№ 32
гр. Поморие, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20222160100601 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца С. П. П. срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР осъдителни искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, за
заплащане /съгласно приетото изменение на иска в съдебно заседание от 12.01.2023 г. / на
сумата от 511.71лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 59.20 часа, за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143, както и сумата
от 121.26лв. съгласно прието изменение на иска в с.з. от 12.01.2023г. представляваща лихва
за забава върху дължимите от ответника суми от датата на възникване на задължението за
плащане до предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба
ищецът твърди, че през периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г. е полагал труд при 24-
часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като „старши
пожарникар“ в Районна служба ПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас. За процесния
период ищецът положил нощен труд – 504ч, а преизчисляването на нощен към дневен труд с
коефициент 1.143 възлизало на 576ч. и в резултата на това се стигало до извънреден труд от
около 72 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Ответникът
дължал и лихва за забава върху главницата за периода от датата на възникване на
задължението за плащане до предявяване на иска – 30.09.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. През процесния
период ищецът бил в служебно правоотношение с МВР и е държавен служител, полагал е
труд на смени по график, но по отношение на държавните служители приложение намирали
1
специалните разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР и неоснователно е искането на
ищеца за прилагане на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа молбата.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. С подадена молба от
16.12.2022г. поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе становищата на страните, събраните по делото доказателства,
и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд, като
„старши пожарникар“ в Районна служба ПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас при Главна
дирекция ПБЗН МВР. Страните не спорят, че с оглед характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период, същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00
часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза (л.80), неоспорена от
страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период от
01.10.2019г. до 10.07.2020г., ищецът е работил на смени, като за същият период е полагал
нощен труд за времето от 22 часа до 6. 00 часа и общо за целия процесен период е положил
общо 414 часа, нощен труд, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с
приложен коефициент 1. 143 се получават общо 473.20часа. Установява се от експертизата,
че разликата между преизчисления по 1.143 нощен труд представляващ извънреден труд и
реално положения труд за целия процесен период е 59.20 часа. Дължимата суми за
преизчисления нощен труд представляващ извънреден труд е 511.71 лв. и същата не е
заплатена от ответника. Установи се от заключението на вещото лице, че лихвата за забава
върху сумата от 511.71лв., изчислена за периода от момента когато сумата е станала
изискуема до датата на образуване на делото – 30.09.2022 г. е в размер на 121.26лв.
По делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на
възнаграждение за този труд.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден
труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
2
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. До 10.07.2020 г.
(преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.), която е и приложимата към случая редакция
на закона, разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е предвиждала, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове
не е следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 на същия
член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време - до 280 часа годишно, е следвало да се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
Съгласно ал. 7 в тази редакция на закона, извънредният труд не може да надвишава 70 часа
на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
С приетите изменения на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. вече е фиксирана
нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа за всеки 24-часов
период. Приета е нова ал. 4, съгласно която "при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1", като промените в закона действат занапред.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-36/07.01.2020 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да
полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче не е предвидено,
че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се
преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в наредбите от
29.07.2016 г. и от 07.01.2020 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд
3
от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд
при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-
неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за
всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период от
01.10.2019 г. до 10.07.2020 г. нощен труд, преизчислен като извънреден труд по
горепосочения коефициент в установения от експертизата размер. Предвид на това исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за горепосочения период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден
е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 511.71 лв. който
съвпада с размера след изменението по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска за мораторна лихва, ищецът претендира лихва за забава
върху дължимите от ответника суми - 511.71 лв. от датата на възникване на задължението за
плащане до датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2022 г. Съдът намира, че
предявения иск е основателен за сумата както е изчислена от вещото лице в размер
на121.26лв., който размер съвпада с размера след изменението по реда на чл. 214, ал. 1 от
ГПК за процесния период. В случая, от заключението на вещото лице се установява, че
изчислената сума от 121.26лв. лихва за забава е относима за периода от 01.02.2020 г. до
30.09.2022 г.,
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от 400.00лв.
4
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса
при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на РС Поморие дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, която е в
общ размер на 100.00 лева, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице в размер на 200.00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР – гр. София, представлявана от гл. комисар Н.Николов-директор да
заплати на ищеца С. П. П., ЕГН **********, със съд. адрес гр.Бургас, ул. Шейново №50,
ет.3, ляв адв.кантора - адв. Р.Ц. сумата от 511.71 лв. / петстотин и единадесет лева и 71ст./
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 59.20ч., за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР,
както и сумата от 121.26лв. /сто двадесет и един лева и 26ст./, представляваща лихва за
забава върху дължимите от ответника суми, за периода от 01.02.2020 г. до 30.09.2022г.
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР – гр. София да заплати на ищеца – С. П. П., ЕГН **********
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лв.
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР – гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Поморие сумата от 300.00 / триста / лева разноски по делото, от които
100.00лв. държавна такса и 200.00 лева разноски от бюджета на съда за извършената
експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5