№ 15108
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Л. ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от Л. ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211110128881 по описа за 2021 година
при участието на съдебния секретар Валерия Димитрова, за да се произнесе съобрази
следното.
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от Л. В. Н. с ЕГН **********, Г. М. И.
с ЕГН ********** и И. В. М. с ЕГН **********, и тримата с адрес село Владая, ул. „Л.
Миланов“ .., и тримата със съдебен адрес град София, бул. „Витоша“ ..., Търговски
дом, вх. „Б“, ет. 3, кантора 313 (ищци). Ищците твърдят, че наследодателят им Васил
Иванов е бил титуляр на партида за доставяне на електрическа енергия спрямо
недвижим имот, находящ се в село Владая, ул. „Л. Миланов“ № .... Заявяват, че след
смъртта на наследодателя им не е налице валидна облигационна връзка между него и
ответника, поради което ответникът не може да издава фактури, включително за
корекция по сметка, защото смъртта на физическото лице прекратява качеството му на
потребител на електрическа енергия. Поддържат, че ответникът няма лиценз за
продажбата на електрическа енергия, поради което издадената фактура е извън
законовата делегация. Освен това сумата била претендирана при първоначална липса
на основание, защото не отговаря на реалното месечно потребление. Отричат да са
сключвали договор с ответника за съответния клиентски номер. Поддържат, че
законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) противоречи
на чл. 114 и 115 от Конституцията. Освен това намират, че тази правна норма, както и
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ уреждат договора за продажба на електрическа енергия с краен
клиент, какъвто те нямат с ответника. Излагат доводи, че мрежовият оператор
всъщност няма право да издава фактура за корекция и да я предявява за плащане,
защото според чл. 98, ал. 1 и ал. 2 продавачът на електрическа енергия събира всички
суми за потребената електрическа енергия, в това число и мрежовите услуги. Допълват,
че ответникът не е предвидил нов ред за уведомяване за корекционните процедури в
общите условия съобразно чл. 98а, ал. 1, т. 6 от общите условия на продавача след
1
приемането на новите ПИКЕЕ. Оспорват да е била извършена проверка, а ако такава е
била извършена, то оспорват тя да е протекла по надлежния ред. Твърдят, че
корекцията на сметка визира електромер, който не е обслужвал съответния адрес.
Намират, че потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на
средствата за търговско измерване и че те не са негова собственост. Поддържат, че
процедурата по корекция на сметка не е уредена в общите условия на ответника.
Позовават се на правото на Европейския съюз. Оспорват претендираната от ответника
сума и по размер. Искат от съда да признае за установено, че не дължат на ответника
сумата в общ размер на 1 547 лева и 52 стотинки, начислена с фактура №
**********/25. 03. 2021 г. за периода 02. 12. 2020 г. – 02. 03. 2021 г. Претендират
разноски. Правят възражение за претендираното от ответника възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „.....“ АД (предходна фирма „ЧЕЗ Разпределение България“), ЕИК ....,
седалище и адрес на управление и град София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч
Марк Бизнес център, чрез процесуалния представител юрисконсулт Лора Топалова.
Твърди, че операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползувателя
на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия,
както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, и че ползувателят на
мрежата заплаща на нейния оператор дължимата сума съобразно чл. 56 от действащите
(новите) ПИКЕЕ. Намира, че ищците са признали наличието на облигационна връзка с
ответника, защото като не са го уведомили за смъртта на наследодателя им и са
продължили да ползуват електрическа енергия с конклудентни действия са приели
правата и задълженията му като потребител. Преизчисляването на електрическата
енергия се извършва по цена на електрическата енергия за покриване на
технологичния разход, определена от КЕВР за мрежовия оператор. Заявява, че на 02.
03. 2021 г. е била извършена техническа проверка на средството за търговско
измерване, за което е бил подаден сигнал на телефон 112 и е бил съставен констативен
протокол. Твърди, че потребител е бил потърсен на адреса, но понеже не се е отзовал,
то проверката е била направена в присъствието на независим свидетел. В резултат на
проверката било констатирано присъединяване преди средството за търговско
измерване (промяна в схемата на свързване), поради което цялата потребявана за
обекта електрическа енергия не се измервала. При това положение и предвид периода,
през който средството за търговско измерване не е било проверявано, била извършена
корекция на сметка за период от 3 месеца преди проверката. Обосновава, че тъкмо
ответникът трябва да издава фактура за корекция на електрическата енергия. Намира,
че с ПИКЕЕ се предвижда обективна отговорност, при която вината на потребителя не
е елемент от правопораждащия фактически състав. Допълва, че процедурата по
ПИКЕЕ за корекция е израз на облигационноправния принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване. Позовава се на съдебна практика. Иска от съда да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищците са предявили три субективно съединени отрицателни установителни
иска с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК. Видно от уточнението на исковата молба,
ищцата Г. И. претендира, че не дължи сумата 1 031 лева и 68 стотинки, а ищците Л. Н.
и И. М. претендират, че не дължат по 257 лева и 92 стотинки (л. 9). Исковата молба
отговаря на законовите изисквания, поради което е редовна. Видно от твърденията,
2
направени с нея, е налице спор между страните за претендирана от ответника парична
сума. При това положение ищците обосновават и доказват наличието на правен
интерес от воденето на отрицателния установителен иск, до което се свежда и тежестта
им на доказване.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно отношение между него и ищците, по силата на
което им е разпределял електрическа енергия през периода 02. 12. 2020 г. – 02. 03. 2021
г. спрямо обект, находящ се в село Владая, ул. „Л. Миланов“ № ..., че на 02. 03. 2021 г.
е била извършена проверка на средството за търговско измерване, че е била налице
твърдяната промяна в схемата на свързване, изразяваща се в присъединяване към
електроразпределителната мрежа преди средството за търговско измерване, поради
което то не е отчитало количеството електрическа енергия, както и че коригираното
количество електрическа енергия е било изчислено математически вярно и отговаря на
стойността 1 547 лева и 52 стотинки.
Страните не спорят, че между наследодателят на ищците Васил Н. Иванов и
ответника е било налице валидно облигационно отношение, по силата на което
ответникът е разпределял доставената електрическа енергия за Васил Иванов спрямо
обект, находящ се в село Владая, ул. „Л. Миланов“ № ..., до смъртта на наследодателя
на 03. 01. 2021 г. (което обстоятелство съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се
от доказване в първото открито съдебно заседание). Според закона облигационното
отношение по разпределяне на доставената електрическа енергия възниква между
оператора на електроразпределителната мрежа и крайния клиент (чл. 92, ал. 1, т. 4 и т.
6 ЗЕ). Краен клиент на свой ред е клиент, който купува електрическа енергия за
собствено ползуване (пар. 1, т. 27г ЗЕ). Разпределянето на електрическа енергия се
извършва при публично известни и одобрени от държавата общи условия по
регулирани цени (чл. 104а ЗЕ). Писмена форма за сключването на договора за
ползуването на електроразпределителната мрежа не се изисква. Освен това не се
изисква нарочно приемане на общите условия от потребителя. Той има само
възможност да възрази срещу тях и да поиска уговарянето на специални условия. В
случая не се твърди наследодателят на ищците да е възразил срещу общите условия на
ответника (публикувани във вестниците „Конкурент“ и „Народен глас“ на 26. 11. 2007
г.). На следващо място, от систематичното тълкуване на уговорките на общите условия
се налага изводът, че потребител за битови нужди е собственикът, вещният ползвател
или друго лице, което има съгласието на собственика/вещния ползвател на съответния
обект (чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 53, т. 1 от общите условия) и което ползва
електрическата енергия в съответния обект. Счетоводното отразяване на името на
титуляря на партидата и на клиентския номер е правноирелевантно, то няма връзка с
облигационното отношение по разпределянето на електрическата енергия.
От друга страна, признанието на факта, че наследодателят на ищците е бил в
облигационно отношение с ответника, трябва да се преценява във връзка с всички
данни по делото (чл. 175 ГПК). В дадения случай от приобщения като писмено
доказателство заверен препис от нотариален акт се установява, че наследодателят и
ищцата Г. И. (съпрузи) през 1991 г. са прехвърлили на ищеца Васил Иванов недвижимо
имущество в село Владая (поземлен имот ведно с първия етаж от построената в него
жилищна сграда), като са запазили в своя полза докато са живи заедно или поотделно
вещно право на ползуване върху имота (л. 109 от делото). Ако този договор се отнася
до целия процесен обект, то признанието на факт, направено от ищците, следва да се
тълкува в смисъл, че техният „наследодател“ в качеството си на един от вещните
3
ползуватели на обекта е бил страна по облигационното отношение с мрежовия
оператор. Тогава обаче след настъпването на смъртта му неговото вещно право на
ползуване се е погасило, а ищците не са наследили имота, защото голата собственост
върху него е била прехвърлена приживе на един от тях. Останало е вещното право на
ползуване на ищцата Г. И.. Като ограничено вещно право то е по-наситено от правото
на собственост на ищеца Л. Иванов и затова следва да се приеме, че облигационното
отношение е само между мрежовия оператор и нея. При това съдът отчита, че
представеният нотариален акт описва недвижимото имущество само като парцел в село
Владая с планоснимачен номер, площ, съседи и сграда, докато в исковата молба и
приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства процесният обект
е описан само с административния си адрес в село Владая. При това положение не
може да се направи сигурен извод, че недвижимото имущество по нотариалния акт е
идентично с процесния присъединен към електроразпределителната мрежа обект,
съответно че нотариалният акт не се отнася до други недвижими имоти в село Владая
(например за адреса, който ищците са посочили с исковата молба). Такъв сигурен
извод не може да бъде направен, но доколкото все пак се поражда обосновано
съмнение за идентичност, защото и недвижимите имоти по нотариалния акт, и
процесният обект се намират все в село Владая, то следва да бъдат приложени
неблагоприятните последици на тежестта на доказването. Понеже предявеният иск е
отрицателен установителен, в случая тежестта на доказването е за ответника. В
първото открито съдебно заседание по делото, в което беше отделено като безспорно
между страните обстоятелството, че до смъртта на Васил Иванов между него и
ответника е било налице съответно облигационно отношение, ответникът се запозна и
не възрази срещу приемането на нотариалния акт като доказателство по делото, като
същевременно пропусна да формулира доказателствени искания във връзка с
наличието на валидно облигационно отношение с ищците след смъртта на Васил
Иванов. Поради това процесуално бездействие съдът приема, че недвижимото
имущество по нотариалния акт е напълно идентично с процесния обект и че
следователно през процесния период ищците Л. Н. (гол собственик) и И. М. (нито
собственик, нито вещен ползувател) не са били страни по облигационно отношение с
ответника – мрежови оператор. В този случай обаче ответникът доказва пълно и главно
наличието на валидно облигационно отношение през процесния период с ищцата Г. И.
(единствен вещен ползувател).
По делото са събрани като доказателства заверен препис от констативен
протокол, писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“ (л. 101), показанията на
свидетелите В. П., Росиян Янев (служител на ответника) и Радован Радованов, както и
експертното заключение по основната съдебно-техническа експертиза. Анализирани
поотделно и съвкупно, от тях се установява, че на 02. 03. 2021 г., около 11, 50 часà, е
била извършена проверка на средството за търговско измерване на процесния обект в
село Владая. В хода на проверката Росиян Янев и другите служители на ответника
потърсили потребител от адреса, но никой не се отзовал. Ищецът Л. Н. по това време
бил на работа. Проверката констатирала, че защитната пломба на електронното табло
липсва. Чрез определен проводник (френски, усукан, 1х16 кв. мм, алуминиев, в кутия,
която се е намирала под кутията на електронното табло, с клема) процесният обект бил
свързан по въздушен път с разпределителната мрежа преди средството за търговско
измерване, поради което то не отчитало потребяваната в процесния обект електрическа
енергия. ..., друг служител на ответника, се обадил на тел. 112 и съобщил за
неправомерно ползуване на електрическа енергия в процесния обект. Проверката
привлякла вниманието на свидетеля Радованов, познат на ищеца Л. Н.. В отговор на
4
негово питане служителите на ответника му обяснили, че става въпрос за
неправомерно ползуване.
Известно противоречие се откроява между показанията на свидетеля Радованов
и останалите изброени доказателства единствено в частта, в която свидетелят
Радованов заявява, че не е видял служителите на ответника да съставят документи на
място. Съдът предпочита да даде доверие на показанията на свидетеля Янев, според
които на място е бил съставен констативен протокол. Макар и този свидетел да е
служител на ответника и показанията му да трябва да се преценяват особено
внимателно поради възможната му заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК, те са
логични, непротиворечиви, последователни и подкрепени от останалите доказателства
по делото, в това число и от заверения препис от констативен протокол.
След съставянето на констативния протокол на място ответникът коригирал
количеството на начислената за процесния обект електрическа енергия за периода 02.
12. 2020 г. – 02. 03. 2021 г. по дневна тарифа на 7 786 КВт/ч. За корекцията съставил
уведомление с приложен съставеният констативен протокол, което било изпратено по
пощата на процесния обект и било получено там на 15. 03. 2021 г. от ....
След като проверката е била извършена на 02. 03. 2021 г., то приложение
намират Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн.
„ДВ“, бр. 35 от 2019 г. Ответникът има качеството на оператор на
електроразпределителната мрежа и следователно извършва проверки на място на
средствата за търговско измерване (чл. 46, ал. 1 ПИКЕЕ). В разглеждания случай през
време на проверката на място е присъствал познат на ищеца Л. Н.. По вече изложените
съображения съдът прие, че ищецът Л. Н. не е бил страна по облигационното
отношение с ответника, съответно че не е потребител. Затова правилно и в
съответствие с чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ съставеният на място констативен протокол е бил
подписан от служителите на ответника и от свидетел. Понеже не става въпрос за
техническа или софтуерна манипулация на самото средство за търговско измерване, а
за неизмерване на изправен електромер поради промяна в схемата на свързване, то
правилно средството не е било демонтирано и изпратено на органите за метрологичен
контрол (чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ). Констативният протокол е бил получен на адреса на
процесния обект в съответствие с чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. Според настоящия състав в
съответствие с изискването на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ ответникът-мрежови оператор е
предвидил в чл. 55, ал. 2 от общите условия ред за уведомяването на клиента при
коригиране на сметката му за електрическа енергия. Не може да бъде споделена
изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл. А дори и
да можеше да се приеме, че чл. 55, ал. 2 от общите условия не предвижда изискуемия
от чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ ред, то след като фактически са били изпратени и получени на
адреса на процесния обект уведомление за корекцията и констативният протокол, то
потребителят е могъл да организира защитата си срещу предстоящата претенция за
стойността на коригираната електрическа енергия и следователно процедурата отново
следва да се приеме за спазена и отговаряща на закона.
Корекцията на количеството електрическа енергия обхваща период от три
месеца съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. За да провери дали коригираното количество
електрическа енергия е било изчислено правилно и дали претендираната от ответника
стойност й съответства, съдът допусна основна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза. Според експертното заключение по основната експертиза коригираното
количество електрическа енергия от 7 786 КВт/ч е изчислено в съответствие и с
останалите изисквания на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а претендираната от ответника сума
5
математически вярно възпроизвежда цената на това количество електрическа енергия.
От друга страна, при изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание то
заяви, че не е разполагало с фактически данни за естеството на присъединителния
проводник. Във връзка с това съдът допусна допълнителна съдебно-техническа
експертиза, според чието заключение коригирането на количеството електрическа
енергия за същия период възлиза на 6 279 КВт/ч, чиято стойност е 1 247 лева и 99
стотинки с ДДС.
За да избере кое от двете противоречиви експертни заключения да предпочете,
съдът държи сметка, че съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа. Техническите норми за пропускателна способност са установени в
Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии (Наредбата). От справката за преизчислени количества
електрическа енергия се установява, че ответникът е коригирал електрическата енергия
при допустим продължителен ток от 93 А. Всъщност според събраните свидетелски
показания и според констативния протокол проводникът е бил „1х16 кв. мм“, което
съдът приема за едножилен проводник със сечение 16 кв. мм. Тогава и като се
съобразят другите фактически данни (че проводникът е алуминиев и се е намирал във
въздуха), то допустимият продължителен ток е 75 А (таблица 4 към Наредбата).
Поради тази причина съдът избира да възприеме данните от експертното заключение
по допълнителната съдебно-техническа експертиза и приема, че при правилно
преизчисляване на количеството електрическа енергия на 6 279 КВт/ч стойността й
възлиза на 1 247 лева и 99 стотинки с ДДС.
Страните спорят също така досежно материалноправната легитимация на
ответника да претендира така преизчислената сума, като според ищците
материалноправно легитимиран е не той, а продавачът на електрическата енергия. Във
връзка с това съдът държи сметка, че средствата за търговско измерване са собственост
на мрежовия оператор (чл. 8 ПИКЕЕ) и тъкмо той е длъжен (предвид езиковата
фомулировка на чл. 46, ал. 1 ПИКЕЕ) да извършва проверки за правилното им
отчитане. Освен това мрежовият оператор закупува електрическа енергия за
покриването на технологичните разходи в мрежата (чл. 4, ал. 3 от Правилата за
търговия с електрическа енергия) и преизчислените количества електрическа енергия
се отразяват като електрическа енергия за покриване на технологични разходи на
мрежовия оператор (чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ). От анализата на последните две правила е
видно, че мрежовият оператор понася първоначално разходите при неправилно
измерване на количеството електрическа енергия вместо потребителя, който я е
ползувал. При това положение той има правен интерес и е материалноправно
легитимиран да претендира стойността й след коригирането. Че мрежовият оператор е
материалноправно легитимиран да претендира стойността на коригираната
електрическа енергия при действащите ПИКЕЕ се застъпва и в актуалната съдебна
практика, която настоящият състав споделя (решение № 61 от 02. 06. 2022 г. на ВКС по
гр. дело № 1898/2021 г., III г. о.; решение № 60215 от 09. 12. 2021 г. на ВКС по гр. дело
..78/2020 г., III г. о.).
Страните освен това спорят и за релевантността на вината. Така според ищците
те нямат вина за неточното измерване, докато според ответника ПИКЕЕ уреждат
обективна отговорност (тоест според него въпросът за вината не е елемент от
правопораждащия правото на едностранно коригиране фактически състав). Според
6
настоящия състав обстоятелството дали потребителят има вина за неправилното
отчитане или пълното неотчитане на количеството електрическа енергия е
правноирелевантен за възникването на преобразуващото право на едностранна
корекция. Никъде в ПИКЕЕ не е поставено изискване за виновно поведение на
потребителя или на друго лице. Изисква се само обективният факт на неправилното
отчитане или пълното неотчитане да е установен по надлежния ред. Нещо повече:
преобразуващото право на едностранна корекция възниква дори когато средството за
търговско измерване е било повредено от извънредни събития като пожар, аварии,
военни действия, природни бедствия – бури, проливни дъждове, наводнения,
градушки, земетресения, заледявания, суша, свличане на земни маси и други природни
стихии, стачки, бунтове, безредици и др. (чл. 49, ал. 6 ПИКЕЕ във връзка с пар. 1, т. 11
от Допълнителната разпоредба към ПИКЕЕ). След като правото на едностранна
корекция няма нужда изобщо да е свързано с човешко поведение, то очевидно вината е
правноирелевантна. Не става въпрос и за обективна отговорност, уредена в подзаконов
нормативен акт, а за правила за разпределение на риска от неправилното отчитане или
пълното неотчитане на разпределяната електрическа енергия, уредени в пределите на
законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Рискът от неправилното отчитане или
пълното неотчитане се разпределя между крайния потребител, защото негова е ползата
от потребяването на неотчетената електрическа енергия, и мрежовия оператор, защото
той следва да бъде стимулиран своевременно да проверява средствата си за търговско
отчитане.
За пълнота следва да се отбележи, че в нашата правна система обявяването на
законови норми за противоконституционни се извършва с решение на
Конституционния съд. Законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е обявявана за
противоконституционна. Преобразуващото право за едностранно коригиране на сметка
освен това не противоречи на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, според който сметките за електрическа енергия следва да се
изготвят въз основа на реалното енергийно потребление. ПИКЕЕ уреждат
изключителни случаи, при които е обективно невъзможно да се изготви сметка,
съответстваща на реалното енергийно потребление, като изключението от правилото в
случая се установено по надлежния ред.
По изложените съображения съдът намира, че следва да уважи отрицателните
установителни искове на ищците Л. В. Н. и И. В. М. поради липса на облигационно
отношение по разпределяне на електрическа енергия през процесния период.
Отрицателният установителен иск на ищцата Г. И. за сумата 1 031 лева и 68 стотинки
обаче следва да бъде отхвърлен, защото ответникът доказа пълно и главно, че тя му
дължи сумата 1 247 лева и 99 стотинки.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди разноски.
Тримата ищци са сторили разноски за държавна такса в размер на 61 лева и 90
стотинки (по 20 лева и 63 стотинки от всеки), банкова комисиона 1 лев и 57 стотинки
(по 52 стотинки от всеки), а ищецът Л. В. е сторил освен това разноски за един адвокат
в размер на 300 лева (в минимален размер) и за депозит за допълнителна експертиза в
размер на 150 лева и банкова комисиона в размер на 2 лева и 47 стотинки. Ищците Г.
И. и И. М. са били защищавани безвъзмездно от адвокат Д. и адвокат Гигова. Тогава на
ищеца Л. В. трябва да бъдат присъдени целите сторени от него разноски в размер на
473 лева и 63 стотинки, а в полза на ищцата И. М. целите сторени от нея разноски в
размер на 21 лева и 16 стотинки, а в полза на безвъзмездно защищавалата я адвокат
Гигова възнаграждение в минимален размер от 300 лева.
7
В полза на ищцата Г. И. не следва да бъдат присъждани разноски, съответно в
полза на безвъзмездно защищавалия я адвокат Д. не следва да бъде присъждано
адвокатско възнаграждение.
Ответникът е сторил разноски за депозит за основната съдебно-техническа
експертиза в размер на 300 лева, за депозит за разпит на свидетел в размер на 30 лева и
за юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на съществена фактическа
и правна сложност съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 80 лева. Съдът
приема, че ответникът е сторил разноските поравно за защитата си по всеки един от
трите субективно съединени иска. Затова ищцата Г. И. трябва да бъде осъдена да му
заплати една трета от тях, а именно 136 лева и 67 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, че ищецът Л. В. Н. с ЕГН **********, адрес село Владая, ул. „Л.
Миланов“ .., не дължи на ответника „.....“ АД (предходна фирма „ЧЕЗ Разпределение
България“), ЕИК ...., седалище и адрес на управление и град София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център, сумата 257 лева и 92 стотинки,
представляваща част от задължение за стойността на едностранно коригирана сметка за
електрическата енергия, потребена през периода 02. 12. 2020 г. – 02. 03. 2021 г. в обект,
находящ се в село Владая, ул. „Л. Миланов“ № ..., за която ответникът е издал фактура
№ **********/25. 03. 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, че ищцата И. В. М. с ЕГН **********, адрес село Владая, ул. „Л.
Миланов“ .., не дължи на ответника „.....“ АД (предходна фирма „ЧЕЗ Разпределение
България“), ЕИК ...., седалище и адрес на управление и град София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център, сумата 257 лева и 92 стотинки,
представляваща част от задължение за стойността на едностранно коригирана сметка за
електрическата енергия, потребена през периода 02. 12. 2020 г. – 02. 03. 2021 г. в обект,
находящ се в село Владая, ул. „Л. Миланов“ № ..., за която ответникът е издал фактура
№ **********/25. 03. 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на Г. М. И. с ЕГН **********, адрес село Владая, ул. „Л.
Миланов“ .., за установяването в отношенията й с ответника „.....“ АД (предходна
фирма „ЧЕЗ Разпределение България“), ЕИК ...., седалище и адрес на управление и
град София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център, че Г. М. И. не
дължи на „.....“ АД сумата 1 031 лева и 68 стотинки, представляваща част от
задължение за стойността на едностранно коригирана сметка за електрическата
енергия, потребена през периода 02. 12. 2020 г. – 02. 03. 2021 г. в обект, находящ се в
село Владая, ул. „Л. Миланов“ № ..., за която ответникът е издал фактура №
**********/25. 03. 2021 г.
ОСЪЖДА ответника „.....“ АД (предходна фирма „ЧЕЗ Разпределение
8
България“), ЕИК ...., да заплати на ищеца Л. В. Н. с ЕГН **********, сумата в размер
на 473 лева и 63 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
ОСЪЖДА ответника „.....“ АД (предходна фирма „ЧЕЗ Разпределение
България“), ЕИК ...., да заплати на ищцата И. В. М. с ЕГН **********, сумата в размер
на 21 лева и 16 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
ОСЪЖДА ответника „.....“ АД (предходна фирма „ЧЕЗ Разпределение
България“), ЕИК ...., да заплати в полза на адвокат .... от Софийската адвокатска
колегия адвокатско възнаграждение за безвъзмездно оказана правна помощ и
съдействие в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ищцата Г. М. И. с ЕГН ********** да заплати в полза на ответника
„.....“ АД (предходна фирма „ЧЕЗ Разпределение България“), ЕИК ...., сумата 136 лева
и 67 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9