Решение по дело №1753/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от „Ю.Е. Ч.“ ЕАД, срещу Решение № 825/22.06.2024г., постановено по АНД № 4077/2023г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 80/11.08.2023год., издадено от Началник на ГПУ „Летище Варна“, при РД „Гранични пунктове – Аерогари“ към ГД „Гранични пунктове“ при МВР, с което за нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.51 от ЗЧРБ. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; непредставянето на паспорт или виза от пътника пред граничните органи в Република България не е равносилно на нарушението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, пояснява, че чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ не съдържа забрана да бъде превозен чужд гражданин до Република България без валидна виза или разрешение за пребиваване, липсата на посочване кога и къде е извършено нарушението е съществено процесуално нарушение, пояснява, че извършването на услугата е започнало на територията на [населено място] и твърдяното нарушение следва да е започнало и довършено преди извършването на услугата, т.е. на територията на друга държава, поради което не е налице първата предпоставка на чл.4, пр.1 и пр.1 от ЗАНН, сочи, че не е установено по безспорен начин, че дружеството не е изпълнило задължението по чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателя не се явява.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна ВРС е установил, че „Ю.Е. Ч.“ ЕАД, осъществява дейност като въздушен превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република България. На 16.06.2023г., около 08.10ч., на Летище Варна пристигнал полет BUC 5018 на авиокомпания „Ю.Е. Ч.“ ЕАД с направление от [населено място] до [населено място]. След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен контрол от служители на ГПУ „Летище Варна“. При проверка на пътника L. H., родена на [дата]., гражданин на Сирия, тя представила на граничните власти разрешение за пребиваване в Германия №YZ25KL2K2, валидно до 09.05.2025г. При физическата проверка било установено, че пътникът L.H. е превозена от въззивното дружество, без лицето да носи валиден документ за пътуване (паспорт). Поради установеното, на 14.07.2023 срещу „Ю.Е. Ч.“ ЕАД бил съставен АУАН бл.№ 272014 при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Възражението не било прието от АНО и на 11.08.2024год., въз основа на АУАН, началник ГПУ – Летище при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 20, ал.,1, т.1 от ЗЧРБ и му наложил имуществена санкция.

Въззивната инстанция е приела, че правилно са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено. Противно на оплакванията в жалбата е прието, че са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с датата и мястото на извършване на проверката. Този извод на съда е обоснован с аргумента, че нарушението е довършено когато превозът е завършен, поради което е прието за несъстоятелно твърдението, че то е извършено по друго време и на друго място, а не в [населено място], България. Изложил е мотиви, че е общоизвестен факт, че за Република България все още не е налице пълноправно присъединяване към Шенгенското пространство, поради което границите на страната са външни такива, включително и по смисъла на Регламент 2018/1806 и Регламент 539/2001. Предвид това, полетът от Хановер, Германия до Варна, Република България, пресича външна граница на държава членка, поради което за гражданите на трети страни - Сирия, каквато е въпросната пътничка, се изисква наличие на виза, независимо, че притежава разрешение за постоянно пребиваване в Германия. Обосновал е този извод с факта, че притежаваното разрешение дава право на свободно движение само при вътрешните граници на Съюза по причина, че там няма граничен контрол, а за влизане през външната граница е необходимо валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, издадено от държава-членка, имаща такива граници. Предвид тези установявания е обоснован извод за правилно определяне на правната квалификация на деянието, на кореспондиращата с нея санкционна норма и на размера на наложената имуществена санкция, която е в рамките на законоустановения минимум. Съдът е изложил мотиви и относно липсата на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.

От анализа на цитираните правни норми следва извод, че в разпоредбата на чл. 19 от ЗЧРБ са уредени задълженията на чужденците при влизане в Република България или при транзитно преминаване през нейната територия, а чл. 20 от ЗЧРБ регламентира задълженията, които са вменени на превозвачите, превозващи чужденци по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България.

Между страните липсва спор, че превозеното с полет BUC5018 от Хановер, Германия, лице L. H.е гражданин на Сирия, която страна е в списъка от държави, изчерпателно изброени в Приложение І от Регламент /Е./ 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г., чиито граждани трябва да притежават виза при преминаването на вътрешните граници на държавите членки.

Противно на съдържащите се в касационната жалба доводи, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН и съдържа всички изискуеми реквизити, в т. ч. съставомерните признаци на деянието, както и датата и мястото на извършване на нарушението. Административното нарушение е довършено на територията на Република България и по-конкретно в [населено място], където е приключил полетът от Хановер, както правилно е посочил в мотивите и въззивният съд. Предвид това и на основание чл. 4 от ЗАНН приложимо е българското законодателство, в случая са нарушени материалноправните норми на ЗЧРБ.

Във връзка с последвалите до датата на постановяване на настоящото решение промени за РБългария, която от 31.03.2024г. е приета като част от Шенгенското пространство по въздух и вода, не е налице последвала по-благоприятна редакция на ЗЧРБ в частта на приложимите в случая разпоредби от ЗЧРБ. Няма отмяна, нито промяна на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ – която вменява задължението на превозвача, както и на чл.51 от ЗЧРБ – който определя неизпълнението на задължението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ като административно нарушение, нито има промяна в размера на санкцията, която се налага за този вид нарушение. Поради това не е налице хипотезата предвидена в чл.3, ал.2 от ЗАНН и последвал по-благоприятен закон, който да бъде приложен от настоящата инстанция.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН касаторът „Ю.Е. Ч.“ ЕАД следва да заплати на ответната страна ГПУ – Летище Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27а от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 825/22.06.2024г. на ВРС, постановено по АНД № 4077/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Ю.Е. Ч.“ ЕАД, ЕИК ********[населено място], [улица], да заплати на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР сумата в размер на 80лв. /осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

Решението е окончателно.