№ 2048
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330204574 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е след касационно производство, завършило с отмяна на решение на
ПРС и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К №
3065777, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. К. С. с ЕГН ********** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, тъй като
жалбоподателката е предоставила управлението на процесния автомобил на друго
лице.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като от въззиваемата страна не са
постъпили доказателства за връчването на електронния фиш, което не може да си
тълкува в ущърб на жалбоподателя, поради което съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.08.2019 г. в 10:23 ч. в гр. Пловдив, ул. Васил Левски, до № 111, в посока
бул. Дунав, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 180, с рег. № *** се е движил със скорост от 97
km/h, като е превишил максимално допустимата с 47 km/h и това е установено с АТСС
1
ARH CAM S1 № 11743са. Електронният фиш е издаден на жалбоподателката В. К. С., в
качеството й на собственик на процесното МПС.
Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са да
е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г. Същото към момента на деянието е минало периодична техническа проверка,
удостоверена с протокол 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. на БИМ.
Установява се, че автомобилът марка „Мерцедес“, модел Ц 180, с рег. № *** е
бил предоставен за управление и разпореждане на Р. Е. от собственика С..
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 3065777.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и
приложение към него, протокол за последваща проверка на АТСС 59-С-
ИСИ/11.10.2018 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-
22538/26.08.2019 г., разпечатка на фиш, разпечатка от база данни за собственост на
автомобил, снимка за местоположението на АТСС, справка от нотариален регистър,
ръководство за работа със СПУКС и снимки от софтуера за извличане на информация
от АТСС.
Съдът намира за недопустимо доказателство депозирана по делото нотариално
заверена декларация от Р. Е., тъй като същата представлява доказателство за направено
изявление на едно лице пред нотариус. Съдът я е приел като писмено доказателство, но
тя по съществото си представлява депозиране на твърдения за факти от дадено лице,
което отговаря на законосъобразния способ за събиране на доказателства в
административнонаказателния процес - разпит на свидетел. Същата е изготвена за
целите на настоящия процес и цели да заобиколи непосредствеността на събиране на
гласни доказателства закрепен в НПК, към който препраща ЗАНН. Съдът поради това е
в невъзможност да обсъжда изложеното в декларацията и тя следва да се изключи от
доказателствената съвкупност.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 25.08.2019 г. в 10:23 ч. лек автомобил марка марка
„Мерцедес“, модел Ц 180, с рег. № *** се е движил със скорост от 97 km/h, в рамките
на населено място гр. Пловдив, ул. Васил Левски, до № 111, в посока бул. Дунав, като е
превишил максимално допустимата скорост с 47 km/h. Тази скорост е определена при
отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в
полза на нарушителя.
Установява се, че лицето на което е издаден електронният фиш е собственик на
автомобила. Доказателства за това се съдържат в изпратената от въззиваемата страна
справка за собственост на автомобила. Действително се установява, че към дата на
извършеното е съществувало пълномощно, с което автомобилът е бил даден за
управление и разпореждане на трето лице Р. П. Е., но съдът не дължи изследване на
обстоятелствата около управлението на автомобила, доколкото собственичката не се е
възползвала от правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде
2
електронен фиш по реда на чл. 189 , ал. 5 от ЗДвП.
Действително извадката от системата на с-р Пътна Полиция не представлява
титул за собственост, но съдът намира, че това е достатъчно доказателство за
собствеността мотивиран от следното:
В чл. 16 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, до редакцията му
през 2018 г. въвежда задължение на приобретателите на МПС и на отчуждителите им
да заявят това пред съответния орган по регистрация като съответната норма гласи, че
„при промяна собствеността на регистрирано превозно средство в 14-дневен срок
праводателят и приобретателят предоставят на съответното структурно звено по
регистрация при "Пътна полиция" копие от договора за прехвърляне на собствеността.
Праводателят предоставя копието на структурното звено по месторегистрация на
превозното средство, а приобретателят - на структурното звено за регистрация по
постоянния си адрес. Копие от договора за прехвърлената/придобитата собственост с
данните на лицата по чл. 145, ал. 1 и 2 ЗДвП може да бъде предоставено от тях и по
електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги
на МВР с притежавания от гражданина валиден универсален електронен подпис”. Т.е.
ако автомобилът е бил прехвърлен преди редакцията на нормата през 2018 г. то
жалбоподателката не е изпълнила задължението си да уведоми компетентните органи,
от което не следва да черпи благоприятни последици в настоящия процес, а именно да
бъде освободена от доказателствената тежест да проведе обратно доказване на доказан
от въззиваемата страна съставомерен факт и да избегне административнонаказателна
отговорност единствено с твърдение, че не е собственик на автомобила.
Що се отнася до евентуална прехврлителна сделка състояла се след редакцията
на нормата през 2018 г., която гласи че „при промяна на собствеността на
регистрирано в страната превозно средство МВР и Нотариалната камара обменят по
електронен път информация за превозното средство и сключения договор.”, то тогава
промяната на собствеността щеше да бъде отразена в информационните масиви на
Пътна полиция. Т.е. съдът намира, че от страна на ОД на МВР Пловдив е проведено
пълно доказване на обстоятелството, че именно В. К. С. е била собственик на
процесното МПС към датата на извършване на нарушението, тъй като същата не е
оборила доказателствената сила на представеното от въззиваемата страна извадка от
информационен масив и не е представила доказателство за прехвърлената собственост,
като дори не е индикирала пред съда от къде и как би могъл последния да се снабди
служебно с такова доказателство.
В тази връзка съдът намира, че правилно е била ангажирана именно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката тъй като съгласно
чл. 189, ал.5 вр. с чл. 188, ал.1 от ЗДвП електронен фиш се издава на собственика на
МПС, а ползвателя отговаря само след подадена към органа издател, нарочна
декларация с посочване на установъчни данни за ползвателя и копие от СУМПС.
Видно от материалите по преписката жалбоподателката не се е възползвала от правото
си да посочи лице, на което е предоставила автомобила пред съответния орган в срок,
като соченето му едва пред съда се явява ирелевантно за правилното определяне на
субекта на административнонаказателната отговорност.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 47 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
3
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение над 40 km/h, но под 50 км.ч. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена
измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката
на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Съдът намира, че са били спазени изискванията за употреба на АТСС. Съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно
разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно
средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя, което се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
4
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Както
беше отбелязано, същото не е преминало последваща техническа проверка, тъй като
такива се извършват след изтичането на едногодишен срок от предходната, респ.
първоначалната проверка и нарушението е извършено в срока на валидност. Спазени
са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването
му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото
и края на работата по час и минута и номер на първо и последно статично
изображение, като видно от представените снимки от софтуера на камерата, в който
промеждутък попада и номерът на установеното нарушение, въз основа на която е
издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3065777, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на В. К. С. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6