О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 25.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти
първоинстанционен състав, в закрито заседание на двадесет и пети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
като разгледа подадената от Д.П.М.
*** искова молба по гр. дело № 251/2021 год. по описа на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Софийският окръжен съд е сезиран с искова молба от Д.М. срещу
Министерство на финансите, с която са предявени искове по чл. 2, ал. 1, т 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
направено неоснователно искане на РП-Е.П. за постановяване на принудителни
медицински мерки по отношение на ищцата, което било отхвърлено с решение по
ч.н.д. № 299/2020 год. на РС-Е.П., както и от неправомерни действия на органите
на РУ на МВР-гр. Е.П., изразяващи се в незаконното й задържане на 05.10.2020
год. в продължение на 6 часа пред блока, в който живее. С разпореждане от
08.04.2021 год. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до
ищцата да отстрани констатирани от съда нередовности. С уточняваща молба от
21.04.2021 год. ищцата е заявила, че предявява исковете солидарно срещу РУ на
МВР – гр. Е.П. и РП-гр. Е.П., като петитумът на исковата молба е за осъждане на
държавата, в лицето на Министерство на финансите, да й заплати сумата
40 000 лева – обезщетение за причинени й неимуществени вреди по вина на посочените
държавни органи. Твърди, че въз основа на направеното искане на прокуратурата
не е била настанявана и лекувана в специализирано психиатрично заведение и не
са й налагани принудителни медицински мерки.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани, при прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
съставена в Рим на 4 ноември 1950 година.
Легитимирани страни в
исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните
права, засегнати от спора. Процесуалната легитимация е процесуална предпоставка
от категорията на абсолютните, чието наличие обуславя допустимостта на иска, а
липсата на такава – недопустимост на претенцията. Процесуалната легитимация
следва от твърденията на ищеца. В случая ищцата излага, че е претърпяла вреди в
резултат на незаконосъобразни действия и актове на представители на РП-гр. Е.П..
Отговорността
на държавата по чл. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди е обективна. Съдът и
другите органи представляват държавата като процесуални субституенти. По искове
за обезщетение за вреди за прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса
на законно основание, легитимиран да представлява държавата е съдът.
Следователно отговорността на прокуратурата не може да се ангажира в хипотезите на задължително
настаняване и лечение или прилагане на принудителни медицински мерки.
Същевременно не се твърди и няма данни ищцата да е настанена на лечение или спрямо нея да са
били приложени принудителни медицински мерки.
Недопустима като неподведомствена на гражданския съд е и
претенцията на ищцата по отношение на РУ на МВР-гр. Е.П.. Това е така, тъй като когато обезщетението за
неимуществени вреди се претендира спрямо държавата като следствие от
незаконосъобразни действия на полицейски служители искът е с правна
квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
като разглеждането му е в компетентността на съответния административен съд,
който съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ
прилага реда на АПК. В съдебната практика се приема, че предопределящи за
квалификацията на деликтния иск по ЗОДОВ /дали е по чл. 1
или по чл. 2 ЗОДОВ/
са онези обстоятелства, които решават въпроса в системата на изпълнителната или
в системата на съдебната власт е държавният орган, чиито незаконни актове,
действия или бездействия са пряката /основна/ причина за вредите, поради което,
след като в случая обезщетението се претендира единствено от незаконни действия
на полицейските органи, то исковата претенция се обуславя от деликтния състав
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Независимо от това,
исковата молба подлежи на връщане и поради това, че не са изпълнени в цялост
дадените от съда указания с разпореждането от 08.04.2021 год. до ищцата да
конкретизира срещу кого предявява иска, като има предвид, че съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда срещу органите по чл. 1, ал.
1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. В уточняващата молба ищцата сочи, че вредите са причинени от
действията на РП-гр. Е.П. и РУ на МВР-гр. Е.П., но в петитума на исковата молба
отново поддържа искането за осъждане на Държавата в лицето на
Министерство на финансите, да й заплати претендираното обезщетение, т.е.
нередовностите на исковата молба не са отстранени.
Воден от горното, на основание чл. 130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 262747/02.04.2021 год., подадена от Д.П.М.
срещу Министерство на финансите и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
251/2021 год. по описа на СОС, като НЕДОПУСТИМО.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на ищцата пред САС.
СЪДИЯ: