РЕШЕНИЕ
№ 2539
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110203547 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4
от ЗМВР.
Образувано е по подадена жалба от А. М М Хс, ЕГН
**********, чрез адв.Й. А. от САК, срещу заповед за задържане на
лице с рег.№464зз-115/05.02.2024 г., издадена от старши полицай при
ОДПС-СДВР: Н Ц. Д, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок
от 24 часа“.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и
неправилност на оспорената заповед, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Навежда доводи, че в оспорената заповед не са посочени
фактическото и правното основание за задържането. Твърди, че е бил
задържан от служители на МВР, докато е изчаквал мотриса със свои
1
приятели за да се прибере вкъщи, под предлог, че е облечен в черно и
е на сходна възраст с младежи, които са буйствали около НДК, без да
е извършвал непристойни действия, а след задържането му, спрямо
него е упражнена физическа сила. С оглед на изложената фактическа
обстановка счита, че не може да се говори за обосновано подозрение
или предположение, че е извършено престъпление.
Твърди, че като фактическо основание в издадената заповед е
посочено само, че задържането е във връзка с преписка УРИ 228000-
3888/04.02.2024 г. на 04 РУ-СДВР, но то не може да се счете за годно
фактическо основание, защото не става ясно за какво е задържано
лицето и какви действия е извършило, а това е довело до нарушаване
правото му на защита, още повече, че в случая се касае за
непълнолетно лице. Освен това се твърди, че непълнолетният
жалбоподателя е освободен от ареста в 02:00 часа през нощта.
Навежда доводи, че спрямо жалбоподателя е упражнена
физическа сила от полицейските органи, въпреки оказаното пълно
съдействие от последния и при липса на която и да е от
предпоставките по чл.85 от ЗМВР, при които е допустимо
упражняване на физическа сила.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Й. А. от САК, след приключване на съдебното
дирене, моли съда на посочените в жалбата основания, да отмени
оспорената заповед за задържане, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната страна по жалбата: Н Ц. Т., не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по същество на правния спор.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши
служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за
2
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните
съображения:
Със заповед за задържане на лице рег.№5464зз-115/05.02.2024 г.,
издадена от старши полицай при ОСПС-СДВР: Николай Ц.,
жалбоподателят А. М. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“Х С“ №,
вх., ет., ап., на 04.02.2024 г. в 22:30 часа, в гр.София, на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е задържан за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на 04 РУ-СДВР, за установяване съпричастност
към престъпление, във връзка с УРИ №228000-3888/04.02.2024 г.
От събраните по делото писмени доказателства – процесната
заповед, протокол за личен обиск на лице, декларация за правата на
задържано лице, разписка за върнати вещи, става ясно единствено
това, че на 04.02.2024 г. е образувана преписка УРИ №228000-
3888/04.02.2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР за някакво престъпление.
Задържаното лице Х. попълнило на 04.02.2024 г. в 22:30 часа
декларация, че е запознат с правата си на задържано лице.
На 04.02.2024 г., в 22:30 часа, старши полицай при ОСПС-СДВР:
Н Ц. Т., в присъствието на един свидетел, извършил личен обиск на
задържаното лице Х., резултатите от който, обективирал в съставен
протокол за личен обиск на лице, в който описал намерените у него
вещи, за произхода на които последният дал обяснения, че са негови.
Срещу разписка, жалбоподателят Х. получил обратно иззетите му
вещи в деня на неговото освобождаване – на 04.02.2024 г., в 02:00
часа, съгласно данните от разписката на гърба на оспореваната
заповед.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
3
По делото не са ангажирани никакви писмени доказателства в
уверение на заеманата длъжност от Н Ц. Т., към датата на
задържането и издаване на заповедта, с оглед на което не може да се
изведе извод, че обжалваната заповед е издадена от полицейски орган
по смисъла на чл.57 от ЗМВР, в кръга на предоставената му, съгласно
чл.72, ал.1 от ЗМВР, компетентност.
Оспорената заповед е издадена в нарушение на закона и неговата
цел. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските
органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Действително за прилагането на тази принудителна
административна мярка не се изискват категорични доказателства,
установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е
съпричастно към него. При все това, дори и да са налице данни, които
дават основание да се предположи, че задържаното лице може да е
съпричастно към определено престъпление, предприетата спрямо него
мярка трябва е обоснована и съразмерна с целта на закона. В
конкретния случай, по делото липсват каквито и да е доказателства
относно наличието на данни, послужили на издателя на процесната
заповед да направи извод за съпричастност на жалбоподателя към
извършване на каквото и да е престъпление. Такива конкретни данни
не са описани в издадената заповед, с оглед на което остава неясна
причината, поради която нейният издател е взел решение да задържи
жалбоподателя. От посочения номер на образуваната преписка по
описа на 04 РУ-СДВР, също не дава яснота, за какво точно
престъпление се е водело разследването по преписката.
Задържането е принудителна административна мярка по смисъла
на чл.22 от ЗАНН, която е предназначена да предотврати и
преустанови извършването на противоправно деяние, както и да
предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката
4
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено
по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се
укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване чрез заличаване или укриване на улики и/или лица или
други действия, пречещи на работата на разследващите органи. В
случая не е ясно защо жалбоподателят е задържан и с какво неговото
задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел.
Безспорно в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР, полицейският
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не
означава, че е освободен от задължението да обоснове
необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите
на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато
резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка, което в случая очевидно не е така. По делото
липсват каквито и да е данни жалбоподателят да се е укривал или да е
възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи,
които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване
на неотложни оперативно–издирвателни мероприятия. Нещо повече,
от доказателствата по делото дори не става ясно какви точно
неотложни действия или мероприятия са извършили полицейските
органи с участието на непълнолетния жалбоподател по така
образуваната преписка, както и извършените конкретни действия,
довели до отпадане на необходимостта от неговото задържане,
съответно за освобождаването му в 02:00 часа на 04.02.2024 г.
Следователно процесната ПАМ е наложена в противоречие на целта
на закона и принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК,
който задължава административният орган да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
като с издадения акт не се допуска засягане на правата и законните
интереси на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за
постигане на законната цел. В случая заповедта превишава целта на
закона, тъй като разкриването и предотвратяването на
5
предполагаемото престъпно деяние не е налагало необходимостта от
задържането на лицето, и съставлява акт на неоснователна принуда
спрямо него.
Посочените в акта фактически обстоятелства не съответстват на
материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и не е
следвало да прилага процесната ПАМ, която се явява необоснована и
непропорционална. В нарушение на закона, в издадената заповед не са
посочени достатъчно ясно фактическите и правните основания за
задържането на жалбоподателя, в какъвто смисъл релевираните
възражения в жалбата, се явяват основателни. По никакъв начин не са
описани фактите, които очертават конкретно извършени действия от
жалбоподателя, осъществяващи изпълнителното деяние на
престъпление. Освен това, по делото липсват каквито и да било данни
за укоримо поведение на жалбоподателя, пораждащо необходимост за
неговото задържане. Поради това обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон и на
целта на закона и следва да бъде отменена на това основание.
С оглед изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото.
Претендира се единствено адвокатско възнаграждение. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие е, че
жалбоподателят е упълномощил един адвокат за изготвяне на жалба и
процесуално представителство по делото, за което е уговорена
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА. Видно от
списък на разноските, претендираното адвокатско възнаграждение в
полза на адв.Й. А. от САК е в размер на 300 лева, която следва да бъде
присъдена за заплащане от СДВР-МВР.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№464зз-
115/05.02.2024 г., издадена от старши полицай при ОДПС-СДВР: Н Ц.
Д, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена
принудителна административна мярка: „задържане за срок от 24 часа“
на А. М М Х, ЕГН **********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ към МВР, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на
адвокат Й. Е. А. от САК, с личен номер по ЕРА: , сумата от 300
лева, представляваща направени разноски по делото за оказаната на
жалбоподателя безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7