МОТИВИ към присъда №
75/18.07.2016г. по НОХД № 1432/2016г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив
е повдигнала обвинение срещу подсъдимите:
- А.Т.М., за това, че:
1. На 07.03.2016г., в с.Р.К.,
обл.П., при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изтърпяването на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, чрез
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство – тесла, е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – пари – сумата от 59,60 лева, от владението на „П.” ЕООД – с. Ж.,
без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а”, вр. чл.18, ал.1 от НК и
2. На 08.03.2016г., в с.Р.К.,
обл.П., като извършител, в съучастие с Г.Л.Л., също като извършител, при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изтърпяването
на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи
– малко черно портмоне на стойност 5 лв. и пари – сумата от 50 лева, всичко на
обща стойност 55 лева, от владението на Д.И.Ч., с намерение противозаконно да
ги присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл.199, ал.1, т.4,
вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а”, вр. чл.20, ал.2 от НК и
- Г.Л.Л., за това, че на
08.03.2016г., в с.Р.К., обл.П., като извършител, в съучастие с А.Т.М., също
като извършител, е отнел чужди движими вещи – малко черно портмоне на стойност
5 лв. и пари – сумата от 50 лева, всичко на обща стойност 55 лева, от
владението на Д.И.Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила - престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
По делото няма предявени за съвместно
разглеждане граждански искове, пострадалите не се възползваха от предоставените
им по закон права за встъпване в процеса. Имуществените вреди от престъплението
грабеж са възстановени на св.Ч. от близките на подс.Л., а св.Д. няма претенции
към подс.М. за възстановяване на несъставомерните имуществени вреди от
престъплението опит за кражба.
Делото беше разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено и от двамата подсъдими пълно
признание на фактите по обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, така, както е
повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа
обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия М., и превеса на
отегчаващите отговорността обстоятелства за него, на същия, и за двете
престъпления, за които му е предявено обвинение, да се наложат наказания
ориентирани към максимума на предвиденото в закона, които да се намалят с 1/3
предвид процедурата на съкратено съдебно следствие, след което да се определи
едно общо такова и същото да се увеличи с ½ на основание чл.24 от НК,
което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип, с приспадане на предварителното задържане. За подс.Л., Прокурорът
предлага наказанието да се определи при балансиращи отговорността
обстоятелства, около средата на предвидения в закона размер, което да се намали
с 1/3 и да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип с приспадане на предварителното задържане. Прокурорът предлага и
вариант за разпореждане с веществените доказателства и възлагане на направените
по делото разноски.
Защитата на подс.М., не оспорва
фактите по делото, предлага съдът да прояви снизходителност и да наложи
наказания Лишаване от свобода по справедливост, като се съобрази с направеното
признание и тежкото семейно и материално положение на този подсъдим, като
същите намали с 1/3, предвид проведената процедура, а общото наказание да не се
увеличава.
Подсъдимият А.М. лично, изказа
съжаление за стореното и моли за по-ниско наказание.
Защитата на подс.Л., също не
оспорва фактите по делото, предлага съдът да вземе предвид изразеното разкаяние
от този подсъдим, наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
ролята на подсъдимия за разкрИване и на двете престъпления, като се определи
наказание под законово установеният минимум, и то по квалификация на
извършеното - кражба, а не грабеж, тъй като според защитата липсват данни, от
които да се извлече умисъл за прилагане на сила и заплашване спрямо
пострадалата Д.Ч. у подс.Л..
Подсъдимият Г.Л. лично, изказва
съжаление за извършеното, моли за по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди на основание
чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Т.М. е роден на
***г*** , обл.П., българин, български гражданин, женен, безработен, с начално
образование, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г.Л.Л. е роден на
***г***, обл.П., българин, български гражданин, неженен, работещ, без
образование, неграмотен, осъждан-реабилитиран, ЕГН: **********.
Подс.А.М. и подс.Г.Л. признаха
изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
следните:
Подс.А.М. е осъждан с влязла в
сила присъда по НОХД № 1360/2007г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на 9
години Лишаване от свобода за престъпление по чл.115 от НК. На 26.06.2013г. той
бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от така наложеното
му наказание в размер на една година, десет месеца и шестнадесет дни. Това
осъждане обуславя квалификацията на деянията, вменени във вина на подс.М., като
такива, извършени при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал.1,
б. „а” от НК.
Подсъдимите М. и Л. се познавали
от юношеските си години и поддържали приятелски отношения. През 2005г. двамата
били осъдени за извършено в началото на 2003г. в съучастие престъпление с
правна квалификация по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 /за подс.М. и вр.
чл.63, ал.1, т.3/, вр.26, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.
През 2016 година те продължавали
да поддържат близки отношения. Подс.Л. работел като кравар и пастир при св.Б.
от с.Р.К. от няколко години. През м.декември 2015г., по препоръка на подс.Л.,
св.Б. наел за същата дейност и подс.М.. Подс.Л. живеел в изоставен имот в
с.Р.К., а подс.М. се преместил да живее, заедно със семейството си, в имот на св.Б.,
в къща в с.Р.К.. Служебните си задължения подсъдимите изпълнявали в землището
на с.Р.К., обл.П., ежедневно - от 06,00 до 19,00 часа. Изплащаното им от св.Б.
възнаграждение било от по 500 лева на месец. Подс.М. редовно се оплаквал на
работодателя си, че детето му е болно и неколкократно искал от него пари. Св.Б.
му дал авансово общо около 100 лева. Тъй като не бил доволен от работата му, в
началото на м.март 2016г., св.Б. предупредил подс.М., че желае да прекратят
взаимоотношенията си. Мотивиран от вестта за предстоящото си уволнение, подс.
М. решил да извърши кражба на пари от вендинг автомат /кафемашина/ „З.С.”,
монтирана в с.Р.К.. Автоматът бил собственост на „П.” ЕООД - с. Ж.,
представлявано от св.Д.. В края на работния ден на 07.03.2016г. подс.М. предложил
на подс.Л. да отидат да разбият кафемашината и да си поделят намерените в нея,
под формата на монети, пари. Подс.Л. отказал. Подс.М. решил сам да извърши
кражбата. Отишъл до квартирата си /къщата на св.Б./, взел една тесла от
находящите се в двора инструменти и се заел да извърши намисленото
престъпление. Отишъл на мястото, където била инсталирана кафемашината на „П.“
ЕООД - на улица в циганската махала в село Р.К.. Огледал се. Видял, че никой не
го наблюдава и посредством теслата счупил и махнал декоративния панел в
предната част на машината. След това изкривил находящия се зад декоративния
панел метален такъв, така че се получил отвор към вътрешността на машината,
достатъчен да пъхне ръката си през него. През така направения отвор, опитал да
изтегли кутията, съхраняваща монетника на машината, в който в този момент имало
монети на стойност 59,50 лв. Поради конструктивните особености на машината,
подс.М. успял да издърпа и изкриви, но не могъл да вземе монетника, и си
тръгнал с празни ръце, като опитът му да открадне съдържащите се в него пари
останал недовършен, по независещи от волята му причини.
На следващата сутрин -
08.03.2016г., подс.М. споделил с подс.Л. неволите си, попречили му да осъществи
до край престъплението, което бил замислил. Това провокирало разговор между
двамата за недостига на парични средства, който изпитвали.
Междувременно, около 8,30ч. на
**.2016г. св.Д. минал през с.Р.К., за да провери дали кафемашината на фирмата
му функционира нормално. Веднага забелязал, че тя е разбита, като повредените
панели били негодни за ползване, но монетникът, макар и счупен, ведно със
съдържимите в него монети, бил във вътрешността й.
На 19.05.2016г. св.Д. предал
доброволно за нуждите на досъдебното производство един брой монетник за
кафемашина – черен на цвят и един брой декоративен пластмасов панел с отвор в
средата.
Прокурорът е възприел и пресъздал
в обстоятелствената част на обвинителния акт и заключението на извършената в
хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, съгласно което,
стойността на повредените от подс.М. при извършване на опита за кражба вещи,
възлиза на общо 241 лева.
По време на описания по-горе
разговор помежду им, състоял се сутринта на **.2016г., подсъдимите М. и Л.
решили, че биха могли лесно да си набавят парични средства, ако ограбят някой
от възрастните пенсионери в селото, които в същия ден трябвало да получат
пенсиите си за месеца. Набелязали за своя жертва пострадалата Ч., която била
възрастна и живеела сама в къща в края на с.Р.К. – на ул. „Т.” № *, което
улеснявало замисъла им.
В края на работния ден на
**.2016г., двамата обвиняеми окончателно оформили решението си да оберат
пострадалата Ч.. Разбрали се да се срещнат по-късно същата вечер, след като се
е стъмнило достатъчно и има по-малка вероятност да бъдат забелязани, когато
влизат в дома на св.Ч.. Разделили се и се прибрали по домовете си около 19
часа. Подс.М. използвал времето, за да се приготви за грабежа - намерил в дома
си платнена шапка, в която изрязал с нож отвори за очите и по този начин я
превърнал в маска. Взел със себе си и стар телефонен апарат с вградено фенерче,
за да си служи с последното. Действията му били наблюдавани от св.М., която не
проявила настойчиво любопитство относно тях. Около 20,30ч. подс.Л. отишъл до
дома на подс.М. и двамата се отправили към дома на пострадалата Ч..
Междувременно, след като синът й
– св.Ч. си тръгнал от дома й вечерта на същата дата, пострадалата си легнала и
заспала. Когато подсъдимите достигнали дома й, заварили входната врата на двора
заключена. Подс.М. си сложил носените от него ръкавици и преправената на маска
шапка, прехвърлил се в двора, като се покачил последователно на пън на улицата,
оттам на ламаринения покрив на селскостопанска постройка в същия имот, след
което скочил в двора на къщата. На стената на имота намерил закачен ключ за
входната врата на двора. Отворил я и пуснал в двора и подс.Л.. След влизането
си в двора, двамата обвиняеми се отправили към жилищната постройка. Вратата не
била заключена и те влезли. В една от стаите заварили спящата пострадала Ч..
Подс.М. се качил при нея на леглото, разтърсил я, събудил я и започнал да я
удря с юмруци по лицето, главата и тялото, стискал ръцете й и я душил с ръце, а
след това и с възглавницата от леглото. Действията си съпровождал с настоятелни
викове „Давай ми пенсията, че ще те убия!”. През това време подс.Л. претърсвал
помещенията на жилището за пари. Пострадалата Ч. уверявала подс.М. да я остави
на мира, тъй като е възрастна и няма много пари. След като подс.М. не получил
отговор от св.Ч. за това къде евентуално съхранява парите от пенсията си, в
крайна сметка станал и започнал, на свой ред, да претърсва помещението. Двамата
подсъдими намерили стоящото в близост до леглото на св.Ч. малко черно портмоне,
в което имало сума от 50 лева. Подс.М. взел портфейла и двамата с подс.Л.
напуснали жилището на пострадалата. Преди това, за да затруднят пострадалата да
повика помощ, подсъдимите взели и мобилния й телефон, който захвърлили в двора
на къщата.
След като напуснали имота на
пострадалата, подсъдимите Л. и М. отишли в дома на последния в около 22 часа на
08.03.2016г. В коридора си разделили парите, които били отнели от пострадалата,
посредством използване на сила. Св.М. видяла, че подсъдимите броят и си
разделят пари, но не попитала от къде са. Когато подс.Л. си тръгвал, подс.М.
излязъл с него и изхвърлил в кладенеца в имота портмонето, с което били взели
парите. Телефонът с фенерчето изхвърлил в уличен контейнер.
Сутринта на 09.03.2016г., след
като подс.М. излязъл от дома си, св.М., която се опасявала, че той е използвал
шапката, в която бил изрязал дупки за очите, за да извърши престъпление, я
изхвърлила в печката.
Междувременно пострадалата Ч.,
която била трудно подвижна и поради действията на подсъдимите нямала достъп до
телефона си, лежала безпомощна в дома си, докато сутринта на 09.03.2016г. неин
съсед минал да я навести. Разбрал за случилото се и веднага се обадил на сина й
– св.Ч., който уведомил полицията. Същата сутрин бил извършен и оглед на
местопроизшествие – къщата на пострадалата Ч..
На 10.03.2016г., в присъствието
на подс.М., бил извършен и оглед на кладенеца, находящ се в имот в с.Р.К., ул.
„**” № ***, посочен от подс.М. за мястото, където е изхвърлил отнетия портфейл,
при който, на дъното на кладенеца било намерено и приобщено като веществено
доказателство, черно на цвят портмоне с копче. При извършеното на 11.03.2016г.
от св.Ч. разпознаване на веществени доказателства, същият е разпознал
портфейла, като съвпадащ с отнетия от майка му - пострадалата Ч..
На същата дата бил извършен и повторен
оглед на имота на пострадалата, находящ се в с.Р.К. на ул. „Т.” № *, при който
на покривната конструкция на навес, намиращ се в северната част на имота, върху
поцинкована ламарина, била намерена и фиксирана частична следа от обувка.
Самата ламарина била предадена доброволно от св.Ч. за нуждите на разследването
на 11.03.2016г.
С протокол за доброволно
предаване от 10.03.2016г., подс.М., от своя страна, предал чифт черни ръкавици,
чифт обувки и овъглена маса, черна на цвят с продълговата неправилна форма, в
която се виждали остатъци от плетена материя, за които дал обяснение, вписано в
протокола, а именно, че ръкавиците, обувките и шапката, от която са обгорените
остатъци, е носил при извършване на грабежа в дома на пострадалата Ч..
При извършеното на 11.03.2016г.
претърсване и изземване, в жилище на адрес с.Р.К., ул. „***” № *, собственост
на св.Б., ползвано от подс.М. и св.М., последната насочила разследващите към
входа на постройката, като от земята зад входната врата на къщата, били
намерени и иззети четири парченца текстилна материя, за които св.М. посочила,
че били изрязани от подс.М. на 08.03.2016г. с нож, като прорези за очите от
текстилна шапка.
Прокурорът е възприел и описал в
обвинителния акт заключението на извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза по отношение на пострадалата Д.И.Ч., съгласно
което, на същата е било причинено: сътресение на мозъка; контузия на ларинкса;
контузия на главата; контузия на тялото, с включваща в себе си контузия на
гръден кош, контузия на корем, контузия на поясна област, контузия на таза и
контузия на двете ръце; кръвонасядания по главата, едно от което върви и
отчасти по шията; кръвонасядания по гръдния кош, поясната област, и горните и
долните крайници. Сътресението на мозъка, контузията на ларинкса, както и
контузията на главата и тялото, с включваща в себе си и контузии на гръден кош,
корем, поясна област, таз и двете ръце, поотделно и по съвкупност са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Кръвонасяданията, сами по себе си, са довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и отговарят да
са получени, както се съобщава в предварителните сведения на експертизата - при
удари с юмруци в главата и тялото на пострадалата, стискане с ръце за шията,
стискане на ръцете й и притискане на лицето й с възглавница.
Възприето и описано е и
заключението на извършената стоково-оценъчна експертиза, съгласно което
стойността на отнетото от пострадалата Ч. малко черно портмоне възлиза на 5 лв.
От възприетото и описано
заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, се установява родова
идентичност между четирите овални парчета трикотаж със син цвят, намерени зад
вратата в дома на подс.М., както и родова идентичност между тях и намерената в
печката на дома на подс.М. обгорена част от трикотаж.
Видно от възприетото и описано
заключение на съдебно-трасологическата експертиза, следите от подметки на
обувки, оставени върху приобщения по делото лист ламарина от покрив на
стопанска постройка на адрес с.Р.К., обл.П., ул. „Т.” № *, са оставени от лява
или дясна обувка от същия вид и модел, като представените обувки, предадени от
подс.М.. Установено е сходство в общите признаци, като поради липса на
индивидуални признаци, не би могло да се даде категорично заключение.
Така изложените факти,
подсъдимите А.М. и Г.Л. признаха и се съгласиха за тях да не се събират други
доказателства.
Описаната фактическа обстановка,
се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява,
на първо място от признанието, направено от подс.М. и подс.Л., по реда на
чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на свидетелите разпитани в
хода на досъдебното производство, които съдът преценява като логични,
последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран
доказателствен материал, както и от заключенията по изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи, компетентно изготвени, с необходимите
знания, отговарящи пълно и ясно на поставените задачи, неоспорени от страните,
от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени
към доказателствения материал по делото, както и от приобщените веществени
доказателства, като събраните доказателства в хода на досъдебното производство,
подкрепят признанието, направено от подсъдимите.
Единствено показанията на св.К.
нямат пряко отношение към предмета на доказване по делото, поради което и не се
ползват от съда. На практика те са снети за проверка на първоначално
поднесената от подс.М. версия за наличие на алиби спрямо него за
инкриминираната дата на деянието грабеж, но впоследствие тази версия е
изоставена и той е направил пълни самопризнания и за двете престъпления.
Анализ на доказателствата:
От събраните по делото
доказателства се потвърждават фактите описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от двамата подсъдими, както следва:
Св.П.Г. – полицейски служител,
дава показания за съобщената от подс.Л. пред него, информация, за начина на
осъществяване на посегателството над личността и собствеността на пострадалата
Ч., осъществено от Л. и М.; за това, че след влизането в имота на св.Ч., са
направили опит да проникнат и в друг имот на самотно живееща възрастна жителка
на селото, но къщата се оказала заключена, пред св.Г., подс.Л. заявил, че
инициатор на посегателството е подс.М., който го повикал със себе си вечерта на
осми март. Св.В.А. – полицейски служител, свидетелства за съобщеното му от
подс.М. при проведена беседа с него, относно начина на извършване на грабежа,
като пред този свидетел, подс.М. заявил, че идеята за грабеж на пострадалата Ч.
дал подс.Л., съобщил и за действията си след грабежа – подялбата на парите и
изхвърлянето на вещи. За нанесените удари в областта на цялото тяло,
включително и по главата, и запушването на устата временно с възглавница, за да
не вика, показания дава и самата пострадала – св.Ч.. За това, колко са били
парите в отнетото портмоне на св.Ч., показания дава синът й – св.И. Ч., който
лично е отделил такава част от пенсията й, взета същия ден, и я оставил на
разположение на майка си. Той е разпознал впоследствие и портмонето на
пострадалата, намерено в кладенец, в имота обитаван от подс.М., с посочено от
последния местонахождение. Св.С.С. – полицейски служител, участвал в
проведената беседа с подс.Л., дава информация за съобщеното от този подсъдим
относно извършения грабеж на пострадалата Ч., присъствал и в двора на подс.М.,
по време на огледа там, като лично извадил от кладенеца и посоченото от подс.М.
портмоне, възприел думите на подс.М., изразяващи готовност да предаде обувките,
ръкавиците и шапката, с които бил по време на грабежа, а след това и лично ги
приел. Св.М. – съпруга на подс.М., при изразено желание да свидетелства, дава
показания за подготовката на подс.М. при излизането му от дома им вечерта на
08.03.2016г. – изрязването на прорези в шапката, взимането на ръкавици и
тръгването с подс.Л., при заръка към нея да не казва нищо на съпругата на Л.,
макар и да не й съобщил дори къде отиват. При връщането на двамата в дома,
свидетелката възприела как подсъдимите броят пари на коридора в къщата, а на
другия ден, водена от опасенията си, че съпругът й е участвал в нещо нередно,
хвърлила шапката с прорезите в печката. Св.И. Б. дава информация за служебните
си взаимоотношения с двамата подсъдими. Св.В.Д. съобщава за констатираните от
него повреди по кафеавтомата в с.Р.К., като предал и доброволно на
разследващите взломените части от същия, дава информация и за наличните към
момента на опита за кражба монети в автомата и механизма, по който те се
изчисляват.
Съдът прие да ползва показанията
на тримата полицейски служители, посочени по-горе, тъй като никой от тях не е
участвал в извършването на процесуално-следствени действия по разследването,
водено срещу подсъдимите, нито е съставял протокол за такова действие, по ред,
предвиден в НПК. По отношение показанията на тези трима свидетели, както и за
тези на останалите свидетели, не възникват съмнения за достоверността им и съдът ги кредитира изцяло.
В съдебно заседание освен
признание на фактите по обвинителния акт, двамата подсъдими признаха и вината
си. Следва да се отбележи, че основна роля при разкритие на първото
престъпление – опит за кражба, има подс.Л., който при проведената с него беседа
за грабежа в дома на пострадалата Ч. е съобщил и за посегателството над кафе
автомата извършено предишния ден от подс.М., за което научил лично от него, а и
бил поканен преди това да участва в деянието, но отказал. Така, по тази
информация, разследващите стигнали и до св.Д., който потвърдил за взломяването
на машината, както и за това, че сам я отремонтирал, без да подава оплакване в
Полицията за случилото се. Впоследствие, в хода на разследването, при разпита
на обвиняемите, освен, че подс.Л. отново разказал всичко каквото знае за този
опит, самият подс.М. признал за деянието на 07.03.2016г. и неуспелия опит да
отнеме монетника на кафеавтомата. Признание в този смисъл бе направено и пред
съдебния състав.
Нанасянето на удари по цялото
тяло и главата на пострадалата Ч. при грабежа, се потвърждава и от заключението
на СМЕ спрямо нея. Трасологическата експертиза е в подкрепа на извода за
авторство на деянието грабеж, тъй като дава заключение за сходство на намерената
върху покрива на стопанската постройка следа от обувка с отпечатъка от обувките
на подс.М., а както той, така и подс.Л. описват механизъм на проникване в
дворното място именно чрез качването на подс.М. върху тази постройка.
Останалите експертни заключения изготвени в хода на досъдебното производство,
също се ползват изцяло от съда.
Така, съдът намери за безспорно
установено авторството на деянието грабеж, в лицето на подс.М. и подс.Л., а по
отношение на подс.М., и за деянието опит за кражба.
От
правна страна:
Подсъдимият А.Т.М. е осъществил
състава на престъпленията по:
- чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195,
ал.1, т.3, т.4, вр.чл.194, ал.1,вр. чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.18, ал.1 от НК,
затова, че на 07.03.2016г., в с.Р.К., обл.П.,
при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изтърпяването на което не е бил отложено по реда на чл.66 от НК, чрез
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство – тесла, е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – пари – сумата от 59.60 лева от владението на „П.” ЕООД – с.Ж.,
без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини, и
-
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.”а”, вр.чл.20, ал.2
от НК, затова, че на 08.03.2016г., в с.Р.К., обл.П., като извършител, в
съучастие с Г.Л.Л., също като извършител, при условията на опасен рецидив –
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изтърпяването на което не е било отложено по реда
на чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – малко черно портмоне на стойност 5
лева и пари – сумата от 50 лева, всичко на обща стойност 55 лева, от владението
на Д.И.Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
сила.
Подсъдимият Г.Л.Л. е осъществил
състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, затова, че на
08.03.2016г., в с.Р.К., обл.П., като извършител, в съучастие с А.Т.М., също
като извършител, е отнел чужди движими вещи – малко черно портмоне на стойност
5 лева и пари – сумата от 50 лева, всичко на обща стойност 55 лева, от
владението на Д.И.Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила.
По тази правна квалификация,
съдът ги призна за виновни.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на **.2016г., подс.М. е направил опит да отнеме
монетника на кафеавтомат, монтиран в с.Р.К. и стопанисван от фирмата на св.Д.,
като счупил с носена от него за целта тесла, два от панелите на автомата, с цел
да си осигури достъп до монетника, съдържащ към този момент 59.60 лева, но
поради конструктивните особености на машината, не успял да извади монетника и
напуснал мястото на престъплението без да го вземе. Така, съставът на вмененото
му престъпление се оказва изпълнен изцяло – стремеж за отнемане на наличните в
монетника пари, от владението на стопанисващия автомата, без знание и съгласие
на същия, налице са и включените в
обвинението квалифициращи признаци – разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот и използване на техническо средство. Опита е останал
недовършен по причини стоящи вън от волята на подс.М. – въпреки желанието му да
отнеме парите, той не успял да извади монетника от машината.
На **.2016г., двамата подсъдими,
следвайки съставеният от тях по-рано план за отнемане пенсията на възрастен жител
на селото и при набелязана жертва – св.Ч., се насочили към дома й късно
вечерта, по тъмно, проникнали в жилището й, в момент когато тя спяла, с
непосредствена и пряка цел - противозаконно да отнемат наличните в къщата
парични средства от взетата през деня пенсия. За да игнорират евентуална
съпротива от нейна страна, както и за узнаване на точното местонахождение на
парите от пенсията, използвали и сила – подс.М. я разтърсил и събудил, след
което стискал двете й ръце, шията й, нанесъл й удари в областта на цялото тяло
и главата, а когато пострадалата започнала да вика, запушил устата й с
възглавница, през което време подс.Л. претърсвал къщата за пари, светейки си с
фенерчето от телефона донесен от подс.М., но не намерил такива. В търсенето се
включил и подс.М., при което намерили портмонето с част от пенсията на
свидетелката – 50 лева в различни банкноти и монети, взели го и си тръгнали,
лишавайки пострадалата от достъп до собственият й телефон, за да имат
възможност да се отдалечат, преди тя да подаде сигнал за станалото. Така, с
действията си на инкриминираната дата, подсъдимите са прекъснали фактическата
власт на св.Ч. върху отнетото от къщата й портмоне с пари, изнасяйки го от там,
като са употребили за това сила, след което са се разпоредили с парите от
портмонето в своя полза, с което състава на престъплението грабеж се явява
изпълнен. Двамата подсъдими са действали в съучастие, като извършители, при
ясно разпределени роли за всеки един от тях. До мястото са отишли по
предварителна уговорка през деня - да ограбят пострадалата, като подс.М.
подготвил и маскировка, за да не бъде разпознат – шапка – маска за лицето, и
ръкавици, за да не оставя отпечатъци, фенерче, за да си светят при тършуването
в къщата на пострадалата, без да пускат осветлението, за да не бъдат
разпознати. При влизането в къщата, единият се заел със сломяване съпротивата
на жертвата, директно пристъпвайки към прилагане на сила, а другият започнал
претърсване на помещенията за пари, като действията на всеки един от двамата
подсъдими са възприемани от страна на другия, при което общността на умисъла за
извършваното съвместно от тях посегателство, както над личността, така и над
собствеността на пострадалата е налице.
Деянията опит за кражба и грабеж,
са извършени в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а“ от НК, от страна на подс.М., което се обуславя от осъждането му с Присъда №
172/16.08.2007г. по НОХД № 1360/2007г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязла
в законна сила на 09.03.2008г., с която му е наложено наказание в размер на 9
години Лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, за
извършено от него престъпление по чл.115 от НК, наказанието е изтърпяно, с
приложение и на условно предсрочно освобождаване, като от изтичане на
определеният изпитателен срок по УПО, до датата на извършване на деянията по
настоящото дело, срока по чл.30, ал.1 от НК не е изтекъл, и правилно, деянията
са квалифицирани като извършено в условията на опасен рецидив в първата
хипотеза, която квалификация се възприе и от съда.
Деянията са извършени от
подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, единствено възможен в случая и за
двете престъпления, като всеки един от тях е съзнавал обществено опасният характер на извършваното от него, предвиждал
е и е искал настъпването на обществено
опасните последици. До кафе автомата подс.М. е отишъл, за да го счупи и извади
монетника, от който да вземе наличните пари за себе си, а до къщата на св.Ч. и
двамата отишли, за да отнемат пенсията й, включително и със съзнание за
необходимост от използване на сила за това, каквато напрактика е и приложена.
По възраженията на защитата:
Защитата на подс.М. не оспорва
фактите по делото и не прави възражения по същество. Защитата на подс.Л.
настоява, че участието на този подсъдим във вмененото му деяние е в резултат
едва ли не принуда от страна на подс.М., който с нож го заплашил и му казал да
тръгват към дома на пострадалата, за да вземат пари, както и че всъщност не е
налице умисъл за грабеж у подс.Л., за който данните сочат единствено на умисъл
за кражба, тъй като той нямал никакво намерение да използва сила и заплаха
срещу пострадалата. Навеждат се и доводи за друга фактическа установеност
относно някои обстоятелства, различна от описаната в обвинителния акт – напр.
къде бил сложен телефона на пострадалата след деянието – на хладилника, а не на
двора, кога тя успяла да се изправи и излезе навън и т.н. На обсъждане подлежи
единствено възражението за липса на умисъл за грабеж у подс.Л., свързано с
искане за преквалифициране на извършеното от него като кражба. Така заявено,
възражението е неоснователно. От действията на двамата подсъдими при
осъществяване на деянието в дома на пострадалата Ч. е видно, че още при
влизането в къщата, всеки от тях се е насочил към определен вид действия, което
говори за разпределение на ролите при осъществяване на посегателството, като
възприемането на това, което върши другия и продължаване на собствената
дейност, при съгласие с действията на съучастника, изключва наличието на ексцес
на умисъла, така както настоя защитата на подс.Л.. Напротив, той е бил
натоварен с претърсване на помещенията в къщата, докато подс.М. принуждава със
сила св.Ч. да признае къде са парите й, съзнавал е както какво върши той, така
и какво прави подс.М., като дори при неуспеха му с намирането на пари, казал на
М. да остави пострадалата и да тръгват, и едва при включване и на М. в
търсенето е намерено отнетото портмоне – в стаята, в която била самата
пострадала. Така, умисъла и на двамата, именно за грабеж съпроводен с
упражняване на сила, е ясно очертан. Останалите доводи на защитата на подс.Л.
не подлежат на обсъждане, като недопустими, предвид проведената процедура на
съкратено съдебно следствие, при направено от двамата подсъдими признание на
фактите по обвинителния акт. Така, за защитата не е налице възможност да излиза
от рамките на описаните факти от страна на прокурора и да настоява за
възприемане на различни такива, а може да извлича доводи в подкрепа на
исканията си, единствено от описаните и признати факти. По повод тези
възражения, може само да се отбележи, че в случая няма никакво значение кой е
инициатор на отИването в къщата на пострадалата Ч., кой е посочил именно нейния
дом като обект на посегателството, къде е сложен телефона й след деянието, за
да й се попречи да го вземе, тъй като участието и на двамата в деянието е
установено, както и това, че пострадалата е била лишена от възможност да
осъществи контакт с близките си след деянието чрез поставяне на телефона й
извън обсега й, а тя е трудно подвижна. Изложените обстоятелства не биха имали
отношение дори и във връзка с определяне на наказанията, така че като цяло
възраженията в тази насока от страна на защитата, освен недопустими, са и
неотносими.
По наказанието:
Предвид
процедурата, по която протече делото, съдът е обвързан от разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, указваща прилагане на чл.58а от НК при определяне на
наказанието.
Предвид
различната правна квалификация и броя на вменените деяния, въпроса с
наказанията на двамата подсъдими ще бъде разгледан по отделно за всеки от тях.
Относно подс.М.:
За престъплението по чл.199,
ал.1, т.4 от НК е предвидено налагане на наказание Лишаване от свобода от 5 до
15 години, както и възможност за налагане на наказание конфискация до ½
от имуществото на виновния. За престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК е
предвидено налагане на наказание Лишаване от свобода от 3 до 15 години, както и
възможност за налагане на наказание конфискация до ½ от имуществото на
виновния. За да определи размера на наказанието Лишаване от свобода по отношение
на този подсъдим и за двете престъпления, съдът прецени всички обстоятелства по
чл.54 от НК. Така, обществената опасност на конкретно извършените деяния се
явява завишена. Касае се за тежки престъпления, широко разпространени, към
които обществената търпимост е изключително чувствителна. Относно второто
деяние следва да се отчете и обстоятелството, че е посегнато над възрастна – на
94 години, самотно живееща, беззащитна и спяща към момента на грабежа жена,
избрана като жертва именно заради тези белези. Завишена е и степента на
обществена опасност на дееца, като това се обуславя от лошите му
характеристични данни, свързани с
предходното осъждане, извън това, предопределящо квалификацията опасен
рецидив. От друга страна, следва да се вземе предвид и това, че подсъдимия М.
призна вината си в съдебно заседание, изказа съжаление за стореното,
причинените имуществени вреди от деянието грабеж са възстановени, от деянието
опит за кражба няма такива вреди, а що се отнася до несъставомерните, то св.Д.,
заяви, че няма претенции към подсъдимия, последния има две малолетни деца и
съпруга, за които дължи полагане на грижи. Предвид всичко изложено, съдебният
състав, единодушно направи преценка, че наказанието Лишаване от свобода, за
всяко от двете престъпления, следва да се определи над минимума предвиден в
закона, при незначителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като за деянието кражба се отчете и стадия, на който е останало недовършено
деянието и причините за това, като избра да наложи наказания в размер на 4
години Лишаване от свобода за престъплението по чл.196 от НК и 8 години
Лишаване от свобода за престъплението по чл.199 от НК. Същите бяха намалени с
1/3 предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и окончателните такива, които
съдът наложи на подсъдимия са Лишаване от свобода в размер на 2 години и 4
месеца за престъплението по чл.196 от НК и 5 години и 4 месеца за
престъплението по чл.199 от НК. По този начин успешно могат да се постигнат
целите на наказанието. Макар и крайният размер наказание за деянието по чл.196
от НК да попада под законоустановения минимум, то следва да се отбележи, че
съдът не намери основания за самостоятелно прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, предвид данните за личността на подсъдимия, и конкретно извършената от него
проява. Предвид данните за имотното състояние на подсъдимия М., съдът не наложи
и наказанието Конфискация, предвидено наред с основното наказание за
престъпленията по чл. 196 и чл.199 от НК, като прецени, че и само с налагане на
основното наказание, могат да се постигнат целите на наказанието. На основание
чл.23, ал.1 от НК, съдът определи и наложи на подс.М. едно общо най-тежко
измежду тези наказания, а именно Лишаване от свобода в размер на 5 години и 4
месеца, тъй като двете деяния са извършени в условията на съвкупност и няма
пречки за определянето на едно общо наказание за тях. Така определеното общо
най-тежко наказание, съдът завиши с 8 месеца, на основание чл.24 от НК, при
съобразяване, както текста на посочената разпоредба, така и необходимостта от
успешно постигане целите на наказанието, предвид обстоятелството, че подс.М. е
автор на две тежки умишлени престъпления, а преди това е търпял наказание
Лишаване от свобода, като в срок по-малко от една година от изтичане на
изпитателния срок по УПО е извършил деянията по настоящото дело. Именно затова,
съдът прецени, че е необходимо наказанието да бъде завишено и крайното общо
такова, което наложи на подс.М. е 6 години Лишаване от свобода. На основание
чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС вр. чл.301, ал.1, т.6 от НПК, съдът
определи първоначален строг режим за изтърпяване на общото най-тежко и
увеличено наказание Лишаване от свобода по отношение на подсъдимия М., което
следва да стане в затворническо заведение от закрит тип, тъй като той е осъден
за престъпления, извършени в условията на опасен рецидив.
Относно подс.Л.:
За престъплението по чл.198, ал.1
от НК е предвидено наказание Лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Съобразявайки всички относими към определянето на вида и размера на наказанието
обстоятелства по чл.54 от НК, съдът отчете направеното от този подсъдим
признание на фактите като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
именно неговото признание при стартирането на досъдебното производство е довело
до разкрИване на извършения на 08.03.2016г. грабеж, след което такова за това
деяние прави и подс.М., първоначално разграничил се от престъпната проява, като
освен това единствено въз основа на обясненията на подс.Л. се стига до разкриване
и на опита за кражба на пари от кафе автомата на 07.03.2016г., което е видно от
материалите по делото – налице е докладна записка, с която се уведомява
ръководството на полицейското управление за направеното признание от страна на
Л. и съобщената от него информация за разбития кафе автомат, след което са
проведени ОИМ и св.Д. е потвърдил за разбИването, както и за това, че изобщо не
възнамерявал да подава оплакване, възстановявайки сам щетите си. Едва след
това, подс.М. признава и за това посегателство. Освен това, подс.Л. признава и
вината си, като изказа и разкаяние за стореното. Подс.Л. е осъждан в миналото –
заедно с подс.М. за кражба, но е реабилитиран по право и повече от 10 години е
нямал противообществени прояви. Трудово ангажиран е – работи като пастир и
кравар при св.Б., има семейство, за което се грижи. Извършеното от него, се
характеризира с висока степен на обществена опасност – изключително грубо
посегателство над личността и собствеността на беззащитната старица Д.Ч.,
осъществено в тъмната част на денонощието, довело освен до отнемане на пари и
до стресово състояние за пострадалата, съпроводено и с причиняване на леки
телесни повреди, което няма как да не се отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като не е предвидено като квалифициращ признак. Факт е и
това, че имуществените щети на пострадалата Ч. са възстановени именно от
близките на подс.Л. – неговата съпруга е изпратила парите с пощенски запис.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намери, че наказанието на този подсъдим
следва да се определи около но над минимума на предвиденото в закона, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, и избра да наложи наказание
Лишаване от свобода в размер на 4 години, което намали с 1/3 предвид
проведената процедура на съкратено съдебно следствие и окончателното наказание
на подсъдимия стана 2 години и 4 месеца Лишаване от свобода. Независимо от
обстоятелството, че този краен размер наказание попада под законоустановеният
минимум за престъплението, съдът не намери самостоятелно основание за
приложение разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като макар и преобладаващи,
смекчаващите отговорността обстоятелства не могат да бъдат определени като
многобройни/изключителни по смисъла на чл.55 от НК, а освен това не е налице и
основание да се направи преценка за несъразмерна тежест на минималното предвидено наказание 3 години
Лишаване от свобода, което да предопредели определяне на наказанието под
минимума. В този смисъл, неоснователно се яви и искането на защитата на
подс.Л., за определяне на наказанието в размер под 3 години, тъй като при
определяне на първоначално наказание в такъв размер, намалено с 1/3, целите на
наказанието не биха могли да се постигнат. С оглед характера на проявата
извършена от подсъдимия и данните за личността му се налага извод за
необходимост от един по-продължителен престой в местата за Лишаване от свобода,
с цел гарантиране успеха на личната и генерална превенции. На основание чл.59,
ал.1 вр. чл.61 т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим за
изтърпяване на това наказание, което да стане в затворническо общежитие от
„открит” тип, тъй като предвид настъпилата реабилитация по право за предходното
осъждане, това се счита за първо осъждане на подс.Л.. Следва да се отбележи, че
съдът категорично отрече възможността изтърпяването на наказанието да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, макар и крайният размер такова да
позволява това, тъй като в конкретния случай постигане целите на наказанието е
невъзможно с условно осъждане, предвид характера на извършеното престъпление и
лекотата, с която е посегнато над беззащитната пострадала. Възпирането от
извършване на подобни прояви, както на конкретния деец, така и на останалите
членове на обществото, изисква своевременна, справедлива и ефективна санкция,
като отговор по наказателно правното отношение между извършителя и държавата,
каквато съдебният състав натоварен с определянето й, счита че е именно
наложената с присъдата.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимите са били задържани под стража по настоящото дело, от определения
краен размер наказание Лишаване от свобода, съдът приспадна времето на
задържане, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, за всеки един от тях, считано
от 10.03.2016г. до влизане на присъдата в законна сила.
Искането на Прокурора за налагане
на наказания около средния размер за подс.Л. – при балансиращи отговорността обстоятелства
и към максимума, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства за
подс.М., бе преценено като неоснователно, по съображения, че наказанието следва
да е съответно на извършената проява, при съобразени данни и за личността на
извършителя, като се държи сметка и за възможността, конкретно избраното и
наложено наказание да постигне търсените с него предупредително-възпитателни
функции, както спрямо дееца, така и спрямо останалите членове на обществото.
Така при преценка на всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и за двамата подсъдими, съдът не намери основание да изведе такъв
превес на отегчаващите, който да позволява законосъобразно налагане на
наказания, в размера посочен от Прокурора. Не се възприе и искането на
Прокурора за увеличаване по реда на чл.24 от НК на общото наказание на подс.М.
с ½, тъй като в такъв размер увеличаване е недопустимо от самата
разпоредба – при наложените от съда наказания ще доведе до налагане на
наказание надвишаващо сбора от двете отделни такива, като бе преценено, че за
постигане целите на наказанието, в конкретния случай, увеличение с още 8 месеца
Лишаване от свобода е оптимално и достатъчно. За да подейства успешно в
предупредителна и възпитателна насока, наказанието следва да е възприето от
дееца като заслужено и съответно, поради което и прекомерното му увеличаване,
без наличие на достатъчно основания за това, би могло да предизвика обратен
ефект – на нежелание за преустановяване на престъпните посегателства и
подновяване на престъпната дейност след изтърпяването му.
Причини за извършване на
престъпленията – незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към
лично облагодетелстване по престъпен начин, слаби морално-волеви задръжки, и за
двамата подсъдими.
С оглед осъдителната присъда,
съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски, съобразно обема на
обвиненията им, в размер на 199.67 лева за подс.М. и 141.40 лева за подс.Л.,
които следва да се заплатят в полза на органа, който ги е направил – ОД на МВР
Пловдив.
По веществените доказателства,
съдът се разпореди, след влизане на присъдата в законна сила:
- Приложените дактилоскопни следи
- да останат по делото;
- един брой портмоне, находящо се
на съхранение при домакина на отдел „КП” – ОД МВР – Пловдив – да се върне на
свидетелката Д.Ч.;
- чифт ръкавици, чифт обувки, два
броя мобилни телефонни апарати „Самсунг „ и „Айфон” находящи се на съхранение
при домакина на отдел „КП” при – ОДМВР – Пловдив – да се върнат на подсъдимия
А.Т.М.. Установява се, че телефоните са иззети при обиска на подсъдимия при
задържането му и са негови, а не на лицето, посочено от Прокурора, което
всъщност е служител на Ареста, предал телефоните на разследващите при започване
на производството;
- четири парченца текстилен плат,
овъглена стопилка на текстилен материал, – находящи се на съхранение при
домакина на отдел „КП” при ОДМВР – Пловдив – да се унищожат като вещи без
стойност;
- един брой монетник на
кафемашина, един брой декоративен пластмасов панел – находящи се на съхранение
при домакина на отдел „КП” – ОДМВР – Пловдив да се върнат на свидетеля В.Д.;
- парче – лист ламарина, находящ
се на съхранение при домакина на отдел „КП” при ОДМВР – Пловдив да се върне на свидетеля И. Ч..
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: