РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Кюстендил, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20221520100589 по описа за 2022 година
Производството по е по реда на чл. 247 ГПК и се провежда по почин на съда.
Съдът е сезиран с молба на Директора на ДСП-Кюстендил.
Постановено е Решение №401/2022 г., което е присъединено
непрецизно в ЕИСС – мотивите са присъединени в частта за
диспозитив, а последният, ПОРАДИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРОПУСК, не е
отразен в акта.
При тези обстоятелства е налице несъответствие между формираната воля на
съда и външното й писмено изразяване в акта му и по своя инициатива той следва да я
отстрани.
Воден от горните мотиви и на основание 247 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
401/31.05.2022 г., постановено по гр.д. № 589 по описа на КРС за 2022 Г.,
КАТО В МОТИВИТЕ НА АКТА СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ:
Производството е по реда на чл. 28 и сл. от Закона за закрила на детето
(ЗЗДетето).
Образувано е по молба на Директора на ДСП-Кюстендил, в която се сочи, че със
Заповед на Директора на ДСП – гр. Варна с № ЗД/Д-В-053 от 08.03.2022 г. била
предприета мярка за закрила спрямо малолетното дете Г. ЕЛ. СТ., ЕГН: ********** за
настаняване в семейството на роднини, а именно - в семейството на неговата леля по
майчина линия Д. Г. Д., ЕГН: **********. Причина за предприемането на посочената
1
мярка за закрила е твърдяната наркозависимост на неговата майка, което поставяло
детето в риск. След направено социално проучване, ведно с установените за детето
рискове, е установена възможността за настаняване на същото в семейството на
неговата леля по майчина линия. Г-жа Д. изрично изразила съгласие за настаняване на
детето в семейството й по реда на ЗЗДет., като подписала и декларация по чл. 24, ал. 3
от ППЗЗД. Нямало други близки и роднини, които да желаят да поемат грижите за Г..
Поради изложеното се поддържа искане за настаняването на Г. ЕЛ. СТ., ЕГН:
********** в семейството на роднини, а именно - в семейството на неговата леля по
майчина линия Д. Г. Д., ЕГН: ********** за срок от три години, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение или до настъпване на промяна в обстоятелствата,
допускаща налагането на по-благоприятна мярка за закрила, или до нейното отпадане.
В съдебно заседание депозираната молба се поддържа чрез процесуалния
представител на молителя – юрк. С..
Особеният представител на детето – адв. С. от АК-Кюстендил, оспорва молбата.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Кюстендил взема становище за
основателност на постъпилата молба.
За допустима и основателна счита молбатаи майката на детето – Е..
За основателна приема молбата и представителят на ДСП – Отдел „Закрила на
детето“ – А. Г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Детето Г. ЕЛ. СТ. е родено на **.**.**** г. в гр. *****. Негова майка е ЕЛ. Г.
СТ., ЕГН: **********, а бащата е неизвестен, видно от приложеното по делото
заверено копие от Удостоверение за раждане оригинал №**********, издадено от
Община Варна.
По отношение на детето била предприета спешна грижа като със Заповед на
Директора на ДСП – гр. Варна с № ЗД/Д-В-053 от 08.03.2022г. то било настанено по
административен ред в семейството на неговата леля по майчина линия Д.Д..
От приложения по делото Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка
за закрила спрямо дете изх. № СЛ/Д-В/1958-005/16.03.2022 г., се установява, че
малолетното дете е първо за Е.С., макар и родено след трета високорискова
бременност. През време на бременността си майката е приемала метаамфетамини,
кристали и марихуана като поради възможност за абстинентен синдром се е приложил
фенобарбитал. Сочи се на невъзможност към настоящия момент майката да полага
адекватни грижи за своето дете. Същата срещала затруднение със собствения си битов
комфорт, за осигуряването на който разчитала на близки и познати. С. не осъзнавала
отговорностите й като родител. След проведено проучване е получено положително
становище досежно възможността детето да се отглежда в семейството на близки
роднини, каквото е това на неговата леля по майчина линия - Д.Д.. Установена е
готовност и наличен ресурс у последната да осигури адекватни съобразно възстатта на
малолетното дете грижи.
Видно от представената по делото Епикриза, издадена от МБАЛ „Майчин дом –
Варна“ ЕООД, гр. Варна, ул. „Мир“ № 1, изготвена по повод осъщественото раждане
на детето, е че като придружаващи заболявания за майката Е. са посочени: „МКБ:
Z37.0 Едно живородено I 11.9 хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност F48.0 Неврастения F 19.1 ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ
2
РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА КОМБИНИРАНА УПОТРЕБА ИЛИ
УПОТРЕБА НА ДРУГИ ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА, Вредна употреба О 14.9
Прееклампсия, неъточнена“.
При изслушване на майката на детето в съдебно заседание от 25.05.2022г.
същата заявява, че понастоящем живее със своята сестра Д., като се грижи за детето с
помощта на близките си. Изразява становище за основателност на молбата. Отбелязва
още, че макар и да не работи, семейството й било финансово обезпечено с възможност
да осигури нуждите на детето. Твърди, че с бащата на детето са разделени, считано от
4-тия месец на бременността й поради осъществяван от него физически и прихически
тормоз. Има данни, че е задействана процедура за припознаването му.
В съдебно заседание Д.Д. сочи, че детето се отглежда от нея, като майката също
участва в полаганите за него грижи. По личните й наблюдения нейната сестра нямала
зависимости. Всички нейни роднини били неотлъчно до нея и не забелязали да има
такива проблеми. Сочи на желанието си да се грижи за детето, докато нейната сестра
успее сама да полага грижи за същото. Твърди, че малолетната Г. има осигурено
всичко, съобразно нейната възраст.
Социалният работник Ал. Г. счита, че е в интерес на новороденото да бъде
настанено в семейството на своята леля Д.. Излага данни за задействана от лице,
сочено като баща на детето, процедура за припознаване, без официални данни за
успешно прведена такава.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Молбата е с правно основание чл.28, ал. 1, чл. 26, ал. 1, вр. с 25, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДетето.
Искането e направено от легитимирано за това лице по см. на чл. чл. 26, ал. 2 от
ЗЗДетето, поради което е допустимо. Сезираният съд разполага с надлежна
компетентност да го разгледа – арг. от разп. на чл. 28, ал. 1 от ЗЗДетето.
Разгледано по същество съдът намира същото за основателно по следните
съображения:
Конституцията на Република България сочи, че децата са под закрилата на
държавата и обществото – спр. чл. 14. Принципите, мерките и дейностите за
осъществяването на тази специална функция на държавата са предвидени в ЗЗДетето.
По смисъла на § 1, т 1 от същия закон „закрила на детето“ е система от законодателни,
административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете. Съгласно т. 1 на
чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. (ДВ,
бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), висшите интереси на детето са "...
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо
дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане,
от съдилищата, административните или законодателните органи". В съответствие с
тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДетето, прогласяваща правото на всяко
дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално
развитие и на защита на неговите права и интереси. Когато родителите на децата не
могат да осигурят и гарантират тези техни права законодателят е предвидил различни
административни и съдебни мерки за закрила (чл. 4 от закона), включващи както мерки
за закрила и съдействие в семейната среда, така и такива, свързани с настаняване на
детето извън семейството. Основанията, при които се прилагат тези мерки (за
настаняване на детето извън семейството), са уредени в чл.25 от ЗЗД-то и чл. 4, т. 2-4
3
от същия закон.
При посочените законодателни решения съдът намира, че в случая е налице
хипотезата на чл. 25, т. 3 от ЗЗДетето, която предвижда, че може да бъде настанено
извън семейството дете, чиито родители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат. Посоченото обстоятелство не се оспорва в производството, а същото се
извлича и от фактическите постановки в приложените по делото доказателства, в т.ч.
социален доклад за оценка на процесния случай, приложената епикриза, ведно с
установените в нея придружаващи заболявания на майката, както и самото признание
на Елизабета, която сочи понастоящем да не може да полага адекватни грижи за детето
си доколкото е безработна и в мнай-добър негов интерес ще бъде същото да се настани
в семейството на неговата леля. Изложеното води до обоснован извод за това, че
детето, е поставено в риск, който с помощта на механизмите за защита, предвидени в
закона, следва да бъде поне ограничен. Действително „отглеждането“ на детето
изисква непрекъснати и непосредствени грижи за храна, облекло, хигиена, здраве,
почивка, жилище и пр. Наред с това възпитателната функция на родителите е
извънредно важна поради своя незаменим характер, т.к. в средата на семейството и под
грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност,
но доколкото в случая такава грижа не може да бъде положена от родителите на
малолетното дете поради това че бащата е неизвестен (в действителност по делото са
налични изявление за задействана процедура от страна на сочения за баща на детето
досежно припознаване на последното, но за успешно проведена такава – данни по
делото не са налични), както и установените зависимости на неговата майка, в т.ч.
изявлението на последната, че поради това, че понастоящем е безработна не можа да се
грижи пълноценно за детето си, съдът приема, че по отношение на последното, следва
да бъде предоставена надлежна закрила по реда на ЗЗДетето.
Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗДетето мерките за закрила, свързани с настаняване
извън семейството, са три – в семейство на роднини или близки, в приемно семейство,
или в специализирана институция. Съгласно чл. 28, ал. 3, изр. 2 от закона, при
определяне на мярката съдът трябва да следва посочената поредност, освен ако това не
е в интерес на детето. В случая следва да бъде предприета първата мярка, т.к. са
открити роднини, които желаят да поемат грижата по детето. При това бе изследван
родителският им капацитет като не бяха установени данни, които да опровергават
становището на молителя, че предложеното семейство – това на лелята по майчина
линия, е подходящото и то може да задоволи потребностите на детето. От показанията
на последната, а и от събраните по делото писмени доказателства, вкл. изготвения
докладд, се установява, че същата полага съответни на нуждите на детето грижи.
Осигурява му прехрана и домашен уют, както и надлежни грижи с оглед възрастта му.
Поради изложеното и като взе предвид интереса на детето по см. на на § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДетето, неговите физически, психически и емоционални потребности,
възрастта му, опасността, която го грози бидейки сирак, поради смъртта и на двамата
му родители, съдът намира, че следва да се постанови настаняването му в семейството
на Д. Г. Д..
С оглед горното, местоживеенето на детето следва да се определи по постоянен
и настоящ адрес на Д. Г. Д., а именно: с. *********, общ. **********, ул. „******“ №
*.
В посочената хипотеза с оглед нормата на чл. 28, ал.5 ЗЗДетето, съдът следва да
определи и срока на настаняването, като не е обвързан от предложението на молителя
в този аспект. Настоящият съдебен състав обаче намира, че с оглед най-добрия интерес
4
на детето, подходящ в случая е именно посоченият от молителя срок - три години,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение ИЛИ до настъпване на
промяна в обстоятелствата, допускаща налагането на по-благоприятна мярка за
закрила или до нейното отпадане. В случая, съдът намира посочения срок за подходящ
заради безспорно установената по делото (посредством представената медицинска
документация, а и останалите писмени доказателства) зависимост на майката и вредна
употреба от една страна, трудовата й неангажираност, ведно с наличието на данни за
прекъснати осигурителни права, от друга, както и установеното положение досежно
това, че понастоящем Е. се грижи за детето си в дома на своята сестра и наравно с нея,
ведно с изразеното от първата становище за основателност на депозираната молба – от
трета.
По арг. на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и за да не се прекъсне емоционалната връзка на
детето с родителя му, следва да се определи режим на лични контакти с него. В
действителност данните по делото сочат понастоящем майката на новороденото да
живее заедно с него и да полага непосредствени грижи по отглеждането му, но не са
налице гаранции това положение да е константно такова. Поради това съдът определя
режим на лични контакти на Е.С. с детето й Г., както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца в дните четвъртък и петък в рамките на работното време на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кюстендил, в сградата на Отдел „Закрила на
детето“, в присъствието на социален работник, работещ с детето след предварително
заявено желание на майката и след съгласуване с представителя на Дирекцията.
В ДИСПОЗИТИВА на Решение № 401/31.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 589 по описа на КРС за 2022 г., СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на детето Г. ЕЛ. СТ., родено
на **.**.****г., с ЕГН: **********, НАСТАНЯВАНЕ в семейството на неговите
роднини - лелята по майчина линия Д. Г. Д., ЕГН: ********** с адрес с. *********,
общ. *********, ул. „*****“ № *, за срок от три години, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение или до настъпване на промяна в обстоятелствата,
допускаща налагането на по-благоприятна мярка за закрила или до нейното отпадане.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Г. ЕЛ. СТ., родено на **.**.*****г., с
ЕГН: **********, на адреса на семейството на неговата леля - Д. Г. Д., ЕГН:
********** - с. *********, общ. *********, ул. „******“ №*.
ПОСТАНОВЯВА следния режим на лични контакти на детето Г. ЕЛ. СТ.,
родено на **.**.****г., с ЕГН: **********, с неговата майка ЕЛ. Г. СТ., ЕГН:
********** – всяка първа и трета седмица от месеца в дните четвъртък и петък в
рамките на работното време на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кюстендил, в
сградата на Отдел „Закрила на детето“, в присъствието на социален работник, работещ
с детето след предварително заявено желание на майката и след съгласуване с
представителя на Дирекцията.
ПОСТАНОВЯВА да се ползва социалната услуга “заместваща приемна грижа”
съгласно чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемните семейства и настаняване на деца в тях, при необходимост,
установена от ДСП, отдел “Закрила на детето” - гр. Кюстендил.
Решението подлежи на незабавно изпълнение – арг. от разп. на чл. 28, ал. 4 от
ЗЗДетето.
Решението да се обяви на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Кюстендил в 7-ем дневен срок
5
от съобщаването му – арг. от чл. 28, ал. 6 от ЗЗДетето .„.
Решението по чл. 247 от ГПК подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Кюстендил в7-ем дневен срок от съобщаването му – арг. от разпоредбата чл. 247, ал.
4 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6