Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 26.08.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и девети юни година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Г. Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Претрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3523 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
главен иск с пр. основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл.25, ал.1 ЗЧСИ,
вр. чл.15, ал.3 от Наредба №2 от 06.02.2006г. за задължителното застраховане на
ЧСИ и евентуален иск с правно основание
чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД.
С искова молба депозирана пред СРС с вх.№8007743/07.04.2016г. ищецът - „Б.П.Б.“
АД е предявил обективно евентуално съединени искове, както следва: предпочитан иск
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 25 ЗЧСИ, предявен срещу
„ДЗИ- О.З.“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 15000 лв. - частичен иск от
150000 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по вина на ЧСИ А.С.А., гражданската отговорност на
който е застрахована от ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“,
вследствие настъпило на 07.05.2012 г. застрахователно събитие, ведно със
законната лихва за забава, считано от 07.05.2012 г. до погасяването; евентуален
иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД,
предявен срещу А.С.А. ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер на 15000
лв. — частичен иск от 150000 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за
непозволено увреждане за вреди, причинени от ЧСИ А.А.
от незаконосъобразни изпълнителни действия, извършени на 07.05.2012 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 07.05.2012 г. до погасяването.
Твърди се в исковата молба, че ЧСИ А.С.А., в качеството на частен
съдебен изпълнител, е отговорен за вреда, която е причинил на ищеца в размер на 150000 лв., тъй като в нарушение
на законовите изисквания не е уведомил банката за реализирана на 07.05.2012 г. по изп.д.№ 698/2011г. публична продан на
ипотекиран в полза на ищеца недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№ 56784.551.44, е административен адрес гр. Пловдив, бул. „******, с площ по
кадастрални скица от 2 419 кв.м., заедно с построената в имота
сграда на съобщенията на два етажа, със застроена площ от 434 кв.м.
Твърди се, че проведената публична продан ипотекирания в полза на банката ищец
имот бил възложен на лицето Д.М.за сумата от 150 000лв./съобразно направено валидно
наддавателно предложение/, което обстоятелство е отразено в Протокол от от
07.05.2012г. на МСИ А.. В същия протокол ЧСИ декларирал, че е постъпила сумата
15 000лв., като задатък за участие. Сочи, че ЧСИ А. не е извършил разпределение на
събраната по изпълнително дело № 698/2011г. сума, вследствие проведената
публична продан, не е превел дължимата на ищеца сума от продажбата на
ипотекирания имот нито по сметка на банката, нито по сметка на ЧСИ, присъединил
банката като взискател по изпълнителното дело. Поддържа, че с посоченото
незаконосъобразно поведение ЧСИ А.А. е причинил
имуществена вреда на ищеца за сумата в размер на 150 000 лв. от реализиране на
обезпечението му, без въобще да извърши разпределение на събраната сума и без
да уведоми присъединените по делото взискатели. Нещо повече, в противоречие с императивните
правила на ГПК, ЧСИ А. прекратил изпълнителното дело по молба на Н.Н., конституиран като взискател, след извършена цесия, без
е извършил разпределение на събраната от проданта сума от 150 000 лева. Твърди, че към датата на осъществяване на непозволеното
увреждане ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е бил застраховател на гражданската
отговорност на ЧСИ А.А. по силата на договор за
задължителна застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“. По изложените обстоятелства, банката ищец поддържа, че е увредено лице и предявява пряк иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 25 ЗЧСИ, срещу
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 15000 лв. – частично от
глобална сума 150 000 лв., дължимо застрахователно обезщетение за имуществените
вреди, които ЧСИ А. Атананасов виновно му е причинил при и по повод
осъществяване на задълженията си като частен съдебен изпълнител.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - „ДЗИ О.З.“ ЕАД, оспорва иска с
твърдението, че ЧСИ А.А. не е осъществил непозволено
увреждане спрямо ищеца, поради което не следва да отговаря като застраховател
на професионалната отговорност на ЧСИ А.А.. Не
оспорва факта, че е бил застраховател на професионалната отговорност на ЧСИ А.А. към датата, на която се твърди, че последният е
осъществил непозволено увреждане спрямо ищеца. Претендира разноските по
производството.
Ответникът - А.С.А. в срока по чл.131 ГПК, депозира отговор, в който оспорва предявения срещу
него е иск като недопустим. Не изразява становище във връзка с основателността
на предявения иск.
С определение от з.с.з. на 04.08.2016 г. на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК А.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е конституиран като трето лице - помагач на
страната на ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, по главния иск с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от „Б.П.Б.“ АД срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
С протоколно определение от о.с.з. проведно
на 08.02.2017 г. по гр.д. №19124/2016г., на СРС, ГО, 140 състав, районният съд
е допуснал увеличение размера на предявения частичен иск правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ от 15000лв. на 125000лв., прекратил е производството пред
себе си и е изпратил делото по подсъдност на СГС.
Предвид извършеното в хода на процеса
преобразуване на дружеството „Б.П.Б.“ АД с определение от о.с.з. на 18.02.2020 г. на
основание чл.227 от ГПК, като ищец е конституиран „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** в качеството на универсален правоприемник на
досегашния ищец „Б.П.Б.“ АД с оглед заличаване на първоначалния ищец в ТР
поради извършено вливане.
В
съдебно заседание ищецът „Ю.Б.“ АД чрез пълномощниците
си адв.М. и адв.Н. поддържа
предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.
В съдебно заседание ответното „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД чрез юрк.Д.оспорва предявените искове. Представя и списък на
разноски.
В открито с.з. ответникът А. не се
явява.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 04.08.2009 г.
между ищеца „Б.П.Б.“ АД и дружество „М.-Н.“ ЕООД, ЕИК ********, с поръчител Т.М.П.,
е сключен Договор за кредит № 193/2009 г., по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя целеви кредит в размер на 200 000 евро за
рефинансиране на до 40,75 % вложени собствени средства от покупната цена на
двуетажна „Административно-битова и сервизна сграда“, с обща площ от 433 кв.м.,
заедно е дворно място е площ от 2087 кв.м., находящи се в гр. Пловдив, ул. „******.
От
приетия неоспорен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 182, том 2, per. № 4542, дело № 379 от 10.08.2009г., се
установява, че за обезпечаване на вземането на „Б.П.Б.“ АД по договор за кредит
от 04.08.2009г., ипотекарният
длъжник „М.-Н.“ ЕООД, учредил в полза на ищцовата банка договорна ипотека върху
следния собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив:
поземлен имот с идентификатор № 56784.551.44, е административен адрес гр.
Пловдив, бул. „******, с площ по кадастрални скица от 2 419 кв.м., ведно с
находящата се в имота сграда с идентификатор № 56784.551.44.1, представляваща
масивна стоманобетонна сграда на съобщенията на два етажа, със застроена площ
от 434 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота./л.43-л.45,
том.1 от гр.д. № 19124/2016 г. на СРС /
Не
е спорно, че длъжникът „М.-Н.“ ЕООД не е погасявал редовно кредита, като по
молба на кредитора „Б.П.Б.“ АД по ч.гр.д. № 11324/ 2012 г. на PC - Пловдив, ГО,
III състав, за вземанията по договор за кредит от 04.08.2009г. бил издаден изпълнителен
лист от 27.08.2012 г., на основание Заповед за изпълнение.
По
молба вх.№15684 от 20.09.2012г. на „Б.П.Б.“
АД въз основа на изпълнителен лист от 27.08.2012 г. издаден по ч.гр.д. № 11324/2012
г. на PC – Пловдив срещу длъжниците „М.-Н.“ ЕООД и Т.М.П.,
било образувано изп.д.№ 20128250400918
по описа на ЧСИ С.Г., per. № 825, за вземане в размер на сумата от 168049,93
евро - главница; 12063,83 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.11.2011 г. до 17.07.2012 г.; 940,38 евро -
наказателни лихви за периода 15.11.2011 г. - 17.07.2012 г.; 250 лв. нотариални
такси за връчване на покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва
от 18.07.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7087.22 лв. -
държавни такси и 500 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В молбата на
взискателя се съдържа искане след образуване на изп. дело да бъде изготвено
удостоверение по чл.456 ГПК, което да послужи на „Б.П.Б.“ АД за присъединяване по изп.д.№ 698/2011г. ЧСИ А.А., рег.№ 757. /л.59-л.61,
том.1 от гр.д. №19124/2016 г. на СРС /
Горните
обстоятелства се установяват и от удостоверение изх. № 17040/10.10.2012 г. издадено
от ЧСИ С.Г. по изп.д.№ 20128250400918 по описа му, на основание чл.456, ал.3 ГПК, за да послужи за присъединяване вземането на „Б.П.Б.“ АД въз основа на
изпълнителен лист от 27.08.2012 г.
по изп.д.№
698/2011г. на ЧСИ А.А., рег.№ 757 от КЧСИ. /л.320,
том.1 от гр.д. №19124/2016 г. на СРС /
Видно
от приложеното изп.д.№ 698/2011г. ЧСИ А.А., рег.№ 757
от КЧСИ /в заверено копие/, процесното
изпълнително производство е образувано по молба на взискателя „ЕСКОМ“ ЕООД от
28.11.2011г. срещу длъжника „М.-Н.“
ЕООД ЕИК ********, въз основа на
изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д.№16467/ 2011г. на РС-Пловдив, за сумата от 2450.28 лв., представляваща
главници по фактура № 9976/03.06.2011 г. и фактура №
9861/20.05.2011 г., ведно със законната лихва от 27.09.2011 г. до изплащането,
както и направени разноски в размер на 549.50 лв./л.393-л.395,
том.1 от гр.д. №19124/2016 г. на СРС/
В
молбата за образуване по чл.426 ГПК, взискателят „ЕСКОМ“ ЕООД е посочил
изпълнителен способ – запор чрез опис на движими вещи на длъжника.
В
хода на изп.д.№ 698/2011г. ответникът
ЧСИ А. насрочил двукратно публична продан на ипотекирания в полза на „Б.П.Б.“
АД недвижим имот с идентификатор №56784.551.44, с административен адрес гр. Пловдив,
бул. „******, ведно с построената в имота двуетажна сграда със застроена площ
434 кв.м., като първата е в периода от 23.02.2012 г. до 23.03.2012 г. В обявлението за насрочената първа продан е
отразено, че върху имота има вписана договорна ипотека №75, том 8 от
10.08.2009г. за сумата 200 000 евро. По молба на първоначалния взискател
„ЕСКОМ“ ЕООД от 23.02.2012г. насрочената публична продан е спряна. /л.528,
том.2 от гр.д. №19124/2016 г. на СРС/ На 27.03.2012г. ЧСИ А. насрочил втора
публична продан, в периода 04.04.2012 г. - 04.05.2012 г.
С
молба вх.№02285 от 02.04.2012г. банката ищец уведомила ЧСИ А.А., че описания по изп.д.№ 698/2011г. недвижим имот е
ипотекиран с договорна ипотека в полза на „Б.П.Б.“ АД, като обезпечение по
договор за кредит сключен с „М.-Н.“ ЕООД, както и че размера на задължението е 175 532.52 евро./л.539,
том.2 от гр.д. №19124/2016 г. на СРС/
В
хода на втората публична продан по и.д.№ 698/2011г. ЧСИ А. са депозирани две наддавателни
предложения от Д.М.за сумата от 150 000лв., като наддавачът внесъл по сметка на
съдебния изпълнител задатък в размер на 15 000лв.
С
Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения от 07.05.2012г.
на ЧСИ А. лицето Д.М.е обявено за купувач на недвижимия имот за сумата в размер
на 150 000 лв., която да бъде внесена в седмодневен срок, като се приспадне
задатъка./л.587 - л.589 том.2
от гр.д. №19124/2016 г. на СРС/
С
вносна бележка от 08.05.2012г. на „ПроКредит Банк“, обявения за купувач Д.М.чрез
пълномощника си адв.Д. К.внесъл по сметка на ЧСИ А.А. сумата от 135 000 лв., с посочено основание – доплащане
по и.д.№ 698/2011г.
/л.592, том.2 от гр.д. №19124/2016 г. на СРС/
С Постановление
за възлагане на недвижим имот от 08.05.2012г., ЧСИ А. възложил на Д.М.собствеността
върху ипотекирания в полза на „Б.П.Б.“ АД недвижим имот идент.№
56784.551.44, с административен адрес гр.Пловдив, бул.„****, ведно с
построената в имота двуетажна сграда с идентификатор № 56784.551.44.1 със
застроена площ 434 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения за сумата от
150 000лв./л.603, том.2 от гр.д. №19124/2016 г. на
СРС/ Постановлението
за възлагане е влязло в сила на 21.05.2012г.
В
удостоверение изх.№06011 от 31.05.2012г. издадено по изп.д.№ 698/2011г. ЧСИ А.А., се сочи,
че след внасяне на цялата сума от 150 000лв. постановлението за възлагане е
вписано в Служба по вписванията на 22.05.2012г., като ипотекарния
кредитор „Б.П.Б.“ АД, в качеството му на присъединен взискател по изп.д.№
698/2011г. е уведомен за насрочването на описа и проданта със съобщение от 27.03.2012г. получено на 28.03.3012г.
С
молба вх.№5451 /05.11.2012г. депозирана по изп.д.№ 698/2011г. длъжикът „М.-Н.“
ЕООД, чрез управителя Т.М.П. поискал от съдебния изпълнител да извърши
разпределние на сумите постъпили от извършената публична продан поради
наличието на ипотекарен кредитор на имота - „Б.П.Б.“ АД, който търси изпълнение./л.645,
том.2 от гр.д. №19124/2016 г. на СРС/
С
молба от 04.12.2012г. депозирана по изп.д.№ 698/2011г. на ЧСИ Ат.А., ищецът „Б.П.Б.“ АД поискал
присъединяване като взискател по изпълнителното дело и участие в
разпределението на сумата от извършената продажба на недвижим имот, върху който
има учредена договорна ипотека с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
182, том 2, per. № 4542, дело № 379 от 10.08.2009 г., като представила
удостоверение по чл.456 ГПК издадено от ЧСИ С.Г. по изп.д.№ 20128250400918.
Не
се спори, че по изп.д.№ 698/2011г. на
ЧСИ Ат.А. не е извършено разпределение,
като това се установява и от Удостоверение изх.№02853 от 29.09.2015г. издадено
от ЧСИ Н.В../л.661, том.2 от гр.д.
№19124/2016 г. на СРС/ В удостоверение
изх.№ 3812 /20.10.2015г. на ЧСИ Н.В. също е отразено, че по изп. дело №
00698/2011 г. е извършена публична
продан, постъпила е сума от 150 000лв., няма извършено разпределение, както и
че по специалната сметка на ЧСИ А. няма налична сума, която да бъде преведена на „Б.П.Б.“ АД за
удовлетворяване на вземането./л.358, том. 1 от гр.д.
№19124/2016 г. на СРС/
Видно
от съобщение от ЧСИ А., изпратено съответно до длъжника „М.-Н.“ ЕООД и до „Б.П.Б.“
АД, получено от ищцовата банка на 26.03.2013 г., че по разпореждане на ЧСИ А.А., per. № 757, изпълнително дело
№ 00698/2011 г. със страни Н.А.Н.- взискател и „М.-Н.“
ЕООД - длъжник е прекратено, поради изтегляне на изпълнителния лист.
Представена е молба от взискателя Н.Н. /частен
правоприемник на взискателя „ЕСКОМ“ ЕООД, по силата на договор за цесия/ за
прекратяване на изпълнителното дело и за връщане на изпълнителния лист е
подадена на 28.01.2013 г./л.653, том.2 от гр.д. №19124/2016 г. на СРС/
Видно
от Определение №1253/02.07.2012г. по т.д. №530/2012г. на ОС Пловдив в
производство по чл.629а от ТЗ образувано по молба на „М.-Н.“ ЕООД за образуване
на производство по несъстоятелност, съдът е допуснал предварителни
обезпечителни мерки – спиране на изп.д.№
698/2011г. на ЧСИ А.А.,
като е отразено изрично, че спирането не
касае действията по разпределение на сумите получени от публичната продан на
недвижимия имот./л.340, том.1/
С
решение от 05.03.2013г. по т.д. № 688/2012г. на ОС Пловдив е открито
производство по несъстоятелност на „М.-Н.“ ЕООД. С решение №537 от 11.11.2014г.
по т.д. № 688/2012г. на ОС Пловдив
дружество „М.-Н.“ ЕООД ЕИК ******** е обявено в несъстоятелност, като е
постановено прекратяване на дейността му.
По
делото не е спорно, че ответникът А.А. през 2013г.
бил лишен от права като частен съдебен изпълнител за определен период.
В
показанията на свидетеля Н.П.В.разпитан в о.с.з. на 07.12.2016г. по гр.д.
№19124/2016г. на СРС, се съдържат данни, че служебния архив на ЧСИ А. му бил
прехвърлен на 23.08.2013г. по опис съствен от комисия на ОС Пловдив. От тази
дата на ЧСИ В.бил предоставен и достъп до сметките на ЧСИ А., като изплащал
суми при поискване. Делата били около 4000 – 5000 броя. Свидетелят В.сочи, че
преведената от ЧСИ А. към него сума не покривала задълженията на А. към
взискателите. Сочи, че от месец ноември 2014г. нямало средства по сметката за
изплащане на суми по изпълнителни дела, по които имало постъпило искане.
Относно процесното изпълнително дело, свидетелят В.посочва, че същото било
прекратено и архивирано, защото взискателят изтеглил изпълнителния лист.
От страна на „Банка Пиреос“ АД при ЧСИ В.постъпило искане
за разпределение на постъпили суми, но той отказал да направи разпределение,
поради прекратяване на изп. делото с изтегляне на изпълнителния титул. Счита,
че сумата постъпила по изпълнителното дело би следвало да бъде разпределена
преди да се прекрати делото.
От
приетото пред СРС заключение на съдебно-счетоводната експертиза с в.л. Л.Б.се
установява, че по специалната сметка на ЧСИ А.А. по изп.д.№ 698/2011г. за
периода 28.11.2011г. до 20.10.2015г. са постъпили суми в размер на 150 720лв.
/без платените задатъци/. Обосновано е, че от специалната сметка на ЧСИ А. не
са превеждани суми на взискателите – „Еском“ ЕООД, /правоприемника Н.А.Н./, „Б.П.Б.“
АД, Дирекция „Главна инспекция по труда“. Сочи се, че от продажбата на недвижим
имот собственост на длъжника „М.-Н.“ ЕООД са постъпили суми общо в размер на 150
000лв., в т.ч. на 04.05.2012г. – 15 000лв. и на 08.05.2012г. сумата 135 000лв.,
като няма извършено плащане към ипотекарния кредито „Б.П.Б.“ АД. В заключението се посочва още, че в
извършваните преводи по банковата сметка на ЧСИ В.при прехвърляне на архива не
е посочвано изрично изпълнително дело №698/2011 г.
При
изслушването му в о.с.з. от 07.12.2016 г. вещото лице Б.сочи, че не може да се
произнесе дали наличните суми в специалната сметка на ЧСИ А. покриват всички
задължения на ЧСИ по изплащане на дължими суми на взискатели по всички
изпълнителни дела, както и че не може да каже сумата по изпълнително дело №
698/2011 г. къде е отишла, но че със сигурност е постъпила по сметката на ЧСИ А.
и не е отишла към „Б.П.Б.“ АД.
От
приетото заключение на Допълнителната ССчЕ на в.л. А.Б., се установява, че има извършени банкови преводи от служебната специална
сметка на ЧСИ А.А. по лични сметки на физическото
лице А.А. след 08.05.2012г., като общата стойност на
извършените тегления е 159 000лв. в периода от 31.05.2012г. до 16.07.2013г.
Теглени са суми между 3000лв. и 20 000лв. без посочено основание с
получател А.С.А.. Вещото лице е онаглило
констатациите си в таблица на л.3-л.4 от ДССчЕ./л.43-
л.44 от делото/ Обоснован
е извод, че в периода след постъпване на сумата от публичната продан на
08.05.2012 г. до прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ В.на 05.08.2013 г.,
ЧСИ А. е извършвал банкови преводи по други свои лични сметки с основание на
банковата операция „захранване на сметка“, на обща стойност 567 000 лв. Вещото
лице сочи, че в кориците по делото има приложено запорно съобщение от
08.12.2011г. до ЧСИ, че за “Еском” ЕООД по изд.дело №698/2011г. се дължи сумата
4 740.41 лв., в т.ч. 2 450.28 лв. по изпълнително дело, 1 049.50 лв. - разноски
по граж. дело и 1 240.63 лв. разноски по изпълнителното дело. /стр.453 от том
2/. Сочи се, че таксата по чл.26 ТТР към ЗЧСИ, върху сумата 125 000 лв., следва да бъде в размер на 5 720.00 лв., но от допълнителната експертиза е видно, че сметка по т. 26 ТТР не е изготвяна от ЧСИ
А.. В отговора на допълнителната
задача към ДССчЕ, вещото лице Б. сочи, че в запорните съобщения по изп.д.№
698/2011г. на ЧСИ А. е отразезно, че по
изп. дело се дължи сумата от 2450.28 лв.,
- главница, ведно със законната лихва от 27.09.2011 г. до изплащането, 1049.50лв.
разноски по гражданско дело, както и 1 240.63 лв. разноски по изпълнителното
дело, но точно кои разноски включва вещо лице не може да каже, поради липса на
документи доказващи произхода на сумата.
По
почин на ответното дружество с оглед оспорване на ДССчЕ в частта за разноските
по изпълнението е допусната Повторна ССчЕ с в.л. П.Д..
Вещото
лице Д., сочи в заключението по ПССчЕ, че след извършени посещения на място при
ЧСИ А.А. и ЧСИ Л.М., е констатирало, че върху
изпълнителен лист от 11.11.2011 г. е поставен печат, върху който е записано, че
информацията находяща се при ЧСИ А.А. е унищожена с
прот. № 1/08.05.2020 г., поради което вещото лице не може да отговори на
поставените въпроси.
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване да се отдели обстоятелството, че „ДЗИ О.З.“
ЕАД е бил застраховател на професионалната отговорност на ЧСИ А.А. по силата на договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ към датата на
твърдяното непозволено увреждане по застраховка сключена с полица № 212512151000004/04.04.2012
г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Прекият
иск срещу предпочитания ответник е основан на възникнало право на
застрахователно обезщетение по застрахователен договор за вреди от
противоправно поведение на частен съдебен изпълнител.
Следователно
в хода на процеса ищецът следва да докаже наличието на застрахователното
правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, както и наличието на
подлежащите на обезщетение вреди.
Съобразно
нормата на чл. 441, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
кореспондиращо с правилото на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, че частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност.
За да възникне професионалната имуществената отговорност
за причинени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане от
частния съдебен изпълнител, трябва в обективната действителност да са
осъществени следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие) на частен съдебен изпълнител при, по повод или във
връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на
принудителното изпълнително производство; 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – намаляване на
неговия патримониум (претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия
патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо
(пропуснати ползи) или засягане на неговата телесна неприкосновеност, чест или
достойнство); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени или неимуществени вреди (вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в природата следва да
е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Както бе изяснено, противоправността като
обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за
непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната преценка на събраните по
делото и анализирани от съда доказателства се установи по категоричен, несъмнен
начин, че ЧСИ А. е действал неправомерно, като не е изпълнил своите законни правомощия,
действайки и недобросъвестно, вследствие на което са причинени твърдените от
ищеца имуществени вреди.
Ищецът „Б.П.Б.“АД е посочил няколко противоправни действия и бездействия, извършени от ЧСИ А., като всички те съвместно са довели до имуществена вреда, в размер на сумата от 125 000 лв., която й се полагала като ипотекарен кредитор от проданта на ипотекирания в нейна полза недвижим имот съгл. чл.175, ал.1, изр.I ЗЗД, но не е получила, тъй като ЧСИ А. не извършил разпределение на събраните средства, въпреки всички предпоставки за това.
В хода на съдебното дирене по делото се
установи, че в рамките на изпълнителното производство, с молбата от 30.11.2012
г., и преди постъпване на молбата за връщане на изпълнителния лист и
прекратяване на изпълнителното производство от Н.А.Н., придобил вземането на
първоначалния взискател „Екском“ ЕООД, от баката ищец е представено удостоверение за
присъединяване от ЧСИ С.Г., peг. № 825, у когото се намира оригиналът на
изпълнителния лист от 27.08.2012 г., издаден в полза на банката ищец срещу „М.-Н.“ ЕООД, като ЧСИ А. не извършил
разпределение и не е изплатил полагащата се на ищеца като ипотекарен кредитор сума
от постъпилите от проданта средства, като това се потвърждава от заключенията
на приетите ССчЕ и ДССЕ;
По този начин ЧСИ А. е нарушил своите
задължения, произтичащи от функциите му в изпълнителния процес, свързани с
удовлетворяване на кредиторите на длъжника с присъединени вземания. Съгласно
константната съдебната практика ( в този см. Решение № 209 от 27.02.2015г. по
т.д. № 92/2014 г., ТК, I ТО на ВКС), при представяне на изпълнителния лист от
ипотекарния кредитор ЧСИ е длъжен да му изплати заделената за него сума от постъпилите
по делото средства от принудителното изпълнение върху ипотекирания в негова
полза имот, което в случая не е сторено от ЧСИ А. по отношение на „Б.П.Б.“ АД
преди прекратяване на изпълнителното производство.
Съдът намира, че бездействието на ЧСИ А.
по изп.
дело № 00698/2011 г., по което е
извършена публична продан на ипотекиран в полза на ищеца имот, постъпила е сума
от 150 000лв., но не е извършено разпредение съгл. чл.460 ГПК, се намират в
причинно следствена връзка със сочения от ищеца противоправен резултат.
При необходимост от извършване на
разпределение и плащането при липса на изготвено такова, увреден е кредиторът,
неучаствал в разпределението, тъй като не е получил плащане, при наличие на
основание за това.
Решаващият
състав намира, че ЧСИ А. не се е нуждаел от допълнителна информация, за да
упражни предоставените от държавата правомощия (съвкупност от субективни права
и правни задължения) за извършване
на разпределение на постъпилата на 08.05.2012г.
сума от 150 000лв. от извършена публична продан на ипотекирания в полза
на „Б.П.Б.“ АД недвижим имот идентификатор № 56784.551.44, с административен
адрес гр.Пловдив, бул. „****, ведно с построената в имота двуетажна сграда с
идентификатор № 56784.551.44.1 със застроена площ 434 кв.м., Следователно,
решаващият състав достига до категоричния правен извод, че чрез своето
бездействие ЧСИ А. е осъществил противоправно деяние, т.е. първата материална
предпоставка, обуславяща претендираната имуществена отговорност.
Доказан
е и фактът на причиняване на имуществени вреди на банката ищец като присъединен
взискател по изпълнението. По отношение на ипотекираната в полза на банката
недвижим имот е осъществена публична продан, като не е последвало извършване на
разпределение и удовлетворяването и като ипотекарен кредитор с привилетия по чл.136, т.3 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД: „С извършването на публична продан на имота
всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата
ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително
удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.“ В последвалото
производство по несъстоятелност банката ищец не притежава качеството
привилегирован кредитор, съответно не се ползва от право на предпочтително
удовлетворение от останалото имущество на несъстоятелния длъжник. Показателно в
тази връзка е, че съгласно предоставената от синдика на дружеството в
несъстоятелност информация, към м. октомври 2016г. са изготвени три сметки за
разпределение, одобрени от съда по несъстоятелността, и по нито една от тях не
е заделена сума за „Б.П.Б.“ АД. Т.е. в
производство по несъстоятелност ищцовата банка не е събрала своето вземане и
поради продажбата на имота извън производството по несъстоятелност не се ползва
с никаква привилегия, поради което обстоятелството, че банката ищец е
претърпяла вреди се явява доказано.
Придвид изложеното по делото се установи, че ищеца „Б.П.Б.“ АД е увредена с претендирана сума от 125 000 лв., която би й се полагала (но не е получила), ако ЧСИ А. бе извършил разпределение на събраните средства от публичната продан на недвижим имот с първа по ред ипотека учредена в полза на ищцовата банка.
В
процесното изп.д.№ 00698/2011 г. на ЧСИ А.
действително са присъединени и други взискатели, наред с „Б.П.Б.“ АД,
като това, видно от документите приети по делото с отговора на искова молба, са
Инспекция по труда - гр. Пловдив, въз основа на Наказателно постановление №
16-1601195 от 15.07.2011 г., с което на длъжника е наложена имуществена
санкция, и ТД на НАП - гр. Пловдив, въз основа на Удостоверение за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 20160371200536164/12.01.2012
г. Техните вземания обаче не изпреварват вземането на „Б.П.Б.“ АД, тъй като не
се ползват с привилегия, която да им дава право да се удовлетворят преди
банката от събраната сума от проданта на ипотекирания в нейна полза имот.
Неоснователно
се явява възражението на ответното дружество за наличието на публични
задължения към държавата, чиито вземания следвало да се удовлетворят преди това
на „Б.П.Б.“ АД. Съгласно съобщение от ЧСИ А. до длъжника „М.-Н.“ ЕООД, налично
по делото, и Протокол от 24.01.2012 г. на ЧСИ А., държавата е присъединен
взискател по изп. дело № 00698/11 г. за публични задължения към НАП - гр. Пловдив в размер на 141 241.04 лв.
Предвид специалната привилегия на банката ищец обаче, произтичаща от продажбата
на ипотекирания в негова полза имот, единствената привилегия, от която
държавата би се ползвала преди процесното вземане, обезпечено с ипотека, е
регламентирана в чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и тя би произтекла от вземания на
държавата за данъци върху недвижимия имот, както и от вземания за концесионни
възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори.
Видно
от Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. №
20160371200536164/12.01.2012 г., в случая не става въпрос за подобни по вид
задължения, а за задължения за невнесен ДДС (главница и лихва), корпоративен
данък, ДОО, здравно осигуряване, ФГВРС (Фонд гарантирани вземания на работници
и служители), пенсионно осигуряване, които вземанията на държавата следва да се
класифицират в чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД- „вземания на държавата, освен тия за
глоби“, и се удовлетворяват след вземането на „Б.П.Б.“ АД, която е ипотекарен
кредитор (т. 3 - вземания, обезпечени със залог и ипотека). По делото е прието,
в рамките на копието от изпълнителното дело, платежно нареждане от адв. Д.К.,
пълномощник на купувача в публичната продан, Д.М., от дата 22.05.2012 г. за
заплащане на дължимия местен данък за придобиване на имота от 3750 лв. към
Община Пловдив, което се потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза на
в.л. Б.. От събраната от проданта сума е преведен и данъкът върху извършената
продажба към НАП, в размер на 25 000 лв., съгласно платежно нареждане от
13.06.2012 г., находящо се по делото.
Същите
аргументи важат и във връзка с вземането на взискателя Инспекция по труда - гр.
Пловдив. Инспекцията е присъединена с протокол от 28.11.2011 г., като видно от
Наказателно постановление № 16-1601195 от 15.07.2011 г. на длъжника е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. За този вид вземане, съгласно чл.
136, ал. 1 ЗЗД, държавата не се ползва с привилегия.
Доколкото
по силата на цитираната императивна норма изброените в чл. 136 ЗЗД вземания се
ползват с право на предпочтително удовлетворение по реда, в който са изброени,
както и доколкото в случая е извършена продажба именно на обезпеченото в полза
на „Б.П.Б.“ АД имущество, ЧСИ А. е следвало да задели от събраната сума
дължимото към ипотекарния кредитор в пълния му размер и да преведе така
разпределената сума на ищеца, без преди това да заделя суми за присъединените
взискатели, чиито вземания се удовлетворяват след това на банката, ако останат
средства от реализацията на обезпечението.
Във
връзка с поставения от ответника въпрос № 2 към съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от в.л. Б., каква част от подлежащата на разпределение
сума по изп. д. 698/2011 г. следва да бъде разпределена за такса по т. 20 ТТР
към ЗЧСИ (за извършване на опис), моля да имате предвид, че съгласно
заключението (отговора към задача № 4) тази такса, в размер на 2 700 лв., е
заплатена на ЧСИ на 09.05.2012 г. от адв. Д.К., представлявал купувача на
недвижимия имот, т.е. такава сума не следва да бъде разпределяна за такса по
чл. 20 от тарифата, тъй като е изплатена и не е дължима към ЧСИ. Съответно, тя
не води до намаляване на припадащата се за „Б.П.Б.“ АД част от събраната от
публичната продан сума. По отношение на таксата по т. 26 ТТР (за изпълнение на
парично вземане), видно от заключението на в.л. Б. по задача № 5, тази такса е
изчислена в размер на 5 720.00 лв., но от заключението по допълнителната
експертиза е видно, че сметка по т. 26 ТТР не е изготвяна от ЧСИ А.. Предвид
изложеното имуществената вреда се явява доказана в претендирания размер от 125
000лв.
Причинените
на ищеца имуществени вреди под формата на претърпени имуществени загуби са
естествена, закономерна, присъща последица (в необходимата причинно-следствена
връзка) от противоправното бездействие
на ЧСИ А.А..
Вината
се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно, но пълно и главно доказване от ответника.
Тъй като деликвента отговаря за всички
вреди, включително и непредвидимите, то той носи отговорност в посочения
размер.
Това
налага необходимостта от преценка дали отговорността на ЧСИ е била застрахована
с процесната застраховка.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител се застрахова за времето на
своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно
неизпълнение на неговите задължения.
В
съотвествие с разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 2 от 06.02.2006 г. за задължителното
застраховане на частните съдебни изпълнители (Наредбата), задължителната
застраховка на частния съдебен изпълнител покрива отговорността за причинените
на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети
лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение
на неговите задължения.
По
делото е безспорно, че за периода на осъществяване на противоправните действия
и бездействие ЧСИ А. е имал валидно сключена и действаща застраховка
„Професионална отговорност“ със ответното застрахователно дружество, със срок
на действие 10.04.2012 г. - 09.04.2013 г. Вредите са причинени в срока на
действие на застраховката и са следствие от виновно неизпълнение на
професионалните задължения на ЧСИ А., поради което са налице предпоставките по
чл. 1.1. от договора за застраховка, определящи основанието за възникване на
застрахователната отговорност, предвидени и в чл. 25 от ЗЧСИ. Извършеният
деликт покрива признаците на застрахователно събитие при застраховка
„Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител“ и съгласно чл. 13 от
Наредба № 2 от 06.02.2006 г. за задължителното застраховане на ЧСИ, а именно
извършването на вредоносно действие или вредоносно бездействие.
Правилото
на чл. 13 от Наредбата нормира, че застрахователно събитие при застраховка
"Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител" е
извършването на вредоносно действие или вредоносно бездействие.
Увреденото
лице може да предяви искането си за обезщетение както срещу делинквента, така и
пряко срещу застрахователя (чл.15, ал. 3 от Наредбата).
Следователно
този тип застраховка, представлява вид задължителна гражданска отговорнст по
см. на чл. 429 КЗ, при прилагане на посочените специални правила.
Нормите уреждащи материята на
задължителното застраховане са императивни. Те са създадени за да гарантират
обществения интерес, относно вредите причинени от действията/бездействията на
частните съдебни изпълнители при реализиране на функции им по принудителното
изпълнение. Следователно страните по правоотношението не могат да се отклонят
от нормативно уредените права и задължения, а още по малко с постигнатото от
тях съгласие да нарушат правата на третите увредени от деликта на съдебния
изпълнител лица. Следователно бездействието на ЧСИ при неизпълнение на негови
задължения по договора не могат да съставляват релевантни възражения относно
правата на увредения.
По
силата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата и чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, увреденото
лице, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Тъй
като в хода на съдебното дирене се установиха посочените по-горе действия на
ЧСИ, довели до вреди за ищеца в следствие на виновно неизпълнение на ЧСИ,
следователно попадащи в приложното поле на чл. 13 от Наредбата и съставляващи
застрахователно събитие, то искът е основателен за сумата 125 000 лв.
Относно
лихвата за забава:
Ищецът претендира лихва за забава от момента
на деликта 07.05.2012г. до изплащане на сумата.
Пред увредения застрахователят по
застраховка Гражданска отговорност отговаря и за лихвата за забава, за която би
отговарял застрахованият (аргумент от чл. 227, т. 2 КЗ отм., както и от чл.
223, ал. 2 КЗ отм., тъй като от деня на уведомлението застрахователят отговаря
само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е
удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя). Застрахованият отговаря от
датата на деликта, следователно за застрахователят също дължи лихва от датата
на увреждането – 08.05.2012 г. до изплащането.
Следователно
от този момент застрахователя покрива лихвата за забава.
По иска с пр.
основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД, срещу евентуалния ответник:
При
частично уважен главен иск, евентуалният не подлежи на разглеждане (Решение №
210/27.07.2015 по дело № 5600/2014 на ВКС, ГК, IV г. о.)
По разноските:
В
тежест на предпочитания ответник следва да се присъдят направените от ищеца
разноски – 11 036 лв., в т.ч. 5 600 лв.
– държавна такса, 4 836 лв. адв. възнагр; депозит за ССЕ – 600 лв., съобразно
уважената част от иска.
Воден
от горното, Софийският градски съд, ГО, I
– 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 226 КЗ/отм./ вр. чл. 15, ал. 3 от НЗЗЧСИ
вр. чл. 25 ЗЧСИ „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление,*** да заплати на „Ю.Б.“
АД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** /в качеството на универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, с оглед
заличаване на първоначалния ищец в ТР поради извършено вливане/, сумата 125 000 /сто двадесет и пет хиляди/лв.,
частично от глобална сума от 150 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Професионална
отговорност на ЧСИ", сключена с полица №212512151000004/04.04.2012г. за
застрахованото лице ЧСИ А.А.,*** действие ОС Пловдив,
за описаните в мотивите негови действия
и бездействия по изп.д. № 698/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 08.05.2012г. до изплащане на сумата, както и 11 036 лв. разноски на осн. чл. 78, ал.
1 ЗЗД.
Решението е постановено при участие на
А.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като трето лице - помагач на страната на
ответника по главния иск „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: