящо се на ***. По-конкретно, експертът е посочил, че площта на
търговска сграда ***.1 е 39 кв.м., като същата представлява заградена „наземна тераса“,
която попада в п.и. *** по КККР на гр. Ловеч и в парцел IV, в кв. 146 по РП на ***, при
граници на парцела: *** триетажен блок, река „***“.
Ищецът представи по делото препис от влязло в сила съдебно решение № 532/26.10.2021 г.
по гр.дело № 1262/2012 г. на Ловешкия районен съд, от което се установява, че бракът му с
Г.Д. А.а, сключен на 11.06.1987 г., е прекратен по взаимно съгласие, като утвърденото от
съда споразумение не е имало за предмет уреждане на имуществени последици от развода.
Не се спори, че Г.Д. А.а е регистрирана като ЕТ „Авел-7-Г. А.а“. Именно в качеството й на
едноличен търговец е закупила процесния недвижим имот по силата на договора за
продажба на имот частна общинска собственост от 02.08.2001 г.
Ищецът твърди, че целият имот, заедно със сградата, се владее и поддържа от него
още от 2008 година, а Г.Д. А.а не е владяла който и да е от двата имота. Сградата с площ от
39 кв.м. представлявала закрит кът в долния край на „тераса“, построен от него с негови
средства. Ищецът е уточнил, че притежава заведение ***, попадащо на партерно ниво на
имот с идентификатор 43952.514.89.1, с адрес в ***. Към заведението е описаната по-горе
тераса, която е наземна и представлява поземлен имот, разделен на два кадастрални обекта,
а именно: описаните *** и ***.1. Твърди също, че той лично е строил в описаните имоти
подобрения, заплащал е за поддръжка и почистване на имотите, както и ги поддържал сам с
личен труд през последните тринадесет години.
4
За доказване на тези факти ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез
показанията на трима свидетели.
Свидетелката Д.Д.С. е адвокат и кантората й се намира на третия етаж в триетажна
административна сграда в ***, която сграда е една от границите на процесния имот.
Свидетелката знае, че в тази сграда има офиси, зъболекарски кабинети и други адвокатски
кантори. Заяви, че от 15 години ползва адвокатската си кантора и ежедневно има
наблюдение за имота на ищеца, който е в непосредствена близост до триетажната сграда.
Имотът представлявал заведение, наречено ***, с градина и тераса, като по нейни
наблюдения непрекъснато в обекта се извършвали ремонти както лично от ищеца, така и от
майстори. Виждала ищеца всеки ден в обекта, включително да отключва входната врата,
виждала го много пъти и на покрива да извършва ремонти. Постоянно обновявал обекта,
който първоначално бил тераса, а сега същата била заградена и имало изнесени маси, както
и поставена камина за отопление на пелети. Свидетелката заяви, че ищецът е споделял с нея
какви средства е вложил за ремонтите в обекта и същите не били малко. За Г. знае, че са
били съпрузи с И., но впоследствие разбрала, че са се разделили и Г. е заминала за чужбина.
Свидетелят Е.В.В. заяви, че около 2008-2009 г. е взел под наем помещение, което закупил
2010 г. и го ползва и в момента, намиращо се на втория етаж в административната сграда на
***. Знае за дворно място там, в което по същото време И.А. започнал да строи и да го
облагородява, като много пъти виждал лично И. да работи, както и майстори. Сега в това
дворно място имало сграда, заградена, с поставена метална врата, която вечер се заключва с
катинар, а сутрин е виждал И. да я отключва. Имотът представлявал „наземна тераса“ и се
ползвал като заведение за хранене. И. постоянно правел подобрения, като първоначално
имало само дървен навес, а сега покрив с дървена конструкция и под с дюшеме. Свидетелят
има впечатления, че когато се правели общи събрания на собствениците на триетажната
сграда във връзка със събиране на такси за общите части и ремонти, винаги е присъствал
И.А., като притежател на заведение /дискотека/ ***, намиращо се в сутерена на триетажната
сграда. По думите на свидетеля „…винаги когато е ставало въпрос за *** и за дворното
място, се е отзовавал И. и за заплащане на такси…“. Относно местонахождението на
дворното място спрямо триетажната сграда, свидетелят заяви: „…Влизайки по стълбите в
лявата страна се намира самата зала на дискотеката, а вдясно се намира това дворно място,
за което става на въпрос и то си е извън самата сграда…“. Преди около две години имало
проблеми с канализацията, която стигала до дворното място на И. и се извършил основен
ремонт с подмяна на тръбите, като целият ремонт на канализацията за цялата сграда
заплатил И.. Свидетелят заяви, че познава Г. А.а от около 2000 година, но последните 12
години не я е виждал, нито е присъствала на общите събрания на собствениците, като в
града се говорело, че е в чужбина.
Свидетелката С.А.И.аяви, че познава ищецът от много отдавна и знае за процесния имот на
***, тъй като тя от 2000 година работи в офис на застрахователна компания, сега с фирмено
наименование ОЗК „Застраховане“, намиращ се на ул. ***, като уточни, че този адрес е
срещу имота на И.. Свидетелката описа имота като „наземна тераса“ с дворно място, което е
5
заградено и има врата. По нейни наблюдения, И. постоянно правел ремонти в имота и го
стопанисвал добре, преустройвал го и инвестирал в него. По думите на свидетелката „…
дворното място се използва за заведение, има маси, пицария е, по-рано беше само градина.
И. го изгради това заведение сега, обособи го, направи го с врата, стопанисва го и инвестира
И. в имота“. За Г., свидетелката заяви, че я познава само визуално, но не я е виждала над 13-
14 години.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗС, за установяване право на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него сграда ***.1, находящ се в
***.
За да се уважи този иск, на основание изтекла придобивна давност, следва да са налице
установените от закона предпоставки на давностното владение. Съгласно разпоредбата на
чл. 79 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2, ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на едно физическо лице правото
на изключителна собственост по отношение на конкретен недвижим имот, е необходимо
претендиращият несобственик да е упражнявал в период не по-малък от 10 години
фактическа власт върху този имот /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на имота поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което
несъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено и само
за себе си.
От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът приема, че
процесният имот, представляващ дворно място, е придобит от ЕТ „Авел-7-Г. А.а“ по силата
на договора за продажба с Община Ловеч от 02.08.2001 г. Към този момент ищецът е имал
сключен граждански брак с регистрираната като ЕТ Г.Д. А.а, тъй като се установи, че
бракът им е бил сключен през 1987 г. и прекратен през 2012 г. От съществено значение за
спора е обстоятелството дали имотът има характер на съпружеска имуществена общност по
смисъла на чл. 19 ал. 1 от действалия тогава СК от 1985 г. За да отговори на този въпрос
съдът съобразява Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2/2001 г. на ОСГК
на ВКС, постановено по някои въпроси на СК от 1985 г., в мотивите на което е прието, че
режимът на съпружеска имуществена общност се отнася до придобиването на вещи, права
върху вещи и парични влогове само с потребителски характер за задоволяване нуждите на
семейството. Обратно, дейността на едноличния търговец има за цел формиране на приходи
и печалба от реализираната търговска дейност, извършвана посредством търговското
предприятие. Даденото разрешение е, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19 ал. 3
от СК от 1985 г. /отм./, се изключва за придобитото по време на брака от едноличния
търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху
вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази
6
дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското
предприятие /т. 1 от диспозитива на посоченото ТР/. Впоследствие, това разрешение е
възприето и в новия СК от 2009 г., като според чл. 22 ал. 3 от същия, лични са вещните
права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на
търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
От изложеното следва извода, че в случая процесният имот, ползван като заведение, е
придобит от ответницата – едноличен търговец, като изключителна нейна собственост за
упражняване на търговската й дейност. От свидетелските показания, които съдът съобразява
като последователни и безпротиворечиви, основани на непосредствени впечатления за
имота и извършваните подобрения в него, се установи, че преди около 15 години
ответницата е напуснала гр. Ловеч, не е проявявала никакъв интерес към имота, не го е
посещавала и не е участвала в неговото поддържане. От този момент и по-конкретно от
2008 година, единствено ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота явно,
спокойно, постоянно и непрекъснато, правейки ремонти и подобрения, в резултат на които в
дворното място, представляващо „наземна тераса“, е обособена сграда с площ от 39 кв.м., с
предназначение: сграда за търговия. Следователно, изминалият период от много повече от
10 години на постоянно, непрекъснато, явно и спокойно владение на ищеца върху
поземления имот, заедно с построената в него сграда, с ясно изразено намерение за своене
на имотите и без да има противопоставяне от страна на бившата вече съпруга на ищеца, е
достатъчен, за да се приеме за завършен в негова полза фактическият състав на
придобивната давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният установителен иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗС, за установяване право на
собственост на ищеца върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ловеч, с
адрес: ***, с площ от 204 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ***.1 с
площ от 39 кв.м., е основателен и доказан, на основание изтекла 10-годишна придобивна
давност по отношение на имотите в тяхната цялост. В този смисъл искът следва да бъде
уважен изцяло, без да е необходимо произнасяне и по заявения в условията на евентуалност
иск.
Ищецът не е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал.
1 от ЗС, по отношение на ЕТ „АВЕЛ-7-ГИНКА А.А“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, с физическо лице търговец Г.Д. А.а /понастоящем с фамилно име „А.“/,
че ИВ. ЕВГ. АВР., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е собственик, на основание
изтекла 10-годишна придобивна давност, на следните недвижими имоти: Поземлен имот с
7
идентификатор ***, находящ се в ***, вид собственост „частна“, вид територия
„урбанизирана“, НТП „За друг вид застрояване“, с площ от 204 кв.метра, при съседи на
имота: 43952.515.1, 43952.514.89, описан по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, и
Сграда с идентификатор ***.1, находяща се в ***, вид собственост „частна“, с
функционално предназначение „Сграда за търговия“, брой етажи 1 /един/, със застроена
площ от 39 кв.метра, описана по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена в
посочения по-горе поземлен имот с идентификатор ***.
На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС, дава на ищеца шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за отбелязване на същото в Службата по вписванията - гр. Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8