НОХД № 605/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия М.И.Й. *** е за престъпление
по чл.195 ал.1,т.3 и т.7 във вр. с
чл.194 ал.1 , във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК за това, че в периода
30.11.2009г. до 05.12.2009г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот /част от прозорец на витрина/ е
отнел чужди движими вещи: златна гривна 5.9гр.,1.4 карата на стойност 165 лева
и 50 лева пари в брой - всичко в общ
размер 215 лв. от владението на
малолетната Л.П.П.,без съгласието на Й.Б.Н. /нейна майка/ и Н.А.Е.
/продавач-консултант/, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои като деянието е извършено при условията на повторност и случаят не е
маловажен.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава
ХХVІІ от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови
доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните
прения. Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със
служебно назначен защитник, като се признава за виновен по предявеното обвинение, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези
факти.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 29.11.2009г.,вечерта, подс.Й. посетил дома на своя
баща-св. И.Й.,***.След кратко гостуване поискал от баща си да му даде раница, за
да си пренесе багаж, при което взел черен на цвят сак,с надпис „С К”,с останали в нея
негови медицински документи–рецепти, телефонни номера и др. подобни.След
полунощ подсъдимият тръгнал към центъра на града. Минал покрай пазара и магазин
„ГУМ”, към този момент собственост на „Търговска къща”АД гр.Пазарджик с
управител св.С.И.. Обвиняемият
забелязал, че едно от външните витринни стъкла, откъм улицата на пазара е
пукнато и залепено с тиксо,в край прикрепено с лайсна.Успял да измъкне лайсната
и да отстрани пукнатото парче,като през създалия се отвор проникнал във
вътрешността на магазина. Започнал да търси пари по чекмеджетата, които били
оставени отворени. От щанда за дрехи и чанти, ползван от „Търговска къща” с
продавач св.Н.Е., намерил в шкафа и взел сумата от 50 лева,които били оставени
като оборотни пари. В този момент в магазина се включила аларма, при което
подсъдимият захвърлил носената от него раница и по обратния път избягал от
местопрестъплението.
На 05.12.2009г., около обяд, подс.Й. отишъл в дома на
баба си-св.Ст.Н.,***. Свидетелката по това време била сама със своята внучка-Л.
на 2 гидиники. Подсъдимият помолил баба си да направи нещо за ядене, след което
за около 5 минути останал сам с детето. Видял, че на дясната му ръчичка има
златна гривна. Докато свид. Н. била в другата стая,той успял да свали гривната
от ръката на детето. Веднага напуснал жилището и отишъл в ромската махала, където се срещнал със св. Г., молейки да го закара до заложна къща, като му
обяснил, че има рожден ден и е закъсал за пари, но няма лична карта, обещавайки
да му заплати разходваното гориво. Г. се
съгласил, след което двамата посетили заложна къща, находяща се в гр.Пазарджик,
ул.”М”№ 1А. Там гривната била заложена
за сумата от 100 лева, а в заложния билет било вписано името „Щ.А.Г.”.
В резултата на извършените издирвателни
мероприятия подс.Й. бил установен като
извършител и на двете описани по-горе престъпления.
С протоколи за ДП от 17.12.2009г. златното бижу било
доброволно предадено от св.Петко Ненковски и с разписка в последствие било
предадено на домакина на РУ на МВР на съхранение.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно
от заключението на назначената и извършена по делото комплексна съдебно-психиатрична експертиза по време на извършване на вменените му деяния подс.Й.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и ръководи
постъпките си.
Видно
от заключението на назначената и извършена по делото съдебно-оценъчна експертиза стойността на отнетата златна
гривна към момента на деянието възлиза на сумата от 165 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз
основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите в обстоятелствената част на
ОА и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които ги подкрепят - показанията
на свидетелите И., Е., Н., Г., Н и Ст.Н.,
заключенията на СПЕ и ОЕ , а също и от и писмените и веществени доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът
изцяло дава вяра на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, т.к.
същите са хронологично точни взаимно допълващи се и кореспондират с останалия
доказателствен материал, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Й. е осъществил
престъпния състав на чл.195 ал.1,т.3 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1 и във вр. с чл.28
ал.1 от НК, като в периода от време от 30.11.2009г. до 05.12.2009г. в
гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на
имот е отнел чужди движими вещи:
златна гривна 5.9 гр., 14 карата на стойност 165лв и 50 лв. пари в брой –
всичко в общ размер 215лв. от владението на
малолетната Л.П. Генова, представлявана от своята майка и законен
представител Й. Б.Н. и Н.А.Е., без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително
и квалифициращите. Съзнавал е , че за осъществяване на първото деяние е
разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, като е премахнала лайсна и счупено
парче от прозорец, след което е проникнал в магазина. Съзнавал е също така, че е
осъждан по НОХД № 985/2009 год. на Пазарджишкия районен съд, с присъда влязла в
сила на 30.07.2009 година, за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, като
е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен
срок от три години. Настоящото деяние подсъдимият е извършил в рамките на изпитателния срок, но и
в срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на кражбата като
повторно извършена, по смисъла на т.7 на чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Деянието
е извършено при условията на продължавана престъпна дейност, т.к. двете
единични деяния са извършени през непродължителен период от време при идентична
фактическа обстановка и еднородност на вината , като последващото е продължение
на предшестващото.
Подсъдимият
е предвиждал конкретно и искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен
на обществена опасност, предвид времето, начина
и мястото на извършване на всяко от единичните деяния– демонстративно и с
чувство за безнаказаност, както и поради това, че е извършено при условията на
продължавано престъпление, което заслужава по-високата социална, морална и
правна укоримост.
Подсъдимият
е личност със завишена степен на обществена опасност. Осъждан и негативно
охарактеризиран по местоживеене, като криминално проявени.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимия да си набавя средства за живеене по бърз и
престъпен начин.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени
направеното самопризнание, тежкото материално
положение, имотно и здравословно състояние предвид налична нарокзависимост, а
също и ниската стойност на причинените материални щети.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни. Миналото
осъждане на подсъдимия е елемент от правната квалификация на деянието и не се
отчете като отегчаващо обстоятелство.
С
оглед на горното и като, отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК, съдът по силата на чл.2 ал.1 от НК приложи разпоредбата
на чл.58а от НК в предишната й редакция, а след това приложи и чл.55 ал.1, т.1
от НК, като определи наказанието под най-ниския предел посочен в закона като счете,
че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и
генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на същия следва да бъде наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода.
Предвид
данните за личността на подсъдимия и миналото му осъждане на лишаване от свобода за
престъпление от ОХ, съществува законова забрана за приложението на института на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
С
оглед предишното условно осъждане на подсъдимия
и фактът, че настоящото деяние е било извършено в рамките на
изпитателния срок, съдът приложи като законова последица разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК и постанови подс.Й. да
изтърпи отделно наказанието от шест месеца
лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№ 985/2009 год. по описа на Пазарджишкия РС.
На
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на
изтърпяване на наказанието ЛС в затвор, т.к. по настоящото дело Й. се води
осъден за втори път и не попадат в хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна
времето, през което спрямо подсъдимия М.Й. е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 03.02.2010г., до влизане на присъдата в сила
или изменение на мярката за неотклонение.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство: златна гривна 5.9 гр., 14 карата, находящо се на съхранение при
домакина на РУП-Пазарджик да бъде върнато на собственика Л.П. Генова, чрез
нейната майка и законен представител Й. Б.Н..
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия
бяха присъдени и същият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на
ПРС ДТ върху уважения гр.иск в размер на
30 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: